Автор: Павел Ковачев, ИПИ Италия продължава да бъдe бомба със

Автор: Павел Ковачев, ИПИ

Италия продължава да бъдe бомба със закъснител. Третата по величина стопанска система в еврозоната още веднъж e в политическа рецесия откакто министър-председателят Джузепе Конте подаде оставка след седмици неразбирателства сред партиите в ръководещата коалиция. По този метод още веднъж се следи отлагането на основни решения по належащите проблеми в страната, които тормозят италианската стопанска система от десетилетия. Но какво в действителност трансформира Италия в сериозна опасност за стабилността освен на единната валута, само че и на целия Европейски Съюз?

Проблемът с обществения дълг

Италия продължава да изпитва съществени усложнения с обществения си дълг, който през 2018 година надвишава 2,3 трилиона евро (132,4% от БВП). Въпреки че в условен размер дългът на Италия не е най-големият в еврозоната (първи е този на Гърция), в безспорни стойности двете страни са мъчно сравними. Докато общественият дълг на Гърция се чака да доближи към 3,3% от целия обществен дълг на еврозоната към края на 2019 година, то прогнозата за дълга на Италия е да доближи към 23%, сочат данни на Европейската комисия.

Фундаменталната причина зад големия размер на обществените отговорности в Италия може да се търси главно в неприятно ръководство на обществените финанси. През 80-те години на 20-и век бюджетният недостиг в страната е приблизително към 10,7% от Брутният вътрешен продукт, което естествено води до повишаване на обществения дълг. До този миг част от финансирането идва от Италианската централна банка, част от Министерството на финансите на страната до 1981 година, която изкупува непласираните на пазара държавни скъпи бумаги. „ Разводът “ на двете институции обаче основава дефицит на финансиране, защото централната банка прекратява практиката си на непосредствено финансиране на обществения дълг, което естествено води и до по-неблагоприятни условия по финансирането на бюджетния недостиг, в това число растеж на дълговите заплащания.

Графика 1: Публичен дълг на Италия като % от Брутният вътрешен продукт, 1980–2018



Източник: Евростат, Banca D’Italia

Дългова рецесия в Италия, сходно на тази в Гърция през 2010 година, може да сложи еврозоната пред нови провокации. Причината за това е, че доста банки отвън Италия, в страни като Франция, Германия и Белгия, са измежду най-застрашените от вероятно прекратяване на заплащания по дълга или така наречен подкастряне или опрощаване на дълг. Решение на дълговия проблем не се чака скоро, макар че държавното управление на Италия предвижда той да намалее до към 120% от Брутният вътрешен продукт в идващото десетилетие. Според неотдавнашен отчет на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) италианският дълг ще продължи да пораства и през идващото десетилетие, като може да се чака да доближи сред 144% и 156% от Брутният вътрешен продукт. Оставката на държавното управление от ден на ден отдалечава страната от държавните прогнози и я приближава до тази на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

Икономическа застоялост

Проблемът с обществения дълг придобива още по-сериозни размери като се вземе поради и развиването на стопанската система в страната през последните 20 години. В първото десетилетие на века се вижда, че икономическата интензивност в Италия доста изостава от тази за Европейския съюз, а с началото на международната финансова и икономическа рецесия от 2008 година и последвалата дългова рецесия в eврозоната, тази наклонност се задълбочава. Дълготрайната застоялост през последното десетилетие е частично резултат от изоставането на Южна Италия във възобновяване след международната рецесия от 2008 година Доходът на глава от популацията на Юг е единствено към половината от този на Север, което не е изненада поради че по-малко от половината от популацията над 15-годишна възраст на Юг е наето, спрямо повече от две трети на север, сочат данни на Евростат. Други фактори, които способстват за стагнацията в последните години са неефективната обществена администрация, неналичието на гъвкави трудови регулации и високите налози, които въздействат отрицателно на конкурентоспособността на стопанската система.

Графика 2: Реален годишен растеж на Брутният вътрешен продукт в Италия и Европейския съюз, 1995-2018, %



Източник: Евростат

Проблеми с бюджета и напрежение с Европейската комисия

С встъпването в служба на актуалното държавно управление в оставка партиите в ръководещата коалиция ясно декларират планове си за понижаване на налозите, увеличение на разполагаемия приход на популацията и проверка на бюджетните правила на Европейски Съюз. Комбинацията от тези цели, предстоящо, води до увеличение на бюджетния недостиг на Италия, без съответното възстановяване на стандарта на живот. С правенето на бюджета за 2019 година тези политики провокират скандал сред италианското държавно управление и Европейската комисия. Правителството на Конте възнамерява да усили недостига си от 1,8% до 2,4% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година Въпреки че посоченото равнище на недостиг е в рамките на Маастрихтските критерии от 3%[1], то не разрешава понижаване на обществения дълг - предписание, което Италия би трябвало да съблюдава всяка година, до момента в който дългът не падне под 60% от Брутният вътрешен продукт. В последна сметка, двете страни съумяват да се договорят и прогнозният недостиг на Италия е понижен до 2,04% от Брутният вътрешен продукт. Проблемите обаче остават – към момента няма ясна концепция посредством какви политики италианската стопанска система може да бъде възродена.

Бавно, само че несъмнено, Италия се трансформира в най-сериозния проблем пред Брюксел и вероятността е да остане подобен, най-малко в близко бъдеще. Високите равнища на обществения дълг съществено заплашват стабилността в еврозоната, а неспособността на италианските държавни управления да намерят решение на казуса е повече от явна. Въпреки че остава третата най-голяма стопанска система в еврозоната, продължаващата застоялост прави цялостна картина още по-мрачна.

*Авторът е стажант в ИПИ.

[1] Според Маастрихтските критерии бюджетният недостиг, измерен като % от Брутният вътрешен продукт, не би трябвало да е повече от 3%: https://www.consilium.europa.eu/en/policies/joining-the-euro-area/convergence-criteria/

Прочетете повече на:https://ime.bg/bg/articles/italiya-bolniyat-ovek-na-evropa/