Автор: инж. Щерьо ЩеревНе е необходима голяма прозорливост за да

Автор: инж. Щерьо Щерев

Не е нужна огромна проницателност с цел да се предвижда „ студена зима”, дължаща се на висока инфлация, необятно разтваряне на ножицата на общественото неравноправие, което ще провокира бурно публично неодобрение. В основата на тази мрачна прогноза стои следващият за годината скок на цените на природния газ и на електрическата сила.

Цените на природния газ са предопределени от обстоятелството, че той е вносна суровина и зависи както от клаузите на подписани към този момент дълготрайни контракти, по този начин и от неналичието на благоприятни условия за диверсификация на източниците за доставката му. Ако не се одобряват превантивни, съществени решения в региона на енергетиката и обществената политика, ще последва лавинообразно нарастване на цените на питателните и промишлените артикули за необятна приложимост, на услугите и превоза – надлежно срив в виталния стандарт на 95% от българските жители. Ръстът на инфлационният скок ще надвиши шокиращо оптимистичните прогнози на Националния статистически институт.

Увеличението на цената на електрическата сила се диктува от високата цена на тъй наречените квоти за излъчвания на СО2. Последната за по-малко от година се усили шесткратно, влезе в себестойността на електрическата сила от Топлоелектрическа централа и я направи неконкурентна. А те изгарят лигнитни въглища от Източно-маришкото находище - единственият важен локален енергиен запас.

Минно -енергийният комплекс „ Марица-изток” създава над 40% от електрическата сила в страната. Тя е с извънредно ниска себестойност, в случай че не се постанова този индиректен налог посредством редовно растящите цени на квотите за излъчвания. Политиката за непрекъснатото им повишение се диктува от лобиращи бюрократи за ВЕИ в Европейската комисия, които редуцират годишно броя на квотите, пуснати на виртуалния европейски пазар. А растящото ползване на електрическата сила в Европа дефинира увеличеното търсене на лимитираният им брой, остра конкуренция на пазара и смъртоносен за термичните централи растеж на цените.

Този проблем не вълнува богатите европейски страни, подкрепящи тази политика. Те разчитат на високия си витален стандарт, на наличните си нуклеарни мощности – като Франция; на достъпа до на ниска цена природен газ – като Англия, Германия, Дания; на водните си енергийни запаси за водноелектрическите си централи – като Скандинавските страни и Австрия. Правилата, които се одобряват от Европейския парламент и Европейската комисия, би трябвало да са съобразени със характерните естествени условия в обособените страни на Съюза, с особеностите на структурите на енергийните им системи, с техните финансово-икономически и обществени благоприятни условия и не би трябвало да бъдат абсолютно наложителни за всички членки.

За да се предотврати идната енергийна и икономическа рецесия, последвана от бурно публично неодобрение, не са нужни работни групи, които да имитират избавяне на най-голямата Топлоелектрическа централа у нас – Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2” ЕАД. Политиката на „ щрауса” или „ да се наведем, до момента в който премине бурята” в доста връзки не е за препоръчване. Необходими са неотложни, смели, съществени, политически и управленчески решения с цел да се спасят българската енергетика и стопанска система.

Първото е да се отбрани нашето право да не купуваме квоти на цени не по-високи от 3-4 евро/т. за излъчвания на СО2, символизиращи нашата съпричастност към общия блян за опазване чистотата на атмосферата. Основание за това ни дава българската природа, която с горите си, селскостопанската растителност, с растенията и живите организми в реките, водните басейни и Черноморието усвоява над два пъти и половина по-големи количества СО2 от издадените от топлоенергетиката на въглища, лигнити и природен газ, от промишлените предприятия, превоза, селското стопанство и бита у нас. Българска академия на науките и съответните университети имат нужния теоретичен капацитет, който да изготви безапелационна, авторитетна аргументация.

Другото генерално решение е бързо равнене на приходите на българските жители със западноевропейските.

Неприемливи са изказванията на някои работодатели, че продуктивността на труда на българите е по-ниска от тази на европейците. Българите не са по-мързеливи, нито по-некадърни от своите южни съседи и от тези в западноевропейските страни. Това е потвърдено от нашите сънародници, работещи в чужбина, където, макар съществуващата дискриминация по отношение на чужденците, техният труд е неведнъж по-високо обезщетен в сравнение с в България.

Производителността на труда зависи на първо място от съществуването на модерни машини и технологии, за обслужването на които следва да се приготвят наетите служащи.

Това е потвърдено от болшинството металургични предприятия, като „ Аурубис България” АД, „ КЦМ” АД, „ Алкомет” АД, „ Етем България” АД и доста други членове на Българската асоциация на металургичната индустрия; от рудниците – „ Елаците” АД, „ Асарел-Медет” АД, „ Дънди Прешъс Метълс Челопеч” АД, „ Горубсо-Мадан” АД, „ Каолин” АД, Мини „ Марица-изток” ЕАД; от АЕЦ „ Козлодуй” АД, Източномаришките термични централи и други. Във всички тях целево е вложено в модерни машини и технологии и за образование на личния състав, който работи с тях. Съответно продуктивността на труда е на европейско и международно равнище и заплащането на труда подхожда на европейското.

Следователно работодателите, които се оплакват от ниска продуктивност на труда в техните предприятия, следва да влагат в нови машини и технологии и в обучаване на наетия личен състав за работа с тях по образеца на посочените нагоре, както и надлежно да изплащат европейски заплати.

Ако не се подхващат сходни ограничения, обещаните 10% растеж на заплатите /и то не на всички/, както и 4,6% растеж на пенсиите /при това от второто полугодие на идната година за последните, може би с тайната вяра да се понижи броят им?!/ са извънредно незадоволителни да покрият растежа на инфлацията и общественото неодобрение може да ескалира. Политическите партии, които се надяват да „ сърфират” на вълната на митингите, ще бъдат неприятно сюрпризирани и пометени от непредвидимите последици на „ публичното цунами”. Бездействието и нищоправенето няма да предотврати грозящата ни рецесия и следствията от нея.