„Сега“: Финансирането на клубовете изостава фатално, Василев не е увеличил и с лев средствата
Автор: Делян Кючуков,
На фона на хвалбите на спортния министър Радостин Василев (ИТН), че е нараснал финансирането на спорта, се оказва, че той не е вдигнал даже и с 1 лев парите, планувани за клубовете. И освен това - самата процедура по одобрение на планове и разпределяне на пари се бави съдбовно и съвсем по средата на годината са утвърдени за погашение едвам половината от всички заложени в бюджета на ММС суми по това перо.
Справка, която „ Сега “ изиска по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), демонстрира, че към 11 май са отпуснати общо 6.78 млн. лева, при отделени за това в бюджета 13.35 млн. лева
Това закъснение е сериозен проблем за спорта и един от главните недостатъци в работата на сегашния екип на ММС и Радостин Василев, тъй като в системата на българския спорт клубовете са главните единици - тези, без които не може да действа нито една федерация. Но това, наподобява, е последна грижа на министъра, който, общо взето, даже не загатва клубовете в обществените си изяви.
А те към този момент трета година са обект на настрана държавно финансиране, като задачата е да получават непосредствено пари за своята активност, вместо да зависят от благоволението на този или оня началник на федерация. Впрочем, самите федерации също не са цъфнали и вързали при ръководството на Василев - със забавено над тримесечие начало на заплащанията и с „ нарастване “ на дотациите, което към този момент е изядено от инфлацията.
Но при тях въпреки всичко има някакво завишаване на сумите, до момента в който за клубовете хем няма, хем парите се бавят. Основната стратегия, по която те аплайват за държавно подкрепяне, е „ За развиване на спортните клубове “. На старта ѝ през 2020 година по нея ММС отпусна в началото 5.02 млн. лева, а по-късно нови спомагателни 1.9 млн. лева - като помощ поради коронавирус рестрикциите. Тези 6.1 млн. лева обаче доближиха до към 1/3 (29%) от лицензираните спортни клубове в България - 859 от общо 3068.
За 2021 година тогавашният състезателен министър Красен Кралев (ГЕРБ) усили двойно тези пари и те станаха над 13.35 млн. лева, само че и тогава бяха обхванати към 1/3 от все по-увеличаващата се численост лицензирани клубове в страната.
За 2022 година обаче ръководеното към този момент от Радостин Василев ММС не е вдигнало и с 1 лев парите за „ Развитие на спортните клубове “. Те си остават 13.35 млн., без значение че бюджетът на министерството се усили с цели 27% до рекордните 123 535 900 лева Перото „ Спорт за високи достижения “, по което се отпускат парите за клубовете, също се подвигна доста - с 20.6% до 73 138 500 лева Но парите за клубовете си останаха същите, освен това от тях са отпуснати едвам половината. От справката на ММС се вижда също по този начин, че към края на април са утвърдени единствено клубове от 29 федерации, при изискване че по „ Развитие на спортните клубове “ за 2022 година могат да аплайват 55 типа спорт.
В листата липсват представители на съществени спортове в България - като едни от най-масовите (волейбол, баскетбол, тенис, плуване, ски, колоездене), като много олимпийски дисциплини (вдигане на тежести, пукотевица, биатлон, ветроходство, конен спорт, колоездене, кану-каяк), както и още доста други.
Точната сума, която е отпусната досега, е 6 777 124 лева От нея пари са получили общо 486 клуба, а други 53, които са кандидатствали, не са били утвърдени. 29-те федерации, чиито представители ще вземат пари за активността си през 2022 година, имат общо 1261 лицензирани членове. Това значи, че пари взимат 38.5% от представителите им.
Същевременно в регистъра на ММС лицензираните спортни клубове са общо 3851. Спрямо тях тези 486 - с финансирането, са напълно незабележим % - 12.6%. Що се отнася до разпределението на парите по програмата, там има два спорта „ отличници “, чиито клубове получават общо по повече от 1 млн. лева - битка (1 020 593 лева.) и лека атлетика (1 019 240). Тези две федерации са е измежду най-щедро субсидираните от ММС - надлежно с 2 998 123, 17 лева и 2 211 110, 30 лева Трябва да се регистрира обаче, че те имат и по най-вече клубове, утвърдени за финансиране - надлежно 50 и 72.
Боксовите клубове със дотация са 37 и получават общо 665 771 лева, а Топ 5 се добавя от хандбал (37 клуба с общо 450 461 лева.) и художествена гимнастика (24 с 442 996 лева.) На дъното в тази самобитна ранглиста са представители на дребни федерации - самбо (7 с 37 774 лева.), аеробика (3 с 28 000 лева.), сумо (3 с 23 000 лева.) и канадска битка (3 с 16 912 лева.).
Стигаме и до отличниците. По традиция №1, както и в предните години е борцовият „ Левски “, което се дължи и на обстоятелството, че под шапката му са и други бойни спортове като да вземем за пример самбото. В него членува е бронзовата олимпийска медалистка Тайбе Юсеин. Тази година „ сините “ получават 100 714 лева, което е повече от дотацията на общо 8 федерации (канадска битка, авиомоделизъм, естетическа гимнастика, снукър, мотоциклетизъм, джуджицу, ушу и спортни танци).
На второ място по сума за подкрепяне е боксов клуб „ Локомотив “ (Сф), където треньор е олимпийската шампионка Стойка Кръстева - 96 936 лева Челната тройка затваря клуба на председателката на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева – „ Илиана “ (там са олимпийските шампионки с ансамбъла Стефани Кирякова и Ерика Зафирова), с 84 574 лева за активност през 2022 година
Трябва да се означи, че ножицата при клубовете от най-субсидираните федерации е много огромна. Така да вземем за пример в битката минимум взима „ Дан Колов “ (Елена) - 3867 лева, което е 3.8% от парите на рекордьора „ Левски “. В бокса „ Шумен груп “ ще разчита на 4587 лева, или 4.7% от сумата за „ Локо “ (Сф). А в художествената гимнастика „ Анелия “ (Мездра) е утвърден за 3118 лева (3.6% от „ Илиана “).
Като безспорна стойност минимум пари от всички 486 клуба по тази стратегия взима лекоатлетическият „ Пауталия “ (Кюстендил) - 3054 лева (впрочем, това е едвам 5.1% от сумата за рекордьора в атлетиката – „ Берое “, за който има 59 835 лева.).
На фона на хвалбите на спортния министър Радостин Василев (ИТН), че е нараснал финансирането на спорта, се оказва, че той не е вдигнал даже и с 1 лев парите, планувани за клубовете. И освен това - самата процедура по одобрение на планове и разпределяне на пари се бави съдбовно и съвсем по средата на годината са утвърдени за погашение едвам половината от всички заложени в бюджета на ММС суми по това перо.
Справка, която „ Сега “ изиска по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), демонстрира, че към 11 май са отпуснати общо 6.78 млн. лева, при отделени за това в бюджета 13.35 млн. лева
Това закъснение е сериозен проблем за спорта и един от главните недостатъци в работата на сегашния екип на ММС и Радостин Василев, тъй като в системата на българския спорт клубовете са главните единици - тези, без които не може да действа нито една федерация. Но това, наподобява, е последна грижа на министъра, който, общо взето, даже не загатва клубовете в обществените си изяви.
А те към този момент трета година са обект на настрана държавно финансиране, като задачата е да получават непосредствено пари за своята активност, вместо да зависят от благоволението на този или оня началник на федерация. Впрочем, самите федерации също не са цъфнали и вързали при ръководството на Василев - със забавено над тримесечие начало на заплащанията и с „ нарастване “ на дотациите, което към този момент е изядено от инфлацията.
Но при тях въпреки всичко има някакво завишаване на сумите, до момента в който за клубовете хем няма, хем парите се бавят. Основната стратегия, по която те аплайват за държавно подкрепяне, е „ За развиване на спортните клубове “. На старта ѝ през 2020 година по нея ММС отпусна в началото 5.02 млн. лева, а по-късно нови спомагателни 1.9 млн. лева - като помощ поради коронавирус рестрикциите. Тези 6.1 млн. лева обаче доближиха до към 1/3 (29%) от лицензираните спортни клубове в България - 859 от общо 3068.
За 2021 година тогавашният състезателен министър Красен Кралев (ГЕРБ) усили двойно тези пари и те станаха над 13.35 млн. лева, само че и тогава бяха обхванати към 1/3 от все по-увеличаващата се численост лицензирани клубове в страната.
За 2022 година обаче ръководеното към този момент от Радостин Василев ММС не е вдигнало и с 1 лев парите за „ Развитие на спортните клубове “. Те си остават 13.35 млн., без значение че бюджетът на министерството се усили с цели 27% до рекордните 123 535 900 лева Перото „ Спорт за високи достижения “, по което се отпускат парите за клубовете, също се подвигна доста - с 20.6% до 73 138 500 лева Но парите за клубовете си останаха същите, освен това от тях са отпуснати едвам половината. От справката на ММС се вижда също по този начин, че към края на април са утвърдени единствено клубове от 29 федерации, при изискване че по „ Развитие на спортните клубове “ за 2022 година могат да аплайват 55 типа спорт.
В листата липсват представители на съществени спортове в България - като едни от най-масовите (волейбол, баскетбол, тенис, плуване, ски, колоездене), като много олимпийски дисциплини (вдигане на тежести, пукотевица, биатлон, ветроходство, конен спорт, колоездене, кану-каяк), както и още доста други.
Точната сума, която е отпусната досега, е 6 777 124 лева От нея пари са получили общо 486 клуба, а други 53, които са кандидатствали, не са били утвърдени. 29-те федерации, чиито представители ще вземат пари за активността си през 2022 година, имат общо 1261 лицензирани членове. Това значи, че пари взимат 38.5% от представителите им.
Същевременно в регистъра на ММС лицензираните спортни клубове са общо 3851. Спрямо тях тези 486 - с финансирането, са напълно незабележим % - 12.6%. Що се отнася до разпределението на парите по програмата, там има два спорта „ отличници “, чиито клубове получават общо по повече от 1 млн. лева - битка (1 020 593 лева.) и лека атлетика (1 019 240). Тези две федерации са е измежду най-щедро субсидираните от ММС - надлежно с 2 998 123, 17 лева и 2 211 110, 30 лева Трябва да се регистрира обаче, че те имат и по най-вече клубове, утвърдени за финансиране - надлежно 50 и 72.
Боксовите клубове със дотация са 37 и получават общо 665 771 лева, а Топ 5 се добавя от хандбал (37 клуба с общо 450 461 лева.) и художествена гимнастика (24 с 442 996 лева.) На дъното в тази самобитна ранглиста са представители на дребни федерации - самбо (7 с 37 774 лева.), аеробика (3 с 28 000 лева.), сумо (3 с 23 000 лева.) и канадска битка (3 с 16 912 лева.).
Стигаме и до отличниците. По традиция №1, както и в предните години е борцовият „ Левски “, което се дължи и на обстоятелството, че под шапката му са и други бойни спортове като да вземем за пример самбото. В него членува е бронзовата олимпийска медалистка Тайбе Юсеин. Тази година „ сините “ получават 100 714 лева, което е повече от дотацията на общо 8 федерации (канадска битка, авиомоделизъм, естетическа гимнастика, снукър, мотоциклетизъм, джуджицу, ушу и спортни танци).
На второ място по сума за подкрепяне е боксов клуб „ Локомотив “ (Сф), където треньор е олимпийската шампионка Стойка Кръстева - 96 936 лева Челната тройка затваря клуба на председателката на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева – „ Илиана “ (там са олимпийските шампионки с ансамбъла Стефани Кирякова и Ерика Зафирова), с 84 574 лева за активност през 2022 година
Трябва да се означи, че ножицата при клубовете от най-субсидираните федерации е много огромна. Така да вземем за пример в битката минимум взима „ Дан Колов “ (Елена) - 3867 лева, което е 3.8% от парите на рекордьора „ Левски “. В бокса „ Шумен груп “ ще разчита на 4587 лева, или 4.7% от сумата за „ Локо “ (Сф). А в художествената гимнастика „ Анелия “ (Мездра) е утвърден за 3118 лева (3.6% от „ Илиана “).
Като безспорна стойност минимум пари от всички 486 клуба по тази стратегия взима лекоатлетическият „ Пауталия “ (Кюстендил) - 3054 лева (впрочем, това е едвам 5.1% от сумата за рекордьора в атлетиката – „ Берое “, за който има 59 835 лева.).
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ