Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-NewsНовият „газов сезон” в

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, особено за 3e-News

Новият „ газов сезон” в Източното Средиземноморие, който бе открит с подписаното в Никозия през предходната седмица /на 19 септември/ междудържавно съглашение сред Кипър и Египет за създаване на директен подводен газопровод сред тях, се чака да стане повратен за енергийното развиване на района. В околните месеци следва участниците в него да вземат значими стратегически решения – със забележителен стопански и геополитически резултат.

Споразумението сред Кипър и Египет бе първата практическа стъпка, която приключи късото 6-месечно мъртвило в създаването на газовите залежи в района. Проучвателните сондажи за газ бяха спрени през март след провокации на Турция – на два пъти турски военни кораби попречиха на сондажната платформа на италианската компания Eni да доближи избрания за продупчване сектор и я принудиха да напусне офшорната зона на Кипър.

В последвалите месеци „ раздвижване” осигуряваха единствено обявяваните от време на време закани от Анкара, че ще предприеме „ всички мерки”, с цел да отбрани своите и на кипърските турци права и ползи върху естественото благосъстояние на острова. Сега следва Турция директно да се намеси в енергийните изследвания. През ноември се чака нейният първи сондаж за газ със личната платформа, красноречиво наречена „ Завоевател” /”Фатих” на турски език/. Той сигурно ще ускори геополитическото напрежение в района, още повече в светлината на спора сред Турция и Съединени американски щати.

За същото време са планувани двата проучвателни сондажа, с които в изключителната икономическа зона на Кипър влиза американският петролен колос ExxonMobil в консорциум с Qatar Petroleum. Вниманието към тях е голямо, защото компанията ще работи в един от най-обещаващите блокове на кипърската зона и резултатите от пробиванията й могат да преобърнат газовия баланс в региона и свързаната с него геополитика.

Всички тези дейности се „ струпват” в интервал, сериозен за обновяване на договарянията по Кипърския въпрос и сливане на етнически разделения остров. Въпреки, че Кипър отхвърля слагането на енергийните параметри на масата, те към този момент са част от бъдещото решение.

От Кипър за Европа през Египет

Първият източносредиземноморски газ може да тръгне за Европа от Кипър през Египет през 2022 година, предвижда кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис в изказването си при подписването на междудържавното съглашение сред Кипър и Египет в Никозия. Бъдещият директен подводен водопровод ще свърже първото кипърско газово находище „ Афродита” с терминала за полутечен газ в Идку /Idku/ в Египет, на разстояние от към 100 километра. Така кипърският газ ще се транспортира до Египет и след преработката му, под формата на полутечен газ, ще бъде експортиран за Европейски Съюз.

Междудържавното съглашение, договарянията по което продължиха повече от година, дава политическа, правна, техническа и финансова рамка за построяването на подводния водопровод. Това е първото сходно транснационално съглашение, подписано в Източното Средиземноморие в сходство със стандартите на Европейски Съюз, и бе оценено като „ крайъгълен камък” за развиването на енергийната стратегия на двете страни, на Източното Средиземноморие и на Европейски Съюз. Договореният газопровод има голямо значение, защото е част от построяването на различен Източносредиземноморски газов кулоар от разнообразни инфраструктури към Европа и ще способства за нейната енергийна самостоятелност и сигурност.

За Кипър съглашението е значима стъпка към ефикасното потребление на естествените запаси в изключителната му икономическа зона в Средиземно море и особено към употребата на първото му газово находище „ Афродита”. То бе намерено през 2011 година от американската компания Nobel Energy и, макар че бе потвърдена комерсиалната му жизненост със находища от към 130 - 140 милиарда куб. метра, към момента не се създава. Освен това с построяването на газопровода към Египет и прехвърлянето на природен газ по него Кипър се трансформира в производител и експортьор на природен газ, завършвайки „ въглеводородната верига” от научни проучвания, открития и най-сетне употреба, което има неоспорими стопански и геополитически преимущества, акцентира министър Георгиос Лакотрипис.

Споразумението е от изгода и за Египет, уточни и неговият министър на петрола Тарек ел-Мола, който подписа новото съглашение. Чрез бъдещото оборудване страната обезпечава спомагателни количества газ за запълване на потенциала на двата си терминала за полутечен газ и ще има основно значение за експорта на природен газ от района. Освен това присъединяване в това междудържавно съдействие ускорява и ролята й на основен енергиен фактор в Източното Средиземноморие, значим газов и електроразпределителен център за Европа, който може да способства за постигането на стратегическите цели на Европейски Съюз за енергийна сигурност и диверсификация на доставките на газ. Заради значимостта на газовия и петролен бранш Египет е насочил в него към 10 милиарда $ задгранични вложения за финансовата 2018-2019 година, която стартира през юли.

Ефектът от контрактувания газопровод ще се почувства и в цялостното енергийно развиване на Източното Средиземноморие. Той ще даде подтик на взаимните старания на страните от района да притеглят нужните им многомилионни вложения в инфраструктурни планове за рандеман, произвеждане и превоз на въглеводороди, което ще развие енергийния капацитет на средиземноморския басейн и ще обезпечи непоклатимост и напредък в района.

Европейски Съюз също поддържа кипърско-египетското съглашение, защото плануваният газопровод ще спомогне за развиването на района като предстоящ различен снабдител на гориво за Общността. В Никозия от Европейската комисия бе обещана политическа, техническа и финансова помощ за развиването на източносредиземноморските газови направления.

Предизвикателствата - цените

Въпреки, че подписването на съглашението е крачка напред в реализацията на енергийните проекти в Източното Средиземноморие, следва към момента дълъг път преди Египет да одобри първите доставки на газ от Кипър. След дадената поддръжка на държавно равнище, предстоят нелеките търговски договаряния сред частни вложители за построяването на газопровода и цената на природния газ, транзитиран по него.

По предварителни оценки строителството на оборудването ще коства от 800 млн. до 1 милиарда евро. Очаква се капиталов интерес към него да проявят точно фирмите, които държат лиценза за „ Афродита” - основаната в Хюстън Noble Energy Inc, израелската компания Delek и английската BG /British Gas/, дъщерно сдружение на Shell. Същият консорциум ще би трябвало да контракти със завода за полутечен газ на Shell в Idku цената на доставяния кипърски газ.

В момента обаче кипърското държавно управление е изправено пред доста съществени провокации, от които ще зависи и построяването на газопровода. Единият му проблем е с Израел. Двете страни би трябвало да се спогодят за разпределението на бъдещите доходи от „ Афродита”, защото израелската група компании Ishai има имот в съседство с кипърския блок и на процедура това е един геоложки контейнер, попадащ в две стопански зони. Преговорите текат от години без резултат. Важни диалози Кипър-Израел предстоят до 20 декември, сподели кипърският външен министър Никос Хпристодулидис, само че не посочи дали в тях с изключение на газопровода EastMed е включена и „ Афродита”.

Много съществено тестване за кипърското държавно управление е желаната от консорциума на „ Афродита” смяна на регламентираното в лиценза съответствие за систематизиране на бъдещите доходи от продажбата на газа от находището сред фирмите и страната. Трите сдружения упорстват за предоговаряне на финансовите условия в светлината на евентуалните продажби на газ за терминала в Египет. Това слага Кипър в сложната обстановка по какъв начин да отбрани личните си ползи, само че и да подсигурява развиването на „ Афродита”.

Сключеният контракт след спечелването на лиценза регламентира, че 60% от облагата от находището ще отива за страната и 40% - за фирмите. Тяхното искане в този момент е за превръщане на това съответствие и делът на компаниите да стане 60%. Аргументите им са, че сегашната обстановка на понижени цени на газа и петрола в интернационален проект, а също и вложенията, които се чака да вложат, вършат бъдещата употреба на „ Афродита” нежизнеспособна и нерентабилна за тях.

В края на август държавното управление взе решение да стартира договаряния по съглашението с фирмите, като уточни обаче, че настояването им в показания тип е недопустимо. Смята се, че възможна смяна при желаните от консорциума стойности може да докара до съществени последствия върху кипърската стопанска система, защото Кипър ще загуби облага от към 2 милиарда евро през идващите 18 години, каквато би била продължителността на контракта за продажба.

Преговорите още не са почнали, само че съгласно енергийният министър Георгиос Лакотрипис най-хубавият вид е да се откри взаимно задоволително решение до края на годината, тъй че находището „ Афродита” да бъде създадено допустимо най-скоро.

Нито един от параметрите в интернационалните цени на газа и финансирането не оправдава настояването на фирмите за смяна в разпределението на облагата и преждевременно ново съглашение може да коства милиарди на страната, разяснява обстановката доктор Чарлз Елинас, един от водещите кипърски и интернационалните енергийни консултанти. Той предизвести още, че вероятно предоговаряне за „ Афродита” може да провокира доста по-сериозен стопански удар, защото съществува огромна възможност фирмите, които имат лицензи за другите блокове, също да изискат сходна смяна. В подобен случай негативният резултат върху Кипър може да доближи до 10 милиарда евро. Според него държавното управление би трябвало да изчака още два месеца след планувания период до края на годината, до февруари, когато ще станат ясни резултатите от сондажа на ExxonMobil в блок 10 и ще бъде взето поради тяхното евентуално влияние.

ExxonMobil и огромните очаквания

Американският енергиен колос ExxonMobil получи всички нужни лицензи за работа и има подготвеност да извърши два проучвателни сондажа в блок 10, който се намира в югозападната част на кипърската офшорна зона. Те са планувани за третото тримесечие на годината и, въпреки че датите още не са оповестени, се чака първият да е през ноември, а вторият да е малко по-късно.

Според специалистите събраните до момента сеизмични данни дават оптимистични индикации за съществуването на обилни количества природен газ, във обединения, близки до египетското гигантско газово поле „ Зохр”. Евентуално огромно изобретение на находища може съществено да промени енергийните вероятности в района и да сложи ExxonMobil в челните редици на бъдещото му газово развиване.

Когато тъкмо преди година, при започване на предишния септември, ExxonMobil показа програмата си, от компанията обявиха, че според от резултатите от сондажите тя е подготвена да прегледа варанта за строителството на терминал за втечняване на природен газ на територията на острова. Експертите са единомислещи, че ExxonMobil разполага както с нужните средства, по този начин и с техническото ноу-хау за финансиране и създаване на подобен цех.

Ако това стане, при предстоящите богати находища в блок 10, към този терминал могат да се насочат количествата природен газ от другите кипърски залежи, което пък ще промени проектите за кипърско-египетския газопровод.

Засега „ Афродита” е единственото потвърдено кипърско находище, само че в тази група може да влезе и „ Калипсо”. Това е находището в блок 6, намерено от италианската Eni и което тя разгласи на 8 февруари тази година като „ обещаващо”. Според първичните оценки то е по-богато от „ Афродита” и съдържа от 6 до 8 трилиона кубически фута /tcf/ газ. Само ден след формалното оповестяване на новината турски военни кораби блокираха сондажната платформа на италианската компания, до момента в който тя се придвижваше към идващия сектор за продупчване в блок 3. Заради спора Eni не е направила утвърдителен сондаж в „ Калипсо”. Все още няма ясна визия за размера на откритието, надяваме се да имаме тази информация до края на годината или при започване на идната, сподели министър Георгиос Лакотрипис.

Голямо изобретение на ExxonMobil ще ускори интереса на Европейски Съюз и към газопровода EastMed, който ще свърже Израел, Кипър и Гърция с Европа.

Икономическите планове и проектите за развиване на газовите залежи на Кипър и инфраструктурните енергийни планове в Източното Средиземноморие имат и сериозен политически отзвук – най-много поради напрежението, предизвиквано от провежданата от Турция политика в района.

Факторът „ Турция”

Блок 10 на ExxonMobil не е измежду блоковете в изключителната икономическа зона на Кипър, за които Турция твърди, че напълно или отчасти влизат в нейния континентален шелф. В същото време обаче искания върху територията на бъдещите два сондажни сектора на американската компания обявиха кипърските турци, които „ като съсобственици на острова имат права върху цялата морска повърхност, върху всички блокове, в това число и блок 10”, уточни в разгара на газовата рецесия напролет така наречен министър на стопанската система и енергетиката в окупираните територии Йоздил Нами. Тогава той предизвести, че „ в случай че няма съглашение сред кипърските гърци и кипърските турци по въпросите на газа, Турция може да се намеси и да блокира сондажа в блок 10”. Споразумение сред кипърските гърци и кипърските турци по въпросите на газа към острова няма.

Новата самодейност Кипър-Египет незабавно провокира и острите реакции на Турция и приетата единствено от нея Севернокипърска турска република. „ Ние ще използваме всичките си благоприятни условия, с цел да защитим правата и ползите на Севернокипърската турска република и Турция в Егейско и Средиземно море”, бе декларирано в известие след съвещанието на турския Съвет за национална сигурност на 20 септември.

Турция няма да разреши да бъде осъществен нито един план в източната част на Средиземно море, който е без нейното утвърждение и се сервира като „ приключен факт” и който не дава обективен дял на Севернокипърската турска република, акцентира и турският министър на енергетиката и естествените запаси Фатих Дьонмез.

Новите проекти за употребата от кипърските гърци на естествените благосъстояния към острова без присъединяване на кипърските турци бяха избрани като „ противозаконни действия” в специфична декларация, която така наречен Външно министерство на непризнатата Севернокипърска турска република издаде след подписването на съглашението Кипър-Египет. В нея то бе несъмнено като „ опит да бъдат анулирани правата на турско-кипърския народ” върху енергийни източници, които принадлежат и на кипърските турци, и се акцентира, че „ времето и методът, по който тези източници ще бъдат ориентирани към международния пазар, нямат правно основание”.

„ Турция има икономическа зона и права в източната част на Средиземно море. Севернокипърската турска република има континентален шелф и териториални води. Винаги сме предприемали и ще предприемем нужните ограничения, с цел да защитим и двете по искане на Севернокипърската турска република”, разгласи външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу пред медиите след срещата си с така наречен външен министър на окупираните територии Кудрет Йозерсай при започване на септември в Анкара. Той подсети и че Турция към този момент е предотвратила някои сондажи в региона.

„ Ако кипърската гръцка страна работи едностранно, турската страна няма да остане безразлична и ще направи това, което е належащо. Никой не трябва да се съмнява, че ще продължим да пазиме нашите права и интереси”, безапелационен бе и така наречен министър на стопанската система и енергетиката в северната част на острова Йоздил Нами в изказване в средата на септември.

Една от „ дългоочакваните” реакции на Анкара е нейният първи сондаж за газ в Средиземно море. Той беше разгласен още преди година, само че с изказванията си турски висши държавни лица, в това число президентът Ердоган, неведнъж отлагаха началото му – от пролетта на тази година, през юли, по-късно август, след това септември, в този момент срокът съгласно енергийния министър Дьонмез е ноември. Така турският сондаж ще съвпадне с пробиването на ExxonMobil, както и чакаха доста анализатори и енергийни специалисти, с цел да бъде недвусмислено свестен като отговор и предизвестие на сондажите на Кипър. Прогнозите са, че Анкара няма да заплашва американската компания с военните си кораби, както работи през февруари против италианската Eni, само че ще показва ясно, че няма да остане безразличен наблюдаващ и ще противодейства.

Закупената от Анкара лична сондажна платформа „ Завоевател” /”Фатих” на турски език/ от началото на юни е в пристанището на Анталия. Официално още не е оповестено къде ще е секторът за продупчване, само че съгласно изказванията на енергийния министър отреди седмица Турция ще стартира търсенето на петрол и газ в личната си икономическа зона в Средиземно море, покрай Анталия. Възможно е обаче до края на годината тя да се насочи към области, недекларирани от Кипър като изключителна икономическа зона, на север или на запад от острова.

Турската газова атака се добавя и от нови проучвания в региона. В средата на септември бе обявено, че турският сеизмологичен транспортен съд „ Oruc Reis” е приключил изследванията си за петрол и природен газ в Черно море и новата му дестинация е Кипър.