Автор& Калоян Стайков, ИПИ От пусто в празно – така

Автор& Калоян Стайков, ИПИ

От пусто в празно – по този начин в резюме може да се опише ръководството на държавните компании в България, а последното доказателство за това е покупката от „ Българския енергиен холдинг” (БЕХ) на отговорности в размер на 106 млн. лева на „ Топлофикация София” към „ Булгаргаз”. Така в края на 2018 година може да се чака отговорностите на топлофикацията към холдинга, който е притежател на „ Булгаргаз”, да надвишават 606 млн. лева на фона на капитал от под 150 млн. лева Така излиза, че действителният притежател на общинската „ Топлофикация София” е БЕХ с над 55% дял от капитала и пасивите на компанията.

Разбира се в обикновено работеща компания обстановката наподобява доста по-различно, само че казусът не е подобен. „ Топлофикация София” от години изпитва хронична неспособност да се разплаща с „ Булгаргаз”, което усилва отговорностите ѝ за получени доставки на природен газ от 460 млн. лева през 2012 година до близо 613 млн. лева през 2017 година Нещо повече – през 2016 година разноските за природен газ на топлофикацията понижават на годишна база с 36%, което се дължи на спада на цената му с 35%, до момента в който отговорностите ѝ за газ се усилват с 13%.

Всичко това естествено основава проблеми в осъществяването на погасителните проекти на отговорностите към „ Булгаргаз” и, рано или късно, се стига до изкупуването им от БЕХ. Поредното изкупуване на отговорностите на топлофикацията, която натрупа задължения от 1999 година, е шесто поред от 2009 до момента. Резултатът, както казахме, е увеличение на отговорностите за доставен, само че неизплатен природен газ, което значи, че без значение към кого са, „ Топлофикация София” няма опция да ги обслужва и се намира в дългова серпантина. А в случай че се чудите какво се случва, в случай че някоя компания не може да се разплати с БЕХ, задълженията просто се трансформират в капитал, както се случи с Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2” през 2015 година Затова и казахме, че действителният притежател е БЕХ.

Другата причина е, че изплащането на сходни отговорности се оказва непостижимо както за мениджмънта на компанията, по този начин и за нейния принципал – Столична община. И това не е изненадващо. Към края на 2017 година компанията има насъбрани загуби (които се усилват всяка година) в размер на 354 млн. лева и единствената причина, заради която компанията към момента не е с негативен капитал, са преоценки на машини, уреди и съоръжение от 2003 година и земи и здания от 2004 година, направени по неразбираемо каква методология, формиращи преоценъчен запас. Изходът от тази обстановка е явен – понижаване на загубите, излизане на облага и последователно понижаване на отговорностите, само че пък е по-лесно да се каже, в сравнение с да се направи.

Не би трябвало и да се не помни, че топлофикацията има високи финансови разноски за поддръжка и развиване на топлофикационната мрежа. Към това се прибавя и изменящата се приходна конструкция през последните години. Така да вземем за пример приходите от доставка на топлинна сила през 2017 година възлизат на 71,5%, до момента в който през 2012 година са били едвам 53%. Другият огромен приходоизточник е продажбата на електрическа сила, част от която е на преференциална цена, от комбинираното произвеждане на топлинна и електрическа сила. Приходите от нея са близо 41% през 2012 година и едвам 21% през 2017 година

Част от спада на приходите от електрическа сила идва от по-ниските продадени количества, които понижават с 32% в интервала 2013-2017 година, само че по-големият резултат идва от спада на преференциалната цена за високоефективно комбинирано произвеждане на топлинна и електрическа сила от 53% в същия интервал. Поради високата преференциална цена на силата до 2012 година съществуваше, в забележителна степен, кръстосано субсидиране сред двете услуги, предлагани от „ Топлофикация София”. С други думи всички в страната плащаха по-високи цени за ток, с цел да може клиентите на топлофикацията да заплащат по-ниски цени за топлинната сила, която получават. Това е и част от мотива за митингите против високите цени на тока от зимата на 2013 година, които бяха най-многобройни в София. Така, по подигравка на ориста, протестиращите в София желаеха по-ниски цени на електрическата сила и получиха по-високи цени на топлинната сила. Всичко това обаче не значи, че цените на топлинната сила могат да бъдат внезапно увеличени и по този начин да бъдат покрити дефицитите на сдружението. Много семейства нямат опция, в това число и по финансови аргументи, и по-високите цени на топлофикацията най-вероятно ще доведат до потребление на твърдо гориво за отопление, а това в допълнение ще утежни казуса със замърсяването на въздуха през зимата.

Така изложен казусът доста наподобява на логическата задача с лодкаря, който би трябвало да придвижи вълк, овца и сено (не питайте защо му е на лодкаря вълка) от единия бряг на реката на другия. За да се излезе от безизходната обстановка би трябвало:

„ Топлофикация София” по едно и също време да усили приходите и да усъвършенства разноските си, с цел да обезпечи разплащането на старите си отговорности и да си обезпечи безпроблемна работа в идващите години;

Увеличение на цените при същото качество на услугата най-вероятно ще накара някои клиенти да се откажат от услугата ѝ, по тази причина би трябвало деликатно да се балансира сред растежа на цените и възстановяване успеваемостта и качеството на предлаганата услуга (което значи спомагателни вложения и спомагателен напън върху цените нагоре);

Увеличението на приходите е лимитирано от ценовите решения на Комисията за енергийно и водно контролиране, която се води в огромна степен от публичното въодушевление, което значи, че нарастването ще е доста плавно;

Междувременно тези, които желаят да се откажат от топлофикационната услуга, би трябвало да имат избор на опция, в това число финансов, и това не е отоплението на твърдо гориво, защото води до замърсяване на въздуха – проблем, с който общината несполучливо се бори от години.

Останалите други възможности за отопление са свързани с спомагателни вложения в инфраструктура, да вземем за пример газифициране, или прекосяване на отопление на електрическа сила, които обаче също са свързани с други проблеми (например енергийна ефективност).

Разбира се, има и по-лесно решение – концесия или приватизация, какъвто е казусът с топлофикацията в Пловдив. Има интерес към частно ръководство на „ Топлофикация София”, само че главните спънки остават регулаторният риск – дали регулаторът ще разреши нужното нарастване на цените на топлинната сила, поради обществената сензитивност към цените на енергийните запаси. Алтернативата е вменяване на обществена функционалност на сдружението, какъвто е казусът сега освен при топлофикацията, само че и в останалите контролирани сдружения и браншове (БДЖ, Български пощи). Към този риск се прибавя и въпросът с цените на природния газ, които наподобяват непредвидими поради неналичието на конкуренция на пазара. А към всичко това идват и изискванията на концесионния контракт, които могат да откажат всеки вложител. Едно от тях, включено по искане на БЕХ (затова споделяме, че това е действителният собственик), е бъдещият концесионер да направи първична вноска от 200 млн. лева за погасяване на отговорностите към БЕХ.

Факт е, че през последните години финансовите резултати на „ Топлофикация София” се усъвършенстват, само че поради големите отговорности и нуждата от нови вложения това не е задоволително. Предвид неспособността на Столична община да овладее обстановката, най-хубавото решение е сдружението да бъде отдадено на концесия или напряко да бъде приватизирано. Разбира се, това не е панацея и триумфът му зависи от ред условия, само че е извънредно време да се вземе решение, което най-малко има късмет за триумф. Подритването на казуса в годините посредством изкупуване на отговорностите на топлофикацията от БЕХ, не е решение, а краткотрайно замитане под килима.

Прочетете повече на:

https://ime.bg/bg/articles/toplofikacionna-zadaka-zakaka/