Съкровената Изповед на Толстой с второ издание - slava.bg
Автобиографичният труд-есе „ Изповед “ на великия съветски публицист Лев Толстой, с който издателство „ Кръг” започва своя азбучник преди година и половина, към този момент е с второ издание. Един от основните текстове на класика в новия превод от оригинал на Денис Коробко се трансформира във значима, потребна и вълнуваща книга за родните читатели. Въпреки дребния си размер - едвам 100 страници, тази творба бележи повратен миг в живота на писателя, когато цялото му схващане за света рухва.
Благородникът по рождение Толстой изпада в тежка меланхолия на 51 години. По това време той разполага с всичко: положително здраве, огромно семейство, материални облаги, а романите му „ Война и мир “ и „ Ана Каренина “ към този момент работят за литературното му величие. И въпреки всичко създателят обмисля самоубийство: „ Аз като че ли бях живял, живял, вървял, вървял, бях стигнал до бездна и ясно бях видял, че пред мен няма нищо, единствено крах. Не можеш нито да спреш, нито да се върнеш, нито да затвориш очи, с цел да не гледаш по какъв начин пред теб няма друго, с изключение на измамата на живота и щастието, същинските премеждия и същинската гибел, цялостното заличаване “.
Според някои литературоведи таман „ Изповед “ защищава Толстой от „ цялостното заличаване “ в оня сериозен миг от живота му. Да запише на хартия всичките си страхове, грехове и подозрения, да премисли дните си го съхранява. Думите му са видимо подредени, само че безкрайният поток на мисълта му е безспорен знак за психическа неустойчивост. Размишленията му в „ Изповед” се разгръщат до типичен текстове от Библията, Платон, Буда и Шопенхауер. Всичко това прави есето даже по-актуално за читателя през днешния ден.
То разрешава да се надникне в мозъка на един от огромните създатели, и то в миг на цялостна уязвимост. Думите му тук утвърждават за пръв път главните правила на новия Толстоев мироглед, които ще бъдат неуморно повтаряни през идващите десетилетия. Лев Толстой: „ Случи се това, че животът на нашия кръг, на богатите и учените, освен ми опротивя, само че и загуби всевъзможен смисъл. Всичките ни дейности, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз.
Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато дейностите на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото същинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го одобрих.”
Благородникът по рождение Толстой изпада в тежка меланхолия на 51 години. По това време той разполага с всичко: положително здраве, огромно семейство, материални облаги, а романите му „ Война и мир “ и „ Ана Каренина “ към този момент работят за литературното му величие. И въпреки всичко създателят обмисля самоубийство: „ Аз като че ли бях живял, живял, вървял, вървял, бях стигнал до бездна и ясно бях видял, че пред мен няма нищо, единствено крах. Не можеш нито да спреш, нито да се върнеш, нито да затвориш очи, с цел да не гледаш по какъв начин пред теб няма друго, с изключение на измамата на живота и щастието, същинските премеждия и същинската гибел, цялостното заличаване “.
Според някои литературоведи таман „ Изповед “ защищава Толстой от „ цялостното заличаване “ в оня сериозен миг от живота му. Да запише на хартия всичките си страхове, грехове и подозрения, да премисли дните си го съхранява. Думите му са видимо подредени, само че безкрайният поток на мисълта му е безспорен знак за психическа неустойчивост. Размишленията му в „ Изповед” се разгръщат до типичен текстове от Библията, Платон, Буда и Шопенхауер. Всичко това прави есето даже по-актуално за читателя през днешния ден.
То разрешава да се надникне в мозъка на един от огромните създатели, и то в миг на цялостна уязвимост. Думите му тук утвърждават за пръв път главните правила на новия Толстоев мироглед, които ще бъдат неуморно повтаряни през идващите десетилетия. Лев Толстой: „ Случи се това, че животът на нашия кръг, на богатите и учените, освен ми опротивя, само че и загуби всевъзможен смисъл. Всичките ни дейности, разсъждения, науката, изкуствата – всичко ми се стори като детски каприз.
Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато дейностите на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото същинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го одобрих.”
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ