Първият български класически бандонеонист идва за спектакъла на 5/4 Tango
Автентичното звучене на тангото има своята запазена марка и това е говорещият с гласа на пристрастеността инструмент - бандонеонът. Варненските ценители на музиката на Астор Пиацола ще имат опция да оценят хубостта на звука на бандонеона, който ще бъде в ръцете на първия български бандонеонист, свирещ на класическата аржентинска система - Стоян Караиванов на концерта театър на отбор “5/4 Tango ".
На 5 октомври от 19:00 в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център изявени типичен музиканти, водени от огромния пианист Людмил Ангелов, ще ни потопят в музикалния свят на гениалния основател на танго нуево. Заедно със Стоян Караиванов на сцената ще бъдат Цветан Недялков, Йован Богосавлиевич (Сърбия) и Емил Гунев. “Четирите сезона на Буенос Айрес " ще бъдат претворени и в танц с хореографията на Светлин Ивелинов в осъществяване на звездната балетна двойка Марта Петкова и Никола Хаджитанев.
Преди гостуването на Ансамбъл “5/4 Tango " със Стоян Караиванов беседва Нина Локмаджиева.
Тангото и бандонеона вървят постоянно дружно. Кога се влюбихте в тангото и по какъв начин открихте бандонеона?
В тангото се влюбих преди десетина години, когато бях на майсторски клас на проф. Мие Мики във Варна. Тя ни изсвири част от Концерта на Пиацола за бандонеон и оркестър и аз бях доста впечатлен от това произведение, тогава прохождах към момента, свирех на акордеон. После ми подари партитурата на това произведение, което постоянно ми е било фантазия да изсвиря. Миналата година се навършиха 100 години от рождението на Пиацола и направихме турне в България с този концерт.
Всичко се случи на този майсторски клас. Проф. Мие Мики имаше концерт на Международния музикален фестивал “Варненско лято " с творби на Астор Пиацола. Тогава аз усетих, че това е моята музика. Любопитното е, че за пръв път ще имам концерт във Варна, откакто бях свирил единствено на церемония концерта на майсторския клас на проф. Мики. Така че за мен Варна е един специфичен град и доста се веселя, че имам опцията да ви гостувам.
Аз съм почнал с акордеон, само че бандонеонът сигурно има доста по-красив тембър и може да допира хората по метод, по който акордеонът не може. А и нашата народопсихология свързва акордеона с фолклорната музика, което в действителност е неправилно. Аз съм свирил на акордеон най-вече типичен репертоар. В България е много мъчно тази линия да се наложи - че акордеонът може да бъде типичен инструмент. Докато бандонеонът не носи със себе си никакво задължение в България и хората са по-склонни да го заобичат.
Вие сте първият български бандонеонист, който свири на класическата аржентинска система. Кой Ви вкара в тънкостите на този необичаен за нас инструмент?
Инструментът е създаден в Германия, като първата му задача е била да бъде сурогат на органа в дребните катедрали, които не са могли да си разрешат градежа на орган. Обаче по време на Втората международна война Хитлер не разрешава бандонеона, защото се смята за инструмент на работническата класа. И той намира своя път към Аржентина, където на този стадий не се е свирело танго с бандонеон, само че с годините става народен инструмент на Аржентина и се трансформира в действителност в инструмента на тангото.
В тънкостите на бандонеона са ме въвели майсторите на този инструмент. Аз съм специализирал в Италия при проф. Фабио Фурия, след това мой учител беше Хуан Хосе Мосалини от Аржентина, който е индивидът, пренесъл бандонеона в Европа, прочее, прочут е с това, че е написал музиката за Ламбада. Друг от професорите ми е Даниел Бинели, от Аржентина, който е единственият бандонеонист, свирил в секстета “Танго нуево " на Пиацола и е бил 12 години член на оркестъра на Освалдо Пулиезе. Той е може би най-тесният експерт в тази музика. Заедно с Пиацола са правили много интернационалните турнета. Така се оказах първият в България, който свири на тази класическа система.
Вашето място в плана на Людмил Ангелов отбор “5/4 Tango " е главно за достоверното звучене на ансамбъла. Как работите с музикантите от квинтета?
Изключително наслаждение е да се работи с тях, тъй като те са музиканти на международно равнище и с тях нямаме потребност да работим дребни елементи, с тях разясняваме страстта, положението, в което би трябвало да бъдем, с цел да покажем цвета на тангото. Това са хора, с които за млад музикант като мен е огромна чест да работи. И съм извънредно признателен на Маестро Ангелов, че ме предложения да се причисля към неговия квинтет.
Какъв е ключът към актуалната интерпретация на вдъхновяващото завещание на Астор Пиацола?
Ключът към интерпретацията, бих споделил, че се намира в предишното. Аз съм приказвал с моите преподаватели и те споделят, че няма по какъв начин да свириш новото танго на Пиацола, в случай че не познаваш класическите стилове, т.е. тези на типичните танго оркестри. Точно поради това, с цел да мога да опозная по-добре тези стилове, дружно с едни от най-талантливите млади музиканти в България неотдавна сформирахме първия български танго оркестър и дружно търсим достоверното звучене на аржентинското танго. Надявам се и с този план да можем да гостуваме на варненската аудитория.
Виждате ли близка опция Вашият образец да бъде последван от още български бандонеонисти. Имате ли концепция за “Предай нататък "?
В момента имам трима ученика, които лека-полека се развиват и ги чака, съгласно мен, много обещаващо бъдеще. Имам концепция, неотдавна даже разгласих публикация за частните ми уроци, местата бяха три и се запълниха незабавно. Оттук нататък ще бъде по-трудно, би трябвало да се обезпечи бандонеон, само че аз съм постоянно подготвен да оказа помощ, да дам информация, с цел да може този инструмент да доближи до повече хора.
На 5 октомври от 19:00 в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център изявени типичен музиканти, водени от огромния пианист Людмил Ангелов, ще ни потопят в музикалния свят на гениалния основател на танго нуево. Заедно със Стоян Караиванов на сцената ще бъдат Цветан Недялков, Йован Богосавлиевич (Сърбия) и Емил Гунев. “Четирите сезона на Буенос Айрес " ще бъдат претворени и в танц с хореографията на Светлин Ивелинов в осъществяване на звездната балетна двойка Марта Петкова и Никола Хаджитанев.
Преди гостуването на Ансамбъл “5/4 Tango " със Стоян Караиванов беседва Нина Локмаджиева.
Тангото и бандонеона вървят постоянно дружно. Кога се влюбихте в тангото и по какъв начин открихте бандонеона?
В тангото се влюбих преди десетина години, когато бях на майсторски клас на проф. Мие Мики във Варна. Тя ни изсвири част от Концерта на Пиацола за бандонеон и оркестър и аз бях доста впечатлен от това произведение, тогава прохождах към момента, свирех на акордеон. После ми подари партитурата на това произведение, което постоянно ми е било фантазия да изсвиря. Миналата година се навършиха 100 години от рождението на Пиацола и направихме турне в България с този концерт.
Всичко се случи на този майсторски клас. Проф. Мие Мики имаше концерт на Международния музикален фестивал “Варненско лято " с творби на Астор Пиацола. Тогава аз усетих, че това е моята музика. Любопитното е, че за пръв път ще имам концерт във Варна, откакто бях свирил единствено на церемония концерта на майсторския клас на проф. Мики. Така че за мен Варна е един специфичен град и доста се веселя, че имам опцията да ви гостувам.
Аз съм почнал с акордеон, само че бандонеонът сигурно има доста по-красив тембър и може да допира хората по метод, по който акордеонът не може. А и нашата народопсихология свързва акордеона с фолклорната музика, което в действителност е неправилно. Аз съм свирил на акордеон най-вече типичен репертоар. В България е много мъчно тази линия да се наложи - че акордеонът може да бъде типичен инструмент. Докато бандонеонът не носи със себе си никакво задължение в България и хората са по-склонни да го заобичат.
Вие сте първият български бандонеонист, който свири на класическата аржентинска система. Кой Ви вкара в тънкостите на този необичаен за нас инструмент?
Инструментът е създаден в Германия, като първата му задача е била да бъде сурогат на органа в дребните катедрали, които не са могли да си разрешат градежа на орган. Обаче по време на Втората международна война Хитлер не разрешава бандонеона, защото се смята за инструмент на работническата класа. И той намира своя път към Аржентина, където на този стадий не се е свирело танго с бандонеон, само че с годините става народен инструмент на Аржентина и се трансформира в действителност в инструмента на тангото.
В тънкостите на бандонеона са ме въвели майсторите на този инструмент. Аз съм специализирал в Италия при проф. Фабио Фурия, след това мой учител беше Хуан Хосе Мосалини от Аржентина, който е индивидът, пренесъл бандонеона в Европа, прочее, прочут е с това, че е написал музиката за Ламбада. Друг от професорите ми е Даниел Бинели, от Аржентина, който е единственият бандонеонист, свирил в секстета “Танго нуево " на Пиацола и е бил 12 години член на оркестъра на Освалдо Пулиезе. Той е може би най-тесният експерт в тази музика. Заедно с Пиацола са правили много интернационалните турнета. Така се оказах първият в България, който свири на тази класическа система.
Вашето място в плана на Людмил Ангелов отбор “5/4 Tango " е главно за достоверното звучене на ансамбъла. Как работите с музикантите от квинтета?
Изключително наслаждение е да се работи с тях, тъй като те са музиканти на международно равнище и с тях нямаме потребност да работим дребни елементи, с тях разясняваме страстта, положението, в което би трябвало да бъдем, с цел да покажем цвета на тангото. Това са хора, с които за млад музикант като мен е огромна чест да работи. И съм извънредно признателен на Маестро Ангелов, че ме предложения да се причисля към неговия квинтет.
Какъв е ключът към актуалната интерпретация на вдъхновяващото завещание на Астор Пиацола?
Ключът към интерпретацията, бих споделил, че се намира в предишното. Аз съм приказвал с моите преподаватели и те споделят, че няма по какъв начин да свириш новото танго на Пиацола, в случай че не познаваш класическите стилове, т.е. тези на типичните танго оркестри. Точно поради това, с цел да мога да опозная по-добре тези стилове, дружно с едни от най-талантливите млади музиканти в България неотдавна сформирахме първия български танго оркестър и дружно търсим достоверното звучене на аржентинското танго. Надявам се и с този план да можем да гостуваме на варненската аудитория.
Виждате ли близка опция Вашият образец да бъде последван от още български бандонеонисти. Имате ли концепция за “Предай нататък "?
В момента имам трима ученика, които лека-полека се развиват и ги чака, съгласно мен, много обещаващо бъдеще. Имам концепция, неотдавна даже разгласих публикация за частните ми уроци, местата бяха три и се запълниха незабавно. Оттук нататък ще бъде по-трудно, би трябвало да се обезпечи бандонеон, само че аз съм постоянно подготвен да оказа помощ, да дам информация, с цел да може този инструмент да доближи до повече хора.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ