Нощният охранител, който стана съперник на Нетаняху
Авигдор Либерман, бивш нощен охранител, станал политик с кариера, изпъстрена със скандални изказвания, се трансформира от стратегически съдружник на израелския министър председател Бенямин Нетаняху в един от най-яростните му съперници.
Либерман, на 61 години и роден в някогашната руска република Молдова, емигрира през 1978 година в Израел, където отбива военна работа и работи известно време като нощна защита. Медиите му прикачиха прякори като " Царя ", " Распутин " и " Комитет за Държавна сигурност (на СССР) " - намек за властното му държание и произхода му, поради който бавният му диалект на иврит е запазил мощен акцент.
С тапия по обществени науки, той става член на " Ликуд " - огромната дясна партия и се изкачва по всички стъпала на йерархията до началник на кабинета на Бенямин Нетаняху при първия му мандат (1996-1999 г.). Като наставник на " Биби " той има огромна заслуга за неговото издигане. През 1999 година обаче сътвори своя дясна партия - " Израел Бейтену ", възползвайки се от вота на един милион израелци, емигрирали като него от някогашния Съветски съюз - електорална база, която той разшири.
От 2001 година той е заемал разнообразни министерски постове, в това число на външните работи в държавното управление на Нетаняху (2009-2012 година и 2013-2015 г.). Именно като глава на израелската дипломация той стана " черната овца " за Европейския съюз, откакто упрекна блока, че води политика, прекомерно пристрастна към палестинците и враждебна по отношение на евреите.
През ноември той подаде оставка като министър на защитата в държавното управление на Бенямин Нетаняху в митинг против съглашение за помирение с палестински групи в линията Газа, осъждайки го като " капитулация пред тероризма ". Неговата оставка способства за рухването на коалиционото държавно управление. На последвалите избори през април партията му завоюва пет от 120-те места в Народното събрание. Либерман обаче изиска закон за наложителна военна работа за ултраортодоксалните младежи в подмяна за присъединяване му в коалиция. Понеже не бе реализирано единодушие, Народното събрание беше разхлабен и нови избори бяха планувани за 17 септември. Сега социологическите проучвания предвиждат за партията му дузина депутатски места, което в раздробения израелски политически пейзаж би могло да направи поддръжката му основна за за всяка възможна ръководеща коалиция.
Либерман е прочут със скандалните си изявления, да вземем за пример че палестинският президент Махмуд Абас е " посланик - терорист " (2014 г.), че израелските араби, нелоялни към Еврейската страна, " заслужават да бъдат обезглавявани с секира " (2015 г.), или че Бенямин Нетаняху е " измамник, лъжец и шарлатанин " (2016 г.).
Предизборната му акция за вота на 17 септември е фокусирана върху " заплахите " за Израел да се трансформира в " страна на Халака (еврейския набожен закон), ръководена от религиозния юдаизъм, с ръководеща коалиция, в която ултраортодоксалните партии ще са обединили сили с религиозни секти, които той назовава " месиански ".
Либерман, женен с три деца, не е последовател на концепцията " Велик Израел ", защитавана от лобито на заселниците, само че живее в Нокдим - еврейска колония покрай Витлеем на окупирания Западен бряг. Той преценя като нереалистичен мира с палестинците, само че твърди, че е подготвен да се опита да го реализира. /БТА
Либерман, на 61 години и роден в някогашната руска република Молдова, емигрира през 1978 година в Израел, където отбива военна работа и работи известно време като нощна защита. Медиите му прикачиха прякори като " Царя ", " Распутин " и " Комитет за Държавна сигурност (на СССР) " - намек за властното му държание и произхода му, поради който бавният му диалект на иврит е запазил мощен акцент.
С тапия по обществени науки, той става член на " Ликуд " - огромната дясна партия и се изкачва по всички стъпала на йерархията до началник на кабинета на Бенямин Нетаняху при първия му мандат (1996-1999 г.). Като наставник на " Биби " той има огромна заслуга за неговото издигане. През 1999 година обаче сътвори своя дясна партия - " Израел Бейтену ", възползвайки се от вота на един милион израелци, емигрирали като него от някогашния Съветски съюз - електорална база, която той разшири.
От 2001 година той е заемал разнообразни министерски постове, в това число на външните работи в държавното управление на Нетаняху (2009-2012 година и 2013-2015 г.). Именно като глава на израелската дипломация той стана " черната овца " за Европейския съюз, откакто упрекна блока, че води политика, прекомерно пристрастна към палестинците и враждебна по отношение на евреите.
През ноември той подаде оставка като министър на защитата в държавното управление на Бенямин Нетаняху в митинг против съглашение за помирение с палестински групи в линията Газа, осъждайки го като " капитулация пред тероризма ". Неговата оставка способства за рухването на коалиционото държавно управление. На последвалите избори през април партията му завоюва пет от 120-те места в Народното събрание. Либерман обаче изиска закон за наложителна военна работа за ултраортодоксалните младежи в подмяна за присъединяване му в коалиция. Понеже не бе реализирано единодушие, Народното събрание беше разхлабен и нови избори бяха планувани за 17 септември. Сега социологическите проучвания предвиждат за партията му дузина депутатски места, което в раздробения израелски политически пейзаж би могло да направи поддръжката му основна за за всяка възможна ръководеща коалиция.
Либерман е прочут със скандалните си изявления, да вземем за пример че палестинският президент Махмуд Абас е " посланик - терорист " (2014 г.), че израелските араби, нелоялни към Еврейската страна, " заслужават да бъдат обезглавявани с секира " (2015 г.), или че Бенямин Нетаняху е " измамник, лъжец и шарлатанин " (2016 г.).
Предизборната му акция за вота на 17 септември е фокусирана върху " заплахите " за Израел да се трансформира в " страна на Халака (еврейския набожен закон), ръководена от религиозния юдаизъм, с ръководеща коалиция, в която ултраортодоксалните партии ще са обединили сили с религиозни секти, които той назовава " месиански ".
Либерман, женен с три деца, не е последовател на концепцията " Велик Израел ", защитавана от лобито на заселниците, само че живее в Нокдим - еврейска колония покрай Витлеем на окупирания Западен бряг. Той преценя като нереалистичен мира с палестинците, само че твърди, че е подготвен да се опита да го реализира. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ