Атлантическият съвет в България излезе с остра позиция срещу правителството

...
Атлантическият съвет в България излезе с остра позиция срещу правителството
Коментари Харесай

Атлантическият съвет: Само България поддържа старата съветска техника

Атлантическият съвет в България излезе с остра позиция против държавното управление във връзка поръчките за ремонт на бойните ни самолети СУ-25, МиГ 29 и хеликоптерите Ми 17 и Ми 24. 

В текста се споделя: 

На 21 август 2018 година стана известно, че България ще разпореди поръчка за съвсем 100 милиона лв. /с ДДС/ за ремонт на бойните ни самолети СУ-25. Това е трета поредна сходна поръчка от началото на годината. В резултат, дружно с ремонта на МиГ 29 за 97,5 млн. лева и на хеликоптерите Ми 17 и Ми 24, за над 37 млн. лева, общата стойност, единствено в границите на една година, към този момент ще надмине 230 милиона лв..

Така, при започване на втората година от ръководството на кабинета „ Борисов-3 “ и десетата (!), откогато Бойко Борисов за пръв път пое премиерския пост, отбранителната политика на страната е още веднъж извор единствено на заявления за превъоръжаване на армията.

Голи думи! Защото делата демонстрират друго. На процедура България само поддържа остарялата руска техника, наследена от времената на Варшавския контракт, с което умишлено удължава зависимостта на България от съветския държавен военнопромишлен комплекс. А това значи единствено едно – покоряване на бойните качества на Българската войска на милостта на държавното управление в Москва. 

И това – към този момент съвсем 30 години, откогато Съюз на съветските социалистически републики престана да съществува и съвсем 15 години, откогато България е в НАТО. Българската войска продължава да разчита за ремонта и поддръжката на остарялото си и несъвместимо с НАТО оръжие, на страна, която във военната си теория намерено сочи Алианса, а с него и България, като противник.

Независимо, че се оправдава със незабавни потребности, тази политика на изтичане на стотици милиони левове в остаряла съветска техника е изцяло безперспективна и няма рационални причини. Както бе посочено в документа на Атлантическия съвет на България „ България в НАТО и Европейската защита “: Визия за отбранителната политика до 2030 година “
България няма опция, с изключение на огромна стратегия за превъоръжаване, която да докара до фактически консолидиране в съюзната защита и съюзната отбранително-индустриална база. Поддържането на съветската/руска техника, благовидно прикривано зад думите „ възобновяване “ и даже „ рационализация “, в действителност е изтичане на стотици милиони български левове във физически остаряла и софтуерно безперспективна бойна техника от предишното – техника и съоръжение, които са оперативно несъвместими с въоръжението и техниката на съдружниците ни от НАТО.

Ако някой твърди, че с няколко броя 40-годишни машини, които не могат да работят като част от съюзната защита и които на процедура не могат да се модернизират, се подсигурява българския суверенитет, то той е или цялостен добряк, или прям манипулатор.

Изливането за сходни обречени „ поправки “ на стотици милиони дефицитни български левове от така и така недостигащия защитителен бюджет е закононарушение. А подаръкът – тъй като по какъв начин иначе да назовем това пазаруване на „ нищо “ – за стотици милиони български левове, към държавно управление, което намерено ни сочи за зложелател, е национално изменничество.

Независимо от редицата документи (думи, думи, думи…) признати от кабинетите „ Борисов 1 “, „ Борисов 2 “ и „ Борисов 3 “ и декларативните заявки, че средствата за превъоръжаване с нова и оперативно съвместима техника са обезпечени и надали освен чакат да бъдат поискани и усвоени, плодовете от политиката на държавното управление сочат друго.

Проектите за рационализация са създадени по този начин, че пораждат съществено подозрение дали изобщо има желание тези планове да бъдат осъществени. В настоящия си тип те съставляват подобен компромис сред цена, обсег и качество, че е голяма вероятността, за изхарчените милиарди левове да се получи артикул със подозрителен за защитата смисъл. Гръмките заявки за предпочитание да се създават модерни системи въоръжение и техника в България звучат примамливо за неинформираното всеобщо публично мнение, само че не могат да подведат и отблъскват осведомените участници в процеса, като оставят подозрение за зле затулен партиен лобизъм в интерес на така наречен “национално-отговорни ” предприемачи.

На фона на мъглявите заявки за превъоръжаване, не престават напълно съответни, действителни дейности на бетониране за идващите едно-две десетилетия на руското „ въоръжение “ в България.
Кавичките на „ въоръжение “ демонстрират действителните бойни качества, които такова въоръжение носи на Българската войска през днешния ден. Това съоръжение, направено с технологиите от времето на Студената война, скоро ще празнува своя 50 годишен „ празник “, освен това без опция за смислена рационализация нито от софтуерна, нито от икономическа, нито от политическа позиция. 

 Така нареченото „ удължение на ресурса “ не е рационализация, както държавното управление се пробва да ни го показа, а e целенасочена операция.

И дали рационализация на тези системи изобщо може да бъде осъществена? Особено с софтуерните благоприятни условия на съветския военно индустриален комплекс, който изостава с най-малко 20 години от западните си съперници и се намира под ударите на наказания в общото нежелано икономическо състояние на Руската федерация. Масираните рекламно-пропагандни акции на Кремъл за високотехнологично съветско „ скрито “ или „ чудодейно “ въоръжение (сигурно даже „ предсказано “ и от българската баба Ванга) са подобаващи за жълтите медии заводи за подправени вести, само че не и за сериозен разбор и реалистични упования. Но каквито и модерни съветски военни технологии да съществуват, кой може рационално да чака, че днешна Русия би ги предоставила на войска на страна – съдружник в Организацията на Северноатлантическия контракт, обсъждан от Москва като съперник? 

Въпреки всичко това, българските парични потоци към Русия за „ ремонт “ на остаряло руско въоръжение са изцяло действителни и несекващи. И следващият български транш с сходна цел от съвсем 100 милиона лв. има нездравословни измерения надалеч по-дълбоки от забележимите на повърхността политико-административни трикове за „ цепене “ на поръчките на задоволително дребни елементи, че да се избегне контрола на Народното събрание.

Истински значимият е политическият и стратегически резултат на тези решения на българската отбранителна политика.
Българите от дълго време сме избрали свободата и демокрацията пред деспотизма и самодържието. Извращенията и мракобесието на 45-те години комунизъм единствено затвърди този наш избор.

Със сигурност в България има и ще има вярващи, че колелото на историята може да се върти и обратно и с носталгия мечтаят да видят вампира на Варшавския контракт да излезе от гроба си. Илюзии!
Но белким такива илюзии виреят в кабинетите на министерството на защитата?
Защото по какъв начин иначе да си разбираем упорството в отбранителната политика и на Борисов-1, и на Борисов-2, и през днешния ден – на Борисов-3?

Да, някои се пробват да прокарат тезата, че с сходни „ реверанси “ ще успокоим Русия, до момента в който сме член на НАТО и под негова отбрана. Но такива салда са невъзможни – с такава отбранителна политика ще загубим и двете – Русия няма по какъв начин да ни стане другар, а приятелите и съдружниците си ще отблъснем, прогоним и загубим.
От това по-голямо национално изменничество има ли?
Затова дано повторим: решението е едно – превъоръжаване, съвременни въоръжени сили, интеграция със съдружниците ни.

Това обаче изисква воля за деяние и единение сред думи и каузи.

И държавническа отговорност.

Атлантически съвет на България
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР