Kathimerini: Турция иска да ревизира международните договори
Атина. Лондонският контракт от 1913 година, Лозанският контракт от 1923 година, Турско-италианската спогодба, подписана през 1932 година и Парижкият кротичък контракт от 1947 година не оставят място за подозрение или тълкования на суверенните права на Гърция в Егейско море. Атина е права да се пази с тези интернационалните контракти против систематичните искания на Анкара, които, наподобява, са част от националната й тактика след 1974 година и опустошителния прелом, проведен от Хунтата в Кипър. Усилията на Турция към този момент не се увенчават с огромни триумфи заради ефикасните дейности на гръцката дипломация за отбрана на националните ползи и териториалния интегритет на страната, написа в авторски материал, оповестен от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini , показан без редакторска интервенция.
Ефективната отбрана на суверенните права, на основата на интернационалното право, до неотдавна беше допустима, защото интернационалните контракти се употребиха с нужното равнище на почитание, само че в този момент несигурността в необятния район към Гърция се покачва и Турция наподобява решена да ревизира договорите, които е подписала в предишното, започвайки от Лозанския контракт, пренебрегвайки интернационалното право. Когато турския министър председател Бинали Йълдъръм се обади на гръцкия си сътрудник Алексис Ципрас, с цел да му сервира съболезнованията си за гибелта на гръцки водач на изтребител се появиха очаквания, че напрежението може да спадне. Но те доста бързо се изпариха след няколко нови случая в Егейско море и най-много заявката на турското Министерство на външните работи по-рано тази седмица, че скалистите островчета Имия (на турски – Кардак) са турска територия.
Остана усещането, че Анкара се пробва да сътвори нови прецеденти и свършените обстоятелства в гръко-турските връзки не са единствено гръцка фиксация.
По всичко наподобява, че Турция усилва провокациите си, съгласно проект (част от него е увеличаващата се вълна от бежанци и мигранти, пресичащи гръцката граница в североизточния район по поречието на Марица, имайки поради, че Анкара към този момент потвърди по какъв начин може да управлява мигрантските талази в случай че поиска).
Целта има три съществени съставящи: първо, интернационалната общественост би трябвало да свикне с концепцията за общия суверенитет над Егейско море; второ, да внуши възприятие на непрекъснат боязън в гръцката страна, тъй че, в последна сметка, тя да сложи под въпрос суверенитета си над така наречен „ сиви зони (стигайки до там да блокира достъпа на гръцки жители до тези райони), с цел да не предизвика другата страна; и, трето, да изтощи Въоръжените сили на Гърция като ги принуждава непрекъснато да са нащрек.
Гръцката политическа класа и рационалните анализатори предлагат нерешителност и въздържаност, тъй че Атина да не усилва сама възможностите за случай или въоръжен спор. Но в случай че Турция фактически има желание да провокира сериозен случай, може ли Гърция фактически да разчита на интернационалните контракти и вербалната поддръжка от факторите в Европейския съюз? И може ли да бъде сигурна, че Съединени американски щати, при администрацията на президента Доналд Тръмп, ще се намеси, в случай че това се наложи. Работите се намират в сериозна точка и ние ще би трябвало да изчакаме и да забележим какво ще последва след предварителните избори, свикани от турския президент Реджеп Таийп Ердоган (най-вероятно, провокирани от икономическите компликации на Турция).
Междувременно, Гърция би трябвало да е в нараснала подготвеност и да излезе с бараж от недоволства в интернационалните организации и главните източници на капитал, до момента в който подхваща стъпки за консолидиране на защитата на страната.
Агенция „ Фокус “ напомня:
В началото на 2018-а година напрежението сред Гърция и Турция стартира да се изостря доста, като разногласията сред двете средиземноморски страни са съсредоточени главно в две точки. Най-горещо е във водите към остров Кипър, където при започване на годината публично бе доказано, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има голямо находище (от вид езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни към този момент създават своите кладенци и са на път да добият първите първични материали. Това незабавно провокира реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от Военноморски сили на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, с цел да стартира сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен колос бе изтеглен. Турция оправда дейностите си с претенцията, че естествените запаси на Кипър би трябвало да бъдат разграничени по равно сред Кипърската турска република и Република Кипър и от този момент по всякакъв начин пречи на сондажните действия в региона.
Напрежението сред гърците и турците незабавно се придвижи в региона на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от Военноморски сили на Турция и катери от бреговата защита на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен транспортен съд, на борда на които са министъра на защитата Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката войска и други военни лица, отиващи към мястото, с цел да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние към островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки боен хеликоптер пада към Имия и в следствие умират тримата офицери на борда му. Тогава даже се появиха филмчета по какъв начин един от турските катери се пробва да протарани по-малък гръцки кораб.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха арестувани от турската страна на границата сред двете страни по течението на река Марица. Те бяха упрекнати в шпионаж и хвърлени в пандиза с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се пробва по всякакъв начин да обезпечи освобождението на своите воини, само че Анкара отхвърля, с изключение на всичко друго и поради това, че Гърция отхвърля да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след несполучливия опит за държавен прелом в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разследващи самолети всекидневно нарушават въздушните граници на Гърция в региона на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна наоколо до остров Скирос в Егейско море, откакто извърши задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис почина при рухването и в негова част управляващите в Атина оповестиха ден на печал.
Всичко това е съпроводено от войнствена реторика сред държавните управления на Гърция и Турция, като изявленията им отиват надалеч отвън рамките на дипломатическия звук.
Превод и редакция: Иван Христов
Ефективната отбрана на суверенните права, на основата на интернационалното право, до неотдавна беше допустима, защото интернационалните контракти се употребиха с нужното равнище на почитание, само че в този момент несигурността в необятния район към Гърция се покачва и Турция наподобява решена да ревизира договорите, които е подписала в предишното, започвайки от Лозанския контракт, пренебрегвайки интернационалното право. Когато турския министър председател Бинали Йълдъръм се обади на гръцкия си сътрудник Алексис Ципрас, с цел да му сервира съболезнованията си за гибелта на гръцки водач на изтребител се появиха очаквания, че напрежението може да спадне. Но те доста бързо се изпариха след няколко нови случая в Егейско море и най-много заявката на турското Министерство на външните работи по-рано тази седмица, че скалистите островчета Имия (на турски – Кардак) са турска територия.
Остана усещането, че Анкара се пробва да сътвори нови прецеденти и свършените обстоятелства в гръко-турските връзки не са единствено гръцка фиксация.
По всичко наподобява, че Турция усилва провокациите си, съгласно проект (част от него е увеличаващата се вълна от бежанци и мигранти, пресичащи гръцката граница в североизточния район по поречието на Марица, имайки поради, че Анкара към този момент потвърди по какъв начин може да управлява мигрантските талази в случай че поиска).
Целта има три съществени съставящи: първо, интернационалната общественост би трябвало да свикне с концепцията за общия суверенитет над Егейско море; второ, да внуши възприятие на непрекъснат боязън в гръцката страна, тъй че, в последна сметка, тя да сложи под въпрос суверенитета си над така наречен „ сиви зони (стигайки до там да блокира достъпа на гръцки жители до тези райони), с цел да не предизвика другата страна; и, трето, да изтощи Въоръжените сили на Гърция като ги принуждава непрекъснато да са нащрек.
Гръцката политическа класа и рационалните анализатори предлагат нерешителност и въздържаност, тъй че Атина да не усилва сама възможностите за случай или въоръжен спор. Но в случай че Турция фактически има желание да провокира сериозен случай, може ли Гърция фактически да разчита на интернационалните контракти и вербалната поддръжка от факторите в Европейския съюз? И може ли да бъде сигурна, че Съединени американски щати, при администрацията на президента Доналд Тръмп, ще се намеси, в случай че това се наложи. Работите се намират в сериозна точка и ние ще би трябвало да изчакаме и да забележим какво ще последва след предварителните избори, свикани от турския президент Реджеп Таийп Ердоган (най-вероятно, провокирани от икономическите компликации на Турция).
Междувременно, Гърция би трябвало да е в нараснала подготвеност и да излезе с бараж от недоволства в интернационалните организации и главните източници на капитал, до момента в който подхваща стъпки за консолидиране на защитата на страната.
Агенция „ Фокус “ напомня:
В началото на 2018-а година напрежението сред Гърция и Турция стартира да се изостря доста, като разногласията сред двете средиземноморски страни са съсредоточени главно в две точки. Най-горещо е във водите към остров Кипър, където при започване на годината публично бе доказано, че в 6-и блок на Ексклузивната икономическа зона (ЕИК) на Кипър има голямо находище (от вид езеро) на въглеводороди, което се простира в териториалните води на Кипър, Израел и Египет, като последните две страни към този момент създават своите кладенци и са на път да добият първите първични материали. Това незабавно провокира реакция от Анкара и на 10-и февруари кораби от Военноморски сили на Турция блокираха пътя на сонда Saipem 12000 на италианската енергийна компания ENI, пътуваща към мястото, с цел да стартира сондажи. По-късно корабът на италианския енергиен колос бе изтеглен. Турция оправда дейностите си с претенцията, че естествените запаси на Кипър би трябвало да бъдат разграничени по равно сред Кипърската турска република и Република Кипър и от този момент по всякакъв начин пречи на сондажните действия в региона.
Напрежението сред гърците и турците незабавно се придвижи в региона на Егейско море, където избухна спор за скалистите островчета Имия/Кардак. На 28 януари кораби от Военноморски сили на Турция и катери от бреговата защита на страната блокираха достъпа до мястото на гръцки катер и патрулен транспортен съд, на борда на които са министъра на защитата Панос Каменос, началникът на генералния щаб на гръцката войска и други военни лица, отиващи към мястото, с цел да хвърлят венец по случай 22-ата годишнина от въоръженото противостояние към островите през 1996-а година, когато двете страни се оказват на ръба на война, а гръцки боен хеликоптер пада към Имия и в следствие умират тримата офицери на борда му. Тогава даже се появиха филмчета по какъв начин един от турските катери се пробва да протарани по-малък гръцки кораб.
В четвъртък, на 1 март т.г., двама гръцки офицери бяха арестувани от турската страна на границата сред двете страни по течението на река Марица. Те бяха упрекнати в шпионаж и хвърлени в пандиза с тежък режим в град Одрин. Гръцката страна се пробва по всякакъв начин да обезпечи освобождението на своите воини, само че Анкара отхвърля, с изключение на всичко друго и поради това, че Гърция отхвърля да екстрадира осемте турски военни, които избягаха в страната след несполучливия опит за държавен прелом в Турция на 15 юли 2016 година.
В добавка към това турски бойни и разследващи самолети всекидневно нарушават въздушните граници на Гърция в региона на Егейско море от декември м.г. насам. При един от тези случаи, на 12 април 2018 година, гръцки многоцелеви изтребител Мираж 2000-5 падна наоколо до остров Скирос в Егейско море, откакто извърши задача за прихващане на турски самолети, нарушили гръцкото въздушно пространство. Пилотът – Георгиос Балтадорис почина при рухването и в негова част управляващите в Атина оповестиха ден на печал.
Всичко това е съпроводено от войнствена реторика сред държавните управления на Гърция и Турция, като изявленията им отиват надалеч отвън рамките на дипломатическия звук.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ