Македонски лингвист: Българите пазят кирилицата като малки комплексари!
Атаките против Путин след изказването му, че славянската книжовност е пристигнала в Русия от Македония, съдържат, меко казано, доза политическа безсъдържателност. Путин е водачът на най-голямата славянска страна. Той персонално не е задължен да знае детайлностите по всеки настоящ въпрос. Но сигурно има обграждане от добре готови хора, способени по всички проблеми. И в тази ситуация просто се базира на резултатите, до които е стигнала науката в страната му. Всички слависти застъпват мнението, че езикът, на който Кирил и Методий са писали и превеждали, се назовава старославянски. Само българската просвета слага на този език народен щемпел.
Известно е, че на дребните нации, измежду които попада и българският, присвояването им е в кръвта. Те считат, че като си присвоят късче непозната територия или история, ще станат по-големи и по-богати. Това е комплекс.
Самите Кирил и Методий са написали, че са превели книгите си на славянски език. Затова в научния свят техният език се назовава старославянски. Само в българската просвета на този език се слага народен щемпел, с което в действителност се прави неприемливо преименуване. Нима и ние самите не бихме могли да приемем сходен метод на етикетиране, изключително като се знае, че това е езикът на славяните от Солунско? Този въпрос е обяснен в науката още по времето, когато македонците нямаха собствен литературен и държавен център, който би могъл надлежно да реагира. Големите познавачи на старославянската проблематика Куйвакин, Ягич, както и френският славист Андре Ваян употребяват термините старобългарски и старомакедонски единствено с цел да покажат разликата в трудовете, зародили в двата книжовни центъра - Преславския и Охридския. Тоест Преславската и Охридската книжовна школа. А и до ден сегашен е добре известно какъв фетиш е построен в Охридско и в Македония към Климент и Наум, най-хубавите възпитаници на Светите братя.
За страдание българската общност към момента живее с илюзиите от 19. век. Новите действителности не се одобряват. Блаже Конески, който е централна фигура на актуалната македонска просвета за езика и който получава най-вече нападки от българска страна, изрази вяра, като същински демократ, че и в тези балкански територии един ден ще се наложи по-различен дух и схващане. Но от последната офанзива става видно, че доста мъчно се изоставят както една дълго изграждана политика, по този начин и възприятията, които десетилетия наред са възпитавани у многочислени генерации.
Участвал съм съвсем във всички интернационалните конгреси по славистика след Втората международна война, на които се събираха слависти от целия свят. Два от тези конгреси се организираха в София - през 1963-та и 1988-а. На тях българските слависти излизаха с авансово готови причини против рефератите на македонските слависти, засягащи деликатната национална проблематика. Подкрепяха ги особено доведени ентусиасти, които създаваха неприятна атмосфера. На конгреса в Прага през 1968 година даже им беше отправено категорично предизвестие от председателството, че ще бъдат отстранени, в случай че не престават да накърняват националните усеща на обособени участници.
На конгресите, на които те бяха домакини, още веднъж не демонстрираха особена тактичност към македонските участници, въпреки че обикновеният учредителен ред изискваше почитание към гостите. Нека по-старите български слависти да си спомнят по какъв начин протече заключителната сесия на конгреса в София през 1988 година И какви овации получи македонският представител при отбиването на офанзивите. Македонската страна, естествено, имаше поддръжката на обективните среди в славистиката.
Забележка: Трайко Стаматоски (92) е от плеядата огромни македонски лингвисти, един от най-уважаваните слависти на Балканите. Съвременник е на кодификацията на македонския книжовен език .
Известно е, че на дребните нации, измежду които попада и българският, присвояването им е в кръвта. Те считат, че като си присвоят късче непозната територия или история, ще станат по-големи и по-богати. Това е комплекс.
Самите Кирил и Методий са написали, че са превели книгите си на славянски език. Затова в научния свят техният език се назовава старославянски. Само в българската просвета на този език се слага народен щемпел, с което в действителност се прави неприемливо преименуване. Нима и ние самите не бихме могли да приемем сходен метод на етикетиране, изключително като се знае, че това е езикът на славяните от Солунско? Този въпрос е обяснен в науката още по времето, когато македонците нямаха собствен литературен и държавен център, който би могъл надлежно да реагира. Големите познавачи на старославянската проблематика Куйвакин, Ягич, както и френският славист Андре Ваян употребяват термините старобългарски и старомакедонски единствено с цел да покажат разликата в трудовете, зародили в двата книжовни центъра - Преславския и Охридския. Тоест Преславската и Охридската книжовна школа. А и до ден сегашен е добре известно какъв фетиш е построен в Охридско и в Македония към Климент и Наум, най-хубавите възпитаници на Светите братя.
За страдание българската общност към момента живее с илюзиите от 19. век. Новите действителности не се одобряват. Блаже Конески, който е централна фигура на актуалната македонска просвета за езика и който получава най-вече нападки от българска страна, изрази вяра, като същински демократ, че и в тези балкански територии един ден ще се наложи по-различен дух и схващане. Но от последната офанзива става видно, че доста мъчно се изоставят както една дълго изграждана политика, по този начин и възприятията, които десетилетия наред са възпитавани у многочислени генерации.
Участвал съм съвсем във всички интернационалните конгреси по славистика след Втората международна война, на които се събираха слависти от целия свят. Два от тези конгреси се организираха в София - през 1963-та и 1988-а. На тях българските слависти излизаха с авансово готови причини против рефератите на македонските слависти, засягащи деликатната национална проблематика. Подкрепяха ги особено доведени ентусиасти, които създаваха неприятна атмосфера. На конгреса в Прага през 1968 година даже им беше отправено категорично предизвестие от председателството, че ще бъдат отстранени, в случай че не престават да накърняват националните усеща на обособени участници.
На конгресите, на които те бяха домакини, още веднъж не демонстрираха особена тактичност към македонските участници, въпреки че обикновеният учредителен ред изискваше почитание към гостите. Нека по-старите български слависти да си спомнят по какъв начин протече заключителната сесия на конгреса в София през 1988 година И какви овации получи македонският представител при отбиването на офанзивите. Македонската страна, естествено, имаше поддръжката на обективните среди в славистиката.
Забележка: Трайко Стаматоски (92) е от плеядата огромни македонски лингвисти, един от най-уважаваните слависти на Балканите. Съвременник е на кодификацията на македонския книжовен език .
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ