Ивайло Балабанов – дочакано признание!
Асоциацията на софийските писатели присъди Почетна грамота за извънреден принос към българската просвета на поета Ивайло Балабанов. Официалното връчване беше осъществено от Захари Иванов – ръководител на Асоциацията, който пътува дружно с писателите Георги Гълов и Хубен Стефанов до дома на поета в Свиленград, с цел да му връчи грамотата и финансовото измерение на премията от 1000 лева
Защо е толкоз значимо да се признаят през днешния ден заслугите на българските поети и изключително на персона като Ивайло Балабанов? Той е създател на забележителната творба „ Принос към европейската история ”, за чието включване в образователните стратегии беше основана петиция, подписана от хиляди читатели и почитатели на поезията във фейсбук. Тя беше импортирана в Министерство на образованието, само че отговор няма. Както писа „ Труд ” през предходната година, неговите налични, прочувствени и хуманистични послания се радват на голяма известност, от време на време наши издатели разгласяват книгите му. Но след прекаран инсулт преди 14 години, той е в тежко физическо и материално положение – има потребност от скъпоструващи медикаменти и поддържаща терапия. Въпреки заболяването и битовите неволи, Ивайло Балабанов е жив, духът му гори, той прави старания да написа. Това е най-важно! Кога ли виновните лица в ръководството на културата ни ще подхващат стъпки за заслужен живот на този наш създател? Той е удивително име в националния книжовен подтекст и би трябвало да е на пиедестала като жив класик.
Срещата с Ивайло Балабанов в гостоприемния му дом продължи два часа. Ето какво описа брачната половинка му Ваня: „ Как Ивайло написа стихотворението „ Очи ”? Една безспокойна вълна обхвана душата му. Две седмици пишеше, поправяше, не можеше да спи нормално… В един миг стана, изкъпа се, облече бяла риза и сподели „ Готов съм! ”. Когато на идващия ден прочете пред публика стихотворението „ Очи ”, щях да припадна. Той самият по този начин се вълнуваше, трепереше, а публиката полудя от аплаузи… Изведнъж се оказа, че всички дами имат бели шалове и желаят това стихотворение да е за тях… ”
ОЧИ
Ивайло Балабанов
На Ваня
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее дамата със белия шал,
те запитвам – за какво хубостта й, Господи, бяла,
на индивида със дребната, черна душа си дал?
Защо бяла чайка и гарван в обич съешаваш?
Не го ли попита хубостта й ще му би трябвало ли?
Когато дамата със белият шал минава,
край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа й гальовен върви намусен,
със слепи очи като че ли крачи, захласнат и самичък
и топли стотинките в джоба си дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата там.
Дали е кьорав, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя като че ли стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не поисквам дамата на близък – така прилича.
Нека той си е сватбен собственик, аз – любовен аргатин,
само че когато дамата със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай…
„ Следващата стъпка на нашата Асоциация, която я подкрепяна в плановете си персонално от кмета на София Йорданка Фандъкова, е да издадем внушителен том с поезията на Ивайло Балабанов ” – разгласи Захари Иванов. А поетът Хубен Стефанов връчи на Ивайло образец от излязлата в Русия преди два месеца негова стихосбирка на съветски език (превод – Валерий Латинин). Пред гостите си Ивайло Балабанов взе лист и писалка и въпреки мъчно написа няколко думи.
Защо е толкоз значимо да се признаят през днешния ден заслугите на българските поети и изключително на персона като Ивайло Балабанов? Той е създател на забележителната творба „ Принос към европейската история ”, за чието включване в образователните стратегии беше основана петиция, подписана от хиляди читатели и почитатели на поезията във фейсбук. Тя беше импортирана в Министерство на образованието, само че отговор няма. Както писа „ Труд ” през предходната година, неговите налични, прочувствени и хуманистични послания се радват на голяма известност, от време на време наши издатели разгласяват книгите му. Но след прекаран инсулт преди 14 години, той е в тежко физическо и материално положение – има потребност от скъпоструващи медикаменти и поддържаща терапия. Въпреки заболяването и битовите неволи, Ивайло Балабанов е жив, духът му гори, той прави старания да написа. Това е най-важно! Кога ли виновните лица в ръководството на културата ни ще подхващат стъпки за заслужен живот на този наш създател? Той е удивително име в националния книжовен подтекст и би трябвало да е на пиедестала като жив класик.
Срещата с Ивайло Балабанов в гостоприемния му дом продължи два часа. Ето какво описа брачната половинка му Ваня: „ Как Ивайло написа стихотворението „ Очи ”? Една безспокойна вълна обхвана душата му. Две седмици пишеше, поправяше, не можеше да спи нормално… В един миг стана, изкъпа се, облече бяла риза и сподели „ Готов съм! ”. Когато на идващия ден прочете пред публика стихотворението „ Очи ”, щях да припадна. Той самият по този начин се вълнуваше, трепереше, а публиката полудя от аплаузи… Изведнъж се оказа, че всички дами имат бели шалове и желаят това стихотворение да е за тях… ”
ОЧИ
Ивайло Балабанов
На Ваня
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее дамата със белия шал,
те запитвам – за какво хубостта й, Господи, бяла,
на индивида със дребната, черна душа си дал?
Защо бяла чайка и гарван в обич съешаваш?
Не го ли попита хубостта й ще му би трябвало ли?
Когато дамата със белият шал минава,
край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.
А той до цъфтежа й гальовен върви намусен,
със слепи очи като че ли крачи, захласнат и самичък
и топли стотинките в джоба си дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата там.
Дали е кьорав, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя като че ли стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не поисквам дамата на близък – така прилича.
Нека той си е сватбен собственик, аз – любовен аргатин,
само че когато дамата със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай…
„ Следващата стъпка на нашата Асоциация, която я подкрепяна в плановете си персонално от кмета на София Йорданка Фандъкова, е да издадем внушителен том с поезията на Ивайло Балабанов ” – разгласи Захари Иванов. А поетът Хубен Стефанов връчи на Ивайло образец от излязлата в Русия преди два месеца негова стихосбирка на съветски език (превод – Валерий Латинин). Пред гостите си Ивайло Балабанов взе лист и писалка и въпреки мъчно написа няколко думи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ