Родители настояват за спешно преразглеждане на националното външно оценяване при учениците
Асоциация " Родители " за следващ път показва своята позиция по отношение на провеждането на националното външно оценяване (НВО) в четвърти, седми и десети клас - в сегашния си тип то не дава отговор на в началото оповестения план да служи за „ диагностика “ на просветителната система и като инструмент за определяне в каква степен учениците са усвоили основни компетентности и образователно наличие. В настоящия си формат НВО не е в полза на децата и се нуждае от съществено преразглеждане. В същото време годишното му осъществяване изисква голям финансов и учредителен запас, без да са налице ясни и забележими позитивни резултати, се споделя в позиция от организацията за външното оценяване в четвърти, седми и десети клас.
" Всяка година хиляди български възпитаници влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и боязън в очите. Те не просто се явяват на изпит - те прекрачват прага на прибързано съревнование, чийто залог постоянно е обвързван не със познание и личностно развиване, а напрегнато и чувство, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задания. В настоящия си тип НВО се е трансформирало в източник на неравноправие, тревога и замяна на просветителната цел. То основава среда, в която подготовката за проби измества на назад във времето действителното учене, творчеството и персоналното израстване. Децата ни не се учат по какъв начин да мислят, а по какъв начин да дават отговор „ вярно “. Често губят религия в себе си, тъй като не са „ задоволително положителни “ съгласно една изкуствена канара ", се споделя в позицията.
Сериозна последица от настоящия модел на НВО е възходящото обществено разделяне. Подготовката за НВО в седми и десети клас постоянно минава през скъпо струващи частни уроци - действителност, която доста фамилии не могат да си разрешат. Така се основава система, в която не всички деца потеглят от една стартова линия. Ученици от другите социално-икономически среди имат друг достъп до подготовка, което изкривява действителната оценка за учебната система. Успехът стартира да зависи повече от финансовите благоприятни условия, в сравнение с от труда, гения или ползите на ученика. Това не е заслужено. Това не е задоволително, декларират от асоциация " Родители ".
Според националното представително проучване „ Българското учебно заведение - погледът на родителите “ (2023 г.), осъществено от екипа на асоциация " Родители " и извършено от компанията за маркетингови проучвания „ Ноема “, общо две трети от родителите или имат желание да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след седми клас (48%), или към този момент са го създали (9%), с цел да може детето им да има късмет да влезе в мечтаното учебно заведение. 24% от родителите пък настояват, че децата им посещават или са посещавали частни уроци отвън кандидатстванията, с цел да могат да напреднат в дадена област. В избран смисъл може да се каже, че родителите се усещат изнудвани от системата да заплащат за частни уроци на децата си, тъй като учебното заведение не е способно да даде задоволително добра подготовка.
Данните се удостоверяват и от одита на Сметната палата (периодът обгръща 2019-2023 г.), с цел да се компенсират дефицитите в качеството на просветителния развой, забележителен дял от родителите в допълнение заплащат уроци отвън учебно заведение за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното обучение в страната са притеснителни - близо 60 на 100 от родителите заплащат за частни уроци, е мнението на асоциацията.
Националното външно оценяване в седми клас има директна връзка с кандидатстването и с приема в профилирани и професионални гимназии. Този изпит се възприема като „ решителен “ за бъдещето на децата. Стресът стартира месеци, даже години по-рано. Голям % от учениците посещават частни уроци, които се трансформират в стандарт, без който доста фамилии се усещат неконкурентни. Учебната година в седми клас е съсредоточена върху подготовка за НВО. Всички старания - в учебно заведение и отвън него, се концентрират върху двата предмета (български език и литература, и математика), за сметка на останалите. Изкуства, непознати езици, просвета, технологии, обществени и цивилен умения остават отвън полезрението на децата. Така образованието се лимитира до два предмета и две дати в календара, което изкривява визията за изцяло личностно развиване.
Емоционалното и финансово натоварване и чувството за „ борба “ за положително учебно заведение от време на време изправят възпитаници и родители на ръба на изтощението. Децата са принудени да вършат избор за бъдещото си обучение на 13-14 години, постоянно без действителна визия за своите ползи и благоприятни условия. А родителите най-често се тормозят за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в мечтаното учебно заведение
Допълнително напрежение основава фактът, че резултатите от НВО са в основата на кандидатстването след седми клас. Това трансформира изпитите в главен инструмент за „ подбиране “ на деца, без да се вземат поради самостоятелните разлики, персоналните ползи или капацитета за развиване. Такава система не оставя място за избор, а единствено за съревнование - освен това на прекомерно ранна възраст. Дори в така наречен елитни учебни заведения проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, педантизъм - всичко това участва и там. Това е явен знак, че казусът не е в обособените учебни заведения, а в самия модел, на който всички те са подчинени, се споделя в позицията.
Въпреки че НВО в десети клас се организира на национално равнище, то няма роля при кандидатстване, избор на профил или специалност. Това основава комплициране и чувство за педантизъм. Учениците са в основна възраст, в която стартират да се ориентират професионално, а вместо това още веднъж попадат в рутината на проби без практическа стойност, се споделя в позицията.
В нея се отбелязва, че към финансовата тежест се прибавя и психологическият напън върху деца, родители и учители. Превръщането на образованието в изпитна конкуренция води до тревога, прочувствено безсилие и чувство за неуспех още в ранна възраст. Особено мъчително е, когато това се случва при децата в четвърти клас. Вместо мотивация и наслада от ученето, те носят в себе си боязън, че няма да се оправят, че ще разочароват, че ще изостанат.
НВО в четвърти клас има за цел да мери знанията и уменията на учениците в края на началния стадий на обучение. Децата са сложени в обстановка, в която изпитният формат постоянно поражда тревога и неустановеност. За мнозина това е първият сериозен допир с формализирано оценяване. Очаква се резултатите да дават ясна визия за равнището на усвоените познания, както и за нуждата от надграждане или смяна в образованието, само че на процедура това не се случва.
Макар и да не се употребяват за банкет или пренасяне в друго учебно заведение, резултатите от НВО постоянно се възприемат от родители и учители като знак за авторитет или качество на образованието. Това ги трансформира в източник на напрежение. В някои случаи родителите употребяват резултатите като мотив за ранно профилиране на децата или ориентировка към „ елитни “ учебни заведения.
Асоциация „ Родители “ има вяра, че просветителната система би трябвало да служи на децата - не те на нея. Вярваме, че всяко дете има право на поддръжка, почитание към характерността си и късмет да развие цялостния си капацитет, без да бъде поставяно в шаблон, се споделя в позицията.
В нея от организацията упорстват за явен отговор на въпроса какво в действителност желаеме да измерваме с НВО; за незабавно преразглеждане на ролята, функционалността и на формата на настоящия модел на НВО; за изчерпателен разбор на резултатите от НВО във всички стадии за да се употребяват действително за усъвършенстване на образователното наличие и методиката, а освен за статистика. Събраните данни да се употребяват за действителни стратегически дейности за усъвършенстване на образованието. Необходим е също открит и виновен публичен диалог с присъединяване на родители, възпитаници, учители и експерти, а фокусът в образованието да се насочи към развиване на познания и умения у децата.
" Всяка година хиляди български възпитаници влизат в изпитната зала с тежест в гърдите и боязън в очите. Те не просто се явяват на изпит - те прекрачват прага на прибързано съревнование, чийто залог постоянно е обвързван не със познание и личностно развиване, а напрегнато и чувство, че бъдещето зависи от няколко листа с тестови задания. В настоящия си тип НВО се е трансформирало в източник на неравноправие, тревога и замяна на просветителната цел. То основава среда, в която подготовката за проби измества на назад във времето действителното учене, творчеството и персоналното израстване. Децата ни не се учат по какъв начин да мислят, а по какъв начин да дават отговор „ вярно “. Често губят религия в себе си, тъй като не са „ задоволително положителни “ съгласно една изкуствена канара ", се споделя в позицията.
Сериозна последица от настоящия модел на НВО е възходящото обществено разделяне. Подготовката за НВО в седми и десети клас постоянно минава през скъпо струващи частни уроци - действителност, която доста фамилии не могат да си разрешат. Така се основава система, в която не всички деца потеглят от една стартова линия. Ученици от другите социално-икономически среди имат друг достъп до подготовка, което изкривява действителната оценка за учебната система. Успехът стартира да зависи повече от финансовите благоприятни условия, в сравнение с от труда, гения или ползите на ученика. Това не е заслужено. Това не е задоволително, декларират от асоциация " Родители ".
Според националното представително проучване „ Българското учебно заведение - погледът на родителите “ (2023 г.), осъществено от екипа на асоциация " Родители " и извършено от компанията за маркетингови проучвания „ Ноема “, общо две трети от родителите или имат желание да запишат децата си на частни уроци за кандидатстването след седми клас (48%), или към този момент са го създали (9%), с цел да може детето им да има късмет да влезе в мечтаното учебно заведение. 24% от родителите пък настояват, че децата им посещават или са посещавали частни уроци отвън кандидатстванията, с цел да могат да напреднат в дадена област. В избран смисъл може да се каже, че родителите се усещат изнудвани от системата да заплащат за частни уроци на децата си, тъй като учебното заведение не е способно да даде задоволително добра подготовка.
Данните се удостоверяват и от одита на Сметната палата (периодът обгръща 2019-2023 г.), с цел да се компенсират дефицитите в качеството на просветителния развой, забележителен дял от родителите в допълнение заплащат уроци отвън учебно заведение за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното обучение в страната са притеснителни - близо 60 на 100 от родителите заплащат за частни уроци, е мнението на асоциацията.
Националното външно оценяване в седми клас има директна връзка с кандидатстването и с приема в профилирани и професионални гимназии. Този изпит се възприема като „ решителен “ за бъдещето на децата. Стресът стартира месеци, даже години по-рано. Голям % от учениците посещават частни уроци, които се трансформират в стандарт, без който доста фамилии се усещат неконкурентни. Учебната година в седми клас е съсредоточена върху подготовка за НВО. Всички старания - в учебно заведение и отвън него, се концентрират върху двата предмета (български език и литература, и математика), за сметка на останалите. Изкуства, непознати езици, просвета, технологии, обществени и цивилен умения остават отвън полезрението на децата. Така образованието се лимитира до два предмета и две дати в календара, което изкривява визията за изцяло личностно развиване.
Емоционалното и финансово натоварване и чувството за „ борба “ за положително учебно заведение от време на време изправят възпитаници и родители на ръба на изтощението. Децата са принудени да вършат избор за бъдещото си обучение на 13-14 години, постоянно без действителна визия за своите ползи и благоприятни условия. А родителите най-често се тормозят за резултатите от изпитите и дали детето им ще успее да влезе в мечтаното учебно заведение
Допълнително напрежение основава фактът, че резултатите от НВО са в основата на кандидатстването след седми клас. Това трансформира изпитите в главен инструмент за „ подбиране “ на деца, без да се вземат поради самостоятелните разлики, персоналните ползи или капацитета за развиване. Такава система не оставя място за избор, а единствено за съревнование - освен това на прекомерно ранна възраст. Дори в така наречен елитни учебни заведения проблемите на системата не изчезват. Претоварване, напрежение, педантизъм - всичко това участва и там. Това е явен знак, че казусът не е в обособените учебни заведения, а в самия модел, на който всички те са подчинени, се споделя в позицията.
Въпреки че НВО в десети клас се организира на национално равнище, то няма роля при кандидатстване, избор на профил или специалност. Това основава комплициране и чувство за педантизъм. Учениците са в основна възраст, в която стартират да се ориентират професионално, а вместо това още веднъж попадат в рутината на проби без практическа стойност, се споделя в позицията.
В нея се отбелязва, че към финансовата тежест се прибавя и психологическият напън върху деца, родители и учители. Превръщането на образованието в изпитна конкуренция води до тревога, прочувствено безсилие и чувство за неуспех още в ранна възраст. Особено мъчително е, когато това се случва при децата в четвърти клас. Вместо мотивация и наслада от ученето, те носят в себе си боязън, че няма да се оправят, че ще разочароват, че ще изостанат.
НВО в четвърти клас има за цел да мери знанията и уменията на учениците в края на началния стадий на обучение. Децата са сложени в обстановка, в която изпитният формат постоянно поражда тревога и неустановеност. За мнозина това е първият сериозен допир с формализирано оценяване. Очаква се резултатите да дават ясна визия за равнището на усвоените познания, както и за нуждата от надграждане или смяна в образованието, само че на процедура това не се случва.
Макар и да не се употребяват за банкет или пренасяне в друго учебно заведение, резултатите от НВО постоянно се възприемат от родители и учители като знак за авторитет или качество на образованието. Това ги трансформира в източник на напрежение. В някои случаи родителите употребяват резултатите като мотив за ранно профилиране на децата или ориентировка към „ елитни “ учебни заведения.
Асоциация „ Родители “ има вяра, че просветителната система би трябвало да служи на децата - не те на нея. Вярваме, че всяко дете има право на поддръжка, почитание към характерността си и късмет да развие цялостния си капацитет, без да бъде поставяно в шаблон, се споделя в позицията.
В нея от организацията упорстват за явен отговор на въпроса какво в действителност желаеме да измерваме с НВО; за незабавно преразглеждане на ролята, функционалността и на формата на настоящия модел на НВО; за изчерпателен разбор на резултатите от НВО във всички стадии за да се употребяват действително за усъвършенстване на образователното наличие и методиката, а освен за статистика. Събраните данни да се употребяват за действителни стратегически дейности за усъвършенстване на образованието. Необходим е също открит и виновен публичен диалог с присъединяване на родители, възпитаници, учители и експерти, а фокусът в образованието да се насочи към развиване на познания и умения у децата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ