Асен Иванов Босев е е роден на 22 ноември, през

Асен Иванов Босев е е роден на 22 ноември, през 1913 година в село Руска Бяла (Врачанска околия). Фамилното му име идва от прякора на дядото – Босия, свидетелстващ за крайната беднотия. Докато е възпитаник в прогимназията в Мездра, дребният Асен всеки ден, в продължение на 3 образователни години, изминава по 10 км пешком, с цел да посещава учебното заведение, защото фамилията му няма пари да му наеме квартира.

Творчеството на Асен Босев възлиза на 107 издадени (и безчет пъти преиздадени) книги. Той се утвърждава като детски стихотворец.

Асен Босев оставя голям отпечатък в българската литература със своите занимателни и леко шеговити стихотворение за дребни и огромни, които са признакът на нашето детство и всички помним и до през днешния ден.

Днес, на неговата рождена дата ви предлагаме да си припомните едно от най-незабравимите му стихотворения.

***

Ех бре, че е Ванко,

заплашителен забраванко!

Прави той, що прави,

нещо ще не помни.

Вижте го — по друма

връща се за гума,

след това пък се мръщи:

моливът е в къщи.

Ето — всички в клас

през днешния ден четат в унес,

единствено Ванко там

се черви от позор!

— Нямаш ли си книга? —

Ванко мига, мига:

— Имам, само че у нас

я забравих аз.

Всички му се смеят,

закачливо пеят:

— Гледайте го Ванко,

Ванко забраванко!

Тръгва за дома си,

като че ли без мозъка си —

няма си бре, братя,

шапка на главата.

— Ванко, що направи,

шапката не помни! —

Их, че неприятно,

връща се назад.

А на закачалката

шапката му, жалката,

вика: — Бре, стопанино,

а бре, забраванино,

що ме ти остави,

що ме ти не помни? —

Шапката си дивна

Ванко смешно кривна,

само че на открито в този момент

вършат си смешка.

Викат му децата:

— Няма ти главата!

Де си я оставил,

де си я не запомнил?

Ванко пръст незабавно

на челото поставя:

— Тук ми е главата,

върху рамената!

Ех бре, че е Ванко,

заплашителен забраванко!

***