Андрей Баташов си отиде разочарован от предателства
Аристократът на театъра умря на 29 ноември 2010 година часове преди деня на Св. Андрей
Приживе Андрей Баташов вярваше, че е предназначен да прави света по-добър – с изкуството си и с необятното си сърце. Той притежаваше внимателно достойнство, което малко на брой носят по рождение. То не може нито да се изиграе, нито да се имитира. Той постоянно е желал да правят оценка гения му, не естествената хубост. Образите, които пресъздаваше години наред в моноспектакъла с рекорден брой представления „ Секс, опиати, рокендрол “, потвърдиха какъв брой многопластов, неочакван, смешен, трагичен, комичен и печален може да бъде в функциите си.
Той преживяваше тежко актуалната нелицеприятна реалност – и в политиката, и в културата ни, и в обществото изобщо. Пренебрегваха го, сваляха му спектакли, тъй като бил станал за малко царски народен представител, дразнеха се, че десетки последователки тичаха подире му, несъмнено мнозина и са му завиждали, споделят близки от обкръжението му, написа Ретро.
Не физическите недостатъци на тялото – душата го болеше, от изменничества , разочарования, несбъднати фантазии.
Театърът остана неговата огромна обич. Изпратихме го навръх Андреевден и всичките му другари тъжат и до през днешния ден, 12 години по-късно.
Приживе Андрей Баташов вярваше, че е предназначен да прави света по-добър – с изкуството си и с необятното си сърце. Той притежаваше внимателно достойнство, което малко на брой носят по рождение. То не може нито да се изиграе, нито да се имитира. Той постоянно е желал да правят оценка гения му, не естествената хубост. Образите, които пресъздаваше години наред в моноспектакъла с рекорден брой представления „ Секс, опиати, рокендрол “, потвърдиха какъв брой многопластов, неочакван, смешен, трагичен, комичен и печален може да бъде в функциите си.
Той преживяваше тежко актуалната нелицеприятна реалност – и в политиката, и в културата ни, и в обществото изобщо. Пренебрегваха го, сваляха му спектакли, тъй като бил станал за малко царски народен представител, дразнеха се, че десетки последователки тичаха подире му, несъмнено мнозина и са му завиждали, споделят близки от обкръжението му, написа Ретро.
Не физическите недостатъци на тялото – душата го болеше, от изменничества , разочарования, несбъднати фантазии.
Театърът остана неговата огромна обич. Изпратихме го навръх Андреевден и всичките му другари тъжат и до през днешния ден, 12 години по-късно.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ