Откриха скелети на „вградени“ млади жени под основите на храм в Ботевградско
Археологически изследвания на средновековния некропол към храма „Св. Великомъченик Георги “ в ботевградското село Трудовец удостоверяват съществуването на обред по „вграждане “ на млади дами в основите на градежите, с цел да са по-здрави, оповестиха от Националния исторически музей, който прави разкопките.
В разкрития през май и юни т. година феодален некропол към храма „Св. Вмч. Георги “ са документирани шест гроба със едва непокътнати кости. Два от тях попадат – с горната част на телата, под основите на постройката. В тях са открити два скелета на дами.
Единият – под югоизточния ъгъл на постройката, е на трийсетгодишна жена, положена със кърпа, пристегната с бронзова тел. На една от ръцете й е открит пръстен, което дава съображение да се допуска, че дамата е била фамилна. Тук е изпълнен и обред, прочут от други археологически изследвания в България, при който до покойника се слага като подарък камък или плочка. Наричането на камъка се прави за непосредствен, обичан човек, с цел да не е самичък в отвъдното и при деца, с цел да не потърсят живите си братя или сестри, написа mediapool.
По другия скелет има характерности, типични за структурата на към двайсетгодишна жена. Тя е заровена с дълга тога, с кант от посребрена бронзова сърма на равнището на подбедрицата и със кърпа от златотъкана сърма. Забрадката е била привързана с кухо сферично копче. Краката й са положени върху извита керемида, а в гробната яма е открита и монета, изясняват от НИМ.
Това не е първият археологически документиран обред на вграждане в България. Интересното в тази ситуация е, че нетрадиционната процедура е осъществена доста отчетливо в два от откритите шест гроба, като разположените към тях други гробове по никакъв метод не ги нарушават. Двете заровени дами освен удостоверяват непокътнатите фолклорни данни за вярванията на българите през Средновековието, само че дават и фрагменти на другите детайли от вариациите на митологемата за вграждането.
Проучваният в този момент храм в Трудовец е построен през втората половина на XIV век в мочурлива околност, посетена още при започване на XX век от историка проф. Петър Мутафчиев, който разказва в детайли непокътнатите фрески.
В Разкопките вземат участие докторанти на НАИМ–БАН и Нов български университет, чиновници от Общинския исторически музей, Ботевград, музея „Земята и хората “, Института по пробна морфология и антропология при Българска академия на науките и болница „Пирогов “. Ръководител на археологическите изследвания е Филип Петрунов от НИМ.
„Вграждането “ на дами в градежи е необятно обсъждана тематика в етнографията и фолклористиката. Акад. Михаил Арнаудов разгласява над 50 песни през 1920 година, в които се загатва този обред. Любен Каравелов дава сведения за непокътнатите национални вярвания за вграждане на сянката на млада булка в градежа: „…през нощта излизат нечисти духове и желаят жертва, в случай че не я открият – унищожават издигнатото “.
П. Р. Славейков разяснява предания за вграждане на човешки души в църкви, фонтани и други, наричани в Търновско таласъми. Той дава сходни сведения за желаната жертва, която се трансформира в дявол, страж на постройката. В другите краища на България се употребяват и други наименования: хазаин, наместник, призрак, буря и други В гръцкия фолклор се приказва за дракоси.
През 1899 година Константин Иречек прави обзор на ритуала, като приказва за вграждания и на животни: „Изобщо в България циркулира поверие, че никоя каменна сграда не успева, в случай че не се зазидат в основите агне, петел или най-малко човешка сенка… Измереният умира и става призрак на тази постройка. “
В разкрития през май и юни т. година феодален некропол към храма „Св. Вмч. Георги “ са документирани шест гроба със едва непокътнати кости. Два от тях попадат – с горната част на телата, под основите на постройката. В тях са открити два скелета на дами.
Единият – под югоизточния ъгъл на постройката, е на трийсетгодишна жена, положена със кърпа, пристегната с бронзова тел. На една от ръцете й е открит пръстен, което дава съображение да се допуска, че дамата е била фамилна. Тук е изпълнен и обред, прочут от други археологически изследвания в България, при който до покойника се слага като подарък камък или плочка. Наричането на камъка се прави за непосредствен, обичан човек, с цел да не е самичък в отвъдното и при деца, с цел да не потърсят живите си братя или сестри, написа mediapool.
По другия скелет има характерности, типични за структурата на към двайсетгодишна жена. Тя е заровена с дълга тога, с кант от посребрена бронзова сърма на равнището на подбедрицата и със кърпа от златотъкана сърма. Забрадката е била привързана с кухо сферично копче. Краката й са положени върху извита керемида, а в гробната яма е открита и монета, изясняват от НИМ.
Това не е първият археологически документиран обред на вграждане в България. Интересното в тази ситуация е, че нетрадиционната процедура е осъществена доста отчетливо в два от откритите шест гроба, като разположените към тях други гробове по никакъв метод не ги нарушават. Двете заровени дами освен удостоверяват непокътнатите фолклорни данни за вярванията на българите през Средновековието, само че дават и фрагменти на другите детайли от вариациите на митологемата за вграждането.
Проучваният в този момент храм в Трудовец е построен през втората половина на XIV век в мочурлива околност, посетена още при започване на XX век от историка проф. Петър Мутафчиев, който разказва в детайли непокътнатите фрески.
В Разкопките вземат участие докторанти на НАИМ–БАН и Нов български университет, чиновници от Общинския исторически музей, Ботевград, музея „Земята и хората “, Института по пробна морфология и антропология при Българска академия на науките и болница „Пирогов “. Ръководител на археологическите изследвания е Филип Петрунов от НИМ.
„Вграждането “ на дами в градежи е необятно обсъждана тематика в етнографията и фолклористиката. Акад. Михаил Арнаудов разгласява над 50 песни през 1920 година, в които се загатва този обред. Любен Каравелов дава сведения за непокътнатите национални вярвания за вграждане на сянката на млада булка в градежа: „…през нощта излизат нечисти духове и желаят жертва, в случай че не я открият – унищожават издигнатото “.
П. Р. Славейков разяснява предания за вграждане на човешки души в църкви, фонтани и други, наричани в Търновско таласъми. Той дава сходни сведения за желаната жертва, която се трансформира в дявол, страж на постройката. В другите краища на България се употребяват и други наименования: хазаин, наместник, призрак, буря и други В гръцкия фолклор се приказва за дракоси.
През 1899 година Константин Иречек прави обзор на ритуала, като приказва за вграждания и на животни: „Изобщо в България циркулира поверие, че никоя каменна сграда не успева, в случай че не се зазидат в основите агне, петел или най-малко човешка сенка… Измереният умира и става призрак на тази постройка. “
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ