Апелативен съд – Варна потвърди наказание лишаване от свобода“ за

Апелативен съд – Варна удостовери наказване „ отнемане от независимост “ за период от 6 години за ПТП, при което е умрял човек, а различен е бил ранен. Извършителят не е имал нужната дееспособност и е избягал от местопроизшествието.  

Въззивната инстанция промени присъдата на Окръжен съд – Варна, като оправда подсъдимия за това, че не е съобразил скоростта с пътните условия и с възникването на заплаха. Втората инстанция обаче призна виновността му за това, че не е извършил задължението да управлява непрестанно транспортното средство и че е карал с превишена скорост.

На 18 октомври 2018 година вечерта Стефан С. и двама очевидци откраднали автомобил, за който подсъдимият имал незаконно добит ключ. Макар да нямал шофьорска брошура, той се качил зад кормилото. След разходки до Добрич и две села тримата потеглили към Варна. Видимостта била понижена поради мъгла и дъжд. След разклона за с.Любен Каравелово позволената скорост била 90 км/ч, само че подсъдимият се движел със 126 км/ч. При нахлуване в завой, автомобилът изгубил резистентност и се завъртял. Последвали удари в дървета и катурване през таван. Двамата пасажери изпаднали от колата. Единият останал имобилен и бил зарязан от приятелите си. Подсъдимият изхвърлил регистрационните табели на автомобила и ръкавиците, с които карал. На идващия ден при оглед на ПТП, тялото на умрял мъж – неговият сателит - било намерено.

Автотехническа експертиза посочила, че причина за злополуката е придвижването със скорост, доста по-висока от разрешената, която не съответствала на пътната конюнктура и понижената видимост. Липсата на умения за ръководство на МПС са попречили на лидера да реагира съответно. Именно дефицитът на опит и знания, добити по съответния ред, са довели до загубата на надзор над автомобила и излизането му отвън пътното платно. При придвижване с позволената скорост, лидерът би избегнал загубата на резистентност, което е директна причина за последвалия резултат. Т.е. в случай че подсъдимият беше спазил ограничаването на скоростта в сектора – 90 км/ч, без да е належащо в допълнение да я понижава, без значение от влошената видимост, произшествието не би настъпило.

Степента на социална заплаха на действието е висока с изключение на поради бягството от местопроизшествието, неналичието на дееспособност и последвалите гибел и телесна щета на две лица, само че и поради изоставянето на тежко потърпевшото момче в безпомощно положение. Висока е и публичната заплаха на причинителя, поради шестте му осъждания за голям брой и разнородни по тип закононарушения. Налаганите му санкции явно не постигнали изправителен резултат. Освен това макар че не е имал право да кара, подсъдимият постоянно е управлявал МПС, за което неведнъж е глобен за нарушавания на закона.

По тези съображения въззивната инстанция промени присъдата на първоинстанционния съд единствено в частта за едно от нарушаванията на разпоредбите за придвижване по пътищата, а в останалата част удостовери правосъдния акт.

Решението предстои на обжалване пред Върховен касационен съд.