Дали висшите царски офицери са жертви на комунизма?
Анко Иванов,
доктор по философия
В общественото пространство непрестанно се втълпява на обществото, че посредством Народния съд има кавга с генералите и " достойните " български офицери, сражавали се за Родината. Никой не споделя, т.е. премълчава, за какви съответно действия са наказани. А Народният съд санкционира за незаконните действия. За някои висши царски офицери се " икономисват " чудовищните им закононарушения.
Специалистите по Нова история са наясно, че България от 1923 година до 1944 година е в положение на революция, чийто пик е през 1941-1944 година В началото е кървавият фашистки Деветоюнски прелом, в края е Народният съд. Няма революция единствено с една страна, всяка укрепление има две страни. Произнесените присъди са стимулирани. Голяма част от висшите царски офицери са проводници на непозната на ползите на България политика, сложили са българските бойци и офицери в услуга на немския фашизъм. А висшите военни чинове, изключително генералите, са назначавани единствено от цар Борис III или с негово единодушие.
Преобладаващата част от офицерите от българската войска, правили закононарушения, се оправдават, че са изпълнявали заповеди. Но всички ли заповеди се извършват категорично? Пред Народния съд отечественофронтовският боен министър, " комунистът " Дамян Велчев, на въпроса " Докъде стигат границите на осъществяването на една заповед? " дава отговор: " Тия офицери, които са действували като садисти, убивали са, правили са грабежи и палежи, те не са офицери, нямат място във войската и би трябвало да понесат своето наказване ". (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.162, л. 201). А очевидецът ген. Кр. Лекарски споделя: " Трябва да се прави разлика сред заповеди за военни дейности и противозаконни заповеди за изтребване на популацията ". (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.140, лист 17).
Първото незаконно действие на царския генералитет са свирепост, гнет, преследвания, арести, убийства без съд и присъда на въоръжени и невъоръжени лица, изгаряне на къщи, интернирания, рязане на глави против възнаграждение, мъчения и така нататък Ген. Кочо Стоянов издал заповед (27.12.1943 г.) да се вършат блокади. " Целта на тия блокади би трябвало да бъде да се отнеме всяка опция незаконните да се доставят с храна и облекло, да се залавят ятаците им, които да се унищожават незабавно " (ЦДА, фонд 1449, списък 1, а.е. 109, л. 95-96.). Военен издава заповед да се избиват цивилни, невъоръжени хора, и то неотложно. Този ли е " жертва " на комунизма? Нещо повече, заповядал битката против партизаните и ятаците " да се води по закона за гонене на разбойниците, като се унищожават всички хванати или разкрити партизани, ятаци и конспиратори, дори и предалите се такива, без да бъдат давани под съд " (ЦДА, ф.1449, о.1, а.е.1381, л.215).
Или ген. Васил Бойдев, командвал българските войски във Вардарска Македония по време на Втората международна война. Още не отшумяло тържественото им посрещане от македонските българи, ген. Бойдев на 8 октомври 1941 година издава заповед: " Партизаните би трябвало да бъдат унищожавани безпощадно, като се употребяват всички средства: миномети, артилерия. Всеки дом, от който е стреляно, би трябвало да бъде опустошен с военни средства или запален с бензин и газ. Партизаните да се убиват на място, да не се вземат пленници. Села, в които се укриват партизани, да се изгарят, като се дава два часа на дамите, децата и старците да изоставен селото. Всеки у който е открито оръжие, да се убива на място " (Цит. по: http://mejdu-redovete.com/). След Девети септември 1944 година е наказан от Народния съд на затвор, по-късно е интерниран в Троян и доживява до 90-годишна възраст. На 10 май 1944 година командващият III войска ген. Никола Христов издава заповед " безпощадно " да се " прострелват на място... всички незаконни " (Н. Недев, Десет дни, 1974 г.), само че на 8.IX.1944 година е убит от незаконен.
За ген. Хр. Козаров - пълководец на 27 пехотна дивизия, свидетелстват пред Народния съд, че в с. Орляк в Сърбия е заповядал да бъдат премахнати 60 души мирни жители поради това, че са убити 4-ма български бойци (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.105, л.452). Нещо повече. Ген. Козаров се демонстрира и като расист, като твърди че " Един сърбин по-малко на земята, форсира немската и нашата победа. " (ЦДА, ф.1449, оп.1, а.е.105, л.543-546). Е, този ли не е фашист и не заслужава ли присъдата си? Осъден е от Народния съд на пожизнен затвор, само че през 1953 година е предварително освободен и умира през 1966 година
Насилието, побоищата, измъчванията служат на редица офицери за " доказване " пред началството. Част от офицерите даже стартират да измислят " конспирации " и тяхното откриване става трамплин за служебното им израстване. Откриват " конспирации ", даже там, където не е имало нито един болшевик или ремсист. При разкриването на " конспирациите " в армията стават едни от
най-зловещите измъчвания
Някои български офицери се трансформират в инквизитори на бойци. Ето едни откъс от разпита пред Народния съд на един от набедените за " конспиратори " - Тр. Свиркаров: " Бях задържан през 1942 година в 6-ти пехотен полк....Би ме капитан Янков с пръчка и с желязо. Би ме да кажа, че съм болшевик.... Обръщаше ни по стомах и ни риташе, където завареше. Псуваше ни на всяка крачка... Осъдиха ме на гибел и след това на 15 години. Имаше двама приятели, които умряха от побой. Аз не съм бил в никакъв случай до тогава болшевик. Сега съм болшевик. Те ме направиха. (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.105, л.468).
Редица старши български офицери управляват и организират наказателни акции, блокади и други дейности с директно присъединяване на армейски елементи, командват освен своите военни съединения, само че и жандармерия, ловни роти, полиция срещу партизански отряди, бойни групи, ятаци, близки и родственици на съперниците на властта, против спокойно население на територията на цялата страна. И тази им активност продължава, даже когато на всички е ясно, че Германия губи войната и у нас следва промяна на властта. Например, при вр. Милеви скали военни елементи на 27 пех. полк водят сражения (4.IX.1944 г.) с партизаните, като са убити 12 партизани отпред с Методи Шаторов. Някои от офицерите даже след Девети не престават фашистката си активност. В Елхово става въоръжено стълкновение сред бойците и командващия 12 пех. дивизия ген. Петър Каров (началник на пехотата на България през войната). В престрелка са убити двама офицери, а един е ранен. Генералът е хванат и погубен на 11.IX.1944 година от бойците (С. Петрова. Деветосептемврийската гражданска война 1944 година, С., 1981 година, с.398).
Милитаризацията на държавните и общински структури и елементи от популацията и превръщането им в
наказателен фашистки уред
е друга активност на царските офицери. През пролетта на 1944 година Щабът на войската се заема с осъществяването на Постановление 30 на Министерския съвет. По този мотив ген. Ничо Георгиев (началник на 10-та дивизионна област, някогашен шеф на злокобното РО-2) издава заповед за битка с незаконните. В нея натоварва с разузнаване всички горски и полски стражари, надзиратели, началници на гари, пощенски клонове, всички шефове на околийски служби и органите им, както и ловци, запасни подофицери, бранници и други, които да станат доносници на военното командване. Според заповедта всеки кмет провежда въоръжена група, която има задачата да унищожава дребни групи, да залавя съмнителни лица, ятаци и други, да " подкрепя полицейски и войскови отряди " с основната цел " обезвреждането на незаконните групи " (ЦДА, фонд 1449, списък 1, а.е. 106, лист 171-174).
Щабът на българската армия напролет на 1944 година издава разпореждане да се свикат на образование всички запасни чинове, за които има сведения, че са комунисти и да бъдат вкарани те в поправителни трудови лагери, като се държат под защита. Това всъщност са охранявани концентрационни лагери с насилствен труд. В Кърджали, където се разпорежда ген. Георгиев, в този състав са включени всички задържани и подозирани комунисти и ремсисти. Свидетелят И. Герджиков декларира пред Хасковския национален съд: " Условията в лагера бяха напълно неприятни и непоносими. " Свидетелят Кирил Хаджипопгеоргиев декларира, че даже болен от туберкулоза е изпратен в лагера на насилствен труд и при непоносими условия за живеене!
Използвана е българската войска за военни дейности на непозната територия и под немско командване. Още през 1942 година български войски под командването на ген. Асен Николов заместват немски войски в Югоизточна Сърбия и вземат участие в взаимни немско-български
акции против югославската опозиция
На 5 януари 1943 година в Германия Хитлер, фелдмаршал Кайтел и ген. Йодл се срещат с българския боен министър ген. Никола Михов. На нея Фюрерът споделя: " Много съм признателен на Българското основно командване, което даде подпомагане за заемане мястото в региона (Сърбия - б.м.) на Секретен сътрудник дивизията " Принц Ойген " и осъществяваното пречистване (к.м.) ". На 18 и 19 юни 1943 година в София на българско-германска военна среща българската армия поема три нови задания: окупация на цяла Сърбия (без региона на Белград и мина " Бор " ); обезпечаване на снабдителните линии по Вардар и Морава; заменяне на немските войски в Егейска Македония, северно от Солун. На тази среща в прав текст ген. Михов признава, че български войски са придадени на немските и са под тяхно командване.
Днес у нас върви развой на реабилитация на искрено фашистките царски офицери из медиите или пък посредством " Луков марш ". Обругават се паметниците на починалите антифашисти. Дори от Българска национална телевизия се леят антикомунизъм и неофашизъм, подминава се историческата истина. Но хората би трябвало да я знаят, тъй като другояче обществото се трансформира в управляемо стадо.
доктор по философия
В общественото пространство непрестанно се втълпява на обществото, че посредством Народния съд има кавга с генералите и " достойните " български офицери, сражавали се за Родината. Никой не споделя, т.е. премълчава, за какви съответно действия са наказани. А Народният съд санкционира за незаконните действия. За някои висши царски офицери се " икономисват " чудовищните им закононарушения.
Специалистите по Нова история са наясно, че България от 1923 година до 1944 година е в положение на революция, чийто пик е през 1941-1944 година В началото е кървавият фашистки Деветоюнски прелом, в края е Народният съд. Няма революция единствено с една страна, всяка укрепление има две страни. Произнесените присъди са стимулирани. Голяма част от висшите царски офицери са проводници на непозната на ползите на България политика, сложили са българските бойци и офицери в услуга на немския фашизъм. А висшите военни чинове, изключително генералите, са назначавани единствено от цар Борис III или с негово единодушие.
Преобладаващата част от офицерите от българската войска, правили закононарушения, се оправдават, че са изпълнявали заповеди. Но всички ли заповеди се извършват категорично? Пред Народния съд отечественофронтовският боен министър, " комунистът " Дамян Велчев, на въпроса " Докъде стигат границите на осъществяването на една заповед? " дава отговор: " Тия офицери, които са действували като садисти, убивали са, правили са грабежи и палежи, те не са офицери, нямат място във войската и би трябвало да понесат своето наказване ". (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.162, л. 201). А очевидецът ген. Кр. Лекарски споделя: " Трябва да се прави разлика сред заповеди за военни дейности и противозаконни заповеди за изтребване на популацията ". (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.140, лист 17).
Първото незаконно действие на царския генералитет са свирепост, гнет, преследвания, арести, убийства без съд и присъда на въоръжени и невъоръжени лица, изгаряне на къщи, интернирания, рязане на глави против възнаграждение, мъчения и така нататък Ген. Кочо Стоянов издал заповед (27.12.1943 г.) да се вършат блокади. " Целта на тия блокади би трябвало да бъде да се отнеме всяка опция незаконните да се доставят с храна и облекло, да се залавят ятаците им, които да се унищожават незабавно " (ЦДА, фонд 1449, списък 1, а.е. 109, л. 95-96.). Военен издава заповед да се избиват цивилни, невъоръжени хора, и то неотложно. Този ли е " жертва " на комунизма? Нещо повече, заповядал битката против партизаните и ятаците " да се води по закона за гонене на разбойниците, като се унищожават всички хванати или разкрити партизани, ятаци и конспиратори, дори и предалите се такива, без да бъдат давани под съд " (ЦДА, ф.1449, о.1, а.е.1381, л.215).
Или ген. Васил Бойдев, командвал българските войски във Вардарска Македония по време на Втората международна война. Още не отшумяло тържественото им посрещане от македонските българи, ген. Бойдев на 8 октомври 1941 година издава заповед: " Партизаните би трябвало да бъдат унищожавани безпощадно, като се употребяват всички средства: миномети, артилерия. Всеки дом, от който е стреляно, би трябвало да бъде опустошен с военни средства или запален с бензин и газ. Партизаните да се убиват на място, да не се вземат пленници. Села, в които се укриват партизани, да се изгарят, като се дава два часа на дамите, децата и старците да изоставен селото. Всеки у който е открито оръжие, да се убива на място " (Цит. по: http://mejdu-redovete.com/). След Девети септември 1944 година е наказан от Народния съд на затвор, по-късно е интерниран в Троян и доживява до 90-годишна възраст. На 10 май 1944 година командващият III войска ген. Никола Христов издава заповед " безпощадно " да се " прострелват на място... всички незаконни " (Н. Недев, Десет дни, 1974 г.), само че на 8.IX.1944 година е убит от незаконен.
За ген. Хр. Козаров - пълководец на 27 пехотна дивизия, свидетелстват пред Народния съд, че в с. Орляк в Сърбия е заповядал да бъдат премахнати 60 души мирни жители поради това, че са убити 4-ма български бойци (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.105, л.452). Нещо повече. Ген. Козаров се демонстрира и като расист, като твърди че " Един сърбин по-малко на земята, форсира немската и нашата победа. " (ЦДА, ф.1449, оп.1, а.е.105, л.543-546). Е, този ли не е фашист и не заслужава ли присъдата си? Осъден е от Народния съд на пожизнен затвор, само че през 1953 година е предварително освободен и умира през 1966 година
Насилието, побоищата, измъчванията служат на редица офицери за " доказване " пред началството. Част от офицерите даже стартират да измислят " конспирации " и тяхното откриване става трамплин за служебното им израстване. Откриват " конспирации ", даже там, където не е имало нито един болшевик или ремсист. При разкриването на " конспирациите " в армията стават едни от
най-зловещите измъчвания
Някои български офицери се трансформират в инквизитори на бойци. Ето едни откъс от разпита пред Народния съд на един от набедените за " конспиратори " - Тр. Свиркаров: " Бях задържан през 1942 година в 6-ти пехотен полк....Би ме капитан Янков с пръчка и с желязо. Би ме да кажа, че съм болшевик.... Обръщаше ни по стомах и ни риташе, където завареше. Псуваше ни на всяка крачка... Осъдиха ме на гибел и след това на 15 години. Имаше двама приятели, които умряха от побой. Аз не съм бил в никакъв случай до тогава болшевик. Сега съм болшевик. Те ме направиха. (ЦДА, фонд 1449, оп.1, а.е.105, л.468).
Редица старши български офицери управляват и организират наказателни акции, блокади и други дейности с директно присъединяване на армейски елементи, командват освен своите военни съединения, само че и жандармерия, ловни роти, полиция срещу партизански отряди, бойни групи, ятаци, близки и родственици на съперниците на властта, против спокойно население на територията на цялата страна. И тази им активност продължава, даже когато на всички е ясно, че Германия губи войната и у нас следва промяна на властта. Например, при вр. Милеви скали военни елементи на 27 пех. полк водят сражения (4.IX.1944 г.) с партизаните, като са убити 12 партизани отпред с Методи Шаторов. Някои от офицерите даже след Девети не престават фашистката си активност. В Елхово става въоръжено стълкновение сред бойците и командващия 12 пех. дивизия ген. Петър Каров (началник на пехотата на България през войната). В престрелка са убити двама офицери, а един е ранен. Генералът е хванат и погубен на 11.IX.1944 година от бойците (С. Петрова. Деветосептемврийската гражданска война 1944 година, С., 1981 година, с.398).
Милитаризацията на държавните и общински структури и елементи от популацията и превръщането им в
наказателен фашистки уред
е друга активност на царските офицери. През пролетта на 1944 година Щабът на войската се заема с осъществяването на Постановление 30 на Министерския съвет. По този мотив ген. Ничо Георгиев (началник на 10-та дивизионна област, някогашен шеф на злокобното РО-2) издава заповед за битка с незаконните. В нея натоварва с разузнаване всички горски и полски стражари, надзиратели, началници на гари, пощенски клонове, всички шефове на околийски служби и органите им, както и ловци, запасни подофицери, бранници и други, които да станат доносници на военното командване. Според заповедта всеки кмет провежда въоръжена група, която има задачата да унищожава дребни групи, да залавя съмнителни лица, ятаци и други, да " подкрепя полицейски и войскови отряди " с основната цел " обезвреждането на незаконните групи " (ЦДА, фонд 1449, списък 1, а.е. 106, лист 171-174).
Щабът на българската армия напролет на 1944 година издава разпореждане да се свикат на образование всички запасни чинове, за които има сведения, че са комунисти и да бъдат вкарани те в поправителни трудови лагери, като се държат под защита. Това всъщност са охранявани концентрационни лагери с насилствен труд. В Кърджали, където се разпорежда ген. Георгиев, в този състав са включени всички задържани и подозирани комунисти и ремсисти. Свидетелят И. Герджиков декларира пред Хасковския национален съд: " Условията в лагера бяха напълно неприятни и непоносими. " Свидетелят Кирил Хаджипопгеоргиев декларира, че даже болен от туберкулоза е изпратен в лагера на насилствен труд и при непоносими условия за живеене!
Използвана е българската войска за военни дейности на непозната територия и под немско командване. Още през 1942 година български войски под командването на ген. Асен Николов заместват немски войски в Югоизточна Сърбия и вземат участие в взаимни немско-български
акции против югославската опозиция
На 5 януари 1943 година в Германия Хитлер, фелдмаршал Кайтел и ген. Йодл се срещат с българския боен министър ген. Никола Михов. На нея Фюрерът споделя: " Много съм признателен на Българското основно командване, което даде подпомагане за заемане мястото в региона (Сърбия - б.м.) на Секретен сътрудник дивизията " Принц Ойген " и осъществяваното пречистване (к.м.) ". На 18 и 19 юни 1943 година в София на българско-германска военна среща българската армия поема три нови задания: окупация на цяла Сърбия (без региона на Белград и мина " Бор " ); обезпечаване на снабдителните линии по Вардар и Морава; заменяне на немските войски в Егейска Македония, северно от Солун. На тази среща в прав текст ген. Михов признава, че български войски са придадени на немските и са под тяхно командване.
Днес у нас върви развой на реабилитация на искрено фашистките царски офицери из медиите или пък посредством " Луков марш ". Обругават се паметниците на починалите антифашисти. Дори от Българска национална телевизия се леят антикомунизъм и неофашизъм, подминава се историческата истина. Но хората би трябвало да я знаят, тъй като другояче обществото се трансформира в управляемо стадо.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ