Английският футбол винаги е бил антиинтелектуален като всеки друг аспект

...
Английският футбол винаги е бил антиинтелектуален като всеки друг аспект
Коментари Харесай

Пеп не предаде принципите си и ги оправда с титлата на Сити

Английският футбол постоянно е бил антиинтелектуален като всеки различен аспект от живота на нацията. Прагматизмът и рационалният метод постоянно са били водещите полезности, както и единствената цел постоянно е била печеленето на мачове, без значение от средствата. Пристигналите задгранични мениджъри, говорещи за идно налагане на футболна „ философия”, непроменяемо биват посрещани с подигравка. Андре Вилаш-Боаш и Луис ван Хаал си имаха своите дефекти, но и двамата през цялото време водеха невъзможна за продобиване битка; невъзможна поради небивалата смелост да имат своя лична концепция.

Това не е нещо ново, нито пък е лимитирано единствено до региона на футбола: то е част от същността на англичанина. „ Англичаните не са интелектуалци – написа Джордж Оруел в „ Лъвът и Еднорогът” през 1941 година. – Те изпитват смут от нереалното мислене, не изпитват никаква потребност от която и да било философия или последователен взор към света”. Идеите, изключително задгранични, в никакъв случай не са се вкоренявали надълбоко в британската просвета. Дори и историята на Лейбъристката партия, сподели преди време Харълд Уилсън, дължи повече на методистката деноминация на християнството в сравнение с Карл Маркс.



Всичко това изяснява за какво при идването си в Англия през 2016 година със лични хрумвания и философия Джосеп Гуардиола бе посрещнат от толкоз доста хора със съвета да направи компромис с вярванията си. Позиционният футбол с притежание на топката може и да работи другаде, споделяха му, но Англия е друга. Както сподели пословично Гари Невил, всеки първенец на Премиър Лийг е имал физическа мощност в своето ядро. Разкритието на Гуардиола след провалянето с 4:2 от Лестър след 78% владеене на топката, че не тренира шпагати, бе посрещнато с всеобщо учудване. Джейми Реднап го разказа като „ едно от най-странните изявления”, които бил чувал във футбола, и продължи, че няма метод Сити да печели по този метод.

Много британско е мнението, че с цел да сработи дадена концепция, би трябвало да бъде разводнена. Това обаче постоянно е било в същността на рецензиите към Гуардиола. Ако в действителност съществено желал да завоюва купата в ПЛ, трябвало да купи същински опорен халф, да залага на по-ниска линия на отбраната, да изнася топката по-бързо и, несъмнено, да стартира да тренира шпагати.



В реалност обаче същността на купата на Сити този сезон е напълно противоположната: тя е не в разгромяването на концепциите на Гуардиола, а в използването им от-до. Нараснаха както процентите на притежаване на топката (61% предишния сезон против 71% през този съгласно „ Опта”), по този начин и броят вкарани голове, победи и извоювани точки, като сме се запътили към невиждани преди в ПЛ числа.

Разбира се, „ гражданите” не играят като онази Барселона, спечелила Шампионската лига през 2009 и 2011 година, а и по какъв начин биха могли без Лионел Меси, Чави и Андрес Иниеста?! Този отбор играе с типични крила и откри път към вратата на противника, който е съвсем невероятно да бъде спрян: Давид Силва или Кевин Де Брайне подава към крилото, което връща топката по земя обратно за елементарен завършващ удар. При все че детайлите в играта са нагодени към наличните футболисти, генералната идея си е все същата за Гуардиола: позиционна игра, притежание на топката, отбраняване високо по терена, изнасяне на топката от първата защитна линия. Ако има смяна, тя е в това, че тези съставни елементи са даже по-ярко изразени отпреди.



Събитията от последните десетина дни демонстрират, че този тим не е съвършен и несломим. Двата блицкрига с по три гола от Ливърпул и Манчестър Юнайтед демонстрираха, че Сити може небрежно да смъкна гарда, когато нещата се извърнат против него. Дори това обаче е функционалност на преследването на идеала – неумението да възприемеш всичко друго, с изключение на превъзходството и надмощието. Същото важеше и за Байерн (Мюнхен) и Барса при този треньор. И въпреки това да си твърд да е възхитително, да си ослепителен е по-добре.

Като се върнем обратно, нямаше по какъв начин да повярваме, че експертът от Сантпедор ще се огъне пред критиците си. „ Успехът, реализиран без лайкове от теб метод на игра, не значи нищо”, сподели той при започване на предишния сезон. Представете си обаче за момент, че бе направил от Сити тим, който се пази по-дълбоко, подава по-малко и залага на повече дълги топки. Да, евентуално отборът щеше да е по-добър в забавянето на темпото, в убиването на съперниковата самодейност и в съвземането след получените голове на „ Анфийлд”. Вярвате ли в действителност обаче, че един подобен изтъкан от взаимни отстъпки и комплициран тим щеше да е на път към 100 точки и 100 вкарани гола в лигата?



Невъзможно е да се приказва за този триумф на „ гражданите”, без да се упоменат и парите. Гуардиола неотдавна бе запитан по този въпрос и призна, че е „ късметлия” да може да купи играчи като актуалните си. Тези пари обаче не бяха просто ей по този начин хвърлени към най-популярните имена на трансферния пазар, както действаха други клубове, а отидоха единствено за футболисти, които пасват изцяло към системата: най-много бърз десен бек в лицето на Кайл Уокър, бърз ляв бек в лицето на Бенжамен Менди (контузен от половин година) и кадърен и да избавя удари, и да подава топката вратар в лицето на Едерсон.

Макар че изхарчените от Сити пари са невиждани, показаният невиждан футбол на процедура оправдава всичко. Тимът не просто натрупа разгромни победи над по-слабите съперници (по 5 гола против Кристъл Палас и Лестър, 6 против Уотфорд, 7 против Стоук Сити), а господства и съперниците си за върха, като изключим сривовете против Ливърпул в ШЛ и Юнайтед в ПЛ: записа победи и в двата конфликта с предходния първенец Челси, Арсенал и Тотнъм, а надви също и в семейството против Ливърпул и гостуването против Юнайтед.

След като „ гражданите” преобладаваха градския си противник и се постановиха с 1:2 на „ Олд Трафърд” на 10 декември, като по този начин на процедура взеха купата още в 16-ия кръг, Гуардиола се окъпа в личната си справедливост. „ Хората споделяха, че не можем да играем в Англия както в  Барселона, но е допустимо и го сторихме – усмихна се той. – Всеки може да играе както желае. Затова и футболът е толкоз хубав.”

Четири месеца по-късно купата, която мнозина смятаха за невъзможна за продобиване с такава игра, най-сетне бе публично доказана. Това е успех за Гуардиола и неговите играчи, само че също по този начин и за неговите правила и неговата неотклонност, за концепцията да имаш концепция.
Джак Пит-Бруук, „ Индипендънт”
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР