Музеите за климата
Английската художничка Ейми Шаррокс събира всевъзможни типове и форми на вода. През 2013 година тя основава Музея на водите като " живо произведение на изкуството ", с което обикаля по целия свят и приканва хората да дарят вода в бутилка - като сълзи на наслада от новоназначен духовник, кондензирана пот от нощен клуб, разтопен сняг – и да обсъдят дружно какво значи тази вода за тях. За самодейността й споделя организация " Thomson Reuters Foundation " като част от една нова и значима наклонност на така наречен " климатични музеи ".
Целта на акцията е да разбере по-добре за какво хората ценят водата, а самодейността й е опит да ги приготви за по-сух климат и и да им помогне да се оправят с дефицита на вода в бъдеще, споделя Шаррокс пред аудитория от специалисти по климата, деятели и музейни куратори по време на Международния симпозиум за климатичните промени и музеите в Манчестър, Англия.
Ейми Шаррокс не е единственият създател, който повдига тематиката. Докато международните водачи все по-често се сблъскват и би трябвало да се оправят с последствията от измененията в климата, редица куратори в целия свят възнамеряват откриването на нов тип музеи, отдадени на казуса, основен за времето ни. Германия, Дания, Хонг Конг, Канада са част от местата, където се разисква отварянето на музеи за климата.
През 2015 година някогашният юрист по гражданските права Миранда Маси основава първия музей на Съединени американски щати, напълно отдаден на измененията в климата в Ню Йорк, който демонстрира антични ледени ядра и топенето на антарктически лед.
© Associated Press
" Промените в климата засягат съвсем всеки аспект от нашия живот, само че не можем да се борим с казуса единствено с политики, спускани от горе. Налага се да ангажираме обществеността и музеите са положително място, където да покажем на хората защо става дума, " споделя Миранда Маси на конференцията.
Съпричастни и гневни
Градските архитекти и специалисти би трябвало да употребяват музеите, с цел да предизвикат съпричастност у жителите по въпросите, свързани с климата. " Музеите са склонни да мерят триумфа си с това дали посетителите са се забавлявали добре, само че те също по този начин би трябвало да могат да натъжат посетителите, да ги създадат гневни, да ги накарат да подхващат дейности ", счита Емлин Костер, шеф на Природонаучния музей в Северна Каролина.
Призрачна лодка
Бриджет Маккензи, шеф на британска фондация " Флот Асошийетс ", консултантска организация, работеща в региона на изкуствата и научните организации, желае да насочи вниманието към тежкото състояние на тихоокеанската островна нация Кирибати, която е изключително уязвима от повишението на морското ниво.
Затова с екипа си основава " призрачна лодка ", направена от остарели рибни мрежи в Музея на археологията и антропологията в университета в Кеймбридж, където насочат към посетителите въпроса какво ще вземат с тях, в случай че внезапно бъдат принудени да изоставен домовете си.
Гласът на учените
Музеите и експозициите в тях са метод да се чуе и гласът на учените. На това натъртва Джонатан Лин, началник на връзките в Междуправителствения комитет по промени в климата в Норвегия (IPCC).
© Associated Press
" Учените се радват на голямо доверие, само че в случай че не приказват обществено за работата си, те дават естрада на не-научни групи - да вземем за пример на така наречен климатични скептици ", показва той пред " Thomson Reuters Foundation ". Така да вземем за пример президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп сложи под подозрение научния консенсус за световното стопляне, че то е рисково и че е породено от човешката активност с изкопаеми горива и реши да изтегли страната си от Парижката договорка.
Музеите могат да бъдат мощен метод за информиране за въздействията от измененията на климата, само че те би трябвало също по този начин да ползват на процедура това, което " проповядват ". Например като лимитират личните си излъчвания, означават специалистите.
Елиът Гуджер, представител на асоциацията на музеите в Уест Мидландс във Англия, съобщи, че " към половината от излъчванията на градовете идват от потреблението на сила в постройките. В този смисъл музеите имат задължението да бъдат енергийно ефикасни.
Целта на акцията е да разбере по-добре за какво хората ценят водата, а самодейността й е опит да ги приготви за по-сух климат и и да им помогне да се оправят с дефицита на вода в бъдеще, споделя Шаррокс пред аудитория от специалисти по климата, деятели и музейни куратори по време на Международния симпозиум за климатичните промени и музеите в Манчестър, Англия.
Ейми Шаррокс не е единственият създател, който повдига тематиката. Докато международните водачи все по-често се сблъскват и би трябвало да се оправят с последствията от измененията в климата, редица куратори в целия свят възнамеряват откриването на нов тип музеи, отдадени на казуса, основен за времето ни. Германия, Дания, Хонг Конг, Канада са част от местата, където се разисква отварянето на музеи за климата.
През 2015 година някогашният юрист по гражданските права Миранда Маси основава първия музей на Съединени американски щати, напълно отдаден на измененията в климата в Ню Йорк, който демонстрира антични ледени ядра и топенето на антарктически лед.
© Associated Press
" Промените в климата засягат съвсем всеки аспект от нашия живот, само че не можем да се борим с казуса единствено с политики, спускани от горе. Налага се да ангажираме обществеността и музеите са положително място, където да покажем на хората защо става дума, " споделя Миранда Маси на конференцията.
Съпричастни и гневни
Градските архитекти и специалисти би трябвало да употребяват музеите, с цел да предизвикат съпричастност у жителите по въпросите, свързани с климата. " Музеите са склонни да мерят триумфа си с това дали посетителите са се забавлявали добре, само че те също по този начин би трябвало да могат да натъжат посетителите, да ги създадат гневни, да ги накарат да подхващат дейности ", счита Емлин Костер, шеф на Природонаучния музей в Северна Каролина.
Призрачна лодка
Бриджет Маккензи, шеф на британска фондация " Флот Асошийетс ", консултантска организация, работеща в региона на изкуствата и научните организации, желае да насочи вниманието към тежкото състояние на тихоокеанската островна нация Кирибати, която е изключително уязвима от повишението на морското ниво.
Затова с екипа си основава " призрачна лодка ", направена от остарели рибни мрежи в Музея на археологията и антропологията в университета в Кеймбридж, където насочат към посетителите въпроса какво ще вземат с тях, в случай че внезапно бъдат принудени да изоставен домовете си.
Гласът на учените
Музеите и експозициите в тях са метод да се чуе и гласът на учените. На това натъртва Джонатан Лин, началник на връзките в Междуправителствения комитет по промени в климата в Норвегия (IPCC).
© Associated Press
" Учените се радват на голямо доверие, само че в случай че не приказват обществено за работата си, те дават естрада на не-научни групи - да вземем за пример на така наречен климатични скептици ", показва той пред " Thomson Reuters Foundation ". Така да вземем за пример президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп сложи под подозрение научния консенсус за световното стопляне, че то е рисково и че е породено от човешката активност с изкопаеми горива и реши да изтегли страната си от Парижката договорка.
Музеите могат да бъдат мощен метод за информиране за въздействията от измененията на климата, само че те би трябвало също по този начин да ползват на процедура това, което " проповядват ". Например като лимитират личните си излъчвания, означават специалистите.
Елиът Гуджер, представител на асоциацията на музеите в Уест Мидландс във Англия, съобщи, че " към половината от излъчванията на градовете идват от потреблението на сила в постройките. В този смисъл музеите имат задължението да бъдат енергийно ефикасни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ