Говорещият с камъни: Защо скулптор от Пловдив дарява творбите си на училища, църкви и манастири?
Ангел Каравланов приключва Националната художествена гимназия „ Цанко Лавренов “ в Пловдив, а по-късно и Националната художествена академия със компетентност „ Скулптура “ при професор Емил Попов. Вече 15 години той се занимава професионално с изкуство. За това време е направил над 1 000 статуи и стотици картини. Като по-голяма част от творбите си 40-годишният Ангел подарява на учебни заведения, детски градини, църкви и манастири.
" Идеята е да оставяме следи след себе си. Ние се занимаваме с вечността, с камъка и това е доста виновна работа – ти оставяш следи, които ще останат дълги години след теб. Виждате в какви времена живеем. Хората не могат да си разрешат доста. Скулптурата е много безценен поминък и като упражняване и като възнаграждение, тъй като консумативите са доста скъпи - камъкът, доставянето, превозването, множеството неща са по-обемисти, изискват интервенция с кран, разнообразни типове монтаж и това оскъпява ужасно доста - и не всеки може да си го разреши ", споделя скулпторът и художник Ангел Каравланов.
Каква диря искаш да оставиш след себе си?
Най-малкото да научим повече за корените си, тъй като всеки се хвърля да обикаля чужбина, в което няма нищо неприятно, само че единствено към Пловдив имаме толкоз богата просвета, толкоз доста герои, митове, предания, които изчезват със старците. Те си отиват с тях, тъй като няма на кого да ги предадат. С тези хора си отиват имена, обичаи, всичко.
Това ли е твоята идея - да увековечаваш българското посредством творчеството си?
Да, това е една от идеите, която е и най-важна за мен. Другите се нагаждат, по отношение на нея. Забравяме нашите корени и обичаи, а те изчезват с всяко едно потомство и това е най-тъжното. Затова взех решение по някакъв метод да оставям своите следи, доколкото ми стигат силите, с цел да веселя хората и да ги карам да си задават въпроси, да се интересуват от това какво се е случвало тук, по нашите земи.
Родопите да вземем за пример са нещо божествено. Толкова доста галактическа сила има в това място – тракийски храмове, ранно християнски параклиси, църкви, хубости, митове за хайдути, за моми, песни, фолклор, всичко е толкоз преплетено, че 4-5 живота не могат да ми стигнат да направя половината предания и митове, които са се случвали там.
Разговорите със старците са прелестни, тъй като когато видят, че се интересуваш от някое място, незабавно има предания, има легенда, има магия и чудо, страхотна работа – остарели храмове лежат върху тракийски светилища. Вълшебно просто.
Ти самият набожен ли си?
Да. Мисля, че има мощ, която ни движи, набожен съм. Без религия не можеш да бориш камъка, без религия нищо не можеш да направиш. Случвали са се много магии при монтажите на разнообразни места.
Около Смолян имам 50-60 параклиса, където съм правил каменни икони, не съм ги зидал аз, не съм ги правил напълно, само че обичам всякога, когато се качвам в Родопите да им нося подарък, да им нося подарък. Дали ще е за чешма, дали ще е за параклис, усещам някакво вътрешно задоволство. Винаги положителните планове намират своя път, да се случат и да си отидат на вярното място.
Преди години Каравланов стана прочут с триметровата си статуя на „ Родопчанка “, сложена в смолянското село Чокманово и отдадена на баба му. Той е създател и на паметника на създателя на оркестър „ 100 каба гайди “ Апостол Кисьов в село Стойките, съпроводен от надпис, който гласи „ Песента и индивида се раждат дружно “. По думите на Ангел всеки камък си чака времето и майстора, с цел да се съживи, а извайването му изисква цялостно отдаване и централизация.
" Най-много време ми лиши една глава от мрамор, бях още в Академията, тя ми беше дипломна работа. Нея я върших година и половина, всеки ден на ръка с чук и длето. А най-любимата ми статуя е от Триград, дадоха ми достойнството да направя Орфей и Евридика в пещерата Дяволското гърло. И стана доста яка статуя - " Изворът на Орфей " - по какъв начин Орфей изважда Евридика от подземния свят, от реката Стикс ", спомня си Ангел с усмивка.
Какво е отношението ти към камъка?
Аз съм като лудите, всякога им приказвам, погалвам ги, изяснявам им в какво ще се претворят. Всеки камък носи своята душичка, своята мелодия, дори като тон и аромат са разнообразни, построяването им е друго като канара – едните са вулканични, другите са утаечни. Всяко камъче си има чудо, своя душа, която чака да бъде изкарана, изведена.
Малко или доста ти правиш интервенция в обект, който е канара и ти нарушаваш целостта му и неговата форма. С доста примирение би трябвало да се подхожда към камъка, само че и самоуверено естествено, тъй като без храброст и увереност няма по какъв начин да се случи. Аз им приказвам, доста им като една остаряла баба и се получават нещата.
Има си избрани стадии по работата с камъка, които в случай че не ги следваш просто губиш пътя. В последно време, откогато работя повече с машини, съм усетил, че в действителност е изчезнала онази магия от старите ми работи. Когато има допир с ръка става доста по-осъзнат и бездънен процеса. Даваш му в действителност живот и то заживява по-друг метод. Няма машина, която да ти направи квадратура, каквато човешката ръката може, най-малко по този начин си мисля.
Правиха една катедрала в Париж и каменоделецът, който правеше фигурите беше споделил, че „ всеки камък има своя мелодия, която чака да бъда изсвирена “ . И това ужасно доста ми хареса и съм го помнил. Всеки път като потегли към камъка се сещам за това, тъй като варовикът звъни по един метод, гранитът има различен тон, мраморът с неговата кристална решетка има напълно друга дълбочина, и всеки камък лекува. Мраморът е като гъба – той поема негативна и позитивна сила, гранитът отдава позитивна сила, по тази причина вършат разтривки с него. Даже единствено когато си обкръжен с тези скали, те отново те лекуват, странна работа. Всеки камък си има своя душа и мелодия, а аз обичам да изсвирвам и не преставам да изсвирвам и да изкарвам музика от тях.
Част от по-известните му произведения са още 3-метрова чешма от гранит в пловдивската черква „ Света Петка “, монумент на Стою Шишков в Етнографския музей, бюст-паметник на Вазов за Народна библиотека „ Иван Вазов “, както и монумент на Васил Левски в село Мраченик. През 2019 година Ангел прави макет за паметник на един от най-почитаните майстори гайдари в Родопите Дафо Трендафилов, който показва по време на гайдарското надсвирване в Гела. Като огромен обожател на музиката Каравланов постоянно разнообразява скулптурата със свирене на китара или гайда.
" Ателието ми е на луксозно място, над един манастир на над 1 000 години. Денят ми всяка заран стартира с камбана от манастира, след утринната им работа. Аз ставам на разсъмване, боготворя ранните утрини и очаквам да забие камбаната, с цел да стартира работа. Хората от вилната зона потеглят на работа и аз съм като будилник на целия квартал, възпламенявам машините и стартирам да тракам с камъчета, или пък си издувам гайдата за малко да се порадвам. Сам си изпитвам завист на всекидневието ", признава Ангел.
От какво се вдъхновяваш?
От безусловно всичко. Страшно доста неща ме въодушевяват – животинки, хора, лъчение на хора, дълбочина на характери – дали ще правиш бунтовник, или цар, или някоя богиня, или провидение, или архангел, всякога е с друга настройка и самият камък ти приказва какво тъкмо би трябвало да стане и аз като кученцата с огромния си нос, по нюха последвам следата.
А защо мечтаеш?
За ужасно доста неща, като за начало бленувам да си направя ателието в по-читав тип, да излизат още повече произведения от мен, да се улесня с всякакви машини и изгоди, както всеки човек. Да си направя мястото пригодно за живеене, тъй като в подножието на Родопите въздухът е различен. Наистина се чувстваш по-жив и по свободен. Отваря ти се душата и можеш по-лесно да твориш, до момента в който в града става все по-сложно и не ми устоя душeвността към този момент. Обичам си дивото аз, при всеки комфортен миг се качвам някъде в Балкана, пипвам Родопите или Стара планина, не мога да вирея другаде.
Каза ми, че мечтаеш и за мотор?
Да, това е друга фантазия. Даже съм си направил фонд за чопър, още нямам брошура, само че меракът е по-силен от всичко.
Аз имам вяра, че всеки човек може да промени света към по-добро. Най-малкото с едни обикновени рисунки – да освежиш една фасада, да й дадеш малко живот, всекидневието на хората, които населяват това място, става напълно друго и те стартират да се радват. По някакъв метод се завърта една добра вълна и всеки гледа да спомогне да стане това място по-добро и обикновено за обитаване. Ентусиазирах се да рисувам детски градини и учебни заведения, тъй като общините нехаят, а хората се радват и на малко, въпреки всичко там отглеждаш бъдещето на България. Щом не можеш да отделиш средства за децата, за каква политика приказваме, просто е безумно.
Започнах от една детска градина в Пловдив. Много я харесаха и желаеха и втора, след това продължих със села и си дадох сметка, че за 1 седмица съм изрисувал 3 учебни заведения и 4 градини. Даже при последната нарисувах и яслата до нея, тъй като фасадите бяха слети.
Може ли единствено с изкуство да се устоя човек в България?
Ужасно мъчно е, аз го върша професионално към този момент 15 години. Но е ужасно мъчно, тъй като обществото се промени доста, няма ги към този момент ценителите, меценатите, които ги е имало преди време, които са отделяли средства да се подвигат паметници. Виждате какво ни е ръководството, страната, дори няма смисъл да влизаме в такива детайлности. Дори име не можеш да направиш, няма ги към този момент хората, които милеят за изкуство, аз не ги виждам.
Пловдив, който е най-прекрасният град на художници с обичаи, и тук всичко е станало тотално затишие. Доста мъчно става всичко, до момента в който на открито нещата се случват по-лесно, тъй като когато видят в един човек гений, те се пробват да му оказват помощ, а тук е тъкмо противоположното – когато някой може, ти му се явяваш конкуренция и всеки гледа да те бутне по-встрани. Всеки си има разбирания и упования. Аз се веселя, че съм жив и здрав, върша си моите неща, доколкото ми стигат силите и се любувам на пътя. Всеки ден се изучавам на нещо ново.
Замислял ли си се за работа в чужбина?
Опитвал съм се, само че не беше моето. Изкарах 6 месеца в Палма де Майорка, бях при един професор от кралската академия, върших му фигури от камък, само че не е моето – душичката ти се свива. Влече ме тук планината. Първото нещо, което направих, когато се прибрах, беше да избягам до Родопите. Не се чувстваш на мястото си. Всички пари на света може да ги имаш, само че няма с кой да си кажеш 2 приказки, никой не си там.
Освен ваятел и художник Каравланов е и гайдар, част от отбор " Еподай " с началник Веселин Козарев.
" Едно прелестно младо момче, което се е нагърбило с не леката задача да поддържа изконното и традициите. Той свири ужасно, за мен е като Орфей. Сбъдна ми фантазия, сподели ми всичко, само че аз още се изучавам. Има си специфични репертоари, песните са подредени в сюити, всяка последваща сюита ти раздвижва пръстите по друг метод. Тепърва встъпвам в нещата, само че е голяма чест, че ми се сбъдна и тази фантазия.
Това ми беше детска фантазия. Баба ми е от едно село Чокманово, тя беше родопска певица и тя е индивидът, който е възпитал у мен любовта към родопската музика и полезности. От дребен си мечтаех да имам гайда, само че не можа да се случи. И преди 6 или 7 години си я купих за имения ден ", споделя създателят.
Какво за теб е България?
Всичко – място, което боготворя и без което не мога, което ме въодушевява, музика, камък, всичко. Погледнете това са вековни дървета към нас, какво успокоение основават – единствено като седнеш и знаеш, че си си на мястото.
Оставяме Ангел в планината, в подножието на Родопите – там, където се усеща най-спокоен, зареден и деятелен. Защото изкуство изисква време и мурафет, само че не може без ентусиазъм. Вдъхновение за още доста сбъднати фантазии от камък.
Интервю на Габриела Андреева
" Идеята е да оставяме следи след себе си. Ние се занимаваме с вечността, с камъка и това е доста виновна работа – ти оставяш следи, които ще останат дълги години след теб. Виждате в какви времена живеем. Хората не могат да си разрешат доста. Скулптурата е много безценен поминък и като упражняване и като възнаграждение, тъй като консумативите са доста скъпи - камъкът, доставянето, превозването, множеството неща са по-обемисти, изискват интервенция с кран, разнообразни типове монтаж и това оскъпява ужасно доста - и не всеки може да си го разреши ", споделя скулпторът и художник Ангел Каравланов.
Каква диря искаш да оставиш след себе си?
Най-малкото да научим повече за корените си, тъй като всеки се хвърля да обикаля чужбина, в което няма нищо неприятно, само че единствено към Пловдив имаме толкоз богата просвета, толкоз доста герои, митове, предания, които изчезват със старците. Те си отиват с тях, тъй като няма на кого да ги предадат. С тези хора си отиват имена, обичаи, всичко.
Това ли е твоята идея - да увековечаваш българското посредством творчеството си?
Да, това е една от идеите, която е и най-важна за мен. Другите се нагаждат, по отношение на нея. Забравяме нашите корени и обичаи, а те изчезват с всяко едно потомство и това е най-тъжното. Затова взех решение по някакъв метод да оставям своите следи, доколкото ми стигат силите, с цел да веселя хората и да ги карам да си задават въпроси, да се интересуват от това какво се е случвало тук, по нашите земи.
Родопите да вземем за пример са нещо божествено. Толкова доста галактическа сила има в това място – тракийски храмове, ранно християнски параклиси, църкви, хубости, митове за хайдути, за моми, песни, фолклор, всичко е толкоз преплетено, че 4-5 живота не могат да ми стигнат да направя половината предания и митове, които са се случвали там.
Разговорите със старците са прелестни, тъй като когато видят, че се интересуваш от някое място, незабавно има предания, има легенда, има магия и чудо, страхотна работа – остарели храмове лежат върху тракийски светилища. Вълшебно просто.
Ти самият набожен ли си?
Да. Мисля, че има мощ, която ни движи, набожен съм. Без религия не можеш да бориш камъка, без религия нищо не можеш да направиш. Случвали са се много магии при монтажите на разнообразни места.
Около Смолян имам 50-60 параклиса, където съм правил каменни икони, не съм ги зидал аз, не съм ги правил напълно, само че обичам всякога, когато се качвам в Родопите да им нося подарък, да им нося подарък. Дали ще е за чешма, дали ще е за параклис, усещам някакво вътрешно задоволство. Винаги положителните планове намират своя път, да се случат и да си отидат на вярното място.
Преди години Каравланов стана прочут с триметровата си статуя на „ Родопчанка “, сложена в смолянското село Чокманово и отдадена на баба му. Той е създател и на паметника на създателя на оркестър „ 100 каба гайди “ Апостол Кисьов в село Стойките, съпроводен от надпис, който гласи „ Песента и индивида се раждат дружно “. По думите на Ангел всеки камък си чака времето и майстора, с цел да се съживи, а извайването му изисква цялостно отдаване и централизация.
" Най-много време ми лиши една глава от мрамор, бях още в Академията, тя ми беше дипломна работа. Нея я върших година и половина, всеки ден на ръка с чук и длето. А най-любимата ми статуя е от Триград, дадоха ми достойнството да направя Орфей и Евридика в пещерата Дяволското гърло. И стана доста яка статуя - " Изворът на Орфей " - по какъв начин Орфей изважда Евридика от подземния свят, от реката Стикс ", спомня си Ангел с усмивка.
Какво е отношението ти към камъка?
Аз съм като лудите, всякога им приказвам, погалвам ги, изяснявам им в какво ще се претворят. Всеки камък носи своята душичка, своята мелодия, дори като тон и аромат са разнообразни, построяването им е друго като канара – едните са вулканични, другите са утаечни. Всяко камъче си има чудо, своя душа, която чака да бъде изкарана, изведена.
Малко или доста ти правиш интервенция в обект, който е канара и ти нарушаваш целостта му и неговата форма. С доста примирение би трябвало да се подхожда към камъка, само че и самоуверено естествено, тъй като без храброст и увереност няма по какъв начин да се случи. Аз им приказвам, доста им като една остаряла баба и се получават нещата.
Има си избрани стадии по работата с камъка, които в случай че не ги следваш просто губиш пътя. В последно време, откогато работя повече с машини, съм усетил, че в действителност е изчезнала онази магия от старите ми работи. Когато има допир с ръка става доста по-осъзнат и бездънен процеса. Даваш му в действителност живот и то заживява по-друг метод. Няма машина, която да ти направи квадратура, каквато човешката ръката може, най-малко по този начин си мисля.
Правиха една катедрала в Париж и каменоделецът, който правеше фигурите беше споделил, че „ всеки камък има своя мелодия, която чака да бъда изсвирена “ . И това ужасно доста ми хареса и съм го помнил. Всеки път като потегли към камъка се сещам за това, тъй като варовикът звъни по един метод, гранитът има различен тон, мраморът с неговата кристална решетка има напълно друга дълбочина, и всеки камък лекува. Мраморът е като гъба – той поема негативна и позитивна сила, гранитът отдава позитивна сила, по тази причина вършат разтривки с него. Даже единствено когато си обкръжен с тези скали, те отново те лекуват, странна работа. Всеки камък си има своя душа и мелодия, а аз обичам да изсвирвам и не преставам да изсвирвам и да изкарвам музика от тях.
Част от по-известните му произведения са още 3-метрова чешма от гранит в пловдивската черква „ Света Петка “, монумент на Стою Шишков в Етнографския музей, бюст-паметник на Вазов за Народна библиотека „ Иван Вазов “, както и монумент на Васил Левски в село Мраченик. През 2019 година Ангел прави макет за паметник на един от най-почитаните майстори гайдари в Родопите Дафо Трендафилов, който показва по време на гайдарското надсвирване в Гела. Като огромен обожател на музиката Каравланов постоянно разнообразява скулптурата със свирене на китара или гайда.
" Ателието ми е на луксозно място, над един манастир на над 1 000 години. Денят ми всяка заран стартира с камбана от манастира, след утринната им работа. Аз ставам на разсъмване, боготворя ранните утрини и очаквам да забие камбаната, с цел да стартира работа. Хората от вилната зона потеглят на работа и аз съм като будилник на целия квартал, възпламенявам машините и стартирам да тракам с камъчета, или пък си издувам гайдата за малко да се порадвам. Сам си изпитвам завист на всекидневието ", признава Ангел.
От какво се вдъхновяваш?
От безусловно всичко. Страшно доста неща ме въодушевяват – животинки, хора, лъчение на хора, дълбочина на характери – дали ще правиш бунтовник, или цар, или някоя богиня, или провидение, или архангел, всякога е с друга настройка и самият камък ти приказва какво тъкмо би трябвало да стане и аз като кученцата с огромния си нос, по нюха последвам следата.
А защо мечтаеш?
За ужасно доста неща, като за начало бленувам да си направя ателието в по-читав тип, да излизат още повече произведения от мен, да се улесня с всякакви машини и изгоди, както всеки човек. Да си направя мястото пригодно за живеене, тъй като в подножието на Родопите въздухът е различен. Наистина се чувстваш по-жив и по свободен. Отваря ти се душата и можеш по-лесно да твориш, до момента в който в града става все по-сложно и не ми устоя душeвността към този момент. Обичам си дивото аз, при всеки комфортен миг се качвам някъде в Балкана, пипвам Родопите или Стара планина, не мога да вирея другаде.
Каза ми, че мечтаеш и за мотор?
Да, това е друга фантазия. Даже съм си направил фонд за чопър, още нямам брошура, само че меракът е по-силен от всичко.
Аз имам вяра, че всеки човек може да промени света към по-добро. Най-малкото с едни обикновени рисунки – да освежиш една фасада, да й дадеш малко живот, всекидневието на хората, които населяват това място, става напълно друго и те стартират да се радват. По някакъв метод се завърта една добра вълна и всеки гледа да спомогне да стане това място по-добро и обикновено за обитаване. Ентусиазирах се да рисувам детски градини и учебни заведения, тъй като общините нехаят, а хората се радват и на малко, въпреки всичко там отглеждаш бъдещето на България. Щом не можеш да отделиш средства за децата, за каква политика приказваме, просто е безумно.
Започнах от една детска градина в Пловдив. Много я харесаха и желаеха и втора, след това продължих със села и си дадох сметка, че за 1 седмица съм изрисувал 3 учебни заведения и 4 градини. Даже при последната нарисувах и яслата до нея, тъй като фасадите бяха слети.
Може ли единствено с изкуство да се устоя човек в България?
Ужасно мъчно е, аз го върша професионално към този момент 15 години. Но е ужасно мъчно, тъй като обществото се промени доста, няма ги към този момент ценителите, меценатите, които ги е имало преди време, които са отделяли средства да се подвигат паметници. Виждате какво ни е ръководството, страната, дори няма смисъл да влизаме в такива детайлности. Дори име не можеш да направиш, няма ги към този момент хората, които милеят за изкуство, аз не ги виждам.
Пловдив, който е най-прекрасният град на художници с обичаи, и тук всичко е станало тотално затишие. Доста мъчно става всичко, до момента в който на открито нещата се случват по-лесно, тъй като когато видят в един човек гений, те се пробват да му оказват помощ, а тук е тъкмо противоположното – когато някой може, ти му се явяваш конкуренция и всеки гледа да те бутне по-встрани. Всеки си има разбирания и упования. Аз се веселя, че съм жив и здрав, върша си моите неща, доколкото ми стигат силите и се любувам на пътя. Всеки ден се изучавам на нещо ново.
Замислял ли си се за работа в чужбина?
Опитвал съм се, само че не беше моето. Изкарах 6 месеца в Палма де Майорка, бях при един професор от кралската академия, върших му фигури от камък, само че не е моето – душичката ти се свива. Влече ме тук планината. Първото нещо, което направих, когато се прибрах, беше да избягам до Родопите. Не се чувстваш на мястото си. Всички пари на света може да ги имаш, само че няма с кой да си кажеш 2 приказки, никой не си там.
Освен ваятел и художник Каравланов е и гайдар, част от отбор " Еподай " с началник Веселин Козарев.
" Едно прелестно младо момче, което се е нагърбило с не леката задача да поддържа изконното и традициите. Той свири ужасно, за мен е като Орфей. Сбъдна ми фантазия, сподели ми всичко, само че аз още се изучавам. Има си специфични репертоари, песните са подредени в сюити, всяка последваща сюита ти раздвижва пръстите по друг метод. Тепърва встъпвам в нещата, само че е голяма чест, че ми се сбъдна и тази фантазия.
Това ми беше детска фантазия. Баба ми е от едно село Чокманово, тя беше родопска певица и тя е индивидът, който е възпитал у мен любовта към родопската музика и полезности. От дребен си мечтаех да имам гайда, само че не можа да се случи. И преди 6 или 7 години си я купих за имения ден ", споделя създателят.
Какво за теб е България?
Всичко – място, което боготворя и без което не мога, което ме въодушевява, музика, камък, всичко. Погледнете това са вековни дървета към нас, какво успокоение основават – единствено като седнеш и знаеш, че си си на мястото.
Оставяме Ангел в планината, в подножието на Родопите – там, където се усеща най-спокоен, зареден и деятелен. Защото изкуство изисква време и мурафет, само че не може без ентусиазъм. Вдъхновение за още доста сбъднати фантазии от камък.
Интервю на Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ