Андрю Галъп от Държавния университет в Ню Йорк внимателно прегледал

Андрю Галъп от Държавния университет в Ню Йорк деликатно прегледал предварителните проучвания за прозяването при хора и животни, с цел да разбере какво провокира това деяние. Ученият заключава, че прозяването се е развило като обществен сигнал, който демонстрира на  останалите  членове на групата, че индивидът към този момент е по-малко внимателен и другите би трябвало да бъдат изключително деликатни, в случай че наоколо се появи див звяр, съгласно Daily Mail.

Изследванията сочат, че има връзка сред размера на мозъка и какъв брой дълго се прозявате. Колкото по-голям е мозъкът, толкоз по-дълго и по-силно се прозява индивидът.

„ Прозяването може да бъде както непринудено, по този начин и заразно. Първото е физиологично по природа, а второто е резултат от прозяването на някого различен. Вярвам, че заразното прозяване се е развило напълно неотдавна и този сигнал е станал постоянно срещан измежду групите обществени животни ", разсъждава Галъп.

Според учения заразното прозяване е присъщо единствено на обществените типове, които са склонни да се сплотяват в групи и тази специфичност се развива едвам след интервала на детството.

„ Има доста теории, които изясняват физиологичното значение на прозяването, само че множеството от тях не са доказани или се оказват неправилни. Например, има общоприето, само че погрешно разбиране, че прозяването балансира равнището на О2 в кръвта. Честотата на прозяване не се трансформира към високи или ниски равнища на О2 или въглероден диоксид в дишането ", изяснява Галъп. Той твърди, че прозяването и дишането се управляват от разнообразни механизми.

„ Миналата година излезе изследване върху животни, сочещо че прозяването оказва помощ за изстудяване на мозъка и не обогатява кръвта с О2. В друго относително проучване при хора и примати учените разкрили, че честотата на прозяване може да се управлява от промени в температурата на околната среда, което удостоверява предходни открития ", споделя Галъп.

„ Но аз имам вяра, че прозяването е на първо място сигнал за останалите членове на обществената група. Бъдещи проучвания биха могли да проучат дали спонтанното прозяване се е развило особено, с цел да алармира за вътрешното положение на индивида и/или е асъдействало за смяна в държанието на наблюдаващите на прояващия се " - заключава Галъп.
Източник