Анастас Константинов не обичаше да го наричат пловдивски художник. Но

Анастас Константинов не обичаше да го назовават пловдивски художник. Но откогато ни напусна, Пловдив сигурно е по-сив и по-равен град. Не единствено тъй като към този момент няма кой да рисува в неповторимото жълто на Анастас, а и тъй като си отиде най-различният създател. „ Грапав човек” е може би най-хубавото определение, което съм чувала за него, написа " Марица ".

Грапавината му има своята дълга история. През 1986 година Анастас открива първата у нас концептуална галерия, озаглавена „ Двери на светлината”. Седмица по-късно тя е наложително закрита по разпореждане на тогавашния първи секретар на Българска комунистическа партия – Пловдив, Иван Панев. Години по-късно, когато всевъзможни създатели се оповестиха за концептуалисти, а Анастас към този момент имаше зад тила си над 30 независими изложения в България, Съединените щати и Европа, той не пропусна да каже какво мисли за това, което в наше време помпозно се назовава „ инсталация”. „ Българинът има задоволително здрав разсъдък, с цел да схване като произведение на изкуството едно дървено трупче, върху което е качена джанта на автомобил, и след това някакви безумни куратори 20 минути да изясняват какво значи това”, разгласи той в изявление през 2015 година

Анастас можеше да си разреши да не се интересува какво мислят хората за него, тъй като, когато частни колекционери освен от Стария континент и Щатите, а и от Япония, Обединените арабски емирства и Катар са си купили негови платна, той не се нуждае от друго самопризнание. Затова говореше неща, които всеки по-традиционно надъхан би възприел като кощунствени. „ Ако се върнем обратно в българското изкуство, би трябвало да признаем, че част от старите ни майстори са единствено остарели, само че не са майстори. Голяма част от тях са фолклорни художници, а живописта в света се е развила толкоз доста. Ще дам образец със Златю Бояджиев – аз го почитам като художник, само че неговото изкуство не може да стане международно. Картините му се купуват единствено от носталгично настроени по родния край българи. Той е просто доста нашенски. И освен той”, съобщи той в изявление за в. „ Преса” през 2014-а.

Анастас не живееше в затворения свят, към който се придържат значително от неговите сътрудници. Беше изкушен от политиката, без да се е забърквал в участие в която и да било партия. Наричаше „ бугаристани” хората, които не са цивилен дейни. „ Булгаристанът е несъзнателен човек, полуинтелигентен, който не гласоподава и чака страната да го храни или опитва отнякъде да се замогне с измами”, е точният откъс на думите му.

Беше последният човек, който може да бъде наименуван преклонен, само че виждаше повода за всички беди на България в изгубената в годините на социализма религия в Бога. „ На мястото на религиозното възприятие на хората комунизмът пробутваше врачки – имаше една публична в Петрич. После врачките станаха доста, тъй като религиозно непросветеният човек има потребност от суеверия. В това е огромната покруса. Не в това, че хората в България са небогати, тъй като, в случай че те имат дух и религия, ще си уредят държавата” споделяше Анастас.

Сега той е при Създателя. И в другия свят има един планетарен художник.