Ананиев разпределя студенти и преподаватели като стока
Ананиев разпределя студенти и преподаватели като стока
Университетска болница „ Лозенец “ още веднъж е под прицела на ползи, от които вони. Не й се случва за първи път, само че този път министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев, прочут като незаместим бюджетар от татово време, срича някакви не изключително смислени пояснения. Говори по малките екрани, намира се със студенти, не се интересува за здравното обучение, тъй като не го познава, разпределя лекари по други лечебни заведения, а студенти и преподаватели по други факултети, като че ли са стока от някой склад, и нищо съответно, съобщи кореспондент на БГНЕС.
"Ние – сподели Ананиев в Народното събрание – се отхвърляме от една привилегия в името на децата “. Кой би възразил на това? Никой, несъмнено. Само че постоянно има едно НО. „ Лозенец “ от дълго време си носи кръста като „ държавна “ и не може години наред да се отърве от него, макар че това от дълго време не е по този начин. Нима има български жител, който да не може да се лекува в тази съвременна и на европейско равнище болница? Такъв няма! Нима тъкмо в тази болница не са получили още веднъж живота си хиляди пациенти? Нима тъкмо там лекарите не правят най-сложните медицински действия като трансплантациите на деца? Да не приказваме за сърдечно-съдовата хирургия. Там лекарите са правили огромна част от историята на модерното опазване на здравето. Но това да е на съвестта на тези, които не си спомнят за това, не мислят за това, не желаят да се знае за това.
Един път министърът Ананиев разпределя техниката на „ Лозенец “. Втори път разхвърля лекарите и личния състав. Трети път ще разпределя студентите като гара Горна Оряховица. Четвърти път ще прави топла връзка, след това ще строи друга постройка. Пети път дори не знае какъв брой кревати има в болничното заведение. Шести път, ще взема евросредства, като че ли те се обезпечават в другарски диалог по политическите кафенета на Брюксел. И седмо, дори не е помислил за тоталната дискредитация на българското висше обучение, тъй като в плана му няма и грам мисъл за него.
Колкото до привилегиите. Ами да се откажат от тях, т.е. от лекуване на хората от властта. Дайте ги на който си желаете от всичките лечебни заведения под така наречен параграф 5. Например на ВМА, както викат на военна болница. Тя не е ли „ болница на властта “. На нея да вземем за пример й опростиха, т.е. изплатиха от страната над 200 милиона задължения. Толкова, едвам се построи една нова детска болница, че и от горната страна. Но да помислим за децата, а не за хората на властта, въпреки че надали те ще отидат в общинската болница в Перник.
И когато мислим за децата по какъв начин да се не помни, че тъкмо Университетска болница „ Лозенец “ е учебно-клинична база на Медицинския университет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. С тази база този факултет и най-старият Университет са получили акредитация. С това безогледно решение няма ли да се навреди грубо на студентите? Или на техните преподаватели? Или на висококвалифицираните лекари от болничното заведение? И най-важното на пациентите? Нима Софийският университет не е заинтригувана страна, та дори не е указан при внасянето на законопроекта. Ректорът, преподавателите и студентите, лекарите научиха от медиите. Постфактум! И това е притеснително и доста подозрително. Както е притеснителна статистиката за дефицит на лекари и за лекарите, напускащи страната. Имало абстрактен план. Той би трябвало да се покаже. Да бъде разискван. Това е публичният интерес, а не празни приказки за бъдещето. Иначе казано, цветущ 130 годишен празник на Алма Матер и цветущ 8-ми декември на студентите.
Като става дума за децата има доста въпроси, които нямат отговор. Защо би трябвало да се унищожава нещо, с цел да получат децата това, което заслужават?
През 1950 година Вълко Червенков закрива Медицинския факултет на Софийския университет. И това е добре да се напомни в тази настояща и зле скроена сага. Както е добре да се знае, че тези студенти в миналото ще са част от бъдещите детски лекари на България. В тях е вложила страната България и всеки един от нас. Това е същинската привилегия в името на децата. И това е същинският дълг, който не можеш да сложиш в бюджетна рамка и просташки сметки.
От времето на Хипократ в медицината има едно предписание: Ако можеш, помогни на другите, само че в случай че не можеш да направиш това, най-малко не им нанасяй щета. /БГНЕС
Университетска болница „ Лозенец “ още веднъж е под прицела на ползи, от които вони. Не й се случва за първи път, само че този път министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев, прочут като незаместим бюджетар от татово време, срича някакви не изключително смислени пояснения. Говори по малките екрани, намира се със студенти, не се интересува за здравното обучение, тъй като не го познава, разпределя лекари по други лечебни заведения, а студенти и преподаватели по други факултети, като че ли са стока от някой склад, и нищо съответно, съобщи кореспондент на БГНЕС.
"Ние – сподели Ананиев в Народното събрание – се отхвърляме от една привилегия в името на децата “. Кой би възразил на това? Никой, несъмнено. Само че постоянно има едно НО. „ Лозенец “ от дълго време си носи кръста като „ държавна “ и не може години наред да се отърве от него, макар че това от дълго време не е по този начин. Нима има български жител, който да не може да се лекува в тази съвременна и на европейско равнище болница? Такъв няма! Нима тъкмо в тази болница не са получили още веднъж живота си хиляди пациенти? Нима тъкмо там лекарите не правят най-сложните медицински действия като трансплантациите на деца? Да не приказваме за сърдечно-съдовата хирургия. Там лекарите са правили огромна част от историята на модерното опазване на здравето. Но това да е на съвестта на тези, които не си спомнят за това, не мислят за това, не желаят да се знае за това.
Един път министърът Ананиев разпределя техниката на „ Лозенец “. Втори път разхвърля лекарите и личния състав. Трети път ще разпределя студентите като гара Горна Оряховица. Четвърти път ще прави топла връзка, след това ще строи друга постройка. Пети път дори не знае какъв брой кревати има в болничното заведение. Шести път, ще взема евросредства, като че ли те се обезпечават в другарски диалог по политическите кафенета на Брюксел. И седмо, дори не е помислил за тоталната дискредитация на българското висше обучение, тъй като в плана му няма и грам мисъл за него.
Колкото до привилегиите. Ами да се откажат от тях, т.е. от лекуване на хората от властта. Дайте ги на който си желаете от всичките лечебни заведения под така наречен параграф 5. Например на ВМА, както викат на военна болница. Тя не е ли „ болница на властта “. На нея да вземем за пример й опростиха, т.е. изплатиха от страната над 200 милиона задължения. Толкова, едвам се построи една нова детска болница, че и от горната страна. Но да помислим за децата, а не за хората на властта, въпреки че надали те ще отидат в общинската болница в Перник.
И когато мислим за децата по какъв начин да се не помни, че тъкмо Университетска болница „ Лозенец “ е учебно-клинична база на Медицинския университет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. С тази база този факултет и най-старият Университет са получили акредитация. С това безогледно решение няма ли да се навреди грубо на студентите? Или на техните преподаватели? Или на висококвалифицираните лекари от болничното заведение? И най-важното на пациентите? Нима Софийският университет не е заинтригувана страна, та дори не е указан при внасянето на законопроекта. Ректорът, преподавателите и студентите, лекарите научиха от медиите. Постфактум! И това е притеснително и доста подозрително. Както е притеснителна статистиката за дефицит на лекари и за лекарите, напускащи страната. Имало абстрактен план. Той би трябвало да се покаже. Да бъде разискван. Това е публичният интерес, а не празни приказки за бъдещето. Иначе казано, цветущ 130 годишен празник на Алма Матер и цветущ 8-ми декември на студентите.
Като става дума за децата има доста въпроси, които нямат отговор. Защо би трябвало да се унищожава нещо, с цел да получат децата това, което заслужават?
През 1950 година Вълко Червенков закрива Медицинския факултет на Софийския университет. И това е добре да се напомни в тази настояща и зле скроена сага. Както е добре да се знае, че тези студенти в миналото ще са част от бъдещите детски лекари на България. В тях е вложила страната България и всеки един от нас. Това е същинската привилегия в името на децата. И това е същинският дълг, който не можеш да сложиш в бюджетна рамка и просташки сметки.
От времето на Хипократ в медицината има едно предписание: Ако можеш, помогни на другите, само че в случай че не можеш да направиш това, най-малко не им нанасяй щета. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ