Проф. Пламен Панайотов: Политиците променят законите заради конкретни случаи, трябва консенсус
Анализът демонстрира, че има значително разминаване сред това, което страната афишира през решения на българското държавно управление като политика в наказателната област, и това, което на процедура се случва. Онова, което се декларира като положителни планове, след това не стига до реализиране. Това характеризира непрекъснати промени и допълнения в Наказателен кодекс, както преди приемането на последната идея за наказателна политика за 2022 година, по този начин и след нейното приемане. Това заяви ръководителят на Катедрата по наказателно-правни науки в СУ проф. Пламен Панайотов в " Денят ON AIR " по тематиката за непрекъснатите промени в Наказателен кодекс.
" Основните недостатъци, които се установяват, са следните: първо - свръх криминализация, второ - непрестанно безоснователно утежняване на наказателната принуда, трето - липса на съблюдаване на правилото за кохерентност, който допуска за по-леки закононарушения да се плануват по-леки санкции, а за по-тежките закононарушения, по-тежки санкции ", добави той.
" Това води до недоразумения в региона на наказателното законодателство, тъй като измененията се вършат за случая. Първата работа е да увеличим размера на плануваното наказване. Такъв вид несъответствия не дават отговор на съществени правила на наказателното право ", сподели още проф. Панайотов пред Bulgaria ON AIR.
По негови думи аргументите за слабостите измененията в Наказателен кодекс, са две. Първо ширищеят популизъм, който е с извънредно рискови последствия, някак си множеството политици са склонни да отговорят на упованията на хората в тази област, без да им изясняват това, което е известно за експертите, а точно, че утежняването на наказателната репресията, води до ожесточаване на престъпността, по този метод не се вземат решение основни обществени проблеми. Второ, не се употребява задоволително професионалния потенциал, който е нужен при промени на законодателството, изключително когато е кодифицирано законодателство ", счита специалистът.
" Нека народните представители разискват, дано одобряват или не това, което препоръчано като план от държавното управление, само че да има една солидна експертиза, която стои зад всеки законопроект ", акцентира професорът.
Той добави, че за интервала 2020 - 2023 година е имало 5 промени на Наказателен кодекс. " Всички до едно са свързани с разширение на обсега и утежняване на наказателната принуда, без това да дава отговор на условията, произлизащи от съществени правила на наказателното право ", показа проф. Панайотов.
" Не бива политическите сили да чакат, че някой от специалистите може да свърши тяхната работа, а тя се състои в това да се реализира един забележителен консенсус, да има ясна политическа воля, какво се цели и по какъв метод предвиждат то да се реализира. Ако те не знаят какъв резултат доближават фактически, за специалистите остава да кажем, дали законопроектът дава отговор на Конституцията и дали наредбите са съвместими с настоящото законодателство ", сподели още гостът.
" Надявам се разсъдъкът в действителност да надделее и да се откри политически консенсус, който би дал отговор на упованията на обществото ", добави проф. Панайотов.
" Основните недостатъци, които се установяват, са следните: първо - свръх криминализация, второ - непрестанно безоснователно утежняване на наказателната принуда, трето - липса на съблюдаване на правилото за кохерентност, който допуска за по-леки закононарушения да се плануват по-леки санкции, а за по-тежките закононарушения, по-тежки санкции ", добави той.
" Това води до недоразумения в региона на наказателното законодателство, тъй като измененията се вършат за случая. Първата работа е да увеличим размера на плануваното наказване. Такъв вид несъответствия не дават отговор на съществени правила на наказателното право ", сподели още проф. Панайотов пред Bulgaria ON AIR.
По негови думи аргументите за слабостите измененията в Наказателен кодекс, са две. Първо ширищеят популизъм, който е с извънредно рискови последствия, някак си множеството политици са склонни да отговорят на упованията на хората в тази област, без да им изясняват това, което е известно за експертите, а точно, че утежняването на наказателната репресията, води до ожесточаване на престъпността, по този метод не се вземат решение основни обществени проблеми. Второ, не се употребява задоволително професионалния потенциал, който е нужен при промени на законодателството, изключително когато е кодифицирано законодателство ", счита специалистът.
" Нека народните представители разискват, дано одобряват или не това, което препоръчано като план от държавното управление, само че да има една солидна експертиза, която стои зад всеки законопроект ", акцентира професорът.
Той добави, че за интервала 2020 - 2023 година е имало 5 промени на Наказателен кодекс. " Всички до едно са свързани с разширение на обсега и утежняване на наказателната принуда, без това да дава отговор на условията, произлизащи от съществени правила на наказателното право ", показа проф. Панайотов.
" Не бива политическите сили да чакат, че някой от специалистите може да свърши тяхната работа, а тя се състои в това да се реализира един забележителен консенсус, да има ясна политическа воля, какво се цели и по какъв метод предвиждат то да се реализира. Ако те не знаят какъв резултат доближават фактически, за специалистите остава да кажем, дали законопроектът дава отговор на Конституцията и дали наредбите са съвместими с настоящото законодателство ", сподели още гостът.
" Надявам се разсъдъкът в действителност да надделее и да се откри политически консенсус, който би дал отговор на упованията на обществото ", добави проф. Панайотов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ