Олимпийски или масов „спорт“ е културата?
Анализът на Петя Георгиева е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Поредицата от събития през последната седмица ни карат да обърнем по-сериозно внимание на културния бранш в България – постоянно останал настрана от обществената политика, само че чийто триумфи демонстрират, че мястото му в публичния живот не е за подценяване. По последни данни на Национален статистически институт секторът последователно се възвръща след коронавирус пандемията, само че към момента не е достигнал индикаторите си отпреди рецесията.
По отношение на визитите театрите и кината са измежду най-пострадалите от коронавирус пандемията. След дъното на индикаторите за посещаемост от 2020 година, през последните две години се следи забележителен растеж. Според националната статистика представленията в театрите и визитите в тях се усилват надлежно с 24,4 и 48,3% по отношение на 2021 година
В съпоставяне с миналата година през 2022 година прожекциите в кината се усилват с 43,1%, а визитите – с 59%. Посещенията в музеите през 2022 година са 4 001 хиляди и съпоставени с 2021 година също се усилват с 37,2%. Нараснали са и визитите на чужденци в музеите със 75,6% по отношение на миналата година. Приходите на културните институти също се усилват през последните две години, като тези на театрите и музеите към този момент надвишават дъното от 2020 година и доближават надлежно 161,7 млн. лева и 110,4 млн. лева Кината от своя страна записват спад в приходите спрямо 2021 година от към 10%, достигайки 40,8 млн. лева през 2022 година
Читалищата и тяхната активност също съставляват огромен интерес заради обстоятелството, че те са най-малката единица в България, предоставяща някаква форма на културен артикул на локалната общественост. В доста обитаеми места читалищата са единственият допир на популацията със театрални изкуства, библиотеки или креативен действия. През 2022 година в България действат 3319 читалища, в които са проведени общо 75 512 културни и креативен прояви, като 80% от читалищата са в селата.
Финансирането на културните организации в България е многообразно, като степента и формата на обществена поддръжка е друга – театрите, библиотеките, музеите и читалищата получават доста обществено финансиране, до момента в който държавното финансиране за кината, радио- и телевизионната активност е по-ограничено. В съпоставяне с останалите страни от Европейски Съюз обаче България е в златната среда на каузи на обществени разноски за просвета – 0,5% от Брутният вътрешен продукт, колкото е междинното за страните от съюза и е наедно с това на страни като Испания, Нидерландия, Австрия и Финландия.
Остава на дневен ред значимият въпрос по какъв метод най-ефективно да се финансира този бранш – по какъв начин да се насочи общественият запас и да се запазят ли настоящите сега механизми за финансиране.
За театрите, да вземем за пример, можем да кажем, че механизмът е относително добър, защото той подтиква представления с огромни лични доходи от продажба на билети. Не същото може да се каже за читалищата обаче, които страната финансира на база на субсидирани бройки, без значение какъв артикул създават и къде го дават – едно малко читалище в отдалечено село получава тъкмо толкоз съгласно наетите в него, колкото и огромно читалище в центъра на София.
И в случай че желаеме в бъдеще още веднъж и не по изключение да се радваме на достижения, награди и интернационално самопризнание, е добре да помислим по какъв начин ще подкрепим множеството създатели в основата на пирамидата на културния живот. Без да имаме за цел да покрием целия набор от културни институти и механизмите за тяхното финансиране, в умозаключение единствено ще отбележим, че финансирането на културата от обществения бранш следва да е добре ориентирано, с цел да реализира най-благоприятен резултат и да не пречи на създателите да се развиват. Качеството на продуктите и пазарът ще свършат останалото.
Поредицата от събития през последната седмица ни карат да обърнем по-сериозно внимание на културния бранш в България – постоянно останал настрана от обществената политика, само че чийто триумфи демонстрират, че мястото му в публичния живот не е за подценяване. По последни данни на Национален статистически институт секторът последователно се възвръща след коронавирус пандемията, само че към момента не е достигнал индикаторите си отпреди рецесията.
По отношение на визитите театрите и кината са измежду най-пострадалите от коронавирус пандемията. След дъното на индикаторите за посещаемост от 2020 година, през последните две години се следи забележителен растеж. Според националната статистика представленията в театрите и визитите в тях се усилват надлежно с 24,4 и 48,3% по отношение на 2021 година
В съпоставяне с миналата година през 2022 година прожекциите в кината се усилват с 43,1%, а визитите – с 59%. Посещенията в музеите през 2022 година са 4 001 хиляди и съпоставени с 2021 година също се усилват с 37,2%. Нараснали са и визитите на чужденци в музеите със 75,6% по отношение на миналата година. Приходите на културните институти също се усилват през последните две години, като тези на театрите и музеите към този момент надвишават дъното от 2020 година и доближават надлежно 161,7 млн. лева и 110,4 млн. лева Кината от своя страна записват спад в приходите спрямо 2021 година от към 10%, достигайки 40,8 млн. лева през 2022 година
Читалищата и тяхната активност също съставляват огромен интерес заради обстоятелството, че те са най-малката единица в България, предоставяща някаква форма на културен артикул на локалната общественост. В доста обитаеми места читалищата са единственият допир на популацията със театрални изкуства, библиотеки или креативен действия. През 2022 година в България действат 3319 читалища, в които са проведени общо 75 512 културни и креативен прояви, като 80% от читалищата са в селата.
Финансирането на културните организации в България е многообразно, като степента и формата на обществена поддръжка е друга – театрите, библиотеките, музеите и читалищата получават доста обществено финансиране, до момента в който държавното финансиране за кината, радио- и телевизионната активност е по-ограничено. В съпоставяне с останалите страни от Европейски Съюз обаче България е в златната среда на каузи на обществени разноски за просвета – 0,5% от Брутният вътрешен продукт, колкото е междинното за страните от съюза и е наедно с това на страни като Испания, Нидерландия, Австрия и Финландия.
Остава на дневен ред значимият въпрос по какъв метод най-ефективно да се финансира този бранш – по какъв начин да се насочи общественият запас и да се запазят ли настоящите сега механизми за финансиране. За театрите, да вземем за пример, можем да кажем, че механизмът е относително добър, защото той подтиква представления с огромни лични доходи от продажба на билети. Не същото може да се каже за читалищата обаче, които страната финансира на база на субсидирани бройки, без значение какъв артикул създават и къде го дават – едно малко читалище в отдалечено село получава тъкмо толкоз съгласно наетите в него, колкото и огромно читалище в центъра на София.
И в случай че желаеме в бъдеще още веднъж и не по изключение да се радваме на достижения, награди и интернационално самопризнание, е добре да помислим по какъв начин ще подкрепим множеството създатели в основата на пирамидата на културния живот. Без да имаме за цел да покрием целия набор от културни институти и механизмите за тяхното финансиране, в умозаключение единствено ще отбележим, че финансирането на културата от обществения бранш следва да е добре ориентирано, с цел да реализира най-благоприятен резултат и да не пречи на създателите да се развиват. Качеството на продуктите и пазарът ще свършат останалото.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ