От коя страна на новата Желязна завеса ще се окаже България
Анализът е препубликуван от
Европа към този момент е разграничена от нова Желязна завеса и за жалост ще остане по този начин в обозримо бъдеще. На запад е свободният свят, единен в съюзите Европейски Съюз и НАТО. На изток е Русия, която се е трансформирала в приключена военна тирания, отричаща гражданските права и свободи.
Въпросът е от коя страна на тази завеса ще е България и дали ще остане на настоящето си място - членка на НАТО и Европейски Съюз. Този въпрос може да не наподобява толкоз обвързван с сегашното, само че в действителност е извънредно незабавен. Защото през днешния ден се образуват публичните настроения, които в близко бъдеще ще се тестват от един или различен политически бизнесмен. Най-голяма отговорност за обстановката - като във всяка народна власт - имат главните партии и избраници в Народното събрание и президентството: от тях зависи какви публични настроения се образуват.
Затова отговорът на въпроса за разположението на България по отношение на новата Желязна завеса изисква решението на едно уравнение с четири политически константи и четири променливи. Колкото повече променливите обясняват своите позиции, толкоз по-ясно ще става къде ще се окаже България.
Проевропейски и проатлантически константи
В прозападния лагер най-ясно позиционираната партийна конструкция е "Демократична България " (ДБ), която постоянно е имала едни и същи разбирания и сега упорства за разкъсване с съветската енергийна взаимозависимост, както и за военна помощ за Украйна. На сходни позиции е в действителност и "Продължаваме смяната " (ПП), въпреки че те като съществена управническа партия се пробват да запазят държавното управление с цената на избрани взаимни отстъпки. С взаимни отстъпки или не, Политическа партия е от западната страна на Желязната завеса, крепко стъпила в евроатлантическия лагер.
Последният сигурен участник в него, само че с най-големи ангажименти, е Движение за права и свободи. На стратегическо равнище Движение за права и свободи постоянно е заявило обвързаност към европейските полезности и като цяло е работило в прозападна посока. В тактически проект обаче, както и за задоволство на бизнес ползите на част от водачите си, Движение за права и свободи е влизало (директно или не) в комплицирани и проблематични връзки с съветски сътрудници. Един от последните образци е поръчката на стойност стотици милиони левове от българската страна на съветска компания за удълбочаване на Варненското езеро до пристанището на Ахмед Доган. Тук не е мястото да се обяснява по какъв начин се е случило това знамение и кой носи съответната виновност за изяждането на тази много тлъста баница. Въпросът е, че вкус у Движение за права и свободи има и този вкус е без граници, т.е. може да мине даже оттатък новата Желязна завеса.
Евразийски константи
Копнеещи по източната страна на Желязната завеса са обединенията "Възраждане " и "Възход ". За първата няма какво да се приказва - ситуацията към нея е изцяло ясно и еднопосочно. Ако за Волен Сидеров някой въпреки всичко би имал подозрение, че пламът и решимостта му са политически спектакъл, то за водача на "Възраждане " съмнения няма: като един анти-Аспарух той възнамерява и работи да върне българите там, откъдето са тръгнали. Някъде на изток.
За "натовския военачалник " Стефан Янев нещата може да не са чак толкоз кристализирали, само че срещата му в актуалната обстановка с дипломат Митрофанова разсейва мъглявините (поне за будните и зрящите).
Променливите
Хубавото е, че и четирите променливи все още имат по-скоро прозападна стойност. Заради това България към момента от западната страна на новата Желязна завеса. Проблемът е обаче, че в позициите на променливите се следят трепети и съмнения, които образуват рискови публични настроения и наливат вода в мелницата на евразийските сили. Неслучайно тези сили записват растеж.
Променливата "Румен Радев "
През седмицата от президентството се наскърбиха на публицист от "Дойче веле ", съгласно който президентът на България приказва едно в чужбина и друго в страната. Въпросът обаче не е толкоз в неналичието на консистентност. Радев елементарно би могъл да стане и по-последователен и на всички места да приказва за нуждата от опазване на зависимостта ни от съветските енергоресурси, за лишаването на Украйна от военна помощ, за забавянето на участието на България в еврозоната и така нататък С такива позиции в действителност България бързо ще се изолира и маргинализира в Европейски Съюз и НАТО, а тези причини ще приготвят и проевразийски акции: референдуми, митинги и така нататък Какво в действителност цели със своите позиции Радев - това е въпрос, който не може да бъде сметен под килима на криворазбрани "национални ползи ".
Променливата "Корнелия Нинова "
Същите разсъждения се отнасят и за Българска социалистическа партия под управлението на Нинова. Социалистите отстояваха до дупка тезата, че няма да изпратим и един патрон на Украйна, до момента в който военните ни фабрики регистрираха рекорден милиарден експорт през първите месеци на годината. И тук казусът не е в двуличието, а в това кое лице в последна сметка ще избере левицата. Защото едно от лицата тегли към източната, а другото към западната страна на Желязната завеса.
Засега в Българска социалистическа партия се самоуспокояват, че по душа са прозападни, само че по електорат са произточни. И това съгласно тях налагало известно стратегическо лицемерие. Докато се успокояват с тези разсъждения обаче, електоратът им - третиран като произточен и редовно убеждаван, че е подобен - си търси и намира достоверни евразийски водачи. И в действителност, до момента в който алените представители не стопират да упорстват, че хората си харесвали Путин, че обич към Русия и към диктатурата е почти едно и също, че България би трябвало да е "неутрална " в конфликта сред свободния свят и тиранията, не трябва да се чудят, че гласоподавателите им стартират да избират "Възраждане ", "Възход " или напряко съветска окупация.
Променливата "Бойко Борисов "
Борисов е евроатлантик, несъмнено, само че по собствен необикновен метод, който не му пречи да построи с три-четири милиарда български пари водопровод, комфортен за режима на Путин. Когато Москва ни спря газа, Борисов благородно съобщи, че ще поддържа държавното управление, с цел да скъса един път вечно с енергийната взаимозависимост от Русия (за която той въпреки всичко не е напълно невинен). Но неотдавна Борисов ревна гръмовно, че държавното управление краде от хората, тъй като не купува газ непосредствено от "Газпром ", а търси други възможности в кратковременен и дълготраен проект. Каква тогава е позицията на ГЕРБ за газа след всички тези приказки?
Опасението е, че идеалът на Борисов е България е да е контрабандистът през новата Желязна завеса. Да стои от западната страна, само че да вкарва от изток я газ, я нефт, я дълбачка за пристанище, я каквото падне (срещу прилична комисионна). Простотата и хитростта на това решение са очарователни и е правилно, че е нужен избран натюрел и социално-политически опит за неговата реализация. Борисов има и двете.
Въпросите тук обаче са два. Първо, надали ще получим от сътрудниците си в Европейски Съюз и НАТО позволение за сходна контрабанда, защото Борисов е позагубил обаянието си измежду тях. Второ и по-важно - в случай че принадлежността ни към Европейски Съюз и НАТО се крепи на изгодите от контрабандния ни бизнес, мястото ни от западната страна на Желязната завеса няма да е изключително несъмнено.
Неизвестната "Има подобен народ " (ИТН)
Слави Трифонов и огромна част от сътрудниците му са от поколението, за което европеизацията на България е безспорна полезност. Самият Трифонов неведнъж е заявявал, че за него Европейски Съюз и НАТО са към този момент изработен, безвъпросен избор. Това е в действителност хубаво, само че казусът с Има Такъв Народ е, че те към момента не схващат една от главните полезности на Европа - парламентарната народна власт. И по този начин я упражняват, че огромна част от хората стартират да изпитват омерзение от нея. При това тук не става дума толкоз за обстоятелството, че Има Такъв Народ към този момент разтуриха два Народното събрание предходната година и трайно постановиха в Народното събрание език, който не прави чест на парламентите (а и на други заведения). Проблемът е по-дълбок - с дейностите си те не дават постоянен небосвод, не обрисуват ясна управническа вероятност, а вършат всяко едно решение като вероятен завършек на държавното управление и идването на нови избори. Липсата на дълготрайна непоклатимост е нещо, което обслужва добре евразийските сили и основава условия, в които те могат да опитат да реалокират България на изток.
Страната ни има шанса да осъществя възрожденския блян на Левски - да стане равна на другите европейски нации. Големите крачки са към този момент направени и множеството път е изминат: имаме потребност от едно-две десетилетия, в които да продължим да се възползваме от преимуществата на участието в Европейски Съюз и НАТО. Но не трябва да разчитаме единствено на шанса - има потребност от виновни политици, които са константи, а не променливи в своите полезности и убеждения.
За страдание, има обаче и възраждания менте, след които страната може да се върне в изходна, долна мъртва точка. И да попадне от страната на диктатурата, военизираното принуждение и социално-икономическия примитивизъм при спускането на новата Желязна завеса. След което ще можем единствено да се надяваме, че в Ловеч още веднъж ще се сглобяват москвичи.
Европа към този момент е разграничена от нова Желязна завеса и за жалост ще остане по този начин в обозримо бъдеще. На запад е свободният свят, единен в съюзите Европейски Съюз и НАТО. На изток е Русия, която се е трансформирала в приключена военна тирания, отричаща гражданските права и свободи.
Въпросът е от коя страна на тази завеса ще е България и дали ще остане на настоящето си място - членка на НАТО и Европейски Съюз. Този въпрос може да не наподобява толкоз обвързван с сегашното, само че в действителност е извънредно незабавен. Защото през днешния ден се образуват публичните настроения, които в близко бъдеще ще се тестват от един или различен политически бизнесмен. Най-голяма отговорност за обстановката - като във всяка народна власт - имат главните партии и избраници в Народното събрание и президентството: от тях зависи какви публични настроения се образуват.
Затова отговорът на въпроса за разположението на България по отношение на новата Желязна завеса изисква решението на едно уравнение с четири политически константи и четири променливи. Колкото повече променливите обясняват своите позиции, толкоз по-ясно ще става къде ще се окаже България.
Проевропейски и проатлантически константи
В прозападния лагер най-ясно позиционираната партийна конструкция е "Демократична България " (ДБ), която постоянно е имала едни и същи разбирания и сега упорства за разкъсване с съветската енергийна взаимозависимост, както и за военна помощ за Украйна. На сходни позиции е в действителност и "Продължаваме смяната " (ПП), въпреки че те като съществена управническа партия се пробват да запазят държавното управление с цената на избрани взаимни отстъпки. С взаимни отстъпки или не, Политическа партия е от западната страна на Желязната завеса, крепко стъпила в евроатлантическия лагер.
Последният сигурен участник в него, само че с най-големи ангажименти, е Движение за права и свободи. На стратегическо равнище Движение за права и свободи постоянно е заявило обвързаност към европейските полезности и като цяло е работило в прозападна посока. В тактически проект обаче, както и за задоволство на бизнес ползите на част от водачите си, Движение за права и свободи е влизало (директно или не) в комплицирани и проблематични връзки с съветски сътрудници. Един от последните образци е поръчката на стойност стотици милиони левове от българската страна на съветска компания за удълбочаване на Варненското езеро до пристанището на Ахмед Доган. Тук не е мястото да се обяснява по какъв начин се е случило това знамение и кой носи съответната виновност за изяждането на тази много тлъста баница. Въпросът е, че вкус у Движение за права и свободи има и този вкус е без граници, т.е. може да мине даже оттатък новата Желязна завеса.
Евразийски константи
Копнеещи по източната страна на Желязната завеса са обединенията "Възраждане " и "Възход ". За първата няма какво да се приказва - ситуацията към нея е изцяло ясно и еднопосочно. Ако за Волен Сидеров някой въпреки всичко би имал подозрение, че пламът и решимостта му са политически спектакъл, то за водача на "Възраждане " съмнения няма: като един анти-Аспарух той възнамерява и работи да върне българите там, откъдето са тръгнали. Някъде на изток.
За "натовския военачалник " Стефан Янев нещата може да не са чак толкоз кристализирали, само че срещата му в актуалната обстановка с дипломат Митрофанова разсейва мъглявините (поне за будните и зрящите).
Променливите
Хубавото е, че и четирите променливи все още имат по-скоро прозападна стойност. Заради това България към момента от западната страна на новата Желязна завеса. Проблемът е обаче, че в позициите на променливите се следят трепети и съмнения, които образуват рискови публични настроения и наливат вода в мелницата на евразийските сили. Неслучайно тези сили записват растеж.
Променливата "Румен Радев "
През седмицата от президентството се наскърбиха на публицист от "Дойче веле ", съгласно който президентът на България приказва едно в чужбина и друго в страната. Въпросът обаче не е толкоз в неналичието на консистентност. Радев елементарно би могъл да стане и по-последователен и на всички места да приказва за нуждата от опазване на зависимостта ни от съветските енергоресурси, за лишаването на Украйна от военна помощ, за забавянето на участието на България в еврозоната и така нататък С такива позиции в действителност България бързо ще се изолира и маргинализира в Европейски Съюз и НАТО, а тези причини ще приготвят и проевразийски акции: референдуми, митинги и така нататък Какво в действителност цели със своите позиции Радев - това е въпрос, който не може да бъде сметен под килима на криворазбрани "национални ползи ".
Променливата "Корнелия Нинова "
Същите разсъждения се отнасят и за Българска социалистическа партия под управлението на Нинова. Социалистите отстояваха до дупка тезата, че няма да изпратим и един патрон на Украйна, до момента в който военните ни фабрики регистрираха рекорден милиарден експорт през първите месеци на годината. И тук казусът не е в двуличието, а в това кое лице в последна сметка ще избере левицата. Защото едно от лицата тегли към източната, а другото към западната страна на Желязната завеса.
Засега в Българска социалистическа партия се самоуспокояват, че по душа са прозападни, само че по електорат са произточни. И това съгласно тях налагало известно стратегическо лицемерие. Докато се успокояват с тези разсъждения обаче, електоратът им - третиран като произточен и редовно убеждаван, че е подобен - си търси и намира достоверни евразийски водачи. И в действителност, до момента в който алените представители не стопират да упорстват, че хората си харесвали Путин, че обич към Русия и към диктатурата е почти едно и също, че България би трябвало да е "неутрална " в конфликта сред свободния свят и тиранията, не трябва да се чудят, че гласоподавателите им стартират да избират "Възраждане ", "Възход " или напряко съветска окупация.
Променливата "Бойко Борисов "
Борисов е евроатлантик, несъмнено, само че по собствен необикновен метод, който не му пречи да построи с три-четири милиарда български пари водопровод, комфортен за режима на Путин. Когато Москва ни спря газа, Борисов благородно съобщи, че ще поддържа държавното управление, с цел да скъса един път вечно с енергийната взаимозависимост от Русия (за която той въпреки всичко не е напълно невинен). Но неотдавна Борисов ревна гръмовно, че държавното управление краде от хората, тъй като не купува газ непосредствено от "Газпром ", а търси други възможности в кратковременен и дълготраен проект. Каква тогава е позицията на ГЕРБ за газа след всички тези приказки?
Опасението е, че идеалът на Борисов е България е да е контрабандистът през новата Желязна завеса. Да стои от западната страна, само че да вкарва от изток я газ, я нефт, я дълбачка за пристанище, я каквото падне (срещу прилична комисионна). Простотата и хитростта на това решение са очарователни и е правилно, че е нужен избран натюрел и социално-политически опит за неговата реализация. Борисов има и двете.
Въпросите тук обаче са два. Първо, надали ще получим от сътрудниците си в Европейски Съюз и НАТО позволение за сходна контрабанда, защото Борисов е позагубил обаянието си измежду тях. Второ и по-важно - в случай че принадлежността ни към Европейски Съюз и НАТО се крепи на изгодите от контрабандния ни бизнес, мястото ни от западната страна на Желязната завеса няма да е изключително несъмнено.
Неизвестната "Има подобен народ " (ИТН)
Слави Трифонов и огромна част от сътрудниците му са от поколението, за което европеизацията на България е безспорна полезност. Самият Трифонов неведнъж е заявявал, че за него Европейски Съюз и НАТО са към този момент изработен, безвъпросен избор. Това е в действителност хубаво, само че казусът с Има Такъв Народ е, че те към момента не схващат една от главните полезности на Европа - парламентарната народна власт. И по този начин я упражняват, че огромна част от хората стартират да изпитват омерзение от нея. При това тук не става дума толкоз за обстоятелството, че Има Такъв Народ към този момент разтуриха два Народното събрание предходната година и трайно постановиха в Народното събрание език, който не прави чест на парламентите (а и на други заведения). Проблемът е по-дълбок - с дейностите си те не дават постоянен небосвод, не обрисуват ясна управническа вероятност, а вършат всяко едно решение като вероятен завършек на държавното управление и идването на нови избори. Липсата на дълготрайна непоклатимост е нещо, което обслужва добре евразийските сили и основава условия, в които те могат да опитат да реалокират България на изток.
Страната ни има шанса да осъществя възрожденския блян на Левски - да стане равна на другите европейски нации. Големите крачки са към този момент направени и множеството път е изминат: имаме потребност от едно-две десетилетия, в които да продължим да се възползваме от преимуществата на участието в Европейски Съюз и НАТО. Но не трябва да разчитаме единствено на шанса - има потребност от виновни политици, които са константи, а не променливи в своите полезности и убеждения.
За страдание, има обаче и възраждания менте, след които страната може да се върне в изходна, долна мъртва точка. И да попадне от страната на диктатурата, военизираното принуждение и социално-икономическия примитивизъм при спускането на новата Желязна завеса. След което ще можем единствено да се надяваме, че в Ловеч още веднъж ще се сглобяват москвичи.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ