Анализът е препубликуван от в. Близо 100-годишните награди на Американската

...
Анализът е препубликуван от в. Близо 100-годишните награди на Американската
Коментари Харесай

Хей, Оскар, ти роден наш

Анализът е препубликуван от в.

Близо 100-годишните награди на Американската кино академия година след година губят телевизионна публика, искра и даже - ненапълно - авторитет, само че у нас всяко тяхно споменаване провокира земетръс девета степен. Така е в дребните страни с дребни кино промишлености, които обезверено се нуждаят достиженията им да бъдат приети от огромните. Пък и освен тук, на всички места по света за междинния фен пред дребния екран - и даже за този, който горе-долу си купува билет за огромния - златната статуетка на чичо Оскар си остава най-разпознаваемият знак за триумф в света на киното; не " палмите ", " мечките " и " лъвовете " на огромните фестивали, ценени повече от рецензията.

Ето за какво не е чудно, че последната седмица мина във безредици към избора на филм, който да съставлява България на 94-тите награди " Оскар ". Трябва да отбележим, че - откъс по Теодор Ушев - по традиция

нашето присъединяване там е на олимпийския принцип

Единственият нерешителен триумф е достигането на " Светът е огромен и избавление дебне отвред " (2008 година, режисьор Стефан Командарев) до така наречен шортлиста от 9 или 10 заглавия, измежду които се избират влиятелните пет номинирани. Филмът е копродукция с Германия, Словения и Унгария, сниман е по романа на пишещия на немски публицист от български генезис Илия Троянов и е с присъединяване на сръбската кинозвезда Мики Манойлович, прочут от шедьоврите на Кустурица " Баща в командировка " и " Ъндърграунд ". Та несъмнено, с изключение на качествата на кино лентата, всички тези фактори са наклонили везните, само че този дребен триумф си остана единствен за киното, основано в България.

Успехите на Мария Бакалова (номинации " Оскар ", " Златен глобус " и още десетки) в американския филм " Борат ", както и на аниматора Ушев със " Сляпата Вайша " (номинация за най-хубава късометражна анимация, от името на Канада) и " Физика на тъгата " (шортлист при анимациите) не могат да се броят тъкмо за български, въпреки че и те разпалват у нас несъразмерни пристрастености. Не, даже занимателната театрална каскада на Димитър Маринов, който изигра дребна роля в наградения за най-хубав филм " Зелената книга ", не можем да броим за триумф на българската кинематография.

В същото време ни се желае - по какъв начин да не ни се желае,

всичките ни съседи имат към този момент номинации,

даже братята македонци, към които нормално гледаме с известно подигравателно надменност (и двата им кино лентата, за които са били номинирани - игралният " Преди дъжда " и документалният " Медена земя ", са разкошни). И въпреки всичко, българското кино стартира да създава известни очаквания в последните години, да основава някакъв конвертируем артикул, който стига в случай че не до премиите, то най-малко до селекциите на огромните европейски фестивали... Защо тогава оставаме обезверени олимпийци, за които значимо е основно присъединяване, на " Оскарите "?

Скандалът от последните десетина дни дава някои отговори. След като години наред българският кандидат бе избиран от Националния съвет за кино (къде успешно, къде не до такава степен, а от време на време също със скандали), тази година заради неработещ парламент и Закона за филмовата промишленост се наложи небрежно да бъде свикана комисия от седем души, която да избере съгласно протокола на академията българския кандидат за " Оскар ". В комисията бяха кинокритиците проф. Божидар Манов и Александър Грозев, режисьорите Теодор Ушев, Ралица Петрова и Виктор Чучков, кинооператорът Светла Ганева и някогашният ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев. Новината за избора на " Страх " на Ивайло Христов за малко да мине спокойно и безшумно, само че два дни по-късно Теодор Ушев избухна в обществените медии. " Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни правила и престижи. В България продължава да има Системен расизъм, Системен сексизъм и Системен културен дениализъм ", написа той, визирайки загубата на " Жените в действителност плачат " от " Страх " с 3:4 гласа. Включиха се и режисьорките на изгубилия филм Мина Милева и Весела Казакова, след което диалогът мина в медийното поле, където най-разнообразни хора изказваха тези " за " или " срещу ". Случаят стигна и до Холивуд, където едно от главните профилирани издания Deadline посвети огромна публикация на българския скандал. Дето се споделя, няма неприятна реклама, единствено че и с нея " Страх " няма да помирише номинация.

Накратко - причините на Ушев бяха както против процедурата (двама от седемте не са участвали на полемиката, като единият се е присъединил телефонно по уважителни аргументи, а проф. Халачев е бил неоткриваем и е подал гласа си на листче предварително), по този начин и

против общата интонационна среда в българското кино

Той уточни, че Милева и Казакова не са първите режисьорки, които получават углавен избор поради своята " извънсистемност ". Така се случи и с Майя Виткова, чийто филм " Виктория " - първият български, показван на американския фестивал в Сънданс, бе отхвърлен с 23 на 12 гласа поради по-слабия " Българска рапсодия " на Иван Ничев; сексизъм Ушев съзря и в игнорирането на " Безбог " на Ралица Петрова, спечелил в Локарно и показван в Торонто.

На " Оскарите ", които са не по-малко сексистки и единствено два пъти за 93 години са връчвали режисьорското си отличие на жена, втория тази година, въпреки всичко са отивали и филми на дами: " Писмо до Америка " на Иглика Трифонова и " Мила от Марс " на Зорница София. Отивали са и несъмнено най-хубавите за годината - като " Ага " или " Слава ", отивали са и по-слаби като " Вездесъщият " и " Кецове ". Впрочем самият Ивайло Христов към този момент се е състезавал на " Оскарите " с предходния си филм " Каръци ".

Аргументите на отсрещната страна в лицето на Божидар Манов и Светла Ганева бяха, че " Страх " им е харесал повече като кино. Проф. Любомир Халачев се отбрани, че това било въпрос на персонален избор и че изказванията на Ушев и Милева са манипулативни. Проф. Манов също добави, че " Страх " е най-антирасисткият български филм " - тъй като фактически в него се споделя за един негър от Африка и за неприемането му в българско гранично село (докато самотна безработна учителка го приема в сърцето си).

От своя страна " Жените в действителност плачат " също е с гореща тема - той разисква тематиките за издевателството над дамите и еманципацията от една чисто персонална, изстрадана позиция. Докато с цялото ми почитание към проф. Ивайло Христов, той чернокож - както през днешния ден не е признато да се споделя - евентуално е виждал единствено за малко. От конюнктурно становище двата кино лентата може да наподобяват еднообразно " подобаващи " - само че до момента в който " Страх " се отличава с изпипана камера на Емил Христов и основна роля на Светлана Янчева, наративно той е демодиран и недодялан филм, който след Black Lives Matter няма да провокира и момент интерес. От друга страна, към " Жените... " може да има забележки във връзка с естетиката, към част от актрисите и разговорите също, само че този филм не е попаднал инцидентно в формалната селекция на Кан, а след това и на Сараево, Карлови Вари, Варшава (а пък режисьорките му - като жури в младежката стратегия на Венеция). Той е тъкмо това, което желае и търси киното тази година - като тема, отношение и емоционалност. И не на последно място, той е с присъединяване на номинираната за " Оскар " Мария Бакалова. Дали е допустимо филм от дребна България да има по-добра ракета притежател?

Професорите очевидно не мислят за това, тъй като за тях Бакалова е личност нон грата през цялото време.

Помним по какъв начин бяха посрещнати триумфите й в родината

през зимата на 2021 година и надали отношението към нея се е подобрило оттогава. А истината е, че затрупани с дискове с оферти (в категорията за задграничен филм те са нормално над 60), множеството членове на академията въобще няма да изгледат кино лентата от България. Не единствено тая година, никоя година. Заглавието няма да им приказва нищо, нито името на режисьора, нито на актьорите. А както е известно, бюджет за многочислени прожекции в Съединени американски щати, скъпи коктейли и министър председатели ние нямаме. През 2021-ва имахме най-малко опция да им пратим филм, селектиран на най-големия фестивал (само три пъти ни се е случвало това в последните 33 години, и другите два не пратихме!) и с преди малко номинирана за " Оскар " водеща актриса. А не го направихме, тъй като по този начин се прави всичко у нас - не толкоз от сексизъм или други фешън " -изми ", а чисто и просто от шуробаджанащина, интересчийство и групиране.

Що се отнася до аргумента, че четиримата са дали своят вот за по-добрия, да поразсъждаваме върху него. Единствените други филми, подали документи за присъединяване тази година, са " Февруари " на Камен Калев и " Засукан свят " на Мариус Куркински. Последният е обидно не-кино, тъпо за гения на Мариус, само че изобщо няма какво да се разяснява. Фактът, че филигранният " Февруари ", също селектиран в формалната стратегия на Кан (за страдание в годината, в която фестивал не се организира поради COVID-19, и за разлика от " Жените... " не съумя да извлече никакви дивиденти от това), не е получил нито един глас, акцентира, че цел на гласуването не са естетиката, киноезикът, оригиналността... Този прелестен лиричен филм несъмнено не е за Америка и за " Оскарите ", а по-скоро за европейска аудитория. Но в случай че мога да схвана, че почитателите на Милева и Казакова са дали своят вот със стратегическа мисъл и

взор към възможностите в чисто политически проект,

то няма пояснение на гласовете за " Страх ". " Февруари " е по-добър от него.

Или - има пояснение? Но то би трябвало да е същото, както за многото противоречиви продукции, получили финансиране от комисиите на НФЦ и след това не видели нито зрителски, нито фестивален триумф. Защото в нашата дребна страна, в нашата дребна промишленост доста би трябвало да внимаваме да не отрежем клона, на който седим, и да не се разсърди някой. Тук се сещам за едно по-добро и по-точно прицелено изявление на същия този Теодор Ушев в навечерието на тазгодишните " Оскари ", когато у нас се упражняваше дисциплината " всеобщо храчене по Мария Бакалова ":

 Гръцко синьо. Не напълно пътеводителС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка

" Не, в България няма по какъв начин да има огромно, значимо международно изкуство (в частност кино). Няма по какъв начин да се случи филм като босненския Quo Vadis, Aida, нито полския " Студена война ", нито ливанския " Човекът, който продаде кожата си ", нито македонския " Медена земя ".

Защото няма смели създатели, които да забият пръст в стотиците кървящи рани на тази страна и с риск да бъдат обругани да разбият стигмите, лъжите и подправените идоли и легенди.

Затова културата ни е обречена на сурогати, фалшификати, кич и санирани соц-темели.

75 година българското изкуство е задушено от страшното и неизличимо бездарие на страха.

Страх от мощния на деня, от институциите, от публичното мнение, от злобарите, от конюнктурата, от възбраната, от пандемията, от глада. Страх, боязън, боязън. В българските театри се играе " боязън ", в кината се прожектира " боязън ", художниците рисуват " боязън ".

Страх и от изговарянето, почтено и искрено - за какво българската просвета макар съществуването на самостоятелни гении не съумява да основава значими, вълнуващи, огромни творби ".

Така че изборът на филм със заглавие " Страх " за " Оскар " си е напълно на място.

----

Бележка за публиката: " Жените в действителност плачат " е по кината, " Страх " и " Февруари " са програмирани за разпространяване от 5 ноември. " Засукан свят " е прожектиран в киносалоните, само че нищо не сте пропуснали.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР