Предвиждането на ограничения за неваксинирани e обществено полезно
Анализът е препубликуван от
Според информация на Световната здравна организация, всички ваксини против COVID-19, утвърдени от СЗО, са минали пред рандонимизирани клинични изследвания, чиято цел е да се ревизират тяхното качество, сигурност и успеваемост. За да бъдат утвърдени, имунизациите би трябвало да имат висока успеваемост - 50 и повече %. След утвърждение те не престават да се следят за непрекъсната сигурност и успеваемост.
Каква е разликата сред резултатност и успеваемост
Ефикасността на имунизацията се мери посредством следено клинично изследване, като се прави оценка какъв брой души от имунизираната група развиват " изследвания резултат " (обикновено това е несъмнено заболяване) в съпоставяне в групата, която е получила плацебо. След като изследването завърши, броят на заболелите от всяка група се съпоставя за да се пресметна относителният риск от заболяване според от това дали участниците са получили ваксина или не. По този метод се получават данни по отношение на ефикасността, която съставлява мярка по отношение на това в каква степен имунизацията е понижила риска от заболяване. Ако имунизацията има висока резултатност, доста по-малко хора от имунизирана група ще са болни спрямо броя на заболелите в плацебо групата.
Ако се вземе за образец ваксина, която има потвърдена резултатност от 80%, това значи, че от хората, взели участие в клиничното изследване, тези, които са получили имунизацията, са били с 80% по-малко склонни да развият болестта по отношение на групата, получила плацебо. Ефикасност от 80% не значи, че 20% от имунизираните ще се разболеят.
Казано по-просто, 80% резултатност на имунизацията значи, че 80% по-малко хора ще се разболеят, в случай че са в контакт с вируса. Това е по този начин заради обстоятелството, че въпреки всичко нито една ваксина не дава цялостна отбрана, по тази причина заболяване е допустимо. Колкото повече се имунизират, обаче,.
Разполагайки с тази здравна информация, правото може да даде съответен отговор на най - постоянно срещните въпроси.
Възможно ли е наложително имунизиране против COVID-19?
Да, допустимо е. Това може да стане във всеки един миг с допълнение на Наредбата № 15 от 2004 година за имунизациите в Република България, която е издадена от министъра на опазването на здравето.
Предвид обстоятелството, че наредбата е нормативен акт, то нейният план наложително се разгласява на страницата на съставителя, а в тази ситуация с Наредба № 15 от 2004 година, при предугаждане на промени и допълнения, планът наложително би трябвало да бъде оповестен в Портала за публични съвещания за период не по-кратък от 14 дни. Всеки един жител има право да изрази мнението си по плана посредством регистрация и коментар в Портала за публични съвещания.
Във всички случаи, нуждата от въвеждане на наложително имунизиране би трябвало да бъде в детайли стимулирано.
Мога ли да бъда принуден/а да се имунизирам, в случай че не искам?
Не. Съществува коренна разлика сред наложително и наложително имунизиране и тя е, че последното не съществува. Никой не може да бъде в действителност физически имунизиран, в случай че не даде единодушие за това.
При липса на желае за слагане на наложителна ваксина, в това число и в случай че имунизацията за COVID-19 се трансформира в такава, могат да бъдат налагани само избрани ограничавания, както и възможни санкции. Именно това е законовото позволение все още във връзка с наложителните имунизации на деца. При липса на сложена ваксина по желание на родителите, децата не се позволяват до посещаване на детска градина, а на родителите може да бъде наложена санкция в размер от 50 до 100 лева за първо нарушаване и от 100 до 200 лева при второ нарушаване.
Обект ли съм на дискриминация, в случай че не искам да се имунизирам и понасям ограничавания?
Зависи. Според настоящото законодателство хората, които имат трайни медицински противопоказания за имунизиране, не подлежат на ограничавания. Това е по този начин, защото повода за неспособност за слагане на ваксина се дължат на справедливи аргументи, които са отвън волята и контрола на пациента. Съответно предвиждането на ограничавания за хора с трайни медицински противопоказания за имунизиране ще съставлява дискриминация.
Ограниченията, прилагани към жителите, които не желаят да се имунизират въз основа на свободния си избор, могат законосъобразно да търпят избрани нужни и пропорционални ограничавания, които имат за цел запазване на публичното здраве. Съответно те не са обект на дискриминация. В този смисъл е практиката на българските съдилища, както и непрекъснатата процедура на Европейския съд по правата на индивида. Последното решение на Съда в този смисъл е от 8 април 2021 година и в него съдът още веднъж припомня, че предвиждането на наложителна имунизация, когато това е планувано в закон, преследва законна цел (опазване на публичното здраве) и е належащо в едно демократично публично за реализиране на законната цел, не съставлява нарушаване на съществени човешки права.
Ако имунизирането не е планувано в закон, мога ли да бъда задължен/а въпреки всичко да се имунизирам?
Не, само че още веднъж плануваните ограничавания за неимунизирани могат да се окажат законосъобразни.
Може ли работодателят да ме задължи да се имунизирам?
Този въпрос за момента остава противоречив. Поначало, в случай че не е планувано наложително имунизиране със закон, то не може да бъде въвеждано за пръв път от частен индивид. Поставяне на условие за имунизиране против COVID-19 на работното място обаче, би могло да се окаже обосновано за избрани специалности и действия, с оглед осъществяване на задължението на работодателя за обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд. Това биха били специалностите, в които отдалечената работа е невъзможна или неудачна.
Ограничава ли цифровият COVID-19 документ свободата на придвижване?
Не. Причината за това е, че с изключение на имунизиране, представянето на подобен документ дава опция за отпадане на рестриктивните мерки за влизане на територията на избрана страна и показване на негативен резултат от тест или доказателство за преболедуване.
Преценката за това дали обещано ограничаване е законосъобразно, или пък нарушава съществени човешки права, се прави за всеки съответен случай, като се прави оценка дали е планувано в закон, дали е належащо и съразмерно, като във връзка с противоепидемичните ограничения за основа на тази преценка се употребяват съществуващите медицински данни както за самото заболяване COVID-19, по този начин и за утвърдените все още ваксини.
Какво ме чака, в случай че желая от доктор да ми издаде документ, че съм ваксиниран/а, без да е по този начин? Мога ли да употребявам този документ, с цел да избегна някои ограничавания или условия, да вземем за пример липса на нужда от показване на негативен резултат от извършено проучване при влизане на територията на друга страна или отбягване на карантина?
Лекар, който достави някого с лъжливо удостоверение за положението на здравето му, когато не работи като длъжностно лице, се санкционира с отнемане от независимост до две години или с пробация.
Лицето, което изиска от лекаря да го достави със документ, удостоверяващ имунизиране, без действително да е сложена ваксина, в това число и против възнаграждение, е съизвършител в закононарушение и се санкционира със същото наказване.
Съзнателното потребление на подобен документ също съставлява закононарушение, което се санкционира още веднъж с отнемане от независимост до две години или с пробация.
Осъществяват ли държавните органи закононарушението " насила ", когато плануват ограничавания за неимунизираните?
Съгласно Наказателния кодекс, който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, обратно на волята му, като използва за това мощ, заплашване или злоупотреби с властта си, се санкционира с отнемане от независимост до шест години.
Теориите, че предвиждането на ограничавания за хората, които не са имунизирани по лична воля (а не, заради медицински противопоказания), съставлява всъщност насила за имунизиране, са просто погрешни. Това е по този начин най-много заради обстоятелството, че с цел да е налице каквото и да било закононарушение, належащо е да има социална заплаха. Предвиждането на ограничавания за неимунизирани, назад, е публично потребно. Поради това закононарушение не е налице.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Според информация на Световната здравна организация, всички ваксини против COVID-19, утвърдени от СЗО, са минали пред рандонимизирани клинични изследвания, чиято цел е да се ревизират тяхното качество, сигурност и успеваемост. За да бъдат утвърдени, имунизациите би трябвало да имат висока успеваемост - 50 и повече %. След утвърждение те не престават да се следят за непрекъсната сигурност и успеваемост.
Каква е разликата сред резултатност и успеваемост
Ефикасността на имунизацията се мери посредством следено клинично изследване, като се прави оценка какъв брой души от имунизираната група развиват " изследвания резултат " (обикновено това е несъмнено заболяване) в съпоставяне в групата, която е получила плацебо. След като изследването завърши, броят на заболелите от всяка група се съпоставя за да се пресметна относителният риск от заболяване според от това дали участниците са получили ваксина или не. По този метод се получават данни по отношение на ефикасността, която съставлява мярка по отношение на това в каква степен имунизацията е понижила риска от заболяване. Ако имунизацията има висока резултатност, доста по-малко хора от имунизирана група ще са болни спрямо броя на заболелите в плацебо групата.
Ако се вземе за образец ваксина, която има потвърдена резултатност от 80%, това значи, че от хората, взели участие в клиничното изследване, тези, които са получили имунизацията, са били с 80% по-малко склонни да развият болестта по отношение на групата, получила плацебо. Ефикасност от 80% не значи, че 20% от имунизираните ще се разболеят.
Казано по-просто, 80% резултатност на имунизацията значи, че 80% по-малко хора ще се разболеят, в случай че са в контакт с вируса. Това е по този начин заради обстоятелството, че въпреки всичко нито една ваксина не дава цялостна отбрана, по тази причина заболяване е допустимо. Колкото повече се имунизират, обаче,.
Разполагайки с тази здравна информация, правото може да даде съответен отговор на най - постоянно срещните въпроси.
Възможно ли е наложително имунизиране против COVID-19?
Да, допустимо е. Това може да стане във всеки един миг с допълнение на Наредбата № 15 от 2004 година за имунизациите в Република България, която е издадена от министъра на опазването на здравето.
Предвид обстоятелството, че наредбата е нормативен акт, то нейният план наложително се разгласява на страницата на съставителя, а в тази ситуация с Наредба № 15 от 2004 година, при предугаждане на промени и допълнения, планът наложително би трябвало да бъде оповестен в Портала за публични съвещания за период не по-кратък от 14 дни. Всеки един жител има право да изрази мнението си по плана посредством регистрация и коментар в Портала за публични съвещания.
Във всички случаи, нуждата от въвеждане на наложително имунизиране би трябвало да бъде в детайли стимулирано.
Мога ли да бъда принуден/а да се имунизирам, в случай че не искам?
Не. Съществува коренна разлика сред наложително и наложително имунизиране и тя е, че последното не съществува. Никой не може да бъде в действителност физически имунизиран, в случай че не даде единодушие за това.
При липса на желае за слагане на наложителна ваксина, в това число и в случай че имунизацията за COVID-19 се трансформира в такава, могат да бъдат налагани само избрани ограничавания, както и възможни санкции. Именно това е законовото позволение все още във връзка с наложителните имунизации на деца. При липса на сложена ваксина по желание на родителите, децата не се позволяват до посещаване на детска градина, а на родителите може да бъде наложена санкция в размер от 50 до 100 лева за първо нарушаване и от 100 до 200 лева при второ нарушаване.
Обект ли съм на дискриминация, в случай че не искам да се имунизирам и понасям ограничавания?
Зависи. Според настоящото законодателство хората, които имат трайни медицински противопоказания за имунизиране, не подлежат на ограничавания. Това е по този начин, защото повода за неспособност за слагане на ваксина се дължат на справедливи аргументи, които са отвън волята и контрола на пациента. Съответно предвиждането на ограничавания за хора с трайни медицински противопоказания за имунизиране ще съставлява дискриминация.
Ограниченията, прилагани към жителите, които не желаят да се имунизират въз основа на свободния си избор, могат законосъобразно да търпят избрани нужни и пропорционални ограничавания, които имат за цел запазване на публичното здраве. Съответно те не са обект на дискриминация. В този смисъл е практиката на българските съдилища, както и непрекъснатата процедура на Европейския съд по правата на индивида. Последното решение на Съда в този смисъл е от 8 април 2021 година и в него съдът още веднъж припомня, че предвиждането на наложителна имунизация, когато това е планувано в закон, преследва законна цел (опазване на публичното здраве) и е належащо в едно демократично публично за реализиране на законната цел, не съставлява нарушаване на съществени човешки права.
Ако имунизирането не е планувано в закон, мога ли да бъда задължен/а въпреки всичко да се имунизирам?
Не, само че още веднъж плануваните ограничавания за неимунизирани могат да се окажат законосъобразни.
Може ли работодателят да ме задължи да се имунизирам?
Този въпрос за момента остава противоречив. Поначало, в случай че не е планувано наложително имунизиране със закон, то не може да бъде въвеждано за пръв път от частен индивид. Поставяне на условие за имунизиране против COVID-19 на работното място обаче, би могло да се окаже обосновано за избрани специалности и действия, с оглед осъществяване на задължението на работодателя за обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд. Това биха били специалностите, в които отдалечената работа е невъзможна или неудачна.
Ограничава ли цифровият COVID-19 документ свободата на придвижване?
Не. Причината за това е, че с изключение на имунизиране, представянето на подобен документ дава опция за отпадане на рестриктивните мерки за влизане на територията на избрана страна и показване на негативен резултат от тест или доказателство за преболедуване.
Преценката за това дали обещано ограничаване е законосъобразно, или пък нарушава съществени човешки права, се прави за всеки съответен случай, като се прави оценка дали е планувано в закон, дали е належащо и съразмерно, като във връзка с противоепидемичните ограничения за основа на тази преценка се употребяват съществуващите медицински данни както за самото заболяване COVID-19, по този начин и за утвърдените все още ваксини.
Какво ме чака, в случай че желая от доктор да ми издаде документ, че съм ваксиниран/а, без да е по този начин? Мога ли да употребявам този документ, с цел да избегна някои ограничавания или условия, да вземем за пример липса на нужда от показване на негативен резултат от извършено проучване при влизане на територията на друга страна или отбягване на карантина?
Лекар, който достави някого с лъжливо удостоверение за положението на здравето му, когато не работи като длъжностно лице, се санкционира с отнемане от независимост до две години или с пробация.
Лицето, което изиска от лекаря да го достави със документ, удостоверяващ имунизиране, без действително да е сложена ваксина, в това число и против възнаграждение, е съизвършител в закононарушение и се санкционира със същото наказване.
Съзнателното потребление на подобен документ също съставлява закононарушение, което се санкционира още веднъж с отнемане от независимост до две години или с пробация.
Осъществяват ли държавните органи закононарушението " насила ", когато плануват ограничавания за неимунизираните?
Съгласно Наказателния кодекс, който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, обратно на волята му, като използва за това мощ, заплашване или злоупотреби с властта си, се санкционира с отнемане от независимост до шест години.
Теориите, че предвиждането на ограничавания за хората, които не са имунизирани по лична воля (а не, заради медицински противопоказания), съставлява всъщност насила за имунизиране, са просто погрешни. Това е по този начин най-много заради обстоятелството, че с цел да е налице каквото и да било закононарушение, належащо е да има социална заплаха. Предвиждането на ограничавания за неимунизирани, назад, е публично потребно. Поради това закононарушение не е налице.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ