"Всеки граждан‘ на България мож‘ да стане милионер"
Анализът е препечатан от " Дойче веле ".
" Колелото се върти
на държавната лотария.
Всеки граждан‘ на България
мож‘ да стане милионер... "
Така започваше една майтапчийска песничка, неизвестно по кое време и от кого измислена. Останала ми е в главата от студентските купони преди 40 и повече години. Сетих се за нея тези дни, когато чух, че неприятните частни лотарии си отивали, с цел да освободят място за една-единствена добра държавна лотария. Новината в действителност е, че ръководещите ненадейно са прогледнали и са решили да поддържат законопроекта на един от съдружните си сътрудници.
Идеята
С две думи концепцията наподобява по този начин: Хазартът е " нездравословен ", тъй като е " болест ", " деморализира нацията " (особено децата) и " възпитава българите, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета ". Затова страната със закон лишава лицензите на двете частни лотарии и постанова " цялостен държавен монопол " – към този момент единствено Българският състезателен тотализатор ще има право на такава активност. Същевременно се лимитира рекламирането и разпространяването ѝ – единствено в лицензирани обекти на не по-малко от 300 метра от учебните заведения. Така постъпленията на тотото и надлежно финансирането на българския спорт щели да се усилят неведнъж.
Засегнатите настояват, че това ще е " национализация " и " фундаментално нарушение на открития правов ред ". Освен това ще докара до " необратими последици " и " големи финансови и репутационни вреди за България ". Но съгласно финансовия министър, защото не се лишават активи, става дума не за национализация, а за монополизация.
Като гръм от ясно небе
Новината пристигна като гръм от ясно небе, което е разбираемо: поради безспирно леещата се реклама и всенародното триене на талончета лотарията от дълго време наподобява като неотменима част от живота на нацията. И ето че – ръководещите, които години наред я толерираха, внезапно решили да я унищожават. Изненадан се оказа дори вносителят на законопроекта, създател и откровен покровител на концепцията.
Не съм измежду тях и по тази причина не знам по какъв начин гледат на нея стотиците хиляди участници в тези игри. Може и да са съкрушени. Но пък е видно, че мнозина горещо я утвърждават: страната най-сетне си влиза в ролята и поема работата в свои ръце, стига сме " пълнили гушите " на частниците, по този начин им се пада и прочие. Аз не спадам и към тази категория. Не поради някакво страдание или състрадание (възприемам търкането на талончета като знак на бедност, безизходност и безизходица). Просто цялата история ми наподобява като съшита с бели конци и по тази причина не ѝ имам вяра. Защото още надалеч не е несъмнено, че лотарията ще бъде закрита - доста е евентуално скоро притежателите ѝ някак да се изплатят и всичко да си продължи постарому. И тъй като даже и да бъде закрита, претекстовете звучат подправено, а същинската цел евентуално е друга.
Мотивите
Първо, в случай че в действителност считат, че тази работа е толкоз нездравословна, за какво изобщо позволиха да се разрасне до такива невъобразими мащаби и не я ограничиха в точния момент? Защо преди две години замразиха и " не помниха " към този момент готовия проектозакон, който фрапантно ограничаваше продажбата и рекламирането на лотарийни билети? И за какво в действителност не вземат изобщо да забранят хазарта или най-малко тази му форма? Вместо това го оставят да " деморализира нацията ", въпреки и под друго име и с различен притежател.
Второ, щом считат, че " сега законът е угодничав към частните хазартни компании " и че приносът им към хазната и българския спорт не е задоволителен, за какво до момента не трансформираха закона и не им покачиха таксите? Вместо това, както се оказа, за няколко години страната някак е " пропуснала " да им събере 250 милиона.
И трето, в случай че в действителност считат, че щом страната поеме бизнеса, към спорта и хазната ще потекат реки от мед, за какво преди време изобщо позволиха да се появи конкуренция на държавния тотализатор и не го направиха още тогава толкоз печеливш? Вместо това го оставиха да крета, а спортът малко по малко бе доведен до ръба на ликвидацията.
Целта
Ако някой в действителност го беше грижа за всичко това, от дълго време щеше да го е направил. Затова си мисля, че и в този момент задачата може да е друга. И че в случай че изобщо нещо действително ще се трансформира, то може да наподобява по този начин: лишаване на бизнеса от един и прехвърлянето му на различен, който е прикрит под шапката на страната. Някой, който още си няма лотария, ще се снабди с такава, като получи цялостен надзор върху държавния тотализатор. Включително върху разпределението на рекламния му бюджет, тъй че да държи изкъсо зажаднелите за доходи медии (които, несъмнено, още не са негови). Да, няма да има лишаване на материални активи. Но не е и нужно, тъй като най-големият и значителен актив в тази ситуация е добре квалифицираната, зарибена и докарана до пристрастяване клиентела (в различен тип бизнес ѝ викат електорат). Тя ще продължи да търка талончета в очакване да се осъществен фантазиите ѝ. Или както още се пееше в онази остаряла песничка:
" Макар да си клета, пробвай си шанса!
В държавната лотария
всеки граждан‘ на България
мож‘ да стане милионер. "
" Колелото се върти
на държавната лотария.
Всеки граждан‘ на България
мож‘ да стане милионер... "
Така започваше една майтапчийска песничка, неизвестно по кое време и от кого измислена. Останала ми е в главата от студентските купони преди 40 и повече години. Сетих се за нея тези дни, когато чух, че неприятните частни лотарии си отивали, с цел да освободят място за една-единствена добра държавна лотария. Новината в действителност е, че ръководещите ненадейно са прогледнали и са решили да поддържат законопроекта на един от съдружните си сътрудници.
Идеята
С две думи концепцията наподобява по този начин: Хазартът е " нездравословен ", тъй като е " болест ", " деморализира нацията " (особено децата) и " възпитава българите, че не е нужно да се трудят и образоват, а ще печелят, търкайки картончета ". Затова страната със закон лишава лицензите на двете частни лотарии и постанова " цялостен държавен монопол " – към този момент единствено Българският състезателен тотализатор ще има право на такава активност. Същевременно се лимитира рекламирането и разпространяването ѝ – единствено в лицензирани обекти на не по-малко от 300 метра от учебните заведения. Така постъпленията на тотото и надлежно финансирането на българския спорт щели да се усилят неведнъж.
Засегнатите настояват, че това ще е " национализация " и " фундаментално нарушение на открития правов ред ". Освен това ще докара до " необратими последици " и " големи финансови и репутационни вреди за България ". Но съгласно финансовия министър, защото не се лишават активи, става дума не за национализация, а за монополизация.
Като гръм от ясно небе
Новината пристигна като гръм от ясно небе, което е разбираемо: поради безспирно леещата се реклама и всенародното триене на талончета лотарията от дълго време наподобява като неотменима част от живота на нацията. И ето че – ръководещите, които години наред я толерираха, внезапно решили да я унищожават. Изненадан се оказа дори вносителят на законопроекта, създател и откровен покровител на концепцията.
Не съм измежду тях и по тази причина не знам по какъв начин гледат на нея стотиците хиляди участници в тези игри. Може и да са съкрушени. Но пък е видно, че мнозина горещо я утвърждават: страната най-сетне си влиза в ролята и поема работата в свои ръце, стига сме " пълнили гушите " на частниците, по този начин им се пада и прочие. Аз не спадам и към тази категория. Не поради някакво страдание или състрадание (възприемам търкането на талончета като знак на бедност, безизходност и безизходица). Просто цялата история ми наподобява като съшита с бели конци и по тази причина не ѝ имам вяра. Защото още надалеч не е несъмнено, че лотарията ще бъде закрита - доста е евентуално скоро притежателите ѝ някак да се изплатят и всичко да си продължи постарому. И тъй като даже и да бъде закрита, претекстовете звучат подправено, а същинската цел евентуално е друга.
Мотивите
Първо, в случай че в действителност считат, че тази работа е толкоз нездравословна, за какво изобщо позволиха да се разрасне до такива невъобразими мащаби и не я ограничиха в точния момент? Защо преди две години замразиха и " не помниха " към този момент готовия проектозакон, който фрапантно ограничаваше продажбата и рекламирането на лотарийни билети? И за какво в действителност не вземат изобщо да забранят хазарта или най-малко тази му форма? Вместо това го оставят да " деморализира нацията ", въпреки и под друго име и с различен притежател.
Второ, щом считат, че " сега законът е угодничав към частните хазартни компании " и че приносът им към хазната и българския спорт не е задоволителен, за какво до момента не трансформираха закона и не им покачиха таксите? Вместо това, както се оказа, за няколко години страната някак е " пропуснала " да им събере 250 милиона.
И трето, в случай че в действителност считат, че щом страната поеме бизнеса, към спорта и хазната ще потекат реки от мед, за какво преди време изобщо позволиха да се появи конкуренция на държавния тотализатор и не го направиха още тогава толкоз печеливш? Вместо това го оставиха да крета, а спортът малко по малко бе доведен до ръба на ликвидацията.
Целта
Ако някой в действителност го беше грижа за всичко това, от дълго време щеше да го е направил. Затова си мисля, че и в този момент задачата може да е друга. И че в случай че изобщо нещо действително ще се трансформира, то може да наподобява по този начин: лишаване на бизнеса от един и прехвърлянето му на различен, който е прикрит под шапката на страната. Някой, който още си няма лотария, ще се снабди с такава, като получи цялостен надзор върху държавния тотализатор. Включително върху разпределението на рекламния му бюджет, тъй че да държи изкъсо зажаднелите за доходи медии (които, несъмнено, още не са негови). Да, няма да има лишаване на материални активи. Но не е и нужно, тъй като най-големият и значителен актив в тази ситуация е добре квалифицираната, зарибена и докарана до пристрастяване клиентела (в различен тип бизнес ѝ викат електорат). Тя ще продължи да търка талончета в очакване да се осъществен фантазиите ѝ. Или както още се пееше в онази остаряла песничка:
" Макар да си клета, пробвай си шанса!
В държавната лотария
всеки граждан‘ на България
мож‘ да стане милионер. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ