София проучва чуждия опит в планирането на градовете
Анализът е квалифициран по отношение на идното изменение на Плана на София. Това оповестяват от пресцентъра на Общинското дружество Софияплан.
Във връзка с идното изменение на Общия организационен проект (ОУП) на Столична община е изработен разбор на определени образци от международната градоустройствена процедура. Инициативата е на общинското дружество Софияплан, което създава заданието за изменение на проекта. Подготовката на разбора е предоставена на Павел Янчев - проектант и урбанист, живеещ и работещ в Брюксел, само че със мощна ангажираност в планове за възстановяване на градската среда в София. Целта на изследването е да потърси новаторски подходи в градоустройствената процедура по света, които да вдъхновят нови модели и политики в градското обмисляне на Столична община. Изследването преглежда практиките при основаването на модерни общи устройствени проекти в три града със подобен профил: Прага, Тирана и Антверпен.
Новите проекти на трите града реформират наследената от XX век градоустройствена процедура, която се базира главно на функционално зониране. Те съчетават в себе си ясни урбанистични визии и цели, строги и гъвкави регулации, предпочитани стратегически планове. За задачата е основана модерна система за наблюдаване и разбор на градските процеси, която интегрира в себе си статистически и географски данни. Тя разрешава да се наблюдават резултатите от използването на градските политики и да се възнамерява бъдещото развиване на града. Процесът по създаването на системите е напреднал в друга степен в трите града.
Плановете на Прага, Тирана и Антверпен включват няколко общи основни цели. Една от тях е ограничението на разрастването на градовете в околния ландшафт. Едновременно с това всеки град се пробва да вкара ясни правила за строителството на високи здания, като за тази цел са избрани съответни територии. Особено внимание е отделено на тематиката за устойчивото и екологично развиване на града, опазване на чистотата на водата, въздуха и биоразнообразието. Основен детайл във всички проекти е устойчивата подвижност, която освобождава градовете от автомобилната взаимозависимост и се пробва да ускори ролята на пешеходството, градския превоз и велосипеда. И трите проекта обръщат внимание на качеството на обществените пространства, като пазят скъпите градски структури – културно-историческо завещание, присъщи градски форми, естествен ландшафт и други.
Плановете съдържат както по-строги „ твърди “, по този начин и по-гъвкави „ меки “ правила, които да разрешават мощна отбрана на избрани елементи от застроената среда и независимост в други аспекти. Безкомпромисни са регламентите за отбрана на градските обществени пространства, парковете, градините, околоградския ландшафт и биоразнообразието. По-гъвкавите правила в проектите са свързани с по-голяма независимост при избора на функционалностите, заложени в частните капиталови планове.
Всеки проект планува събития и акции, които осведомят и въвличат обществото в спор по отношение на неговите предвиждания. Това включва организирането на огромни събития за представянето на проектите в избрани етапи от подготовката и осъществяването им, както и диспути с фокус групи на квартално равнище. Целта е да се реализира консенсус за бъдещото развиване на града сред жителите, администрацията и бизнеса.
Във връзка с идното изменение на Общия организационен проект (ОУП) на Столична община е изработен разбор на определени образци от международната градоустройствена процедура. Инициативата е на общинското дружество Софияплан, което създава заданието за изменение на проекта. Подготовката на разбора е предоставена на Павел Янчев - проектант и урбанист, живеещ и работещ в Брюксел, само че със мощна ангажираност в планове за възстановяване на градската среда в София. Целта на изследването е да потърси новаторски подходи в градоустройствената процедура по света, които да вдъхновят нови модели и политики в градското обмисляне на Столична община. Изследването преглежда практиките при основаването на модерни общи устройствени проекти в три града със подобен профил: Прага, Тирана и Антверпен.
Новите проекти на трите града реформират наследената от XX век градоустройствена процедура, която се базира главно на функционално зониране. Те съчетават в себе си ясни урбанистични визии и цели, строги и гъвкави регулации, предпочитани стратегически планове. За задачата е основана модерна система за наблюдаване и разбор на градските процеси, която интегрира в себе си статистически и географски данни. Тя разрешава да се наблюдават резултатите от използването на градските политики и да се възнамерява бъдещото развиване на града. Процесът по създаването на системите е напреднал в друга степен в трите града.
Плановете на Прага, Тирана и Антверпен включват няколко общи основни цели. Една от тях е ограничението на разрастването на градовете в околния ландшафт. Едновременно с това всеки град се пробва да вкара ясни правила за строителството на високи здания, като за тази цел са избрани съответни територии. Особено внимание е отделено на тематиката за устойчивото и екологично развиване на града, опазване на чистотата на водата, въздуха и биоразнообразието. Основен детайл във всички проекти е устойчивата подвижност, която освобождава градовете от автомобилната взаимозависимост и се пробва да ускори ролята на пешеходството, градския превоз и велосипеда. И трите проекта обръщат внимание на качеството на обществените пространства, като пазят скъпите градски структури – културно-историческо завещание, присъщи градски форми, естествен ландшафт и други.
Плановете съдържат както по-строги „ твърди “, по този начин и по-гъвкави „ меки “ правила, които да разрешават мощна отбрана на избрани елементи от застроената среда и независимост в други аспекти. Безкомпромисни са регламентите за отбрана на градските обществени пространства, парковете, градините, околоградския ландшафт и биоразнообразието. По-гъвкавите правила в проектите са свързани с по-голяма независимост при избора на функционалностите, заложени в частните капиталови планове.
Всеки проект планува събития и акции, които осведомят и въвличат обществото в спор по отношение на неговите предвиждания. Това включва организирането на огромни събития за представянето на проектите в избрани етапи от подготовката и осъществяването им, както и диспути с фокус групи на квартално равнище. Целта е да се реализира консенсус за бъдещото развиване на града сред жителите, администрацията и бизнеса.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ