Данъчните не са активни в събирането на здравните вноски
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Ако се абстрахираме от паниката към мръсния въздух, която се трансформира в сезонен феномен, след локалните избори на напред във времето излиза дебатът към увеличение на локалните налози. Причината е изказванието на общините, че са нужни спомагателни доходи, само че следствията не са доста ясни. Най-лесният вид е общините да усилят ставките за всички, без да се интересуват от директните и косвените стопански и обществени резултати от това. Другият е да се подходи изборно за уеднаквяване на данъчната процедура, да вземем за пример посредством промени на данъчните оценки на жилищата в другите региони на обитаемоте места, или посредством въвеждане на нов данъчен съставен елемент – да вземем за пример подобен, който зависи от замърсяването на другите моторни транспортни средства. Третият вид, който е по едно и също време изборен, само че има и общ резултат за всички данъкоплатци, е увеличение на събираемостта на налозите.
Последният метод в действителност се отнася с идентична мощ както за локалните налози и такси, по този начин и за директните и косвените налози, а също и за обществените и здравните осигуровки. Увеличаването на събираемостта визира сравнителна лимитирана група от физически лица и предприятия, само че облекчава натиска за обезпечаване на спомагателни доходи посредством увеличение на налозите на всички останали. Освен за локалните налози, същият спор се води от години за здравноосигурителните вноски,
без да се обръща внимание на опциите за повишение на събираемостта им.
В тази връзка поискахме данни от Националната организация за приходите (НАП) за здравнонеосигурените хора, които са част от от време на време наблюдаване и оценка, като обаче те би трябвало да се преглеждат след няколко разяснения. Първото е, че данните са към края на годината, което може да изкриви данните и в двете направления – лица, които 11 месеца не са обезпечени, внасят осигуровките през декември и отпадат от сметката, а такива, които не са плащали единствено през октомври, ноември и декември са част от нея. Второто е, че изчислението е по метода на изключването – от броя на лицата, подлежащи на наложително здравно обезпечаване е понижен с пребиваващите в чужбина и броят на обезпечените. Проблемът тук е, че Национална агенция за приходите употребява данни за лицата, подлежащи на наложително здравно обезпечаване от Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване ", съгласно която броят им през 2017 година е близо 8,4 млн. души. Същевременно по данни от преброяването на популацията от Национален статистически институт през 2011 година то е към 7,3 млн. души, а през 2017 година е малко над 7 млн. души. Третото е, че липсва статистика за хората, които емигрират или имат непостоянна претовареност в страни членки на Европейски Съюз и които се обезпечават отвън България. Казано в резюме – предоставените данни от Национална агенция за приходите са по-скоро ориентир, в сравнение с тъкмо проучване, на чиято база могат да се подхващат ограничения или да се вършат политики.
От предоставените данни се вижда, че през 2017-2018 година се следи спад на здравнонеосигурените, който се дължи в най-голяма степен на понижаване на броя на безработните и в доста по-малка степен на групата " Други ". Това развиване наподобява естествено на фона на прегряващия пазар на труда, глада за работна ръка и относително стръмното нарастване на възнагражденията. Прави обаче усещане, че групата " Други " съставлява близо половината от всички здравно неосигурени, което, от една страна, я прави прекомерно огромна, с цел да се пренебрегва, само че от друга, неналичието на изясненост за нейната конструкция прави предлагането на ограничения за справяне с казуса съвсем невероятно.
Общото умозаключение от показаните данни е, че през последните две години размерът на множеството групи здравнонеосигурени жители, за които Национална агенция за приходите има информация, се усилва, а това демонстрира липса на дейни ограничения за намаляването им. При двете групи, в които се следи понижение, мъчно може да се приказва за резултат от някакви дейности, защото безработните най-вероятно понижават поради икономическия напредък, а включените в " Други " не е ясно за какво понижават. С други думи,
не наподобява приходната организация да поставя нужните старания, с цел да усили събираемостта на здравни вноски.
Ако се абстрахираме от паниката към мръсния въздух, която се трансформира в сезонен феномен, след локалните избори на напред във времето излиза дебатът към увеличение на локалните налози. Причината е изказванието на общините, че са нужни спомагателни доходи, само че следствията не са доста ясни. Най-лесният вид е общините да усилят ставките за всички, без да се интересуват от директните и косвените стопански и обществени резултати от това. Другият е да се подходи изборно за уеднаквяване на данъчната процедура, да вземем за пример посредством промени на данъчните оценки на жилищата в другите региони на обитаемоте места, или посредством въвеждане на нов данъчен съставен елемент – да вземем за пример подобен, който зависи от замърсяването на другите моторни транспортни средства. Третият вид, който е по едно и също време изборен, само че има и общ резултат за всички данъкоплатци, е увеличение на събираемостта на налозите.
Последният метод в действителност се отнася с идентична мощ както за локалните налози и такси, по този начин и за директните и косвените налози, а също и за обществените и здравните осигуровки. Увеличаването на събираемостта визира сравнителна лимитирана група от физически лица и предприятия, само че облекчава натиска за обезпечаване на спомагателни доходи посредством увеличение на налозите на всички останали. Освен за локалните налози, същият спор се води от години за здравноосигурителните вноски,
без да се обръща внимание на опциите за повишение на събираемостта им.
В тази връзка поискахме данни от Националната организация за приходите (НАП) за здравнонеосигурените хора, които са част от от време на време наблюдаване и оценка, като обаче те би трябвало да се преглеждат след няколко разяснения. Първото е, че данните са към края на годината, което може да изкриви данните и в двете направления – лица, които 11 месеца не са обезпечени, внасят осигуровките през декември и отпадат от сметката, а такива, които не са плащали единствено през октомври, ноември и декември са част от нея. Второто е, че изчислението е по метода на изключването – от броя на лицата, подлежащи на наложително здравно обезпечаване е понижен с пребиваващите в чужбина и броят на обезпечените. Проблемът тук е, че Национална агенция за приходите употребява данни за лицата, подлежащи на наложително здравно обезпечаване от Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване ", съгласно която броят им през 2017 година е близо 8,4 млн. души. Същевременно по данни от преброяването на популацията от Национален статистически институт през 2011 година то е към 7,3 млн. души, а през 2017 година е малко над 7 млн. души. Третото е, че липсва статистика за хората, които емигрират или имат непостоянна претовареност в страни членки на Европейски Съюз и които се обезпечават отвън България. Казано в резюме – предоставените данни от Национална агенция за приходите са по-скоро ориентир, в сравнение с тъкмо проучване, на чиято база могат да се подхващат ограничения или да се вършат политики.
От предоставените данни се вижда, че през 2017-2018 година се следи спад на здравнонеосигурените, който се дължи в най-голяма степен на понижаване на броя на безработните и в доста по-малка степен на групата " Други ". Това развиване наподобява естествено на фона на прегряващия пазар на труда, глада за работна ръка и относително стръмното нарастване на възнагражденията. Прави обаче усещане, че групата " Други " съставлява близо половината от всички здравно неосигурени, което, от една страна, я прави прекомерно огромна, с цел да се пренебрегва, само че от друга, неналичието на изясненост за нейната конструкция прави предлагането на ограничения за справяне с казуса съвсем невероятно.
Общото умозаключение от показаните данни е, че през последните две години размерът на множеството групи здравнонеосигурени жители, за които Национална агенция за приходите има информация, се усилва, а това демонстрира липса на дейни ограничения за намаляването им. При двете групи, в които се следи понижение, мъчно може да се приказва за резултат от някакви дейности, защото безработните най-вероятно понижават поради икономическия напредък, а включените в " Други " не е ясно за какво понижават. С други думи,
не наподобява приходната организация да поставя нужните старания, с цел да усили събираемостта на здравни вноски.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ