Данъчните не са активни в събирането на здравните вноски
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). Заглавието е на " Дневник ".
Ако се абстрахираме от паниката към мръсния въздух, която се трансформира в сезонен феномен, след локалните избори на напред във времето излиза дебатът към увеличение на локалните налози. Причината е изказванието на общините, че са нужни спомагателни доходи, само че следствията не са доста ясни. Най-лесният вид е общините да усилят ставките за всички, без да се интересуват от директните и косвените стопански и обществени резултати от това. Другият е да се подходи изборно за уеднаквяване на данъчната процедура, да вземем за пример посредством промени на данъчните оценки на жилищата в другите региони на обитаемоте места, или посредством въвеждане на нов данъчен съставен елемент – да вземем за пример подобен, който зависи от замърсяването на другите моторни транспортни средства. Третият вид, който е по едно и също време изборен, само че има и общ резултат за всички данъкоплатци, е увеличение на събираемостта на налозите.
Последният метод в действителност се отнася с идентична мощ както за локалните налози и такси, по този начин и за директните и косвените налози, а също и за обществените и здравните осигуровки. Увеличаването на събираемостта визира сравнителна лимитирана група от физически лица и предприятия, само че облекчава натиска за обезпечаване на спомагателни доходи посредством увеличение на налозите на всички останали. Освен за локалните налози, същият спор се води от години за здравноосигурителните вноски,
без да се обръща внимание на опциите за повишение на събираемостта им.
В тази връзка поискахме данни от Националната организация за приходите (НАП) за здравнонеосигурените хора, които са част от от време на време наблюдаване и оценка, като обаче те би трябвало да се преглеждат след няколко разяснения. Първото е, че данните са към края на годината, което може да изкриви данните и в двете направления – лица, които 11 месеца не са обезпечени, внасят осигуровките през декември и отпадат от сметката, а такива, които не са плащали единствено през октомври, ноември и декември са част от нея. Второто е, че изчислението е по метода на изключването – от броя на лицата, подлежащи на наложително здравно обезпечаване е понижен с пребиваващите в чужбина и броят на обезпечените. Проблемът тук е, че Национална агенция за приходите употребява данни за лицата, подлежащи на наложително здравно обезпечаване от Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване ", съгласно която броят им през 2017 година е близо 8,4 млн. души. Същевременно по данни от преброяването на популацията от Национален статистически институт през 2011 година то е към 7,3 млн. души, а през 2017 година е малко над 7 млн. души. Третото е, че липсва статистика за хората, които емигрират или имат непостоянна претовареност в страни членки на Европейски Съюз и които се обезпечават отвън България. Казано в резюме – предоставените данни от Национална агенция за приходите са по-скоро ориентир, в сравнение с тъкмо проучване, на чиято база могат да се подхващат ограничения или да се вършат политики.
От предоставените данни се вижда, че
през 2017-2018 година се следи спад на здравнонеосигурените,
който се дължи в най-голяма степен на понижаване на броя на безработните и в доста по-малка степен на групата " Други ". Това развиване наподобява естествено на фона на прегряващия пазар на труда, глада за работна ръка и относително стръмното нарастване на възнагражденията. Прави обаче усещане, че групата " Други " съставлява близо половината от всички здравно неосигурени, което, от една страна, я прави прекомерно огромна, с цел да се пренебрегва, само че от друга, неналичието на изясненост за нейната конструкция прави предлагането на ограничения за справяне с казуса съвсем невероятно.
Общото умозаключение от показаните данни е, че през последните две години размерът на множеството групи здравнонеосигурени жители, за които Национална агенция за приходите има информация, се усилва, а това демонстрира липса на дейни ограничения за намаляването им. При двете групи, в които се следи понижение, мъчно може да се приказва за резултат от някакви дейности, защото безработните най-вероятно понижават поради икономическия напредък, а включените в " Други " не е ясно за какво понижават. С други думи,
не наподобява приходната организация да поставя нужните старания,
с цел да усили събираемостта на здравни вноски.
С няколко общи допускания може да се направи ориентировъчно, само че мощно подценено, пресмятане за пропуснатите изгоди вследствие на пасивното отношение на Национална агенция за приходите към здравно неосигурените лица. Според член 40, алинея 5 от Закона за здравно обезпечаване лицата, които не са обезпечени по трудово правно отношение или за сметка на държавния бюджет дължат осигуровки върху половината от минималния застрахователен приход за самоосигуряващи се лица за съответната година. Според член 109, алинея 1 здравноосигурителните права се губят в случай че за последните 36 месеца не са платени три осигурителни вноски, дължими за своя сметка, и се възвръщат при възнаграждение на всички дължими вноски за последните 60 месеца (ал. 2). С други думи здравно неосигурените могат да имат дължими вноски сред 3 и 60 месеца, т.е. за обсъждания интервал средногодишните пропуснати изгоди са в размер на сред 32 млн. лева и 634 млн. лева Ако приемем, че един път платили дължимите вноски за остарели интервали тези хора продължат да се обезпечават при минималния размер на изисквана вноска, то това
ще носи спомагателни към 11 млн. лв. месечно.
Изчисленията обаче не включват тези, които не са обезпечени по трудово правно отношение, не са самоосигуряващи се, само че са заявили приход за съответната година, защото те следва да начислят вноската върху брутния си облагаем приход – вместо на половината от минималния размер на осигурителния приход за самоосигуряващите се лица. Точна оценка на спомагателните доходи, които приходната администрация може да събере при целенасочени старания за използване на закона е сложна с наличните данни, само че сигурно те ще са повече от хипотезата за заплащане на минимално допустимите месечни вноски, дължими от хора без приходи. Така да вземем за пример, информация на Министерството на финансите от предходната година сочи, че през ноември 2018 година е имало над 5 хиляди души с прекратени здравноосигурителни права, които обаче са получили приходи от наеми през 2017 година за към 36 млн. лв., или приблизително по към 600 лв. на месец.
Мерките за повишение на събираемостта би следвало да имат за цел да слагат всички задължени лица пред равни условия, защото в случай че едни икономисват отговорностите си, те автоматизирано се трансферират върху правилните платци. Такъв да вземем за пример беше един от главните проблеми с топлофикационните услуги в страната. Нещо повече – предоставената статистика от Национална агенция за приходите не включва обществено слабите, защото съгласно член 40, алинея 2, т. 5 от Закона за здравното обезпечаване те се обезпечават за сметка на държавния бюджет. С други думи, неплащането на осигуровки не е вследствие на неспособност, а по друга причина.
Липсата на дейности за понижаване на здравнонеосигурените лица основава два генерални казуса.
Първият към този момент беше упоменат – нужда от спомагателни средства и напън за увеличение на здравноосигурителната вноска. Това основава проблем с разплащанията от НЗОК, защото системата работи на разходопокривен принцип – каквото постъпи като доходи, се харчи като разноски, а касата не разполага с оборотен капитал или запас, на който може да разчита. В резултат на това отговорности на касата се трансферират през тримесечия и години, което води до забавени заплащания към фирмите в бранша, а оттова – междуфирмена задлъжнялост. Затова и години наред лечебните заведения натрупат отговорности, а намаляването им през последните години се дължи в по-голяма степен на административни ограничения, в сравнение с правилно разплащане от страна на НЗОК.
Другият огромен проблем е, че се основава тласък за " източване " на здравната каса. Така да вземем за пример един човек не внася дължимите осигурителни вноски, само че в даден миг се оказва, че има потребност от здравна намеса. Ако цената на интервенцията е по-голяма от вноските, които дължи – не повече от 1224 лева през 2018 година и 1344 през 2019 година, той ги внася и употребява услугата, в случай че ли не – непосредствено заплаща цената на услугата. По този метод
има хора, които се възползват от всички облаги на държавната здравноосигурителна система,
като си избират по кое време да вземат участие в нея. По този метод всички загуби се понасят от НЗОК, а всички плюсове – от частното лице, а когато парите не стигат – от цялото общество.
Идеята за повишението на размерите на налози, осигуровки, такси и така нататък постоянно се повдига, тъй като предлага, най-малко видимо, елементарен и бърз отговор на натиска за увеличение на обществените разноски. Това обаче има нежелани странични резултати – облагодетелства неточните и санкционира правилните платци, което основава спомагателните тласъци последните също да станат неточни. Подходът би трябвало да е тъкмо противоположният – търсене на решения, които резервират персоналната данъчно-осигурителна тежест, само че я разпределят върху необятна база, т.е. върху всички, получаващи приходи от даден тип или извършващи сходни действия. Именно това се реализира с ограниченията за повишение на събираемостта. Разбира се, преди да се пристъпи към повишение на налозите има и ред други ограничения, които могат да се подхващат, като усъвършенстване на разноските, понижаване на злоупотребите, обезпечаване на разнообразни приходоизточници, стесняване на обсега на услугите и т.н.
Ако се абстрахираме от паниката към мръсния въздух, която се трансформира в сезонен феномен, след локалните избори на напред във времето излиза дебатът към увеличение на локалните налози. Причината е изказванието на общините, че са нужни спомагателни доходи, само че следствията не са доста ясни. Най-лесният вид е общините да усилят ставките за всички, без да се интересуват от директните и косвените стопански и обществени резултати от това. Другият е да се подходи изборно за уеднаквяване на данъчната процедура, да вземем за пример посредством промени на данъчните оценки на жилищата в другите региони на обитаемоте места, или посредством въвеждане на нов данъчен съставен елемент – да вземем за пример подобен, който зависи от замърсяването на другите моторни транспортни средства. Третият вид, който е по едно и също време изборен, само че има и общ резултат за всички данъкоплатци, е увеличение на събираемостта на налозите.
Последният метод в действителност се отнася с идентична мощ както за локалните налози и такси, по този начин и за директните и косвените налози, а също и за обществените и здравните осигуровки. Увеличаването на събираемостта визира сравнителна лимитирана група от физически лица и предприятия, само че облекчава натиска за обезпечаване на спомагателни доходи посредством увеличение на налозите на всички останали. Освен за локалните налози, същият спор се води от години за здравноосигурителните вноски,
без да се обръща внимание на опциите за повишение на събираемостта им.
В тази връзка поискахме данни от Националната организация за приходите (НАП) за здравнонеосигурените хора, които са част от от време на време наблюдаване и оценка, като обаче те би трябвало да се преглеждат след няколко разяснения. Първото е, че данните са към края на годината, което може да изкриви данните и в двете направления – лица, които 11 месеца не са обезпечени, внасят осигуровките през декември и отпадат от сметката, а такива, които не са плащали единствено през октомври, ноември и декември са част от нея. Второто е, че изчислението е по метода на изключването – от броя на лицата, подлежащи на наложително здравно обезпечаване е понижен с пребиваващите в чужбина и броят на обезпечените. Проблемът тук е, че Национална агенция за приходите употребява данни за лицата, подлежащи на наложително здравно обезпечаване от Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване ", съгласно която броят им през 2017 година е близо 8,4 млн. души. Същевременно по данни от преброяването на популацията от Национален статистически институт през 2011 година то е към 7,3 млн. души, а през 2017 година е малко над 7 млн. души. Третото е, че липсва статистика за хората, които емигрират или имат непостоянна претовареност в страни членки на Европейски Съюз и които се обезпечават отвън България. Казано в резюме – предоставените данни от Национална агенция за приходите са по-скоро ориентир, в сравнение с тъкмо проучване, на чиято база могат да се подхващат ограничения или да се вършат политики.
От предоставените данни се вижда, че
през 2017-2018 година се следи спад на здравнонеосигурените,
който се дължи в най-голяма степен на понижаване на броя на безработните и в доста по-малка степен на групата " Други ". Това развиване наподобява естествено на фона на прегряващия пазар на труда, глада за работна ръка и относително стръмното нарастване на възнагражденията. Прави обаче усещане, че групата " Други " съставлява близо половината от всички здравно неосигурени, което, от една страна, я прави прекомерно огромна, с цел да се пренебрегва, само че от друга, неналичието на изясненост за нейната конструкция прави предлагането на ограничения за справяне с казуса съвсем невероятно.
Общото умозаключение от показаните данни е, че през последните две години размерът на множеството групи здравнонеосигурени жители, за които Национална агенция за приходите има информация, се усилва, а това демонстрира липса на дейни ограничения за намаляването им. При двете групи, в които се следи понижение, мъчно може да се приказва за резултат от някакви дейности, защото безработните най-вероятно понижават поради икономическия напредък, а включените в " Други " не е ясно за какво понижават. С други думи,
не наподобява приходната организация да поставя нужните старания,
с цел да усили събираемостта на здравни вноски.
С няколко общи допускания може да се направи ориентировъчно, само че мощно подценено, пресмятане за пропуснатите изгоди вследствие на пасивното отношение на Национална агенция за приходите към здравно неосигурените лица. Според член 40, алинея 5 от Закона за здравно обезпечаване лицата, които не са обезпечени по трудово правно отношение или за сметка на държавния бюджет дължат осигуровки върху половината от минималния застрахователен приход за самоосигуряващи се лица за съответната година. Според член 109, алинея 1 здравноосигурителните права се губят в случай че за последните 36 месеца не са платени три осигурителни вноски, дължими за своя сметка, и се възвръщат при възнаграждение на всички дължими вноски за последните 60 месеца (ал. 2). С други думи здравно неосигурените могат да имат дължими вноски сред 3 и 60 месеца, т.е. за обсъждания интервал средногодишните пропуснати изгоди са в размер на сред 32 млн. лева и 634 млн. лева Ако приемем, че един път платили дължимите вноски за остарели интервали тези хора продължат да се обезпечават при минималния размер на изисквана вноска, то това
ще носи спомагателни към 11 млн. лв. месечно.
Изчисленията обаче не включват тези, които не са обезпечени по трудово правно отношение, не са самоосигуряващи се, само че са заявили приход за съответната година, защото те следва да начислят вноската върху брутния си облагаем приход – вместо на половината от минималния размер на осигурителния приход за самоосигуряващите се лица. Точна оценка на спомагателните доходи, които приходната администрация може да събере при целенасочени старания за използване на закона е сложна с наличните данни, само че сигурно те ще са повече от хипотезата за заплащане на минимално допустимите месечни вноски, дължими от хора без приходи. Така да вземем за пример, информация на Министерството на финансите от предходната година сочи, че през ноември 2018 година е имало над 5 хиляди души с прекратени здравноосигурителни права, които обаче са получили приходи от наеми през 2017 година за към 36 млн. лв., или приблизително по към 600 лв. на месец.
Мерките за повишение на събираемостта би следвало да имат за цел да слагат всички задължени лица пред равни условия, защото в случай че едни икономисват отговорностите си, те автоматизирано се трансферират върху правилните платци. Такъв да вземем за пример беше един от главните проблеми с топлофикационните услуги в страната. Нещо повече – предоставената статистика от Национална агенция за приходите не включва обществено слабите, защото съгласно член 40, алинея 2, т. 5 от Закона за здравното обезпечаване те се обезпечават за сметка на държавния бюджет. С други думи, неплащането на осигуровки не е вследствие на неспособност, а по друга причина.
Липсата на дейности за понижаване на здравнонеосигурените лица основава два генерални казуса.
Първият към този момент беше упоменат – нужда от спомагателни средства и напън за увеличение на здравноосигурителната вноска. Това основава проблем с разплащанията от НЗОК, защото системата работи на разходопокривен принцип – каквото постъпи като доходи, се харчи като разноски, а касата не разполага с оборотен капитал или запас, на който може да разчита. В резултат на това отговорности на касата се трансферират през тримесечия и години, което води до забавени заплащания към фирмите в бранша, а оттова – междуфирмена задлъжнялост. Затова и години наред лечебните заведения натрупат отговорности, а намаляването им през последните години се дължи в по-голяма степен на административни ограничения, в сравнение с правилно разплащане от страна на НЗОК.
Другият огромен проблем е, че се основава тласък за " източване " на здравната каса. Така да вземем за пример един човек не внася дължимите осигурителни вноски, само че в даден миг се оказва, че има потребност от здравна намеса. Ако цената на интервенцията е по-голяма от вноските, които дължи – не повече от 1224 лева през 2018 година и 1344 през 2019 година, той ги внася и употребява услугата, в случай че ли не – непосредствено заплаща цената на услугата. По този метод
има хора, които се възползват от всички облаги на държавната здравноосигурителна система,
като си избират по кое време да вземат участие в нея. По този метод всички загуби се понасят от НЗОК, а всички плюсове – от частното лице, а когато парите не стигат – от цялото общество.
Идеята за повишението на размерите на налози, осигуровки, такси и така нататък постоянно се повдига, тъй като предлага, най-малко видимо, елементарен и бърз отговор на натиска за увеличение на обществените разноски. Това обаче има нежелани странични резултати – облагодетелства неточните и санкционира правилните платци, което основава спомагателните тласъци последните също да станат неточни. Подходът би трябвало да е тъкмо противоположният – търсене на решения, които резервират персоналната данъчно-осигурителна тежест, само че я разпределят върху необятна база, т.е. върху всички, получаващи приходи от даден тип или извършващи сходни действия. Именно това се реализира с ограниченията за повишение на събираемостта. Разбира се, преди да се пристъпи към повишение на налозите има и ред други ограничения, които могат да се подхващат, като усъвършенстване на разноските, понижаване на злоупотребите, обезпечаване на разнообразни приходоизточници, стесняване на обсега на услугите и т.н.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ