Проф. Владимир Чуков за novini.bg: Как реч на Зеленски пред гръцкия парламент предизвиква критики в Турция
Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, прочут арабист, академични учител и академик в региона на политиката на Близкия Изток и исляма.
Споменаването и възхвалата на украинския президент Владимир Зеленски на гръцката организация Филики Итерия по време на тирада пред гръцкия парламент, провокира мощна рецензия в турските медии. Става въпрос за загадка революционна организация, чието основаване е повлияно от Просвещението и Френската гражданска война. Според историографи тя си слага за цел основаването на самостоятелна многоетническа страна в областите на Османската империя, които са обитаеми с православни християни. Според турската история през 1821 година тя е правила кланета на мюсюлмани. Всъщност става въпрос за интервала на битката на гръцката самостоятелност, чието проведено начало е сложено от група смели революционери.
В своята тирада пред гръцките депутати Зеленски извежда на напред във времето обстоятелството, че Филики Етерия е основана в Одеса,
украински град и подчертава върху нейния революционен темперамент. Украинският президент дефинира Одеса като център на елинизма, който в този момент е заплашен. Нещо повече, Зеленски приканва гърците за „ възобновяване на Филики Етерия сред Украйна и Гърция “.
Самата организация е основана през 1814 година от трима души, а точно 42-годишният Николаос Скуфас от Арта, 42-годишният Емануил Ксантос от Патмос и 26-годишният Атанас Цакалов от Янина, Епир. Филики Етерия се разраства бързо на основата на близо половинвековно съветско военноморско наличие към Морея още от времето на руско-турската война /1768-1774/ и в частност на активността на граф Алексей Орлов. В началния интервал – средата на 20-те години на 19 век – в организацията членуват към 20 души. През 1817 година в сдружението влизат най-вече гърци от Русия, Молдова и Влашко, а общият брой на членовете не надвишава 30. През 1818 година стартират всеобщи посвещавания в сдружението. През 1820 година етеристите имат свои членове в съвсем всички региони на Гърция и в множеството гръцки общности в чужбина. През първите месеци на 1821 година в организацията се записват към 1000 души. Място в организацията намират търговци, духовници и и елементарни хора, включително и значително българи.
Сред участниците във Филики Етерия има и доста българи от Молдова и Украйна.
Някои офицери от разпуснатата Българската земска армия се включват в организирането на въстанически отряди, а търговци, като Васил Априлов и Николай Палаузов вършат обилни дарения за организацията. Революционери като Сава Бимбаши и Индже челник са най-значимите ѝ военни командири.
Прочитът на събитията от турска страна е радикално противопоставен. В своя коментар турската държавна телевизия TRT изяснява, че по време на погромите, т.е. въстанието за независимостта на Гърция единствено в град Триполис, центъра на област Пелопонес са убити над 25 000 локални мюсюлмани.
Гърция демонстрира специфичен интерес към войната в Украйна. Тя има консулство в Мариупол, където съгласно Атина живеят най-малко 100 000 украинци с гръцко съзнание. Гръцкият консул, който несполучливо се опита да провежда даването на филантропична помощ за обсадения град беше посрещнат преди към 20 дни като воин в Атина, когато беше заставен да напусне опустошения град. Нещо повече, Гърция към този момент подава тъжба пред МНК в Хага за военни закононарушения в Мариупол.
В тази светлина доста от критериите на държание на гръцката и българската страна във връзка с войната в Украйна съответстват.
Двете страни имат огромни общности в нападната от Русия страна, чиито представители са жертви, такива каквито са и останалите украински жители. В това отношение София и Атина могат да отидат извън заздравяването на връзките с Гърция и Румъния, по този начин както планува Планът за възобновяване и резистентност, утвърден от Европейската комисия.
Войната в Украйна изостря вниманието на Гърция в черноморския район, до който тя няма пряк достъп. В същото време, исторически България постоянно е имала афинитет към Бяло море, до което губи достъп след ВСВ. В тази светлина двете страни могат да помислят за замяна на достъп до двата стратегически значими водни басейна за всяка една от тях. България и Гърция могат да намерят подобаваща юридическата формула за взаимен достъп на пристанища, едното на Черно, а другото на Бяло /Средиземно/ море. Така България ще получи статут на средиземноморска, а Гърция – на черноморска страна. Двата анклава могат да бъдат предпочитано свързани с транспортни артерии от всякакво естество с националните територии. Подобен акт е стимулиран както от политически, стопански, по този начин и от военностратегически аргументи. Това е задача за рационално мислещи политици, които освен гледат, само че и виждат оттатък хоризонта. Войната в Украйна сътвори конюнктура с доста незнайни.
Споменаването и възхвалата на украинския президент Владимир Зеленски на гръцката организация Филики Итерия по време на тирада пред гръцкия парламент, провокира мощна рецензия в турските медии. Става въпрос за загадка революционна организация, чието основаване е повлияно от Просвещението и Френската гражданска война. Според историографи тя си слага за цел основаването на самостоятелна многоетническа страна в областите на Османската империя, които са обитаеми с православни християни. Според турската история през 1821 година тя е правила кланета на мюсюлмани. Всъщност става въпрос за интервала на битката на гръцката самостоятелност, чието проведено начало е сложено от група смели революционери.
В своята тирада пред гръцките депутати Зеленски извежда на напред във времето обстоятелството, че Филики Етерия е основана в Одеса,
украински град и подчертава върху нейния революционен темперамент. Украинският президент дефинира Одеса като център на елинизма, който в този момент е заплашен. Нещо повече, Зеленски приканва гърците за „ възобновяване на Филики Етерия сред Украйна и Гърция “.
Самата организация е основана през 1814 година от трима души, а точно 42-годишният Николаос Скуфас от Арта, 42-годишният Емануил Ксантос от Патмос и 26-годишният Атанас Цакалов от Янина, Епир. Филики Етерия се разраства бързо на основата на близо половинвековно съветско военноморско наличие към Морея още от времето на руско-турската война /1768-1774/ и в частност на активността на граф Алексей Орлов. В началния интервал – средата на 20-те години на 19 век – в организацията членуват към 20 души. През 1817 година в сдружението влизат най-вече гърци от Русия, Молдова и Влашко, а общият брой на членовете не надвишава 30. През 1818 година стартират всеобщи посвещавания в сдружението. През 1820 година етеристите имат свои членове в съвсем всички региони на Гърция и в множеството гръцки общности в чужбина. През първите месеци на 1821 година в организацията се записват към 1000 души. Място в организацията намират търговци, духовници и и елементарни хора, включително и значително българи.
Сред участниците във Филики Етерия има и доста българи от Молдова и Украйна.
Някои офицери от разпуснатата Българската земска армия се включват в организирането на въстанически отряди, а търговци, като Васил Априлов и Николай Палаузов вършат обилни дарения за организацията. Революционери като Сава Бимбаши и Индже челник са най-значимите ѝ военни командири.
Прочитът на събитията от турска страна е радикално противопоставен. В своя коментар турската държавна телевизия TRT изяснява, че по време на погромите, т.е. въстанието за независимостта на Гърция единствено в град Триполис, центъра на област Пелопонес са убити над 25 000 локални мюсюлмани.
Гърция демонстрира специфичен интерес към войната в Украйна. Тя има консулство в Мариупол, където съгласно Атина живеят най-малко 100 000 украинци с гръцко съзнание. Гръцкият консул, който несполучливо се опита да провежда даването на филантропична помощ за обсадения град беше посрещнат преди към 20 дни като воин в Атина, когато беше заставен да напусне опустошения град. Нещо повече, Гърция към този момент подава тъжба пред МНК в Хага за военни закононарушения в Мариупол.
В тази светлина доста от критериите на държание на гръцката и българската страна във връзка с войната в Украйна съответстват.
Двете страни имат огромни общности в нападната от Русия страна, чиито представители са жертви, такива каквито са и останалите украински жители. В това отношение София и Атина могат да отидат извън заздравяването на връзките с Гърция и Румъния, по този начин както планува Планът за възобновяване и резистентност, утвърден от Европейската комисия.
Войната в Украйна изостря вниманието на Гърция в черноморския район, до който тя няма пряк достъп. В същото време, исторически България постоянно е имала афинитет към Бяло море, до което губи достъп след ВСВ. В тази светлина двете страни могат да помислят за замяна на достъп до двата стратегически значими водни басейна за всяка една от тях. България и Гърция могат да намерят подобаваща юридическата формула за взаимен достъп на пристанища, едното на Черно, а другото на Бяло /Средиземно/ море. Така България ще получи статут на средиземноморска, а Гърция – на черноморска страна. Двата анклава могат да бъдат предпочитано свързани с транспортни артерии от всякакво естество с националните територии. Подобен акт е стимулиран както от политически, стопански, по този начин и от военностратегически аргументи. Това е задача за рационално мислещи политици, които освен гледат, само че и виждат оттатък хоризонта. Войната в Украйна сътвори конюнктура с доста незнайни.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ