Кои и колко са нерегламентираните доплащания в здравеопазването
Анализ на Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система
Въпросът с директните заплащания в опазването на здравето е един от най-важните както от позиция на общите разноски за здравна грижа, по този начин и при възприемането на качеството на здравната услуга от страна на пациента. Често четем за това какъв брой доста се постанова да се харчи „ на ръка” отвън покритието на здравноосигурителните вноски. Една от задачите на обсъжданата смяна в модела на здравно обезпечаване сега е „ понижаване на доплащанията от страна на пациентите”. Битува мнението, че огромна част от тези заплащания са нерегламентирани, което би сложило системата на опазване на здравето в забележителна степен в „ сивия” бранш. Дали това е по този начин, може да се каже след разбор на частните разноски за опазване на здравето и накъде те са ориентирани.
Частните разноски в опазването на здравето, постоянно наричани доплащания „ от джоба”, могат да се класифицират като регламентирани и нерегламентирани. Регламентираните заплащания са най-често (макар и не само) такси и цени за избрани съществени или спомагателни артикули и услуги, въведени с разпоредба или различен документ, които доставчикът на здравни артикули или услуги изисква от пациентите. Тук се включват заплащанията за прегледи и проучвания от лекари и лаборатории с частна процедура, заплащанията на потребителска такса, избори на екипи в лечебните заведения и доплащания за леглодни, всички заплащания и доплащания за медикаменти в аптеките, разноски за очила и медицински произведения, разноските за дентална помощ от страна на пациентите и доста други. За разлика от нерегламентираните заплащания, регламентираните се таксуват с всички дължими налози и могат да се проследят от данъчните служби и от националната статистика.
Нерегламентираните (или неофициалните, „ под масата”) заплащания от своя страна са тези заплащания, които пациентът прави за избрана здравна услуга, без това да е нормативно уредено, без да се регистрира на никое място и без да се получава законен документ за осъщественото заплащане. Те постоянно се дефинират като корупционни заплащания, имащи за цел приемане на другояче недостъпна, мъчно налична или отсрочена във времето услуга, само че може да се смятат и за форма на признателност от пациента към медицинския личен състав. Тук се включват най-често заплащанията „ на ръка” на лекари или различен медицински личен състав, желани нерегламентирани „ дарения”, заплащания за изписване на несъмнено лекуване или за лекарска експертиза при оценка на работоспособността и други Тези заплащания са част от сивия бранш на стопанската система, не се таксуват с налози и на процедура не се „ връщат” в системата на опазване на здравето. Техният размер не може да бъде елементарно изчислен, само че се употребяват разнообразни способи за оценка. Статистиката на националните здравни сметки е построена по метод, който допуска включване и на нерегламентираните заплащания, защото в нея са включени оценки на база на домакинските бюджети. Обхващат се разноски, които самите семейства дефинират като разноски за здраве, без значение дали са регламентирани или не. Въпреки това обаче евентуално размерът им е недооценен, защото постоянно семействата отхвърлят да заявяват, даже и пред статистическия орган, тези разноски, които вършат на ръка нерегламентирано.
Съгласно последните данни на Евростат за националните здравни сметки доплащанията от пациента в опазването на здравето съставляват близо 48% от общите разноски за здраве за 2016 година или над 3,7 милиарда лева.). Световната банка[2] също ги правят оценка на 47,7% от общите разноски за 2015 година при приблизително за Европейски Съюз от 15,3%. Като съответствие към Брутният вътрешен продукт частните разноски доближават 3,9% за 2015 година Това значи, че семействата финансират директно в доста сериозна степен здравния бранш, освен това – огромна част изцяло легално.
Най-голям дял от доплащанията в системата имат разноските на семействата за медикаменти и медицински произведения – близо 2,5 милиарда лева за 2016 година, като размерът им непрекъснато се покачва. Това не е чудно, имайки поради държавната лекарствена политика, а точно – въведените редица ограничавания пред фармацевтичния бранш (например условието за най-ниска цена на равнище производител в Европейския съюз; ценовото рефериране за медикаменти, заплащани от НЗОК, с най-ниските цени в други страни от ЕС; ниския % на реимбурсиране за огромна част от медикаментите за необятно публикувани болести и др.) водят до релативно ниски равнища на действително реимбурсиране и надлежно – на високи равнища на доплащане за медикаменти от страна на пациента. След медикаментите, забележителен дял имат разноските за извънболнична помощ, а доплащанията за болнична помощ имат относително дребен дял, достигайки до съвсем 330 млн. лева годишно за 2016 година
Нерегламентираните заплащания в опазването на здравето мъчно могат да се оценят като размер, като опити за това са правени от фондация „ Отворено общество” още през 2008 година Изследването на „ Отворено общество” демонстрира, че размерът на типичните противозаконни и нерегламентирани заплащания „ под масата” е към 75 млн. лева за година (2006 г.). Имаме учредения да чакаме, че спрямо 2006 година до момента размерът на нерегламентираните заплащания в бранша не се е нараснал значително заради обстоятелството, че огромна част от услугите, за които преди се плащаше на ръка в болничната и извънболничната помощ, се узакониха, да вземем за пример заплащанията за избор на екип, за болничен престой във ВИП стаи и други Разширяването на спомагателното обезпечаване също способства за изсветляване на бранша. Въпреки това съществуването им е реалност и казусът би трябвало да бъде решен.
Можем да създадем извод, че огромна част от доплащанията в здравния бранш постоянно субективно се възприемат за нерегламентирани, без значение че са напълно законни. Те не излизат от системата и на процедура я дофинансират. Голяма част от разноските на потребителите на здравни артикули и услуги не се вършат наложително, макар че в обособени случаи системата слага под напън пациентите да търсят по-бърз и елементарен достъп до артикули и услуги, като заплащат от джоба си. Най-типичен образец са разноските за медикаменти, които се вършат по наставление на доктор или по убеждение на пациента, само че в огромната си степен за заплатени персонално от него, а не от НЗОК. Независимо от всичко, обаче, размерът на доплащанията е забележителен и това слага огромна част от бедните семейства под съществено тестване при реализирането на здравен риск. Този факт би трябвало да бъде регистриран при разискванията на смяна на модела на обезпечаване, с цел да не се стига до такава степен семействата да заплащат от ден на ден.
На този стадий препоръчаните два модела от министър Ананиев не дават отговор на въпроса по какъв метод ще се понижат доплащанията в бранша, нито пък за кои тъкмо доплащания се тревожи министърът. Оставаме с усещане, че доплащанията в болничния бранш, които сега съществуват, ще продължат да се заплащат и в бъдеще в сходен размер, до момента в който доплащанията, които най-вече натежават на семействата – най-много за медикаментите и медицинските произведения, въобще не се третират в препоръчаните два модела за обезпечаване. В този случай можем да предположим, че доплащанията в опазването на здравето няма да намалеят, а леко ще се трансформират, което надали е решение на казуса.
Редактор: Деница Райкова
Въпросът с директните заплащания в опазването на здравето е един от най-важните както от позиция на общите разноски за здравна грижа, по този начин и при възприемането на качеството на здравната услуга от страна на пациента. Често четем за това какъв брой доста се постанова да се харчи „ на ръка” отвън покритието на здравноосигурителните вноски. Една от задачите на обсъжданата смяна в модела на здравно обезпечаване сега е „ понижаване на доплащанията от страна на пациентите”. Битува мнението, че огромна част от тези заплащания са нерегламентирани, което би сложило системата на опазване на здравето в забележителна степен в „ сивия” бранш. Дали това е по този начин, може да се каже след разбор на частните разноски за опазване на здравето и накъде те са ориентирани.
Частните разноски в опазването на здравето, постоянно наричани доплащания „ от джоба”, могат да се класифицират като регламентирани и нерегламентирани. Регламентираните заплащания са най-често (макар и не само) такси и цени за избрани съществени или спомагателни артикули и услуги, въведени с разпоредба или различен документ, които доставчикът на здравни артикули или услуги изисква от пациентите. Тук се включват заплащанията за прегледи и проучвания от лекари и лаборатории с частна процедура, заплащанията на потребителска такса, избори на екипи в лечебните заведения и доплащания за леглодни, всички заплащания и доплащания за медикаменти в аптеките, разноски за очила и медицински произведения, разноските за дентална помощ от страна на пациентите и доста други. За разлика от нерегламентираните заплащания, регламентираните се таксуват с всички дължими налози и могат да се проследят от данъчните служби и от националната статистика.
Нерегламентираните (или неофициалните, „ под масата”) заплащания от своя страна са тези заплащания, които пациентът прави за избрана здравна услуга, без това да е нормативно уредено, без да се регистрира на никое място и без да се получава законен документ за осъщественото заплащане. Те постоянно се дефинират като корупционни заплащания, имащи за цел приемане на другояче недостъпна, мъчно налична или отсрочена във времето услуга, само че може да се смятат и за форма на признателност от пациента към медицинския личен състав. Тук се включват най-често заплащанията „ на ръка” на лекари или различен медицински личен състав, желани нерегламентирани „ дарения”, заплащания за изписване на несъмнено лекуване или за лекарска експертиза при оценка на работоспособността и други Тези заплащания са част от сивия бранш на стопанската система, не се таксуват с налози и на процедура не се „ връщат” в системата на опазване на здравето. Техният размер не може да бъде елементарно изчислен, само че се употребяват разнообразни способи за оценка. Статистиката на националните здравни сметки е построена по метод, който допуска включване и на нерегламентираните заплащания, защото в нея са включени оценки на база на домакинските бюджети. Обхващат се разноски, които самите семейства дефинират като разноски за здраве, без значение дали са регламентирани или не. Въпреки това обаче евентуално размерът им е недооценен, защото постоянно семействата отхвърлят да заявяват, даже и пред статистическия орган, тези разноски, които вършат на ръка нерегламентирано.
Съгласно последните данни на Евростат за националните здравни сметки доплащанията от пациента в опазването на здравето съставляват близо 48% от общите разноски за здраве за 2016 година или над 3,7 милиарда лева.). Световната банка[2] също ги правят оценка на 47,7% от общите разноски за 2015 година при приблизително за Европейски Съюз от 15,3%. Като съответствие към Брутният вътрешен продукт частните разноски доближават 3,9% за 2015 година Това значи, че семействата финансират директно в доста сериозна степен здравния бранш, освен това – огромна част изцяло легално.
Най-голям дял от доплащанията в системата имат разноските на семействата за медикаменти и медицински произведения – близо 2,5 милиарда лева за 2016 година, като размерът им непрекъснато се покачва. Това не е чудно, имайки поради държавната лекарствена политика, а точно – въведените редица ограничавания пред фармацевтичния бранш (например условието за най-ниска цена на равнище производител в Европейския съюз; ценовото рефериране за медикаменти, заплащани от НЗОК, с най-ниските цени в други страни от ЕС; ниския % на реимбурсиране за огромна част от медикаментите за необятно публикувани болести и др.) водят до релативно ниски равнища на действително реимбурсиране и надлежно – на високи равнища на доплащане за медикаменти от страна на пациента. След медикаментите, забележителен дял имат разноските за извънболнична помощ, а доплащанията за болнична помощ имат относително дребен дял, достигайки до съвсем 330 млн. лева годишно за 2016 година
Нерегламентираните заплащания в опазването на здравето мъчно могат да се оценят като размер, като опити за това са правени от фондация „ Отворено общество” още през 2008 година Изследването на „ Отворено общество” демонстрира, че размерът на типичните противозаконни и нерегламентирани заплащания „ под масата” е към 75 млн. лева за година (2006 г.). Имаме учредения да чакаме, че спрямо 2006 година до момента размерът на нерегламентираните заплащания в бранша не се е нараснал значително заради обстоятелството, че огромна част от услугите, за които преди се плащаше на ръка в болничната и извънболничната помощ, се узакониха, да вземем за пример заплащанията за избор на екип, за болничен престой във ВИП стаи и други Разширяването на спомагателното обезпечаване също способства за изсветляване на бранша. Въпреки това съществуването им е реалност и казусът би трябвало да бъде решен.
Можем да създадем извод, че огромна част от доплащанията в здравния бранш постоянно субективно се възприемат за нерегламентирани, без значение че са напълно законни. Те не излизат от системата и на процедура я дофинансират. Голяма част от разноските на потребителите на здравни артикули и услуги не се вършат наложително, макар че в обособени случаи системата слага под напън пациентите да търсят по-бърз и елементарен достъп до артикули и услуги, като заплащат от джоба си. Най-типичен образец са разноските за медикаменти, които се вършат по наставление на доктор или по убеждение на пациента, само че в огромната си степен за заплатени персонално от него, а не от НЗОК. Независимо от всичко, обаче, размерът на доплащанията е забележителен и това слага огромна част от бедните семейства под съществено тестване при реализирането на здравен риск. Този факт би трябвало да бъде регистриран при разискванията на смяна на модела на обезпечаване, с цел да не се стига до такава степен семействата да заплащат от ден на ден.
На този стадий препоръчаните два модела от министър Ананиев не дават отговор на въпроса по какъв метод ще се понижат доплащанията в бранша, нито пък за кои тъкмо доплащания се тревожи министърът. Оставаме с усещане, че доплащанията в болничния бранш, които сега съществуват, ще продължат да се заплащат и в бъдеще в сходен размер, до момента в който доплащанията, които най-вече натежават на семействата – най-много за медикаментите и медицинските произведения, въобще не се третират в препоръчаните два модела за обезпечаване. В този случай можем да предположим, че доплащанията в опазването на здравето няма да намалеят, а леко ще се трансформират, което надали е решение на казуса.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ