Новото райониране на страната заплашва да ощети Югозападна България
Анализ на Десислава Николова от Института за пазарна стопанска система
Преди дни на портала за публични съвещания беше оповестен план на промени в Закона за районното развиване, които касаят най-много идното ново райониране на страната. Новото райониране се постанова по справедливи аргументи – единият от 6-те настоящи региона, а точно Северозападна България, не дава отговор на европейския аршин за население (между 800 000 и 3 млн. души), защото популацията му към този момент е паднало под долната граница. Много е евентуално в данните за 2018 година и другият бързо обезлюдяващ се регион, Северният централен, също да се окаже сполетян от същата орис. Предвид това България има ангажимент да подаде предложение за нови региони на България към Евростат до края на тази година.
Темата за новите региони беше отворена още при започване на годината, като тогава бяха показани три разновидността от работната група към министерството. В рамките на извършените тогава публични разисквания, ИПИ показа четвърти вероятен вид на райониране, който съгласно нас преодолява главните дефекти на препоръчаните три; този вид също получи доста внимание и срещна утвърждение от специалисти и представители на администрацията.
От препоръчаните промени в Закона за районното развиване и съпътстващата ги оценка на въздействието виждаме, обаче, че кой знае какъв смисъл от извършените разисквания и срещи по места по новите региони не е имало. Видно е, че по някакви неведоми административни пътища е определен един от трите разновидността на работната група, без смяна по отношение на първичния вид. Никъде в претекстовете или в частичната оценка на въздействието към законопроекта не се изяснява за какво тъкмо този вид е най-хубавият, нито пък се привеждат данни за извършените разисквания и получените мнения. Аргументацията в оценката на въздействието е извънредно обща и мъглява, което се вижда даже и от (дипломатичните) оферти за промени, направени от дирекция „ Модернизация на администрацията” към Министерски съвет.
Според определения вид страната ще бъде разграничена на 4 нови региона – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Да, тези региони дават отговор на минималния аршин за популацията на Европейска комисия. Но до такава степен.
Огромният минус на този вид на райониране (както и на другите, препоръчани от работната група), е, че един от бъдещите регионите, Югозападният, автоматизирано минава в групата на „ регионите в преход” по класификацията на Европейска комисия. Този проблем не е по никакъв начин дребен и има директно значение за бъдещото развиване на този регион.
Да разбираем. От това, по какъв начин е районирана страната, зависи какъв достъп ще имат обособените региони до фондовете на Кохезионната политика в Европейски Съюз. Въпросът за районирането на страната, в последна сметка, е въпрос за пари, освен това за доста пари, колкото и цинично да звучи, и тези съображения би следвало да бъдат водещи при бъдещото райониране. За страдание, обаче, предлагането на министерството демонстрира безспорна безхаберност, да не използваме по-силни думи.
Ето малко елементи. За Кохезионната политика сега са дефинирани 3 равнища на достъп, т.е. 3 категории на регионите или районите за интервала 2014-2020 година:
- По-слабо развити райони – това са районите с Брутният вътрешен продукт на глава в стандарт на покупателна дарба (СПС) под 75% от междинното за Европейски Съюз
- Региони в преход – с БВП/глава сред 75 и 90% от междинното за Европейски Съюз
- По-силно развити райони – с БВП/глава над 90% от междинното за Европейски Съюз.
Близо половината от средствата за доближаване за програмния интервал 2014-2020 година са заделени за по-слабо развитите райони, към 10% от ресурсите – за районите в преход, а към 15% - за по-силно развитите райони.
Най-вероятно след 2020 година Кохезионната политика и средствата за нея обаче ще претърпят промени. По всичко проличава, че измененията ще са в посока понижение на бюджета за тази политика и като безспорна сума, и като дял от общия бюджет на Европейски Съюз. По-рано тази година Европейската комисия разгласява официално съобщение, в което излага своите визии за бъдещата 7-годишна рамка и вероятните разновидности за деяние. При два от трите разновидността за бъдещата Кохезионна политика, изложени от Комисията, Кохезионната политика стопира да поддържа региони в преход и по-силно развити региони и продължава да поддържа или единствено така наречен кохезионни страни, или по едно и също време по-слабо развитите региони и кохезионните страни.
Именно тези бъдещи проекти за смяна в Кохезионната политика имат непосредствено отношение към България и нейните региони от позиция на достъпа им до евросредства. В момента (по данни за 2016 г.) Югозападният регион към този момент има Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 78% от средноевропейското, т.е. той автоматизирано минава в категорията „ регион в преход”, в случай че остане в сегашните си граници (както е препоръчано в законопроекта). Това значи, че в случай че се одобри единият от гореспоменати разновидности за бъдещата Кохезионна политика, то Югозападният регион ще остане с отсечен достъп до парите по Кохезионната политика. А точно в този регион е концентрирано към 1/3 от популацията и близо половината от работещите и производството на страната.
Дори и сега, с достъп до кохезионни средства, бюджетът на столицата се задъхва. Фактът, че тук е съсредоточена работна мощ и данъкоплатците не значи нищо за локалния бюджет – при неналичието на действителна фискална децентрализация всичко „ заминава” към централния бюджет и от това страдат точно най-развитите, само че и най-пренаселените общини-икономически центрове като София. Ако София не беше усвоявала пари по Кохезионната политика, то метро и досега нямаше да има; нямаше евентуално да има и огромна част от модерната пътна инфраструктура като детелини, северни тангенти, ново околовръстно шосе и така нататък
Всякакви противодействия по линията провинция-София нямат никаква място в дебата за новите региони. Последните месеци се чуха отзиви, че София „ изсмуквала” парите за по-бедните региони на страната. Тези терзания демонстрират цялостно недоумение на това по какъв начин работят тези принадлежности – те не са игра с нулева сума, т.е. в случай че София и областите към София са отрязани от достъп до кохезионни средства, другите региони на страната няма да имат достъп до повече средства. Ако София се развива по-бавно, това няма да значи по-бързо развиване на другите региони (вероятно ще значи тъкмо противоположното, поради икономическите и обществените връзки сред другите елементи на страната).
Та по този начин. Има още доста малко време преди държавното управление да показа новото райониране на Европейска комисия и Евростат. Дано да го направи умно и прагматично, без да ощетява никой регион на страната.
Редактор: Деница Райкова
Преди дни на портала за публични съвещания беше оповестен план на промени в Закона за районното развиване, които касаят най-много идното ново райониране на страната. Новото райониране се постанова по справедливи аргументи – единият от 6-те настоящи региона, а точно Северозападна България, не дава отговор на европейския аршин за население (между 800 000 и 3 млн. души), защото популацията му към този момент е паднало под долната граница. Много е евентуално в данните за 2018 година и другият бързо обезлюдяващ се регион, Северният централен, също да се окаже сполетян от същата орис. Предвид това България има ангажимент да подаде предложение за нови региони на България към Евростат до края на тази година.
Темата за новите региони беше отворена още при започване на годината, като тогава бяха показани три разновидността от работната група към министерството. В рамките на извършените тогава публични разисквания, ИПИ показа четвърти вероятен вид на райониране, който съгласно нас преодолява главните дефекти на препоръчаните три; този вид също получи доста внимание и срещна утвърждение от специалисти и представители на администрацията.
От препоръчаните промени в Закона за районното развиване и съпътстващата ги оценка на въздействието виждаме, обаче, че кой знае какъв смисъл от извършените разисквания и срещи по места по новите региони не е имало. Видно е, че по някакви неведоми административни пътища е определен един от трите разновидността на работната група, без смяна по отношение на първичния вид. Никъде в претекстовете или в частичната оценка на въздействието към законопроекта не се изяснява за какво тъкмо този вид е най-хубавият, нито пък се привеждат данни за извършените разисквания и получените мнения. Аргументацията в оценката на въздействието е извънредно обща и мъглява, което се вижда даже и от (дипломатичните) оферти за промени, направени от дирекция „ Модернизация на администрацията” към Министерски съвет.
Според определения вид страната ще бъде разграничена на 4 нови региона – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Да, тези региони дават отговор на минималния аршин за популацията на Европейска комисия. Но до такава степен.
Огромният минус на този вид на райониране (както и на другите, препоръчани от работната група), е, че един от бъдещите регионите, Югозападният, автоматизирано минава в групата на „ регионите в преход” по класификацията на Европейска комисия. Този проблем не е по никакъв начин дребен и има директно значение за бъдещото развиване на този регион.
Да разбираем. От това, по какъв начин е районирана страната, зависи какъв достъп ще имат обособените региони до фондовете на Кохезионната политика в Европейски Съюз. Въпросът за районирането на страната, в последна сметка, е въпрос за пари, освен това за доста пари, колкото и цинично да звучи, и тези съображения би следвало да бъдат водещи при бъдещото райониране. За страдание, обаче, предлагането на министерството демонстрира безспорна безхаберност, да не използваме по-силни думи.
Ето малко елементи. За Кохезионната политика сега са дефинирани 3 равнища на достъп, т.е. 3 категории на регионите или районите за интервала 2014-2020 година:
- По-слабо развити райони – това са районите с Брутният вътрешен продукт на глава в стандарт на покупателна дарба (СПС) под 75% от междинното за Европейски Съюз
- Региони в преход – с БВП/глава сред 75 и 90% от междинното за Европейски Съюз
- По-силно развити райони – с БВП/глава над 90% от междинното за Европейски Съюз.
Близо половината от средствата за доближаване за програмния интервал 2014-2020 година са заделени за по-слабо развитите райони, към 10% от ресурсите – за районите в преход, а към 15% - за по-силно развитите райони.
Най-вероятно след 2020 година Кохезионната политика и средствата за нея обаче ще претърпят промени. По всичко проличава, че измененията ще са в посока понижение на бюджета за тази политика и като безспорна сума, и като дял от общия бюджет на Европейски Съюз. По-рано тази година Европейската комисия разгласява официално съобщение, в което излага своите визии за бъдещата 7-годишна рамка и вероятните разновидности за деяние. При два от трите разновидността за бъдещата Кохезионна политика, изложени от Комисията, Кохезионната политика стопира да поддържа региони в преход и по-силно развити региони и продължава да поддържа или единствено така наречен кохезионни страни, или по едно и също време по-слабо развитите региони и кохезионните страни.
Именно тези бъдещи проекти за смяна в Кохезионната политика имат непосредствено отношение към България и нейните региони от позиция на достъпа им до евросредства. В момента (по данни за 2016 г.) Югозападният регион към този момент има Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 78% от средноевропейското, т.е. той автоматизирано минава в категорията „ регион в преход”, в случай че остане в сегашните си граници (както е препоръчано в законопроекта). Това значи, че в случай че се одобри единият от гореспоменати разновидности за бъдещата Кохезионна политика, то Югозападният регион ще остане с отсечен достъп до парите по Кохезионната политика. А точно в този регион е концентрирано към 1/3 от популацията и близо половината от работещите и производството на страната.
Дори и сега, с достъп до кохезионни средства, бюджетът на столицата се задъхва. Фактът, че тук е съсредоточена работна мощ и данъкоплатците не значи нищо за локалния бюджет – при неналичието на действителна фискална децентрализация всичко „ заминава” към централния бюджет и от това страдат точно най-развитите, само че и най-пренаселените общини-икономически центрове като София. Ако София не беше усвоявала пари по Кохезионната политика, то метро и досега нямаше да има; нямаше евентуално да има и огромна част от модерната пътна инфраструктура като детелини, северни тангенти, ново околовръстно шосе и така нататък
Всякакви противодействия по линията провинция-София нямат никаква място в дебата за новите региони. Последните месеци се чуха отзиви, че София „ изсмуквала” парите за по-бедните региони на страната. Тези терзания демонстрират цялостно недоумение на това по какъв начин работят тези принадлежности – те не са игра с нулева сума, т.е. в случай че София и областите към София са отрязани от достъп до кохезионни средства, другите региони на страната няма да имат достъп до повече средства. Ако София се развива по-бавно, това няма да значи по-бързо развиване на другите региони (вероятно ще значи тъкмо противоположното, поради икономическите и обществените връзки сред другите елементи на страната).
Та по този начин. Има още доста малко време преди държавното управление да показа новото райониране на Европейска комисия и Евростат. Дано да го направи умно и прагматично, без да ощетява никой регион на страната.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ