Амнести: Проблемът със свободата на словото в България се влошава
Амнести Интернешънъл разгласява годишния си отчет за положението на правата на индивида по света.
Новото издание на отчета покрива 156 страни и регистрира съветската инвазия в Украйна като един от основните фактори за утежняването на положението на правата на индивида и подкопаване на нежния баланс на многостранната международна система.
В световен проект организацията сигнализира за възходящо двуличие и използване на двойни стандарти в отношението към нарушаването на правата на индивида от другите страни, което разкрива неспособността на интернационалната общественост да схване пореден метод за отбрана правата на индивида на всички места по света.
В частта си за България отчетът насочва вниманието към задълбочаващото се утежняване на свободата на изложение, като отбелязва честите случаи на тормоз и непозволени правосъдни каузи против публицисти, както и неналичието на публицистична самостоятелност в медиите под контрола на олигарси и политически фигури. Амнести Интернешънъл показва незабавната потребност от ограничения за справяне с увеличаващите се случаи на домашно принуждение и неналичието на съответни услуги за поддръжка и отбрана на жертвите.
Свобода на изразяване
Журналистите и самостоятелните медии, отразяващи тематики, свързани с проведената престъпност, корупцията или правата на малцинствата, бяха подложени на непрекъснати закани и тормоз, и
постоянно ставаха жертва на непозволени правосъдни каузи от страна на държавни чиновници и предприемачи.
Проучване на Асоциацията на европейските публицисти сподели, че всеки втори публицист е бил подложен на непозволен напън, а всеки десети е бил заплашван със съд. Това имаше възпиращо влияние върху отразяването на събитията и докара до увеличение на автоцензурата.
Журналистите и правозащитниците, живеещи отвън столицата София, са изключително уязвими към заплашване.
Големите медии остават под контрола на политици и олигарси, което в допълнение подкопава публицистичната самостоятелност и ограничаваше достъпа до информация.
През ноември Народното събрание одобри на първо четене промени за хармонизиране на Наказателния кодекс с решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по отношение на свободата на изложение. Измененията ще отстранен съществуващата наредба, която третира клеветата по отношение на държавен чиновник като утежняващо събитие, и ще понижат несъразмерните и непропорционални санкции за клюка.
Права на бежанците и мигрантите
Рязко набъбна броят на бежанците и мигрантите, които желаеха да влязат в страната през границата с Турция. Властите записаха 85 000 души, което е над два пъти повече спрямо 2021 година Връщането на хора без самостоятелно разглеждане на обособените случаи, от време на време посредством използване
на принуждение, остава необятно публикувана процедура.
Правозащитни организации оповестиха за продължаващи дискриминационни практики в системата за даване на интернационална протекция, като молбите на жители на някои страни, в това число Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, се отхвърлят автоматизирано.
България одобри близо 1 милион украинци, най-вече дами и деца, и обезпечи достъп до опазване на здравето, обществени услуги и обучение на 150 000, които останаха в страната. Много бежанци напуснаха страната след септември на фона на възходящата неустановеност по отношение на удължаването на схемата за хотелско настаняване от страна на държавното управление. Върховният комисариат на Организация на обединените нации за бежанците прикани управляващите да обезпечат трайно решение за настаняване на бежанците.
На няколко пъти управляващите краткотрайно настаняваха украински бежанци, в това число фамилии с деца, в център за краткотрайно настаняване в Елхово, който е плануван като място за задържане на хора, влезнали нелегално в страната. Неправителствената организация Български хелзинкски комитет посочи несъответстващите и недостойни условия в центъра в Елхово.
Сексуално принуждение и принуждение, учредено на пола
Случаите на домашно принуждение, които внезапно се усилиха по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват.
До края на годината не бяха признати промени
в Закона за отбрана от домашно принуждение и в Наказателния кодекс, целящи по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство с интернационалните стандарти и усилване на отбраната на жертвите.
Комисарят по правата на индивида на Съвета на Европа изиска от управляващите незабавно да се оправят с острата липса на услуги за поддръжка на жертвите на домашно принуждение във всички елементи на страната.
Права на ЛГБТИ хората
През юни съдът в София постанови Боян Расате, претендентът на партия Български народен съюз за президентските избори през 2021 година, да заплати санкция в размер на 3 000 лв. (1 500 евро) за навлизане в център на ЛГБТИ общността - Rainbow Hub – през 2021 година, по време на което обектът е бил опустошен, а един деятел е бил атакуван. Расате беше оневинен по обвиняванията в нахлуване.
През юни Европейски съд по правата на човека прикани България да изплати обезщетение на майката на млад мъж, погубен при хомофобско нахлуване през 2008 година В сходство с решението на Съда, през декември Министерски съвет предложи промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които да дефинират хомофобията като квалифициращо събитие във връзка с закононарушението ликвидиране.
Властите не започнаха стъпки за създаване
на национална тактика и проект за деяние за битка с дискриминирането на основата на полова ориентировка или полова еднаквост.
Дискриминация
През октомври Европейски съд по правата на човека постанови, че управляващите са нарушили правото на персонален и фамилен живот на ромските поданици на Войводиново, които са били прогонени от домовете си по време на бурните антиромски митинги през 2019 година, и подреди на управляващите да изплатят обезщетение. През август Комисията за отбрана от дискриминация съобщи, че прогонването на ромите от Войводиново е акт на дискриминация.
Европейската комисия за битка с расизма и нетолерантността прикани управляващите да положат повече старания за справяне с речта на омразата и предразсъдъците против ромите.
Право на персонален живот
В решение от януари Европейски съд по правата на човека откри, че българските закони за скрито наблюдаване са в нарушаване на Европейската спогодба за правата на индивида.
Съдът съобщи, че законите не дават задоволителни гаранции против случайно или непозволено наблюдаване и че няма задоволителен контрол против непотребен и несъразмерен достъп до съхранявани данни от информационни канали.
Права на хората с увреждания
В две обособени каузи Европейски съд по правата на човека постанови, че България
е лишила от право на глас двама души с умствени увреждания, които са били под лимитирано забраняване. Беше открито, че съществуващата в България фактическа обща възбрана за хора, наранени от умствени увреждания, да гласоподават е непропорционална и неоправдана.
Конституционният съд отхвърли да даде пояснение на националното законодателство, обвързвано с правото на хората с психологични увреждания да гласоподават, като уточни, че съответните разпореждания на Конституцията са задоволително ясни.
Властите потвърдиха уговорката си да закрият профилираните институции за възрастни с увреждания. Правозащитните организации обаче обявиха, че държавното управление би трябвало да усъвършенства общностно основаните услуги, с цел да обезпечи почтена опция на груповото настаняване в институции.
През юни Европейският комитет за попречване на изтезанията прикани България незабавно да одобри ограничения за справяне с неприятните условия на живот и физическото пренебрегване в домовете за обществени грижи.
Тук можете да намерите цялостния текст на отчета на британски език.
Новото издание на отчета покрива 156 страни и регистрира съветската инвазия в Украйна като един от основните фактори за утежняването на положението на правата на индивида и подкопаване на нежния баланс на многостранната международна система.
В световен проект организацията сигнализира за възходящо двуличие и използване на двойни стандарти в отношението към нарушаването на правата на индивида от другите страни, което разкрива неспособността на интернационалната общественост да схване пореден метод за отбрана правата на индивида на всички места по света.
В частта си за България отчетът насочва вниманието към задълбочаващото се утежняване на свободата на изложение, като отбелязва честите случаи на тормоз и непозволени правосъдни каузи против публицисти, както и неналичието на публицистична самостоятелност в медиите под контрола на олигарси и политически фигури. Амнести Интернешънъл показва незабавната потребност от ограничения за справяне с увеличаващите се случаи на домашно принуждение и неналичието на съответни услуги за поддръжка и отбрана на жертвите.
Свобода на изразяване
Журналистите и самостоятелните медии, отразяващи тематики, свързани с проведената престъпност, корупцията или правата на малцинствата, бяха подложени на непрекъснати закани и тормоз, и
постоянно ставаха жертва на непозволени правосъдни каузи от страна на държавни чиновници и предприемачи.
Проучване на Асоциацията на европейските публицисти сподели, че всеки втори публицист е бил подложен на непозволен напън, а всеки десети е бил заплашван със съд. Това имаше възпиращо влияние върху отразяването на събитията и докара до увеличение на автоцензурата.
Журналистите и правозащитниците, живеещи отвън столицата София, са изключително уязвими към заплашване.
Големите медии остават под контрола на политици и олигарси, което в допълнение подкопава публицистичната самостоятелност и ограничаваше достъпа до информация.
През ноември Народното събрание одобри на първо четене промени за хармонизиране на Наказателния кодекс с решенията на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) по отношение на свободата на изложение. Измененията ще отстранен съществуващата наредба, която третира клеветата по отношение на държавен чиновник като утежняващо събитие, и ще понижат несъразмерните и непропорционални санкции за клюка.
Права на бежанците и мигрантите
Рязко набъбна броят на бежанците и мигрантите, които желаеха да влязат в страната през границата с Турция. Властите записаха 85 000 души, което е над два пъти повече спрямо 2021 година Връщането на хора без самостоятелно разглеждане на обособените случаи, от време на време посредством използване
на принуждение, остава необятно публикувана процедура.
Правозащитни организации оповестиха за продължаващи дискриминационни практики в системата за даване на интернационална протекция, като молбите на жители на някои страни, в това число Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, се отхвърлят автоматизирано.
България одобри близо 1 милион украинци, най-вече дами и деца, и обезпечи достъп до опазване на здравето, обществени услуги и обучение на 150 000, които останаха в страната. Много бежанци напуснаха страната след септември на фона на възходящата неустановеност по отношение на удължаването на схемата за хотелско настаняване от страна на държавното управление. Върховният комисариат на Организация на обединените нации за бежанците прикани управляващите да обезпечат трайно решение за настаняване на бежанците.
На няколко пъти управляващите краткотрайно настаняваха украински бежанци, в това число фамилии с деца, в център за краткотрайно настаняване в Елхово, който е плануван като място за задържане на хора, влезнали нелегално в страната. Неправителствената организация Български хелзинкски комитет посочи несъответстващите и недостойни условия в центъра в Елхово.
Сексуално принуждение и принуждение, учредено на пола
Случаите на домашно принуждение, които внезапно се усилиха по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват.
До края на годината не бяха признати промени
в Закона за отбрана от домашно принуждение и в Наказателния кодекс, целящи по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство с интернационалните стандарти и усилване на отбраната на жертвите.
Комисарят по правата на индивида на Съвета на Европа изиска от управляващите незабавно да се оправят с острата липса на услуги за поддръжка на жертвите на домашно принуждение във всички елементи на страната.
Права на ЛГБТИ хората
През юни съдът в София постанови Боян Расате, претендентът на партия Български народен съюз за президентските избори през 2021 година, да заплати санкция в размер на 3 000 лв. (1 500 евро) за навлизане в център на ЛГБТИ общността - Rainbow Hub – през 2021 година, по време на което обектът е бил опустошен, а един деятел е бил атакуван. Расате беше оневинен по обвиняванията в нахлуване.
През юни Европейски съд по правата на човека прикани България да изплати обезщетение на майката на млад мъж, погубен при хомофобско нахлуване през 2008 година В сходство с решението на Съда, през декември Министерски съвет предложи промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които да дефинират хомофобията като квалифициращо събитие във връзка с закононарушението ликвидиране.
Властите не започнаха стъпки за създаване
на национална тактика и проект за деяние за битка с дискриминирането на основата на полова ориентировка или полова еднаквост.
Дискриминация
През октомври Европейски съд по правата на човека постанови, че управляващите са нарушили правото на персонален и фамилен живот на ромските поданици на Войводиново, които са били прогонени от домовете си по време на бурните антиромски митинги през 2019 година, и подреди на управляващите да изплатят обезщетение. През август Комисията за отбрана от дискриминация съобщи, че прогонването на ромите от Войводиново е акт на дискриминация.
Европейската комисия за битка с расизма и нетолерантността прикани управляващите да положат повече старания за справяне с речта на омразата и предразсъдъците против ромите.
Право на персонален живот
В решение от януари Европейски съд по правата на човека откри, че българските закони за скрито наблюдаване са в нарушаване на Европейската спогодба за правата на индивида.
Съдът съобщи, че законите не дават задоволителни гаранции против случайно или непозволено наблюдаване и че няма задоволителен контрол против непотребен и несъразмерен достъп до съхранявани данни от информационни канали.
Права на хората с увреждания
В две обособени каузи Европейски съд по правата на човека постанови, че България
е лишила от право на глас двама души с умствени увреждания, които са били под лимитирано забраняване. Беше открито, че съществуващата в България фактическа обща възбрана за хора, наранени от умствени увреждания, да гласоподават е непропорционална и неоправдана.
Конституционният съд отхвърли да даде пояснение на националното законодателство, обвързвано с правото на хората с психологични увреждания да гласоподават, като уточни, че съответните разпореждания на Конституцията са задоволително ясни.
Властите потвърдиха уговорката си да закрият профилираните институции за възрастни с увреждания. Правозащитните организации обаче обявиха, че държавното управление би трябвало да усъвършенства общностно основаните услуги, с цел да обезпечи почтена опция на груповото настаняване в институции.
През юни Европейският комитет за попречване на изтезанията прикани България незабавно да одобри ограничения за справяне с неприятните условия на живот и физическото пренебрегване в домовете за обществени грижи.
Тук можете да намерите цялостния текст на отчета на британски език.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ
