В Лондон е учредена международната организация Амнести Интернешънъл
" Амнести Интернешънъл " е интернационална неправителствена и самостоятелна организация за отбрана на човешките права със седалище в Лондон, Обединено кралство. Удостоена е с Нобелова премия за мир за 1977 година Основава се на Всеобщата декларация за правата на индивида на Организация на обединените нации (1948). Има секции в 58 страни и над 3 милиона членове и поддръжници допълнително от 150 страни. Издава годишни отчети, в които подлага на критика нарушаванията на човешките права. От 2010 година се управлява от генералния секретар Салил Шети (Salil Shetty) от Индия.
Организацията е учредена през юли 1961 година от английския правист Питър Бененсън. Поводът е прочетена от него публикация, разказваща за ориста на двама португалски студенти, прекарали 7 години в затвор, единствено тъй като вдигнали наздравица за „ свободата “ (употребата на думата „ независимост “ в Португалия по време на ръководството на Антонио ди Оливейра Салазар е забранена). На 28 май 1961 година Питър Бененсън разгласява в английския вестник „ Обзървър “ публикация със заглавие „ Забравените пандизчии “, в която приканва да се освободят пандизчиите на съвестта. Бененсън предлага хората да залеят държавните управления с писма, в които да желаят независимост за политическите пандизчии. Статията е преиздадена в доста европейски вестници и намира необятен публичен интерес. Последвалата я акция „ Апел за прошка, 1961 “ се счита за начало на „ Амнести Интернешънъл “.
Първи президент и съосновател на „ Амнести Интернешънъл “ е ирландският нобелов лауреат Шон Макбрайд. Между многочислените някогашни подзащитници на организацията са президентите на Южна Африка, Нигерия, Южна Корея и Чехия – Нелсън Мандела, Олусегун Обасанджо, Ким Те Чжун и Вацлав Хавел.
Лого на организацията е увита с бодлива тел свещ и надпис „ работещ в отбрана на човешките права по света “ (working to protect human right worldwide).
Амнести Интернешънъл на първо място насочва своята работа към държавните управления, само че също по този начин се обръща и към непревителствени организации и самостоятелни персони.
Съществуват 6 основни сфери, в които работи „ Амнести “ :
права на дамите, права на децата, права на националните малцинства и локални права;
преустановяване на насилието;
унищожаване на смъртното наказание;
права на бежанците;
права на пандизчиите поради техните убеждения;
отбрана на човешкото достолепие.
Някои характерни цели са: унищожаване на смъртното наказване, извънсъдебните изтезания и „ изгубванията “, обезпечаване на затворнически условия, отговарящи на интернационалния стандарт за човешките права, обезпечаване на почтено и заслужено правосъдно дело за всички политически пандизчии, обезпечаване на гратис обучение за всички деца по света, узаконяване на аборта, битка против своеволията на правораздаването, преустановяване на потреблението на деца като бойци, освобождение на всички пандизчии поради своите убеждения, промотиране на стопански, социали и културни права на изолираните общества, предотвратяване на бранителите на човешки права, промотиране на религиозна приемливост, преустановяване на насилието, прекъсване на противозаконните убийства при въоръжени спорове, поддръжка на правата на бежанците, емигрантите, търсещите леговище и отбрана на човешкото достолепие.
За да реализира тези цели, „ Амнести Интернешънъл “ развива няколко метода за издание на информация и активизиране на публичното мнение. Организацията счита за една от своите сили публикуването на безпристрастни и точни отчети. Докладите се организират посредством: интервюиране на жертви или публични лица, наблюдение на правосъдни каузи, работа с локални деятели по човешките права, медиен мониторинг. Целта е да се разпращат до медиите навременни прес релийзи и информация за новинарски бюлетини и уеб сайтове.
Кампаниите за активизиране на публичното мнение могат да придобият формата на самостоятелни, държавни или тематични акции. Използват се разнообразни похвати, като да вземем за пример директни молби, медийна и публицистична активност и обществени демонстрации. Много постоянно наред с акциите се организират и набирания на разнообразни средства.
Ролята на „ Амнести Интернешънъл “ е да увеличи публичното внимание върху въпросите, които повдига казусът с човешките права.
Организацията е учредена през юли 1961 година от английския правист Питър Бененсън. Поводът е прочетена от него публикация, разказваща за ориста на двама португалски студенти, прекарали 7 години в затвор, единствено тъй като вдигнали наздравица за „ свободата “ (употребата на думата „ независимост “ в Португалия по време на ръководството на Антонио ди Оливейра Салазар е забранена). На 28 май 1961 година Питър Бененсън разгласява в английския вестник „ Обзървър “ публикация със заглавие „ Забравените пандизчии “, в която приканва да се освободят пандизчиите на съвестта. Бененсън предлага хората да залеят държавните управления с писма, в които да желаят независимост за политическите пандизчии. Статията е преиздадена в доста европейски вестници и намира необятен публичен интерес. Последвалата я акция „ Апел за прошка, 1961 “ се счита за начало на „ Амнести Интернешънъл “.
Първи президент и съосновател на „ Амнести Интернешънъл “ е ирландският нобелов лауреат Шон Макбрайд. Между многочислените някогашни подзащитници на организацията са президентите на Южна Африка, Нигерия, Южна Корея и Чехия – Нелсън Мандела, Олусегун Обасанджо, Ким Те Чжун и Вацлав Хавел.
Лого на организацията е увита с бодлива тел свещ и надпис „ работещ в отбрана на човешките права по света “ (working to protect human right worldwide).
Амнести Интернешънъл на първо място насочва своята работа към държавните управления, само че също по този начин се обръща и към непревителствени организации и самостоятелни персони.
Съществуват 6 основни сфери, в които работи „ Амнести “ :
права на дамите, права на децата, права на националните малцинства и локални права;
преустановяване на насилието;
унищожаване на смъртното наказание;
права на бежанците;
права на пандизчиите поради техните убеждения;
отбрана на човешкото достолепие.
Някои характерни цели са: унищожаване на смъртното наказване, извънсъдебните изтезания и „ изгубванията “, обезпечаване на затворнически условия, отговарящи на интернационалния стандарт за човешките права, обезпечаване на почтено и заслужено правосъдно дело за всички политически пандизчии, обезпечаване на гратис обучение за всички деца по света, узаконяване на аборта, битка против своеволията на правораздаването, преустановяване на потреблението на деца като бойци, освобождение на всички пандизчии поради своите убеждения, промотиране на стопански, социали и културни права на изолираните общества, предотвратяване на бранителите на човешки права, промотиране на религиозна приемливост, преустановяване на насилието, прекъсване на противозаконните убийства при въоръжени спорове, поддръжка на правата на бежанците, емигрантите, търсещите леговище и отбрана на човешкото достолепие.
За да реализира тези цели, „ Амнести Интернешънъл “ развива няколко метода за издание на информация и активизиране на публичното мнение. Организацията счита за една от своите сили публикуването на безпристрастни и точни отчети. Докладите се организират посредством: интервюиране на жертви или публични лица, наблюдение на правосъдни каузи, работа с локални деятели по човешките права, медиен мониторинг. Целта е да се разпращат до медиите навременни прес релийзи и информация за новинарски бюлетини и уеб сайтове.
Кампаниите за активизиране на публичното мнение могат да придобият формата на самостоятелни, държавни или тематични акции. Използват се разнообразни похвати, като да вземем за пример директни молби, медийна и публицистична активност и обществени демонстрации. Много постоянно наред с акциите се организират и набирания на разнообразни средства.
Ролята на „ Амнести Интернешънъл “ е да увеличи публичното внимание върху въпросите, които повдига казусът с човешките права.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ