The National Interest предсказа добро бъдеще на руския учебнобоен самолет Як-130
Американското издание The National Interest описа за лекия съветски учебнобоен аероплан Як-130, като му предсказа положително бъдеще в обявата „ Meet Russia's Yak-130, the Killer Light-Combat Jet You Never Heard of (Until Now)”.
Самолетът Yakovlev Yak 130, създаден директно след разпадането на Съветския съюз, е един от най-хубавите модерни подготвителни леки бойни самолети на интернационалния оръжеен пазар.
Изискванията за самолета в началото бяха заложени в края на 80-те години на предишния век като за нов подготвителен аероплан, който да размени всеобщия флот на създаваните в Чехия въздушни платформи Aero L-29 Delfín и L-39 Albatros.
На състезанието бяха показани пет типа мостри, в това число Sukho S-54, Myasishchev M-200, Mikoyan MiG-AT и Yakovlev Yak-UTS. Въпреки това все още на окончателното раздробяване на Съветския съюз през 1991 година, единствено плановете „ Микоян " и „ Яковлев " продължиха присъединяване си в състезанието. С възникването на новата самостоятелна Русия в изискванията на стопански и обществен срив финансирането беше лимитирано и развиването продължи постепенно.
Всъщност, до момента в който плановото бюро „ Яковлев " значително довърши главния дизайн на Як-130 до 1993 година, обстановката по финансирането накара компанията да търси външни вложения, макар че съветските военновъздушни сили избраха своя реактивен мотор за понататъшно развиване. Затова „ Яковлев” подписа контракт за партньорство за взаимно създаване и маркетинг на Як-130 с италианската самолетна компания „ Аермаки " през същата година. Тъй като развиването продължи, първият тестов аероплан Yak-130D направи първия си полет от летище „ Громов " на 25 април 1996 година
Партньорството в последна сметка се задълбочи, само че през 2000 година руснаците и италианците потеглиха по обособени пътища. Италианците заплатиха на съветската компания Щатски долар 77 млн. за техническа документи на Yak-130 и продължиха да развиват версията на самолета като Alenia Aermacchi M-346, който към този момент служи на редица западни Военновъздушни сили. Италианската версия на самолета може даже да продължи да служи и в американските Военновъздушни сили, в случай че бъде определена за победител в надпреварата за TX.
Яковлев, към този момент част от Irkut Corporation, продължи да развива Yak-130 за своя вътрешен пазар и най-сетне победи МиГ-АТ на 16 април 2002 година, когато бе определен за подготвителна машина за съветските Военновъздушни сили. Развитието от този миг продължи релативно бързо. На 30 април 2004 година старшият тестов водач Роман Такаев излетя на първия експериментален полет на Як-130, издигнат в завода „ Сокол " в Нижни Новгород. Производството е преместено в Иркутск през 2006 година, а полетното тестване завършва до 2009 година Самолетът публично влиза на работа в съветските Военновъздушни сили през 2010 година, които в този момент имат към 95 машини от този вид.
От 2011 година Як-130 е изнасян в разнообразни страни: Беларус има 8, Алжир и Бангладеш разполагат с по 16 самолета, Мианмар има 12 самолета. Сирия също е поръчала 26 Як-130, само че положението на тази договорка е неразбираемо.
Руската версия на Yak-130 не се изяви изключително добре на интернационалния пазар, само че италианският му братовчед M346 се показва добре в Италия, Израел, Сингапур, Полша и Туркменистан. „ Леонардо”, производителят на самолетите M346, може да завоюва контракта за американската TX стратегия. С утвърждението на Военновъздушни сили на Съединени американски щати вратата щеше да се отвори за продажби по целия свят.
Основният дизайн на Yak-130 е здрав и е добре изпълнен, който евентуално занапред ще осъществя повече продажби в двата си разнообразни разновидността. От позиция на суровата аеродинамична линия, Yak-130 не е толкоз изтънчен, колкото италианския си дериват, притежаващ моторите на европейския реактивен мотор Honeywell F124-GA-200, по-лекото тегло и малко по-фината аеродинамика. Въпреки това, Yak-130 предлага чудесно изцяло показване, което разрешава да се възпроизвежда осъществяването на четвърто и пето потомство подготвителни самолети за начално образование.
Руският аероплан може да поддържа постоянен следен полет при ъгли на офанзива до 35 градуса, което се приближава до качествата на изтребители като МиГ-29, Су-30 и даже западни видове като F/A-18E/FSuper Hornet. Също по този начин машината има отличното съответствие на двигателната тяга/тегло от 0,8, което му разрешава да поддържа високи радиални претоварвания (g), скороподемност и положителни характерности при политане.
Превод и редакция: БЛИЦ
Самолетът Yakovlev Yak 130, създаден директно след разпадането на Съветския съюз, е един от най-хубавите модерни подготвителни леки бойни самолети на интернационалния оръжеен пазар.
Изискванията за самолета в началото бяха заложени в края на 80-те години на предишния век като за нов подготвителен аероплан, който да размени всеобщия флот на създаваните в Чехия въздушни платформи Aero L-29 Delfín и L-39 Albatros.
На състезанието бяха показани пет типа мостри, в това число Sukho S-54, Myasishchev M-200, Mikoyan MiG-AT и Yakovlev Yak-UTS. Въпреки това все още на окончателното раздробяване на Съветския съюз през 1991 година, единствено плановете „ Микоян " и „ Яковлев " продължиха присъединяване си в състезанието. С възникването на новата самостоятелна Русия в изискванията на стопански и обществен срив финансирането беше лимитирано и развиването продължи постепенно.
Всъщност, до момента в който плановото бюро „ Яковлев " значително довърши главния дизайн на Як-130 до 1993 година, обстановката по финансирането накара компанията да търси външни вложения, макар че съветските военновъздушни сили избраха своя реактивен мотор за понататъшно развиване. Затова „ Яковлев” подписа контракт за партньорство за взаимно създаване и маркетинг на Як-130 с италианската самолетна компания „ Аермаки " през същата година. Тъй като развиването продължи, първият тестов аероплан Yak-130D направи първия си полет от летище „ Громов " на 25 април 1996 година
Партньорството в последна сметка се задълбочи, само че през 2000 година руснаците и италианците потеглиха по обособени пътища. Италианците заплатиха на съветската компания Щатски долар 77 млн. за техническа документи на Yak-130 и продължиха да развиват версията на самолета като Alenia Aermacchi M-346, който към този момент служи на редица западни Военновъздушни сили. Италианската версия на самолета може даже да продължи да служи и в американските Военновъздушни сили, в случай че бъде определена за победител в надпреварата за TX.
Яковлев, към този момент част от Irkut Corporation, продължи да развива Yak-130 за своя вътрешен пазар и най-сетне победи МиГ-АТ на 16 април 2002 година, когато бе определен за подготвителна машина за съветските Военновъздушни сили. Развитието от този миг продължи релативно бързо. На 30 април 2004 година старшият тестов водач Роман Такаев излетя на първия експериментален полет на Як-130, издигнат в завода „ Сокол " в Нижни Новгород. Производството е преместено в Иркутск през 2006 година, а полетното тестване завършва до 2009 година Самолетът публично влиза на работа в съветските Военновъздушни сили през 2010 година, които в този момент имат към 95 машини от този вид.
От 2011 година Як-130 е изнасян в разнообразни страни: Беларус има 8, Алжир и Бангладеш разполагат с по 16 самолета, Мианмар има 12 самолета. Сирия също е поръчала 26 Як-130, само че положението на тази договорка е неразбираемо.
Руската версия на Yak-130 не се изяви изключително добре на интернационалния пазар, само че италианският му братовчед M346 се показва добре в Италия, Израел, Сингапур, Полша и Туркменистан. „ Леонардо”, производителят на самолетите M346, може да завоюва контракта за американската TX стратегия. С утвърждението на Военновъздушни сили на Съединени американски щати вратата щеше да се отвори за продажби по целия свят.
Основният дизайн на Yak-130 е здрав и е добре изпълнен, който евентуално занапред ще осъществя повече продажби в двата си разнообразни разновидността. От позиция на суровата аеродинамична линия, Yak-130 не е толкоз изтънчен, колкото италианския си дериват, притежаващ моторите на европейския реактивен мотор Honeywell F124-GA-200, по-лекото тегло и малко по-фината аеродинамика. Въпреки това, Yak-130 предлага чудесно изцяло показване, което разрешава да се възпроизвежда осъществяването на четвърто и пето потомство подготвителни самолети за начално образование.
Руският аероплан може да поддържа постоянен следен полет при ъгли на офанзива до 35 градуса, което се приближава до качествата на изтребители като МиГ-29, Су-30 и даже западни видове като F/A-18E/FSuper Hornet. Също по този начин машината има отличното съответствие на двигателната тяга/тегло от 0,8, което му разрешава да поддържа високи радиални претоварвания (g), скороподемност и положителни характерности при политане.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ