National Review: Америка трябва да се присъедини към състезанието за Велика сила
Американското издание National review смята, че в този момент Съединени американски щати не са подготвени за ролята на международен водач. Страната е разграничена политически и отстъпва по конкуренция на обединените сили на Китай и Русия. Съединени американски щати не съумяха да се оправят с „ демократичната глобализация “. Изправени пред възходящата опасност от Китай и Русия, Съединени американски щати би трябвало да възстановят своите защитни качества и патриотичното единение на нацията. Американският хайлайф би трябвало да смекчи пламенността на „ еднополюсния “ свят и да се оправи с проблемите на вътрешното единение на нацията.
Вече близо пет години държавното управление на Съединени американски щати, американските мозъчни тръстове и учени по интернационалните връзки пренасочиха вниманието ни към възраждането на конкуренцията на огромните сили. Администрацията на Тръмп от дълго време регистрира изменящата се стратегическа среда в своята Стратегия за национална сигурност и Стратегия за национална защита и съдейки по Временните стратегически правила за национална сигурност на администрацията на Байдън през март тази година, общият акцент върху Китай и Русия като възходящи закани, то е евентуално да останем в центъра на нашите цели. Въпреки това, макар непрекъснатото разискване на тази тематика, не беше реализиран консенсус по отношение на мечтаните крайни цели на страната ни. И това е главен въпрос, тъй като без ясна визия за това по какъв начин наподобява успеха, не можем да оценим надеждно по какъв начин да действаме за реализиране на стремежи резултат и да определим какви запаси сме подготвени да отделим за това. Както споделя добре известната сентенция: в случай че не знаеш накъде отиваш, всякога ще те води до такава степен.
Либералният институционализъм, който доминираше стратегическата ни мисъл през последните три десетилетия и насочи американската мощност към неприятно ръководени планове и войни във вторичните военни театри, към момента е във въздуха. Нашият политически хайлайф наподобява не желае или може би не е в положение да одобри наследството от своето недоумение къде Америка е попаднала през 1990 година след решителна победа в полумрачната битка против Съветския съюз. Нашата велика тактика след 1990 година, в случай че можете да я наречете по този начин, беше фокусирана главно върху арогантния „ успех “ (в края на краищата историята „ завърши “) - и върху насладата от нашия „ еднополюсен свят “.
Подхранвана от правилата след Студената война по отношение на универсалността на демокрацията, и от желанието на нашия политически хайлайф да одобри експортно насочения имперски демократизъм и глобалистическите теории за рационализация като основа за мира и просперитета на страната, ние се държахме по този начин, като че ли сме на прав път към „ кантиански “ либерален свят. След терористичната офанзива от 11 септември обаче, всичко, което остана от този стратегически дизайн, се трансформира и до през днешния ден в най-хаотичните американски идеологически скитания, които доведоха до метеоритен скок в „ построяването на народна власт “, „ построяването на страната “ и „ построяването на нацията “ ", което завлече Съединени американски щати в 20 години един тип „ англо-бурска война от XXI век ", която коства хиляди американски животи и трилиони долари.
Междувременно, тъкмо пред носа ни, Китай продължи да пораства, подхранван от вложения на американски и европейски капитал, и от американската софтуерна и просветителна система, която е произвела стотици хиляди китайски инженери. През това време Русия също възвръща своите позиции, модернизира армията си и стартира да преразглежда международния ред, който се е развил в Евразия след края на Студената война.
![Съединени американски щати блокираха свързани с Иран новинарски уеб страници]( "Съединени американски щати блокираха свързани с Иран новинарски уеб страници")
Съединени американски щати блокираха свързани с Иран новинарски уеб страници
Съединени американски щати отстраниха десетки ирански уеб страници за вести, които упрекнаха в разпространяване на дезинформация, съобщи BBC. Много уеб сайтове бях...
Нашите глобалисти в действителност са постигнали един явен триумф в построяването на нацията: те са съдействали за растежа на Брутният вътрешен продукт на Китайската национална република с 900% единствено за 30 години. В същото време КНР организираше доста хитра комерсиална политика, изнудваше интелектуална благосъстоятелност от западни компании за достъп до техните лични пазари, крадеше резултати от научноизследователска и развойна активност и обучаваше бъдещите си дизайнери на оръжия в STEM стратегии в най-хубавите колежи и университети в Америка. (През 2019 година, малко преди пандемията covid-19, от към 1 милион интернационалните студенти в университети в Съединени американски щати, 370 000 са китайски студенти, най-вече в STEM области.) Пекин даже стартира да поръчва и финансира фундаментални проучвания на учени от американски университети, при изискване че резултатите се трансферират в благосъстоятелност на Китай и че рецензията на политиките на ККП в тях е неприемлива. С тази визия пред нас от самото начало Конгресът и държавното управление на Съединени американски щати не направиха малко, с цел да спрат това, което докара до прехвърлянето на бисери от американската технология и ноу-хау на нашия съперник, за основаването на които бяха нужни генерации. И в цялостно несъгласие с нашите хрумвания за „ редовно доближаване “ - убеждението, че Китай и други диктатури ще станат по-подобни на „ нас “ - либерализирани и демократизирани, с цел да обслужват нашата нововъзникваща междинна класа, в този момент виждаме, че в действителност ставаме все по-подобни на тях: ние имаме „ затворнически капитализъм “, нашите демократични институции са под опасност и американското федерално държавно управление е готово да „ прикрие “ обичайния ни демократичен държавен развой на ръководство.
Днес, макар цялата изразителност, която единствено видимо приказва за нуждата от опълчване на две „ възходящи закани “ в лицето на Китай и Русия, „ глобализираният “ бизнес, както нормално, продължава да си затваря очите за тези закани, когато става въпрос за комерсиална облага. Повечето от нашите политически елити наподобява не са в положение да създадат първата и най-важна стъпка - спиране на достъпа на Пекин до нашата база за научноизследователска и развойна активност и спиране на веригите ни за доставка от Китай. Накратко, корпоративната лакомия, маскирана като глобалистка идеология, направи допустимо превишаването на целите на американската национална сигурност.
Не постоянно е било по този начин. През 1949 година, по време на Студената война, е основан по този начин нареченият Координационен комитет на НАТО за многостранен надзор на износа (COCOM), с цел да се подсигурява, че търговията със Съветския съюз и неговите съдружници не им разрешава да получат достъп до технологии, свързани с оръжията, като групово координира измежду съдружниците, ограничения, които подсигуряваха, че никоя технология с двойна приложимост не може да доближи до нашите съперници. Тази политика беше основен фактор за окончателната победа на Запада над Съветския съюз. За да прецените какъв брой радикално са се трансформирали нещата от този момент, имайте поради, че комисията по външни връзки на Сената създаде Закона за стратегическата конкуренция от 2021 година през април тази година, с цел да се опълчи на възходящото въздействие на Китай в технологиите и търговията.
И по този начин, след четири десетилетия на даване на КНР достъп до всички равнища и пластове на нашето общество, ние сме наясно с обстоятелството, че нашата индустриална мощност е изчерпана, нашето общество е дестабилизирано и нашите военни вериги за доставки са унищожени от все по-голям брой на обособени точки на щета. Време е да превърнем целите на националната сигурност на Съединени американски щати в мотор на нашата икономическа политика и да спрем приключването на технологии в Китай. Ако желаеме да имаме късмет да спечелим конкуренцията си с КНР, би трябвало да създадем сложен избор, когато става въпрос за отбрана на нацията и по-нататък нейната икономическа политика. Ако желаеме да живеем в свят, който е в полза на Америка, както и на ползите на други съюзнически демокрации, би трябвало ясно да идентифицираме силите, които ни пречат да подхващат решителни дейности. да ги блокира и да им се опълчи и - в случай че се стигне до това - да ги победи.
Просто казано: Докато Съединените щати и техните демократични съдружници не вземат твърдо решение да откъснат нашите сериозни вериги за доставки от Китай, ние ще продължим да вървим към проваляне, защото технологията и сензитивната техническа информация не могат да бъдат по едно и също време трансферирани в държава-противник, до момента в който в това време да разчитате на победа над него. Необходимостта от твърдо разединение от Китай е може би най-голямото стратегическо предизвикателство, пред което са изправени Съединени американски щати и техните съдружници, защото преместването на нашите вериги за доставки ще получи скъпо и мощно се опълчване, не на последно място от американски и европейски компании, които са вложили надълбоко в тях.
![Байдън показва нова тактика за битка с престъпността]( "Байдън показва нова тактика за битка с престъпността")
Байдън показва нова тактика за битка с престъпността
Рязкото увеличение на броя на закононарушенията в няколко от огромните градове в Съединени американски щати провокира от ден на ден безпокойствие у жителите на стр...
Съединените щати не могат да сдържат Китай по метода, по който го правеха със Съветския съюз по време на Студената война; по-скоро те би трябвало да надминат Китай (и Русия) в сериозните нови технологии, които ще са нужни, с цел да съживят и трансформират американската промишленост и стопанската система като цяло, тъй че Съединени американски щати да могат да възстановят своята национална мощност през този век. Ключово стратегическо предизвикателство за Съединени американски щати в бъдеще би трябвало да бъде възобновяване на нашата промишленост. Запазването на Съединените щати като самостоятелна национална страна изисква възобновяване на индустриалната база на страната в области, сериозни за националната ни сигурност. Това значи и актуализиране на нашата просветителна система, с цел да влагаме в STEM стратегии в гимназиите, както и в колежите и университетите.
Друга цел би трябвало да бъде усилване на единството на нацията, което изисква пресъздаване на обща национална еднаквост за американците. Като основа на такава еднаквост, ние би трябвало да се върнем и развием концепцията за поданство, учредено на общо американско завещание и завършено от нашата гражданска просвета. Разделящите се общества вкъщи, възходящото „ расово наличие “ на обществения дискурс и индоктринирането на млади американци с канони за националната еднаквост, основаващи се на „ теорията на сериозната раса “, подкопават напъните ни за противопоставяне на възходящите закани от Китай и Русия. Общество, подготвено да ненавижда своята история и наследството си, няма да бъде задоволително стабилно, с цел да се сплоти по време на рецесия.
За да запазим Америка в сигурност и разцвет, ние също би трябвало да променим метода, по който гледаме на света и по какъв начин взаимодействаме с други народи. Вече се вижда появяването на нов международен ред, обратно на американските национални ползи, при който Китай интензивно прониква в европейския и американския континент и уверено трансформира евразийския континент в центъра на новата икономическа система, която основава. В жизненоважен народен интерес на Америка е да се предотврати консолидирането на подобен международен ред. Защото в случай че в края на играта би трябвало да има - да използваме термина на Джон Мирсхаймер - две „ международни системи “, едната водена от Съединени американски щати, а другата от Китай, тогава резултатът няма да бъде в интерес на Съединени американски щати, тъй като в случай че нашата политика не се промени, Китай в последна сметка ще изпревари Америка по основни индикатори за мощност. Водещият принцип на бъдещата тактика на Съединени американски щати би трябвало да бъде гарантиране, че такива самостоятелни " светове " няма да зародят, защото съпътстващата ги световна биполярност би противоречала на мощните страни на Америка, като блокира Съединени американски щати, нормално морска мощ, извънредно в Западното полукълбо.
Политиката на действително поддържане на салдото на силите, подсилване на наличието на Съединени американски щати в сериозни световни райони и подсилване на американските съюзи, учредени на ползи, а не на правила, ще бъде от решаващо значение за тази тактика. Това постанова да преосмислим своите наследени институции, както и нашите съюзи. Съединените щати ще би трябвало да вземат тежки решения дали да продължат да харчат запаси за съдружници, които към този момент не поддържат задачите ни, или по-лошо, в този момент са изцяло обвързани с Китай или да работят в тясно съдействие с Русия в съпротива на ползите на Америка. Бюрократичните " остарели " съюзи би трябвало да се правят оценка по действителния им боен принос за общата ни сигурност. НАТО би трябвало да бъде реформирана, тъй че да има действителни, високо подготвени военни качества.
Суровата действителност на днешното световно систематизиране на властта е, че ние влязохме в може би най-сериозната битка, защото Гражданската война заплашваше да раздра американската страна. Във време, когато нашата властова база е мощно изчерпана от десетилетия на неверни стопански политики и изкривени тактики за национална сигурност, Америка навлиза в този кръг на огромна конкуренция на властта със обилни дефекти спрямо минали рецесии и войни. По отношение на военната мощност на страната, 20-годишната световна война против тероризма в другите му маски подкопава Обединените сили заради непрекъснати акции във второстепенни театри на войната, в които ресурсите и напъните, нужни за водене на войни с равни, са били хвърлени напразно.
![Япония и Съединени американски щати организират огромни военни учения с 3000 участници]( "Япония и Съединени американски щати организират огромни военни учения с 3000 участници")
Япония и Съединени американски щати организират огромни военни учения с 3000 участници
Японските сухопътни сили за самозащита и американските военни ще проведат огромно военно обучение " Ориенталски щит " (Orient Shield) с уч...
Новото геостратегическо предизвикателство има и друго измерение, а точно фактът, че за първи път в историята си Съединени американски щати са изправени пред не един, а двама съперници, съвсем равни по военна мощност. И това се случва тъкмо както американската войска към този момент не е структурирана да противодейства на възможна едновременна офанзива както в театрите на Атлантическия, по този начин и в Индо-Тихия океан. И най-после, за първи път от един век, Съединени американски щати са изправени пред нов съперник - Китай, чиято стопанска система, въпреки и номинално по-малка от нашата, към този момент е по-голяма по паритет на покупателната дарба от Съединени американски щати. За да се оцени мащабът на тази задача в вероятност: през двете международни войни на 20-ти век Съединени американски щати към момента не са се борили с съперник, чийто Брутният вътрешен продукт надвишава 40% от нашия и чиято индустриална база като цяло надминава нашата.
В тази влошаваща се обстановка на сигурност Съединените щати би трябвало да изоставят имперския демократичен институционализъм и да преориентират фокуса си върху възобновяване на личната си страна и общество, тъй като без мощна национална база ние ще се провалим. Втората стъпка изисква всички съществени задължения за сигурност и цели по отношение на нашите задължения за запаси да бъдат предефинирани и преосмислени, като се вземе поради „ триадата “ на жизненоважни, значими и периферни национални ползи. Тази национална тактика би трябвало да вземе за насочна точка геостратегическите „ константи “ на Америка: че Съединените щати са най-вече морска мощ и „ континентален остров “, кадърен да сътвори удобна среда за сигурност вкъщи, и че вътрешната сигурност е наложително изискване за способността на Америка да проектира силата си в света.
Подобна тактика би трябвало да регистрира вътрешните социално-икономически проблеми и да ги взема решение, защото без възобновяване на националното доближаване Съединени американски щати няма да могат да се изправят против своите съперници. Това значи прекъсване и превръщане на продължаващия хайлайф на плана на двете брегове за делене на американската нация на воюващи племена по расова и групова линия би трябвало да стане неразделна част от тактиката на „ реализма ”. За да процъфтяват като типична морска комерсиална страна, Съединени американски щати се нуждаят от достъп до Европа и Азия. Американският флот продължава да подсигурява сигурността на морските комуникации; без световния обсег на Америка нямаше да има търговски потоци, каквито ги познаваме през последния половин век.
Съединените щати имат жизненоважен народен интерес да подсигуряват, че никоя власт не управлява евразийския континент, защото съперник, контролиращ ресурсите на района, може фундаментално да промени салдото на силите по целия свят. Тук възходът на Китай като все по-доминиращ състезател в Евразия съставлява ясна и непосредствена опасност за сигурността на Съединените щати. Чрез самодейността " Пояс и път ", известна като Новия път на коприната, Китай се стреми да сътвори сигурна наземна мрежа от вериги за доставки. Ако успее, този план освен ще трансформира Европа от портата на Америка към Евразия в задънена улица, следена от Пекин, само че в последна сметка ще докара до „ величествен прелом “ в полухилядолетните връзки сред морските и сухопътните сили. които в исторически проект са били доминирани от морски сили, в това число Съединени американски щати. Тук укрепването на съюза на Русия с Китай в противодействието на световната надмощие на Съединени американски щати издига опасността на друго равнище, защото основава грабителски благоприятни условия за една мощ да употребява рецесията в различен спектакъл на военни дейности, което непроменяемо ще отклони вниманието на Америка и нейните военни запаси.
Съединените щати към момента имат задоволително благоприятни условия да победят Китай, само че в случай че нашите европейски съдружници се защитят съответно, сдържат и побеждават съветските ревизионистки планове. Трябва обаче да изоставим мантрата на глобализма, да излезем от все по-противопоставящата се световна комерсиална система и да прекъснем достъпа на Китай до нашата база за научноизследователска и развойна активност, обучение и промишленост. Трябва да върнем нашите основни промишлености и сериозни стратегически вериги за доставки назад в Америка и да си спомним остарялата мантра от Студената война, че ние си сътрудничим и споделяме информация единствено с нашите съдружници и сътрудници, а не с нашите съперници и врагове, изключително в технологиите. И най-важното е, че би трябвало да възстановим националната горделивост в Америка, преподаване на млади американци на правдивата и почтена история на основаването на тяхната страна, не скривайки минусите ни, само че все пак обръщайки внимание на изцяло изкупителните и в действителност прелестни качества на Америка. Страната ни е изключителна в доста връзки и ние би трябвало да приказваме за това на нашата юноша.
![Сестрата на Ким Чен-Ун предизвестява Съединени американски щати за заплаха от илюзия]( "Сестрата на Ким Чен-Ун предизвестява Съединени американски щати за заплаха от илюзия")
Сестрата на Ким Чен-Ун предизвестява Съединени американски щати за заплаха от илюзия
Съединени американски щати би трябвало да бъдат по-внимателни при тълкуването на сигнали от Пхенян, с цел да избегнат отчаяние, се споделя в изказване, оповестено...
Така че е време за прям диалог: в случай че „ спечелването “ на сегашния кръг от съревнование сред велики сили значи опазване на статуквото, което нормално се назовава „ демократичен интернационален ред “ или „ глобализация “, както се схваща през последните три десетилетия, по-късно Съединени американски щати - и дружно с тях международните демокрации ще изгубят позицията си на световно водачество в интерес на комунистически Китай. В системата на интернационалните връзки няма сурогат на концепцията за държавна власт и тази власт се основава на силата на стопанската система на страната, хубавичко фискална и парична политика и най-много на нейното вътрешно доближаване и непоклатимост. През последните три десетилетия тези стълбове на националната власт на Съединени американски щати бяха застрашени от неправилни външни и вътрешни политики, провеждани от поредни американски администрации както демократични, по този начин и републикански. Това значи, че първата стъпка във всяка бъдеща тактика би трябвало да бъде вярната оценка на безспорната и относителната мощ на Съединените щати и определянето на курс за унищожаване на дефицитите и на двете.
Крайната цел в този кръг на съревнование сред огромните сили през останалата част на този век би трябвало да бъде възобновяване на американската мощност, с цел да се подсигурява, че възраждащите се Съединени американски щати резервират своя суверенитет и способността да работят, както му харесва по целия свят, с цел да реализира своите политически и стопански цели. Тази тактика съдържа вътрешни и външнополитически съставни елементи. Това не значи опазване на имперския демократичен ред от последните три десетилетия, съгласно който ние сме се стремили да трансформираме цели страни по наш облик. По-скоро би трябвало да изоставим тази твърда идеологическа рамка и по-късно да преразгледаме първичните правила на балансиране на властта и потребление на районни формули за сигурност, които ни дават нашите преимущества.
Победата в продължаващото съревнование за велики сили изисква възобновяване на американския национализъм на законното му място в нашия обществен организъм. За разлика от Студената война, където успеха означаваше провал на руската империя, този кръг на надпреварата ще бъде извоюван, когато Америка се трансформира в просперираща нация, като сигурността и благосъстоянието на нейния народ са главен приоритет.
Андрю Микта е декан на Колежа по интернационалните връзки и сигурност към Европейския център за проучвания на сигурността. Джордж К. Маршал.
Превод: Ганчо Каменарски
Вече близо пет години държавното управление на Съединени американски щати, американските мозъчни тръстове и учени по интернационалните връзки пренасочиха вниманието ни към възраждането на конкуренцията на огромните сили. Администрацията на Тръмп от дълго време регистрира изменящата се стратегическа среда в своята Стратегия за национална сигурност и Стратегия за национална защита и съдейки по Временните стратегически правила за национална сигурност на администрацията на Байдън през март тази година, общият акцент върху Китай и Русия като възходящи закани, то е евентуално да останем в центъра на нашите цели. Въпреки това, макар непрекъснатото разискване на тази тематика, не беше реализиран консенсус по отношение на мечтаните крайни цели на страната ни. И това е главен въпрос, тъй като без ясна визия за това по какъв начин наподобява успеха, не можем да оценим надеждно по какъв начин да действаме за реализиране на стремежи резултат и да определим какви запаси сме подготвени да отделим за това. Както споделя добре известната сентенция: в случай че не знаеш накъде отиваш, всякога ще те води до такава степен.
Либералният институционализъм, който доминираше стратегическата ни мисъл през последните три десетилетия и насочи американската мощност към неприятно ръководени планове и войни във вторичните военни театри, към момента е във въздуха. Нашият политически хайлайф наподобява не желае или може би не е в положение да одобри наследството от своето недоумение къде Америка е попаднала през 1990 година след решителна победа в полумрачната битка против Съветския съюз. Нашата велика тактика след 1990 година, в случай че можете да я наречете по този начин, беше фокусирана главно върху арогантния „ успех “ (в края на краищата историята „ завърши “) - и върху насладата от нашия „ еднополюсен свят “.
Подхранвана от правилата след Студената война по отношение на универсалността на демокрацията, и от желанието на нашия политически хайлайф да одобри експортно насочения имперски демократизъм и глобалистическите теории за рационализация като основа за мира и просперитета на страната, ние се държахме по този начин, като че ли сме на прав път към „ кантиански “ либерален свят. След терористичната офанзива от 11 септември обаче, всичко, което остана от този стратегически дизайн, се трансформира и до през днешния ден в най-хаотичните американски идеологически скитания, които доведоха до метеоритен скок в „ построяването на народна власт “, „ построяването на страната “ и „ построяването на нацията “ ", което завлече Съединени американски щати в 20 години един тип „ англо-бурска война от XXI век ", която коства хиляди американски животи и трилиони долари.
Междувременно, тъкмо пред носа ни, Китай продължи да пораства, подхранван от вложения на американски и европейски капитал, и от американската софтуерна и просветителна система, която е произвела стотици хиляди китайски инженери. През това време Русия също възвръща своите позиции, модернизира армията си и стартира да преразглежда международния ред, който се е развил в Евразия след края на Студената война.
Съединени американски щати отстраниха десетки ирански уеб страници за вести, които упрекнаха в разпространяване на дезинформация, съобщи BBC. Много уеб сайтове бях...
Нашите глобалисти в действителност са постигнали един явен триумф в построяването на нацията: те са съдействали за растежа на Брутният вътрешен продукт на Китайската национална република с 900% единствено за 30 години. В същото време КНР организираше доста хитра комерсиална политика, изнудваше интелектуална благосъстоятелност от западни компании за достъп до техните лични пазари, крадеше резултати от научноизследователска и развойна активност и обучаваше бъдещите си дизайнери на оръжия в STEM стратегии в най-хубавите колежи и университети в Америка. (През 2019 година, малко преди пандемията covid-19, от към 1 милион интернационалните студенти в университети в Съединени американски щати, 370 000 са китайски студенти, най-вече в STEM области.) Пекин даже стартира да поръчва и финансира фундаментални проучвания на учени от американски университети, при изискване че резултатите се трансферират в благосъстоятелност на Китай и че рецензията на политиките на ККП в тях е неприемлива. С тази визия пред нас от самото начало Конгресът и държавното управление на Съединени американски щати не направиха малко, с цел да спрат това, което докара до прехвърлянето на бисери от американската технология и ноу-хау на нашия съперник, за основаването на които бяха нужни генерации. И в цялостно несъгласие с нашите хрумвания за „ редовно доближаване “ - убеждението, че Китай и други диктатури ще станат по-подобни на „ нас “ - либерализирани и демократизирани, с цел да обслужват нашата нововъзникваща междинна класа, в този момент виждаме, че в действителност ставаме все по-подобни на тях: ние имаме „ затворнически капитализъм “, нашите демократични институции са под опасност и американското федерално държавно управление е готово да „ прикрие “ обичайния ни демократичен държавен развой на ръководство.
Днес, макар цялата изразителност, която единствено видимо приказва за нуждата от опълчване на две „ възходящи закани “ в лицето на Китай и Русия, „ глобализираният “ бизнес, както нормално, продължава да си затваря очите за тези закани, когато става въпрос за комерсиална облага. Повечето от нашите политически елити наподобява не са в положение да създадат първата и най-важна стъпка - спиране на достъпа на Пекин до нашата база за научноизследователска и развойна активност и спиране на веригите ни за доставка от Китай. Накратко, корпоративната лакомия, маскирана като глобалистка идеология, направи допустимо превишаването на целите на американската национална сигурност.
Не постоянно е било по този начин. През 1949 година, по време на Студената война, е основан по този начин нареченият Координационен комитет на НАТО за многостранен надзор на износа (COCOM), с цел да се подсигурява, че търговията със Съветския съюз и неговите съдружници не им разрешава да получат достъп до технологии, свързани с оръжията, като групово координира измежду съдружниците, ограничения, които подсигуряваха, че никоя технология с двойна приложимост не може да доближи до нашите съперници. Тази политика беше основен фактор за окончателната победа на Запада над Съветския съюз. За да прецените какъв брой радикално са се трансформирали нещата от този момент, имайте поради, че комисията по външни връзки на Сената създаде Закона за стратегическата конкуренция от 2021 година през април тази година, с цел да се опълчи на възходящото въздействие на Китай в технологиите и търговията.
И по този начин, след четири десетилетия на даване на КНР достъп до всички равнища и пластове на нашето общество, ние сме наясно с обстоятелството, че нашата индустриална мощност е изчерпана, нашето общество е дестабилизирано и нашите военни вериги за доставки са унищожени от все по-голям брой на обособени точки на щета. Време е да превърнем целите на националната сигурност на Съединени американски щати в мотор на нашата икономическа политика и да спрем приключването на технологии в Китай. Ако желаеме да имаме късмет да спечелим конкуренцията си с КНР, би трябвало да създадем сложен избор, когато става въпрос за отбрана на нацията и по-нататък нейната икономическа политика. Ако желаеме да живеем в свят, който е в полза на Америка, както и на ползите на други съюзнически демокрации, би трябвало ясно да идентифицираме силите, които ни пречат да подхващат решителни дейности. да ги блокира и да им се опълчи и - в случай че се стигне до това - да ги победи.
Просто казано: Докато Съединените щати и техните демократични съдружници не вземат твърдо решение да откъснат нашите сериозни вериги за доставки от Китай, ние ще продължим да вървим към проваляне, защото технологията и сензитивната техническа информация не могат да бъдат по едно и също време трансферирани в държава-противник, до момента в който в това време да разчитате на победа над него. Необходимостта от твърдо разединение от Китай е може би най-голямото стратегическо предизвикателство, пред което са изправени Съединени американски щати и техните съдружници, защото преместването на нашите вериги за доставки ще получи скъпо и мощно се опълчване, не на последно място от американски и европейски компании, които са вложили надълбоко в тях.
Рязкото увеличение на броя на закононарушенията в няколко от огромните градове в Съединени американски щати провокира от ден на ден безпокойствие у жителите на стр...
Съединените щати не могат да сдържат Китай по метода, по който го правеха със Съветския съюз по време на Студената война; по-скоро те би трябвало да надминат Китай (и Русия) в сериозните нови технологии, които ще са нужни, с цел да съживят и трансформират американската промишленост и стопанската система като цяло, тъй че Съединени американски щати да могат да възстановят своята национална мощност през този век. Ключово стратегическо предизвикателство за Съединени американски щати в бъдеще би трябвало да бъде възобновяване на нашата промишленост. Запазването на Съединените щати като самостоятелна национална страна изисква възобновяване на индустриалната база на страната в области, сериозни за националната ни сигурност. Това значи и актуализиране на нашата просветителна система, с цел да влагаме в STEM стратегии в гимназиите, както и в колежите и университетите.
Друга цел би трябвало да бъде усилване на единството на нацията, което изисква пресъздаване на обща национална еднаквост за американците. Като основа на такава еднаквост, ние би трябвало да се върнем и развием концепцията за поданство, учредено на общо американско завещание и завършено от нашата гражданска просвета. Разделящите се общества вкъщи, възходящото „ расово наличие “ на обществения дискурс и индоктринирането на млади американци с канони за националната еднаквост, основаващи се на „ теорията на сериозната раса “, подкопават напъните ни за противопоставяне на възходящите закани от Китай и Русия. Общество, подготвено да ненавижда своята история и наследството си, няма да бъде задоволително стабилно, с цел да се сплоти по време на рецесия.
За да запазим Америка в сигурност и разцвет, ние също би трябвало да променим метода, по който гледаме на света и по какъв начин взаимодействаме с други народи. Вече се вижда появяването на нов международен ред, обратно на американските национални ползи, при който Китай интензивно прониква в европейския и американския континент и уверено трансформира евразийския континент в центъра на новата икономическа система, която основава. В жизненоважен народен интерес на Америка е да се предотврати консолидирането на подобен международен ред. Защото в случай че в края на играта би трябвало да има - да използваме термина на Джон Мирсхаймер - две „ международни системи “, едната водена от Съединени американски щати, а другата от Китай, тогава резултатът няма да бъде в интерес на Съединени американски щати, тъй като в случай че нашата политика не се промени, Китай в последна сметка ще изпревари Америка по основни индикатори за мощност. Водещият принцип на бъдещата тактика на Съединени американски щати би трябвало да бъде гарантиране, че такива самостоятелни " светове " няма да зародят, защото съпътстващата ги световна биполярност би противоречала на мощните страни на Америка, като блокира Съединени американски щати, нормално морска мощ, извънредно в Западното полукълбо.
Политиката на действително поддържане на салдото на силите, подсилване на наличието на Съединени американски щати в сериозни световни райони и подсилване на американските съюзи, учредени на ползи, а не на правила, ще бъде от решаващо значение за тази тактика. Това постанова да преосмислим своите наследени институции, както и нашите съюзи. Съединените щати ще би трябвало да вземат тежки решения дали да продължат да харчат запаси за съдружници, които към този момент не поддържат задачите ни, или по-лошо, в този момент са изцяло обвързани с Китай или да работят в тясно съдействие с Русия в съпротива на ползите на Америка. Бюрократичните " остарели " съюзи би трябвало да се правят оценка по действителния им боен принос за общата ни сигурност. НАТО би трябвало да бъде реформирана, тъй че да има действителни, високо подготвени военни качества.
Суровата действителност на днешното световно систематизиране на властта е, че ние влязохме в може би най-сериозната битка, защото Гражданската война заплашваше да раздра американската страна. Във време, когато нашата властова база е мощно изчерпана от десетилетия на неверни стопански политики и изкривени тактики за национална сигурност, Америка навлиза в този кръг на огромна конкуренция на властта със обилни дефекти спрямо минали рецесии и войни. По отношение на военната мощност на страната, 20-годишната световна война против тероризма в другите му маски подкопава Обединените сили заради непрекъснати акции във второстепенни театри на войната, в които ресурсите и напъните, нужни за водене на войни с равни, са били хвърлени напразно.
Японските сухопътни сили за самозащита и американските военни ще проведат огромно военно обучение " Ориенталски щит " (Orient Shield) с уч...
Новото геостратегическо предизвикателство има и друго измерение, а точно фактът, че за първи път в историята си Съединени американски щати са изправени пред не един, а двама съперници, съвсем равни по военна мощност. И това се случва тъкмо както американската войска към този момент не е структурирана да противодейства на възможна едновременна офанзива както в театрите на Атлантическия, по този начин и в Индо-Тихия океан. И най-после, за първи път от един век, Съединени американски щати са изправени пред нов съперник - Китай, чиято стопанска система, въпреки и номинално по-малка от нашата, към този момент е по-голяма по паритет на покупателната дарба от Съединени американски щати. За да се оцени мащабът на тази задача в вероятност: през двете международни войни на 20-ти век Съединени американски щати към момента не са се борили с съперник, чийто Брутният вътрешен продукт надвишава 40% от нашия и чиято индустриална база като цяло надминава нашата.
В тази влошаваща се обстановка на сигурност Съединените щати би трябвало да изоставят имперския демократичен институционализъм и да преориентират фокуса си върху възобновяване на личната си страна и общество, тъй като без мощна национална база ние ще се провалим. Втората стъпка изисква всички съществени задължения за сигурност и цели по отношение на нашите задължения за запаси да бъдат предефинирани и преосмислени, като се вземе поради „ триадата “ на жизненоважни, значими и периферни национални ползи. Тази национална тактика би трябвало да вземе за насочна точка геостратегическите „ константи “ на Америка: че Съединените щати са най-вече морска мощ и „ континентален остров “, кадърен да сътвори удобна среда за сигурност вкъщи, и че вътрешната сигурност е наложително изискване за способността на Америка да проектира силата си в света.
Подобна тактика би трябвало да регистрира вътрешните социално-икономически проблеми и да ги взема решение, защото без възобновяване на националното доближаване Съединени американски щати няма да могат да се изправят против своите съперници. Това значи прекъсване и превръщане на продължаващия хайлайф на плана на двете брегове за делене на американската нация на воюващи племена по расова и групова линия би трябвало да стане неразделна част от тактиката на „ реализма ”. За да процъфтяват като типична морска комерсиална страна, Съединени американски щати се нуждаят от достъп до Европа и Азия. Американският флот продължава да подсигурява сигурността на морските комуникации; без световния обсег на Америка нямаше да има търговски потоци, каквито ги познаваме през последния половин век.
Съединените щати имат жизненоважен народен интерес да подсигуряват, че никоя власт не управлява евразийския континент, защото съперник, контролиращ ресурсите на района, може фундаментално да промени салдото на силите по целия свят. Тук възходът на Китай като все по-доминиращ състезател в Евразия съставлява ясна и непосредствена опасност за сигурността на Съединените щати. Чрез самодейността " Пояс и път ", известна като Новия път на коприната, Китай се стреми да сътвори сигурна наземна мрежа от вериги за доставки. Ако успее, този план освен ще трансформира Европа от портата на Америка към Евразия в задънена улица, следена от Пекин, само че в последна сметка ще докара до „ величествен прелом “ в полухилядолетните връзки сред морските и сухопътните сили. които в исторически проект са били доминирани от морски сили, в това число Съединени американски щати. Тук укрепването на съюза на Русия с Китай в противодействието на световната надмощие на Съединени американски щати издига опасността на друго равнище, защото основава грабителски благоприятни условия за една мощ да употребява рецесията в различен спектакъл на военни дейности, което непроменяемо ще отклони вниманието на Америка и нейните военни запаси.
Съединените щати към момента имат задоволително благоприятни условия да победят Китай, само че в случай че нашите европейски съдружници се защитят съответно, сдържат и побеждават съветските ревизионистки планове. Трябва обаче да изоставим мантрата на глобализма, да излезем от все по-противопоставящата се световна комерсиална система и да прекъснем достъпа на Китай до нашата база за научноизследователска и развойна активност, обучение и промишленост. Трябва да върнем нашите основни промишлености и сериозни стратегически вериги за доставки назад в Америка и да си спомним остарялата мантра от Студената война, че ние си сътрудничим и споделяме информация единствено с нашите съдружници и сътрудници, а не с нашите съперници и врагове, изключително в технологиите. И най-важното е, че би трябвало да възстановим националната горделивост в Америка, преподаване на млади американци на правдивата и почтена история на основаването на тяхната страна, не скривайки минусите ни, само че все пак обръщайки внимание на изцяло изкупителните и в действителност прелестни качества на Америка. Страната ни е изключителна в доста връзки и ние би трябвало да приказваме за това на нашата юноша.
Съединени американски щати би трябвало да бъдат по-внимателни при тълкуването на сигнали от Пхенян, с цел да избегнат отчаяние, се споделя в изказване, оповестено...
Така че е време за прям диалог: в случай че „ спечелването “ на сегашния кръг от съревнование сред велики сили значи опазване на статуквото, което нормално се назовава „ демократичен интернационален ред “ или „ глобализация “, както се схваща през последните три десетилетия, по-късно Съединени американски щати - и дружно с тях международните демокрации ще изгубят позицията си на световно водачество в интерес на комунистически Китай. В системата на интернационалните връзки няма сурогат на концепцията за държавна власт и тази власт се основава на силата на стопанската система на страната, хубавичко фискална и парична политика и най-много на нейното вътрешно доближаване и непоклатимост. През последните три десетилетия тези стълбове на националната власт на Съединени американски щати бяха застрашени от неправилни външни и вътрешни политики, провеждани от поредни американски администрации както демократични, по този начин и републикански. Това значи, че първата стъпка във всяка бъдеща тактика би трябвало да бъде вярната оценка на безспорната и относителната мощ на Съединените щати и определянето на курс за унищожаване на дефицитите и на двете.
Крайната цел в този кръг на съревнование сред огромните сили през останалата част на този век би трябвало да бъде възобновяване на американската мощност, с цел да се подсигурява, че възраждащите се Съединени американски щати резервират своя суверенитет и способността да работят, както му харесва по целия свят, с цел да реализира своите политически и стопански цели. Тази тактика съдържа вътрешни и външнополитически съставни елементи. Това не значи опазване на имперския демократичен ред от последните три десетилетия, съгласно който ние сме се стремили да трансформираме цели страни по наш облик. По-скоро би трябвало да изоставим тази твърда идеологическа рамка и по-късно да преразгледаме първичните правила на балансиране на властта и потребление на районни формули за сигурност, които ни дават нашите преимущества.
Победата в продължаващото съревнование за велики сили изисква възобновяване на американския национализъм на законното му място в нашия обществен организъм. За разлика от Студената война, където успеха означаваше провал на руската империя, този кръг на надпреварата ще бъде извоюван, когато Америка се трансформира в просперираща нация, като сигурността и благосъстоянието на нейния народ са главен приоритет.
Андрю Микта е декан на Колежа по интернационалните връзки и сигурност към Европейския център за проучвания на сигурността. Джордж К. Маршал.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ