Американският век“ клони към залез и на негово място идва

Американският век“ клони към залез и на негово място идва ...

Nation: „Китайската глобализация“ идва на мястото на американската под формата на изгодни международни проекти.


„Американският век“ клони към залез и на негово място идва Китай с проекта за Нов път на коприната, в който участват 65 страни и 62% от световното население, пише авторът от The Nation Федерико Рампини. Според него Пекин е не по-малко националистичен от Вашингтон, но Си Дзинпин успява да „скрива националистическите интереси на Китай под маската на глобален проект, който да предлага изгода на другите страни“.

Президентът на Китай Си Дзинпин се стреми да увери, че Китай е мирна държава, която се интересува от взаимния интерес, пише авторът от The Nation Федерико Рампини. Външнополитическият модел на Си Цзинпин е Пътят на коприната, който възражда в рамките на стратегиите от инициативата „Един пояс-един път“. Този проект се позиционира като основа на новата форма на глобализация. По сдържаните оценки, Китай инвестира един трилион долара за строителството на промишлена инфраструктура в страните, намиращи се на териториите от Индийския океан до Средиземно море и от Югоизточна Азия до Централна Европа. Гигантската програма за строителството на обществени съоръжения, които Пекин основно сам финансира, ще увеличи износа на Китай и ще му предостави достъп до природните ресурси в задействаните страни. Но новият път на коприната е предназначен не само за икономическата експанзия на Китай, но и като алтернатива на застоялото се глобално лидерство на САЩ, отбелязва авторът на материала.

Днес Западът се отърсва от мултикултурализма и от глобализацията и то не само заради Доналд Тръмп. Още преди изборите в САЩ, Брекзит във Великобритания ознаменува началото на края на следвоенната епоха на откритите пазари. При влизането на Тръмп в Белия дом той скъса споразумението за Транстихоокеанското партньорство, към което неговият предшественик Барак Обама се стремя в течение на години. Междувременно другото споразумение за сътрудничество между ЕС и САЩ – Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство изтече и то не по вина на Тръмп: европейците решиха, да не го продължават, подчертава Рампини. Според автора, Китай е не по-малко националистичен и не по-протекционистки от САЩ. Но Си Цзинпин „крие националните интереси на Китай под маската на глобален проект, който предлага изгода за другите страни“. Според данните на Пекин неговите инвестиции в Новия път на коприната са създали 180 хил. работни места в 65 задействани страни, които съставят 62% от световното население и повече от една трета от световния БВП.

Глобалният проект на Китай включва в себе си строителството не само на пътища и летища, но и на правителствени институции. Първа крачка на Китай в това направление е основаването на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции през 2016 г. Той се намира под държавен контрол и финансира инфраструктурни проекти по цяла Азия. Си Цзинпин вече е привлякъл големите страни от Европа към работата на банката, докато САЩ са се отказали от участието. Банката и Новият път на коприната са средство за стимулиране на икономическия ръст на Китай. Всичко това се съпровожда от интернационализацията на китайската валута, след като МВФ призна юана за международна обменна валута редом с долара, еврото и йената. Доктрината на „американския век“ провъзгласяваше превъзходството на системата на пазарната икономика и либералната демокрация и обещаваше обща изгода за всички участници. Но сега Западът търпи неуспехи и разочарования: „Глобализацията донесе ръст на неравенството, средната класа се разрушава, младежите имат по-малко перспективи, отколкото предшествениците си“, пише авторът. На свой ред в Китай глобализацията е съкратила икономическата дистанция между него и Запада и е създала нова средна класа с численост от близо половин милиард души.

Но, въпреки увереността на Си Цзинпин в превъзходството на китайския модел над „хаоса на западната демокрация“, Европа, съпротивяваща се на глобализма на Обама, ще се отнася още по-бдително към Китай. Смята се, че Новият път на коприната ще има сериозни икономически последствия за Средиземноморието. Автомобилните пътища, железниците и пристанищата, които китайците строят укрепват геополитическите интереси на Китай и Централна Азия и засилват зависимостта на мюсюлманските страни от Пекин, отбелязва Рампини. В древността, създавайки Великата китайска стена, Китай не можа да се защити от варварите-завоеватели. В по-неотдавнашното минало Китай завоюва полупустинните райони, населявани с тибетци, уйгури, монголци и така създава предел, който охранява сърцето на народа хан. Сега отвъд този отбранителен предел Китай създава друг: Новият път на коприната, резюмира авторът на материала в списание The Nation.

Превод: Поглед.инфо

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Източник: pogled.info