Американски Бобтейл
Американският бобтейл е доста красива котка, която се отличава от останалите породи с късата си опашка. Тази котка е била основана в Съединени американски щати през втората половина на ХХ век.
История на американски бобтейл
През петдесетте години на ХХ век в Съединени американски щати е почнало развъждането на американски бобтейл. Смята се, че американският бобтейл е произтекъл от късокосмести котки с цвят на козината таби, които са живеели в резервати на индианци в Аризона. Според една от легендите, свързани с произхода на американския бобтейл, е че той е роден от горска котка, която живяла дълго време с рис. Първите кръстосвания на американски бобтейл, които селекционерите правели, били със сиамски котки.
Последвали са кръстосвания с японски бобтейл и с персийски колор пойнт. Идеята била да са сътвори аналог на породата сноу шу с къса опашка, само че вследствие на кръстосването се раждали заболели и прекомерно нежни котенца. Истинската история на породата стартира, когато Джон и Бренда Сандърс приютили малко мъжко коте без опашка. Те го кръстили Джоди и съгласно всички котаракът приличал на рис. Сиамката Миши, която семейство Сандърс отглеждало, небрежно родила котенца от Джоди. Някои от котенцата били без опашка като таткото. Това потвърдило, че генът, който дава отговор за неналичието на опашка, е доминантен, защото се наложило единствено едно копие на гена, с цел да се прояви тази линия при потомството.
Така на процедура неналичието на присъщата за котките дълга опашка била превърната в един от белезите на породата. Потомството на Джоди и Миши било кръстосвано с бирмански котки, със сиамски, с домашни късокосмести и след няколко кръстоски се появила котката, известна през днешния ден като американски бобтейл. През 80-те години на ХХ век селекционерите решили да прибавят свежа кръв в линията на Джоди. Затова почнали кръстосвания с домашни котки с къси опашки, едри животни, които приличали на диви котки. Целта била да се сътвори едра котка, която наподобява на дива, само че която е с темперамент на домакински любим. За основаването на актуалния тип на породата най-голяма заслуга има американската селекционерка и фелиноложка Иарлът Бентли.
Днес в света съществуват едвам няколко стотин американски бобтейла. За да се поддържа здрав генофонд на породата, е възможно американските бобтейли да се кръстосват с елементарни дългокосмести и късокосмести котки. Не се позволява кръстосването на американски бобтейли с породисти котки, защото в няколко случая това е довело до изродяване на поколението.
Стандартът на американски бобтейл е бил признат през 1970 година. Породата придобила международна популярност през 1989 година. Породата е известна и като Сноу фасул, а също по този начин и като янки фасул. Американският бобтейл се среща доста рядко и поради това се счита за огромна полезност да я притежаваш. Американският бобтейл е една от емблематичните породи, с която американците се гордеят доста. В Европа има прекомерно малко американски бобтейли и по тази причина е доста мъчно да се откри първокласен образец за основаване на ново потомство.
Стандарт на американски бобтейл
Главата на американския бобтейл припомня по формата си квадрат. Брадичката на котката е доста добре развита, скулите изпъкват отчетливо. Очите на американския бобтейл могат да са както бадемовидни, по този начин и кръгли. Те се намират на огромно разстояние едно от друго и са зелени или жълти на цвят. Ушите на американския бобтейл са леко наведени напред. Те са ситуирани доста високо, междинни са по мярка и са с много необятна основа. На върха си в множеството случаи ушите на американския бобтейл имат пискюлчета като на рис и мейн куун. Козината на американския бобтейл е гъста, не изключително дълга, с компактен низък пласт.
Крайниците не са доста дълги, само че са мускулести. Лапите са кръгли. Опашката не стига до задните крака, защото е напълно къса, а при някои котки отсъства изцяло. Когато опашката е налице, тя е завита нагоре. Опашката на американския бобтейл е дълга най-вече 7 сантиметра. Тя е пухкава, наподобява на пискюл и е в непрекъснато придвижване. Когато американският бобтейл е заинтересован от нещо, опашката му се изправя нагоре. Съществуват два типа американски бобтейл - късокосмест и дългокосмест. Дългокосместите имат снопчета косми сред пръстите на лапите. И двата типа американски бобтейл имат четина, която не е прекомерно мека. Американският бобтейл има див тип поради изпъкналите вежди и хищния взор. Допустими са безусловно всички цветове, като най-голямо желание се отдава на котките с цвят таби.
Грижи за американски бобтейл
Американският бобтейл е доста подобаващ любим за фамилии с деца. Той не демонстрира експанзия в никакъв случай. Американскят бобтейл има потребност от компания на хора. Това е котка, която съвсем не мяучи. Американският бобтейл е добросърдечен. Това е свободолюбиво животно, тъй че в случай че живеете на висок етаж, не се предлага да го оставяте да върви по терасата, защото ще се опита да отиде на посетители на съседите. При отваряне на прозорците американският бобтейл незабавно се пробва да излезе на открито, защото котките от тази порода се усещат най-добре на независимост. Американският бобтейл добре се схваща с други котки, както и с кучета.
Късокосместият американски бобтейл няма особена потребност от грижи. Достатъчно е да бъде разресван един път седмично и ще наподобява съвършено. Дългокосместият американски бобтейл има потребност от ежедневно разресване. През пролетта и есента при промяната на козината може да се наложи котката да се разресва два пъти на ден. Ако козината и на двата типа американски бобтейл стане мазна, се постанова котката да се изкъпе. Не се предлага да къпете американския бобтейл по-често от един път в месеца. Очите и ушите на американския бобтейл постоянно би трябвало да се почистват, защото са склонни към инфекции. Добре е да научите американския бобтейл от дребен да понася почистването на зъбите с влажна марля, с цел да не се натрупва зъбен камък. То се прави един път седмично.
Обучение на американски бобтейл
Американският бобтейл елементарно се научава какво му е разрешено и какво не и прецизно извършва желанията на стопанина си. Котките от тази порода могат да бъдат научени да извършват команди. Те елементарно се научават да се разхождат с каишка или нагръдник и обичат да са на открито със стопаните си. Американският бобтейл в никакъв случай няма да се опита да се постанова и да заема лидерска позиция, а постоянно ще се пробва да угоди на притежателя си.
Хранене на американски бобтейл
Американският бобтейл избира да се храни с консерви и със суха храна. Ако въпреки всичко решите да храните вашия американски бобтейл с натурални артикули, би трябвало да сте наясно, че над 70 % от менюто на котката би трябвало да е от месни артикули. Допустими са термично обработени дреболийки, както и пилешки шийки, само че не повече от един-два пъти седмично. Котката на драго сърце ще хапва извара, кисело мляко, нискомаслена сметана, твърдо сварени яйца, плодове и зеленчуци. Не се позволява храненето на котката с пикантна, мазна, прекомерно солена, сладка, гореща или студена храна. Тестените артикули също не са подобаващи храни за американския бобтейл. Ако желаете да му давате риба, се предлага тя да е обработена термично и да е обезкостена.
Заболявания на американски бобтейл
Американският бобтейл е доста издържлива порода. Известни са случаи, в които американският бобтейл е страдал от инфекции на очите, както и от кардиомиопатия - заболяване на сърдечно-съдовата система, което нормално убива котки в млада възраст. Много рядко котките от породата американски бобтейл страдат от заболявания на бъбреците.
Любопитни обстоятелства за американски бобтейл
Американският бобтейл е доста умерено животно и постоянно се употребява за разнообразни типове терапия. Най-полезно е въздействието му върху хора с нервни разстройства. Американският бобтейл е една от най-търсените породи котки, само че за отглеждане се позволяват единствено екземпляри с потвърдено потекло.
Недостатъци на американски бобтейл
Американският бобтейл елементарно се научава да отваря порти, чекмеджета и шкафове. Той с лекост си намира метод да излезе от затворено помещение. Американският бобтейл доста страда, в случай че остава за дълго време самичък. Той няма да нанесе вреди на жилището ви, само че ще се затвори в себе си и може да откаже да се храни.
