Washington Times: Русия ни изяжда обяда в Африка
Американските медии подвигат тревога. "Вашингтон пост " разгласява нещо приблизително сред изследване и донос, че съветските медийни мощности са проникнали в Африка и там безчинстват в обществените мрежи, придобивайки въздействие.
“Русия изяжда американския обяд в Либия”, оплаква се Washington Times.
Форумът “Русия-Африка” беше преди повече от месец, само че към момента не отпуска международната преса. Събитието, неговият подтекст и последствията не престават да се проучват, написа "Поглед инфо ".
Като че ли само при нас, в Русия, новинарските запаси и обществените мрежи по някаква причина всеобщо се концентрираха върху отписването на задължения от Русия към избрани страни (общо към 20 милиарда долара).
Западните медии бяха доста по-привлечени от обстоятелството, че на форума в действителност се подписаха покупко-продажби на стойност над трилион рубли, а кръгът от тематики и оферти, обсъждани от съветската страна, не се ограничаваше само до оръжията и селскостопанската продукция.
Най-голям брой съглашения бяха подписани в региона на износа и външноикономическата активност, интернационалното съдействие, високите технологии, превоза и логистиката, минното дело и изследване на естествени запаси, вложенията и банковото дело.
Например, съветският “Уралхим”, дружно с анголската Grupo Opaia SA, ще построи цех за карбамид.
“Трансмашхолдинг” ще достави хиляда и триста леки автомобила в Египет, а индустриалните мощности ще бъдат ситуирани в Унгария, където ще сглобяват артикули от съветските елементи.
“Лукойл” подписа меморандум за съдействие с Министерството на минното дело и въглеводородите на Република Екваториална Гвинея. И по този начин нататък, можете да изброяваме дълго време.
Къде и за какво има толкоз доста задатъци към Русия?
Повечето африкански страни получиха някаква форма на самостоятелност през предишния век, когато старите империи с големи задгранични владения се разпаднаха.
Свободата, както нормално, се трансформира в огромна война на всички против всички и поради особеностите на локалния нрав и извънредно комплицираните племенни връзки, кръвта продължава да се лее в Африка и до през днешния ден.
Плодородната почва за междуетнически раздори се подхранва в допълнение от обстоятелството, че някогашните метрополии, макар че са изгубили власт над тогавашните си колонии, постоянно не са се изтеглили оттова на процедура и не престават да изпомпват всевъзможни естествени запаси, в подмяна осигурявайки беднотия, мизерия и ранна смъртност.
Най-яркият образец от последните години е Мали. Републиката е придобила самостоятелност през 1958 година, само че за нейно злощастие, в нейните глъбини стоят най-богатите залежи на диаманти, злато, уран, боксит и други забавни неща.
Ето за какво някогашният стопанин Франция не отпътува на никое място, компактно оплитайки целия бранш на произвеждане и рандеман със своите концесии. И когато през 2013 година в Мали започнаха конфликти с набиращите сили джихадисти, Париж незабавно вкара въоръжените си сили на територията на суверенна страна, като преди всичко се зае със отбраната на богатите залежи, в действителност окупирайки избрани райони.
Проблемите с построяването на естествена държавност бяха изпитани от множеството африкански страни.
Тук участва и неприятното завещание от колониалното минало, когато белите стопани чертаят границите с линийка, пренебрегвайки историческите и национални особености, и бедността, от която порастват радикални религиозни придвижвания, и операциите на невидимите кукловоди, които желаят да продължат да грабят безбройните благосъстояния на Африка.
През последните години, в допълнение към чисто националните спорове, Черният континент все по-често е обхванат от вълна от коренен ислямизъм.
Неговите съидейници, означаваме, също се пробват по всевъзможен вероятен метод да оседлаят сенчестата търговия с въглеводороди и всичко останало, което с ненаситност се купува на международните тържища.
Например, съгласно най-консервативните и груби оценки, единствено за 2016 година от Танзания, Замбия и Гана са изнесени нелегално към 440 тона злато на стойност петнадесет милиарда $.
Жълтият метал нелегално навлиза всеобщо в Обединените арабски емирства, което изрично отхвърля да разкрие данните за вноса на скъпия метал.
Със сигурност обаче е известно, че през последните 10 години сенчестият импорт на злато от Африка в ОАЕ е повишен повече от 10 пъти.
Естествено, никое държавно управление не харесва, когато баснословни пари изтичат около държавната хазна в незнайна посока. При това заради редица справедливи и всепризнати локални аргументи страните постоянно не могат сами да решат този дълготраен проблем.
Например, в Буркина Фасо, в териториите, следени от ислямистите, има повече от две хиляди противозаконни златни мини. Централното държавно управление не може да прогони джихадистите и да се укрепи в тези земи и по тази причина губи към един милиард $ чиста облага годишно.
В същата злополучна Буркина Фасо преди шест месеца терористите убиха тридесет и девет души,
работещи в златната мина Бунгу, благосъстоятелност на канадската компания Semafo Inc. През ноември трима души бяха убити, след което служащите се подвигнаха на стачка, с цел да изискат отбраната на живота си.
Канадският притежател даде обещание наложително да позволи въпроса за сигурността, само че всичко се сведе до обстоятелството, че към този момент управлението на мината лети до местоработата в хеликоптер с защита, а миньорите не престават да бъдат превозени с рейс.
В Централноафриканската република в даден миг цели региони изпаднаха от контрола на управляващите, където полевите командири поведоха бала и се провежда масиран незаконен рандеман на диаманти. За чест на управлението, седящо в столицата Банги, то съумя да признае личното си изтощение и поради предходния незнаен опит в работата с груповия Запад се обърнаха към руснаците за помощ. И тук заниманието стартира.
Прессекретарят на президента на Централноафриканската република Алберт Ялоке Мокпеме, описвайки резултатите от съдействието с Москва, сподели следното буквално:
„ Терористите нанесоха големи вреди на страната ни и Русия остана единствената страна, която ни се притече на помощ. Благодарение на нея успяхме изцяло да осигурим нашата промишленост за рандеман на диаманти. “ Край на цитата.
На елементарен език: „ общителните хора “ съумяха да проведат бойна подготовка за локалните войска и полиция допустимо най-бързо, след което навлязоха в неконтролираните региони, където доста бързо и дейно убедиха всички локални вождове, че животът в естетика с централната власт е доста прелестен и потребен за здравето.
Естествено помощта не е безвъзмездна. Но руснаците не следват европейско-американския път за изпомпване на запаси. Отново в ЦАР след коренно решение на въпроса за ислямистите и другите му там бандити, съветските компании съумяха да отворят радиостанция, построиха няколко лечебни заведения, приюти за бедните и даже финансираха локалното състезание по футбол.
Този резултат не остана неусетен - както в Африка, по този начин и отвън нея. Именно в това, съгласно мен, се крие повода за невероятния интерес, който се демонстрира в десетки африкански страни към Русия.
Същото оправдава мрачното внимание към африканската интензивност на Русия измежду напредналите страни на Запада. Приспособили се половин век да извличат запаси от хаоса, те не могат да приветстват новия състезател, който дава на Черния континент различната съветска услуга, наречена „ ред и сигурност “.
Превод: В.Сергеев
“Русия изяжда американския обяд в Либия”, оплаква се Washington Times.
Форумът “Русия-Африка” беше преди повече от месец, само че към момента не отпуска международната преса. Събитието, неговият подтекст и последствията не престават да се проучват, написа "Поглед инфо ".
Като че ли само при нас, в Русия, новинарските запаси и обществените мрежи по някаква причина всеобщо се концентрираха върху отписването на задължения от Русия към избрани страни (общо към 20 милиарда долара).
Западните медии бяха доста по-привлечени от обстоятелството, че на форума в действителност се подписаха покупко-продажби на стойност над трилион рубли, а кръгът от тематики и оферти, обсъждани от съветската страна, не се ограничаваше само до оръжията и селскостопанската продукция.
Най-голям брой съглашения бяха подписани в региона на износа и външноикономическата активност, интернационалното съдействие, високите технологии, превоза и логистиката, минното дело и изследване на естествени запаси, вложенията и банковото дело.
Например, съветският “Уралхим”, дружно с анголската Grupo Opaia SA, ще построи цех за карбамид.
“Трансмашхолдинг” ще достави хиляда и триста леки автомобила в Египет, а индустриалните мощности ще бъдат ситуирани в Унгария, където ще сглобяват артикули от съветските елементи.
“Лукойл” подписа меморандум за съдействие с Министерството на минното дело и въглеводородите на Република Екваториална Гвинея. И по този начин нататък, можете да изброяваме дълго време.
Къде и за какво има толкоз доста задатъци към Русия?
Повечето африкански страни получиха някаква форма на самостоятелност през предишния век, когато старите империи с големи задгранични владения се разпаднаха.
Свободата, както нормално, се трансформира в огромна война на всички против всички и поради особеностите на локалния нрав и извънредно комплицираните племенни връзки, кръвта продължава да се лее в Африка и до през днешния ден.
Плодородната почва за междуетнически раздори се подхранва в допълнение от обстоятелството, че някогашните метрополии, макар че са изгубили власт над тогавашните си колонии, постоянно не са се изтеглили оттова на процедура и не престават да изпомпват всевъзможни естествени запаси, в подмяна осигурявайки беднотия, мизерия и ранна смъртност.
Най-яркият образец от последните години е Мали. Републиката е придобила самостоятелност през 1958 година, само че за нейно злощастие, в нейните глъбини стоят най-богатите залежи на диаманти, злато, уран, боксит и други забавни неща.
Ето за какво някогашният стопанин Франция не отпътува на никое място, компактно оплитайки целия бранш на произвеждане и рандеман със своите концесии. И когато през 2013 година в Мали започнаха конфликти с набиращите сили джихадисти, Париж незабавно вкара въоръжените си сили на територията на суверенна страна, като преди всичко се зае със отбраната на богатите залежи, в действителност окупирайки избрани райони.
Проблемите с построяването на естествена държавност бяха изпитани от множеството африкански страни.
Тук участва и неприятното завещание от колониалното минало, когато белите стопани чертаят границите с линийка, пренебрегвайки историческите и национални особености, и бедността, от която порастват радикални религиозни придвижвания, и операциите на невидимите кукловоди, които желаят да продължат да грабят безбройните благосъстояния на Африка.
През последните години, в допълнение към чисто националните спорове, Черният континент все по-често е обхванат от вълна от коренен ислямизъм.
Неговите съидейници, означаваме, също се пробват по всевъзможен вероятен метод да оседлаят сенчестата търговия с въглеводороди и всичко останало, което с ненаситност се купува на международните тържища.
Например, съгласно най-консервативните и груби оценки, единствено за 2016 година от Танзания, Замбия и Гана са изнесени нелегално към 440 тона злато на стойност петнадесет милиарда $.
Жълтият метал нелегално навлиза всеобщо в Обединените арабски емирства, което изрично отхвърля да разкрие данните за вноса на скъпия метал.
Със сигурност обаче е известно, че през последните 10 години сенчестият импорт на злато от Африка в ОАЕ е повишен повече от 10 пъти.
Естествено, никое държавно управление не харесва, когато баснословни пари изтичат около държавната хазна в незнайна посока. При това заради редица справедливи и всепризнати локални аргументи страните постоянно не могат сами да решат този дълготраен проблем.
Например, в Буркина Фасо, в териториите, следени от ислямистите, има повече от две хиляди противозаконни златни мини. Централното държавно управление не може да прогони джихадистите и да се укрепи в тези земи и по тази причина губи към един милиард $ чиста облага годишно.
В същата злополучна Буркина Фасо преди шест месеца терористите убиха тридесет и девет души,
работещи в златната мина Бунгу, благосъстоятелност на канадската компания Semafo Inc. През ноември трима души бяха убити, след което служащите се подвигнаха на стачка, с цел да изискат отбраната на живота си.
Канадският притежател даде обещание наложително да позволи въпроса за сигурността, само че всичко се сведе до обстоятелството, че към този момент управлението на мината лети до местоработата в хеликоптер с защита, а миньорите не престават да бъдат превозени с рейс.
В Централноафриканската република в даден миг цели региони изпаднаха от контрола на управляващите, където полевите командири поведоха бала и се провежда масиран незаконен рандеман на диаманти. За чест на управлението, седящо в столицата Банги, то съумя да признае личното си изтощение и поради предходния незнаен опит в работата с груповия Запад се обърнаха към руснаците за помощ. И тук заниманието стартира.
Прессекретарят на президента на Централноафриканската република Алберт Ялоке Мокпеме, описвайки резултатите от съдействието с Москва, сподели следното буквално:
„ Терористите нанесоха големи вреди на страната ни и Русия остана единствената страна, която ни се притече на помощ. Благодарение на нея успяхме изцяло да осигурим нашата промишленост за рандеман на диаманти. “ Край на цитата.
На елементарен език: „ общителните хора “ съумяха да проведат бойна подготовка за локалните войска и полиция допустимо най-бързо, след което навлязоха в неконтролираните региони, където доста бързо и дейно убедиха всички локални вождове, че животът в естетика с централната власт е доста прелестен и потребен за здравето.
Естествено помощта не е безвъзмездна. Но руснаците не следват европейско-американския път за изпомпване на запаси. Отново в ЦАР след коренно решение на въпроса за ислямистите и другите му там бандити, съветските компании съумяха да отворят радиостанция, построиха няколко лечебни заведения, приюти за бедните и даже финансираха локалното състезание по футбол.
Този резултат не остана неусетен - както в Африка, по този начин и отвън нея. Именно в това, съгласно мен, се крие повода за невероятния интерес, който се демонстрира в десетки африкански страни към Русия.
Същото оправдава мрачното внимание към африканската интензивност на Русия измежду напредналите страни на Запада. Приспособили се половин век да извличат запаси от хаоса, те не могат да приветстват новия състезател, който дава на Черния континент различната съветска услуга, наречена „ ред и сигурност “.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ