&format=webp)
Наказанието на женската амбиция – Тейлър Суифт като съвременната Силвия Плат и цената на славата
Американската писателка Маги Нелсън, авторка на паметни книги като The Argonauts и Bluets, от дълго време е известна с умеенето си да преплита персоналното и политическото, интимното и публичното. В новия си труд The Slicks тя се обръща към един непредвиден културен паралел – сред Силвия Плат и Тейлър Суифт. На пръв взор двете наподобяват като цялостни противоположности – едната е трагична поетеса, трансформирала болката си в литература, а другата е световна поп икона, която трансформира персоналните си прекарвания в песни. Но съгласно Нелсън ги сплотява нещо по-дълбоко – женската упоритост, и методът, по който обществото я санкционира, написа Арифа Акбар, основен сценичен критик на Guardian.
Идеята за книгата се ражда, когато Нелсън слуша албума на Суифт The Tortured Poets Department (2024), цялостен с литературни препратки – от Ф. Скот Фицджералд и Дилън Томас до Шекспир. В неговата потиснатост и прочувствен протест тя чува отзвуците на Плат. Но взема решение да напише книгата едвам след диалог с 13-годишно момиче, другарка на сина ѝ. „ Тя ме попита дали съм чувала за Силвия Плат “, споделя Нелсън. „ И си помислих „ да “, написах дипломната си работа за нея, а съм с 40 години по-възрастна от теб. Тези деца евентуално не желаят да слушат обясненията ми, само че аз имам какво да кажа. “
От този миг се ражда The Slicks – есе за дамите, които желаят прекалено много, и за културната паника, която тази упоритост провокира. „ Има нещо наказващо в това една жена да съобщи какво желае “, твърди Нелсън. „ И Плат, и Суифт вършат точно това – изричат желанието си на глас. “
Женската упоритост и нейните санкции
В книгата си Нелсън наблюдава историята на три разнообразни дами: Плат, която копнее за самопризнание, само че умира, без да го получи; Суифт, която реализира световен триумф и непрекъснато бива подложена на критика за него; и Камала Харис – политическа фигура, чиято „ тиха упоритост “ е показана като по-приемлива, тъй като не е изречена гласно.
„ Мнозина показват, че Харис в никакъв случай не разгласи ясно, че желае властта и може би точно това ѝ даде късмет, “ написа Нелсън. „ Защото когато една жена каже желая това огромно нещо, хората стартират да я ненавиждат. “
Тази концепция за осъдената упоритост е нишката, която свързва поетесата, поп звездата и политика. Общото сред Плат и Суифт е освен креативната им искреност, само че и публичния скепсис към дамите, които основават изкуство от персоналния си живот. „ В нашата просвета към момента съществува предразсъдъкът, че дамите, които трансформират опита си в изкуство, „ продават себе си “, акцентира Нелсън. „ Че искреността им е форма на уязвимост, а не на мощ. “
Така и в XXI век дамите създатели, които се осмеляват да бъдат шумни, откровени и амбициозни, постоянно биват посрещани с обвинявания в егоизъм или прекомерна сензитивност, отбелязва Акбар.
Тейлър Суифт като съвременна поетеса
За Нелсън, Суифт е не просто поп звезда, а поетеса в цялостния смисъл на думата. „ Писането на песни е в кръвта ѝ, “ показва авторката, цитирайки самата Плат: „ Кръвната бликам е лирика, не може да бъде спряна. “
В продуктивността на Суифт, в нейното безпределно предпочитание да твори, Нелсън вижда същия „ кръвоносен поток на поезията “, който е движел и Плат. Разликата е, че през днешния ден това предпочитание се претърпява обществено, в свят на обществени мрежи, турнета и милиарди долари. Суифт издига персоналната болежка до групово преживяване и го прави в действително време.
„ Тя демонстрира на младежите, изключително на девойките, по какъв начин наподобява триумфът, който не се извинява за себе си, “ разяснява Нелсън. „ Да бъдеш горделив с достиженията си. Да приемаш и обичаш силата си. “
Но точно тази откровена убеденост постоянно трансформира Суифт в цел – за сексистки смешки, за разбори, които слагат под въпрос не гения ѝ, а самото ѝ право на упоритост.
Когато Силвия Плат написа: „ Кръвната бликам е лирика, не може да бъде спряна “, тя е упреквана, че прекомерно доста „ разголва “ себе си. Нейните стихове, наситени с яд и страдалчество, са възприемани като патологични – „ нервност “, а не изкуство.
Шейсет години по-късно Тейлър Суифт пее за някогашните си връзки, за гнева си и за раните, които не зарастват – и още веднъж е упреквана, че е „ прекомерно прочувствена “, „ прекомерно трагична “. Историята се повтаря в нова опаковка – дамата, която приказва прекомерно мощно за личната си болежка, остава опасност.
За Нелсън това е продължение на еднакъв механизъм: просвета, която желае от дамите да бъдат скромни, сдържани и признателни, само че не и амбициозни. „ Амбицията е наказваща сфера за дамите, “ разяснява тя. „ И това наказване идва освен извън, само че и от вътрешната страна – под формата на виновност и самоцензура. “
Да си част от мейнстрийма, само че по собствен метод
Нелсън, която произлиза от куиър и пънк средите в Калифорния, признава, че любовта ѝ към Суифт е и метод да упорства, че даже хора с различни идентичности имат право да бъдат част от мейнстрийма.
„ Интересува ме кой има достъп до културата и кой бива изключен от нея, “ изяснява тя, представена от Guardian „ Да бъдеш почитател на Суифт, да гледаш Super Bowl, да участваш в това, което се счита за ‘нормално’ – това е форма на принадлежност, която не съм подготвена да отстъпя. “
В този смисъл The Slicks не е просто книга за лирика или поп музика. Тя е размисъл за свободата на дамите да желаят, да приказват и да бъдат чути, без виновност и без опрощение.
Маги Нелсън ни припомня, че женската упоритост не е недостатък, а форма на опозиция. И в случай че през днешния ден Тейлър Суифт може да бъде Силвия Плат на своето време, то е тъй като светът най-сетне се учи да слуша, въпреки и не без опозиция.
Идеята за книгата се ражда, когато Нелсън слуша албума на Суифт The Tortured Poets Department (2024), цялостен с литературни препратки – от Ф. Скот Фицджералд и Дилън Томас до Шекспир. В неговата потиснатост и прочувствен протест тя чува отзвуците на Плат. Но взема решение да напише книгата едвам след диалог с 13-годишно момиче, другарка на сина ѝ. „ Тя ме попита дали съм чувала за Силвия Плат “, споделя Нелсън. „ И си помислих „ да “, написах дипломната си работа за нея, а съм с 40 години по-възрастна от теб. Тези деца евентуално не желаят да слушат обясненията ми, само че аз имам какво да кажа. “
От този миг се ражда The Slicks – есе за дамите, които желаят прекалено много, и за културната паника, която тази упоритост провокира. „ Има нещо наказващо в това една жена да съобщи какво желае “, твърди Нелсън. „ И Плат, и Суифт вършат точно това – изричат желанието си на глас. “
Женската упоритост и нейните санкции
В книгата си Нелсън наблюдава историята на три разнообразни дами: Плат, която копнее за самопризнание, само че умира, без да го получи; Суифт, която реализира световен триумф и непрекъснато бива подложена на критика за него; и Камала Харис – политическа фигура, чиято „ тиха упоритост “ е показана като по-приемлива, тъй като не е изречена гласно.
„ Мнозина показват, че Харис в никакъв случай не разгласи ясно, че желае властта и може би точно това ѝ даде късмет, “ написа Нелсън. „ Защото когато една жена каже желая това огромно нещо, хората стартират да я ненавиждат. “
Тази концепция за осъдената упоритост е нишката, която свързва поетесата, поп звездата и политика. Общото сред Плат и Суифт е освен креативната им искреност, само че и публичния скепсис към дамите, които основават изкуство от персоналния си живот. „ В нашата просвета към момента съществува предразсъдъкът, че дамите, които трансформират опита си в изкуство, „ продават себе си “, акцентира Нелсън. „ Че искреността им е форма на уязвимост, а не на мощ. “
Така и в XXI век дамите създатели, които се осмеляват да бъдат шумни, откровени и амбициозни, постоянно биват посрещани с обвинявания в егоизъм или прекомерна сензитивност, отбелязва Акбар.
Тейлър Суифт като съвременна поетеса
За Нелсън, Суифт е не просто поп звезда, а поетеса в цялостния смисъл на думата. „ Писането на песни е в кръвта ѝ, “ показва авторката, цитирайки самата Плат: „ Кръвната бликам е лирика, не може да бъде спряна. “
В продуктивността на Суифт, в нейното безпределно предпочитание да твори, Нелсън вижда същия „ кръвоносен поток на поезията “, който е движел и Плат. Разликата е, че през днешния ден това предпочитание се претърпява обществено, в свят на обществени мрежи, турнета и милиарди долари. Суифт издига персоналната болежка до групово преживяване и го прави в действително време.
„ Тя демонстрира на младежите, изключително на девойките, по какъв начин наподобява триумфът, който не се извинява за себе си, “ разяснява Нелсън. „ Да бъдеш горделив с достиженията си. Да приемаш и обичаш силата си. “
Но точно тази откровена убеденост постоянно трансформира Суифт в цел – за сексистки смешки, за разбори, които слагат под въпрос не гения ѝ, а самото ѝ право на упоритост.
Когато Силвия Плат написа: „ Кръвната бликам е лирика, не може да бъде спряна “, тя е упреквана, че прекомерно доста „ разголва “ себе си. Нейните стихове, наситени с яд и страдалчество, са възприемани като патологични – „ нервност “, а не изкуство.
Шейсет години по-късно Тейлър Суифт пее за някогашните си връзки, за гнева си и за раните, които не зарастват – и още веднъж е упреквана, че е „ прекомерно прочувствена “, „ прекомерно трагична “. Историята се повтаря в нова опаковка – дамата, която приказва прекомерно мощно за личната си болежка, остава опасност.
За Нелсън това е продължение на еднакъв механизъм: просвета, която желае от дамите да бъдат скромни, сдържани и признателни, само че не и амбициозни. „ Амбицията е наказваща сфера за дамите, “ разяснява тя. „ И това наказване идва освен извън, само че и от вътрешната страна – под формата на виновност и самоцензура. “
Да си част от мейнстрийма, само че по собствен метод
Нелсън, която произлиза от куиър и пънк средите в Калифорния, признава, че любовта ѝ към Суифт е и метод да упорства, че даже хора с различни идентичности имат право да бъдат част от мейнстрийма.
„ Интересува ме кой има достъп до културата и кой бива изключен от нея, “ изяснява тя, представена от Guardian „ Да бъдеш почитател на Суифт, да гледаш Super Bowl, да участваш в това, което се счита за ‘нормално’ – това е форма на принадлежност, която не съм подготвена да отстъпя. “
В този смисъл The Slicks не е просто книга за лирика или поп музика. Тя е размисъл за свободата на дамите да желаят, да приказват и да бъдат чути, без виновност и без опрощение.
Маги Нелсън ни припомня, че женската упоритост не е недостатък, а форма на опозиция. И в случай че през днешния ден Тейлър Суифт може да бъде Силвия Плат на своето време, то е тъй като светът най-сетне се учи да слуша, въпреки и не без опозиция.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ