С изборите в Алжир армията иска да възстанови "цивилната" фасада на властта
Алжирската войска - дирек на режима, привикнала през години да работи подмолно, в този момент бе принудена намерено да упражни властта си. Налагайки провеждането на 12 декември на президентските избори, против които се оповестиха доста хора, генералният щаб желае да възвърне цивилната фасада на ръководството, зад която той ще дърпа конците, споделят специалисти.
С рухването от власт на Абделазиз Бутефлика, който през април бе заставен от " Хирак " (безпрецедентното национално придвижване на публично недоволство) да подаде оставка след 20 години на власт, " висшето военно командване се озова на сцената срещу волята си, упражнявайки действителната власт ", напомня Мусаб Хамуди, докторант в парижкото Висше учебно заведение по публични науки.
" Това е много неуместна обстановка за военните, тъй като те обичат да работят скрито " в една система, която се характеризира със своята мистериозност, акцентира откривателят, който учи авторитаризма в Алжир. За алжирците въплъщение на това " висше военно командване " с неразбираеми очертания е военачалник Ахмед Гаид Салах, шеф на генералния щаб на армията от 15 години, който задава тона на безличния президент Абделкадер Бенсалах и на държавното управление, натоварено да управлява настоящите каузи.
" Той публично е единствено заместник-министър (на отбраната), само че се държи като същинския стопанин на страната. Това е безусловно невиждана обстановка ", макар че " армията постоянно е била в центъра на ръководството ", споделя Жан-Пиер Филию, учител във Висшето учебно заведение за политически науки (Sciences Po) и създател на есето " Алжир, новата самостоятелност ".
" Движението " Хирак " да бъде употребявано "
Армията се оказа на първа линия против протестното придвижване, което смяташе, че може да успокои, като принуди Бутефлика да подаде оставка и вкара в пандиза ненавижданите емблематични фигури на режима му. На демонстрациите лозунгът " Армията и народът са братя " бе сменен от " Генералите да вървят на боклука " и " Гаид Салах е изменник ".
След оповестяването на независимостта през 1962 година армията е " страна в страната " и " политиката постоянно е в ръцете на военните ", споделя Камел Шеклат, специалист по Магреба в Центъра за социологически и политически проучвания в Париж. " Хирак " се опълчва на всичко това с лозунгите " Вървете си всички " и " Държава на жителите, а не страна казарма " - това е нещо напълно ново (...). "
Удовлетворяването на настояванията на стачкуващите " не е в дневния ред на ръководителите на армията - доказателство за това е силовото налагане на президентските избори, против които са множеството алжирци ", споделя специалистът. " Армията желае просто цивилна фасада на властта си и да трансферира на бъдещия президент политическата, икономическата и обществена рецесия - това е времето придвижването " Хирак " да бъде употребявано. Генералният щаб желае смяна в системата, а " Хирак " желае смяна на системата ", обобщава Шеклат.
Според Жан-Пиер Филию, " в случай че алжирската рецесия потвърждава нещо, това е очевидната липса на политическо мислене у водачите на армията, които откровено се надяват да възстановят статуквото и да сложат завършек на " Хирак ", налагайки възобновяване на фасадно цивилно ръководство ".
" Неразбирателства "
С отхвърли си да направи каквито и да е отстъпки на " Хирак " армията отхвърля " да стане очевидец по какъв начин процесът на политически преход се изплъзва от нейния надзор " и по този метод да рискува " унищожаване на системата, която работи от оповестяването на независимостта ", споделя Флавиен Бура, специалист по Магреба и Близкия изток в Института за стратегически проучвания на военното учебно заведение (в Париж).
Белязана от " проваления либерален преход от началото на 90-те години ", когато армията принуди президента Шадли Бенджедид да подаде оставка и прекъсна парламентарните избори, които се очакваше да бъдат извоювани от ислямистите, " военната подчиненост не желае още веднъж да се ангажира с политическото ръководство " - непосредствено или посредством принуда, споделя специалистът.
© Associated Press
Протестиращи студенти в столицата Алжир
Репресията на протестите през 1988 година и ролята ѝ по време на гражданската война (1992 - 2002 г.) съществено навреди на облика на армията. " Военните имат доста да губят, че да се намесят директно в политиката. Още повече че икономическата обстановка е извънредно комплицирана и тревожна и малко хора имат предпочитание да се занимават с нея. Със сигурност не и военните ", акцентира той.
Въпреки това доста въпроси остават без отговор. " Всички ли единомислещо поддържат началника на генералния щаб? Има ли вътрешни разногласия на най-високо равнище във военната подчиненост? Склонен съм да мисля, че има, само че съществува и обща воля нищо да не бъде излагано на показ ", защото " армията желае да показва единение ".
Мусаб Хамуди твърди, че в армията има " много осезаеми вътрешни разногласия ", които изясняват и за какво за армията е толкоз значимо незабавно да бъдат проведени избори.
Що се отнася до новия президент, той " няма да има никаква власт по огромните въпроси. Той ще получава нареждания (от генералния щаб) - от време на време те ще бъдат косвени, както постоянно е било до момента "./БТА
С рухването от власт на Абделазиз Бутефлика, който през април бе заставен от " Хирак " (безпрецедентното национално придвижване на публично недоволство) да подаде оставка след 20 години на власт, " висшето военно командване се озова на сцената срещу волята си, упражнявайки действителната власт ", напомня Мусаб Хамуди, докторант в парижкото Висше учебно заведение по публични науки.
" Това е много неуместна обстановка за военните, тъй като те обичат да работят скрито " в една система, която се характеризира със своята мистериозност, акцентира откривателят, който учи авторитаризма в Алжир. За алжирците въплъщение на това " висше военно командване " с неразбираеми очертания е военачалник Ахмед Гаид Салах, шеф на генералния щаб на армията от 15 години, който задава тона на безличния президент Абделкадер Бенсалах и на държавното управление, натоварено да управлява настоящите каузи.
" Той публично е единствено заместник-министър (на отбраната), само че се държи като същинския стопанин на страната. Това е безусловно невиждана обстановка ", макар че " армията постоянно е била в центъра на ръководството ", споделя Жан-Пиер Филию, учител във Висшето учебно заведение за политически науки (Sciences Po) и създател на есето " Алжир, новата самостоятелност ".
" Движението " Хирак " да бъде употребявано "
Армията се оказа на първа линия против протестното придвижване, което смяташе, че може да успокои, като принуди Бутефлика да подаде оставка и вкара в пандиза ненавижданите емблематични фигури на режима му. На демонстрациите лозунгът " Армията и народът са братя " бе сменен от " Генералите да вървят на боклука " и " Гаид Салах е изменник ".
След оповестяването на независимостта през 1962 година армията е " страна в страната " и " политиката постоянно е в ръцете на военните ", споделя Камел Шеклат, специалист по Магреба в Центъра за социологически и политически проучвания в Париж. " Хирак " се опълчва на всичко това с лозунгите " Вървете си всички " и " Държава на жителите, а не страна казарма " - това е нещо напълно ново (...). "
Удовлетворяването на настояванията на стачкуващите " не е в дневния ред на ръководителите на армията - доказателство за това е силовото налагане на президентските избори, против които са множеството алжирци ", споделя специалистът. " Армията желае просто цивилна фасада на властта си и да трансферира на бъдещия президент политическата, икономическата и обществена рецесия - това е времето придвижването " Хирак " да бъде употребявано. Генералният щаб желае смяна в системата, а " Хирак " желае смяна на системата ", обобщава Шеклат.
Според Жан-Пиер Филию, " в случай че алжирската рецесия потвърждава нещо, това е очевидната липса на политическо мислене у водачите на армията, които откровено се надяват да възстановят статуквото и да сложат завършек на " Хирак ", налагайки възобновяване на фасадно цивилно ръководство ".
" Неразбирателства "
С отхвърли си да направи каквито и да е отстъпки на " Хирак " армията отхвърля " да стане очевидец по какъв начин процесът на политически преход се изплъзва от нейния надзор " и по този метод да рискува " унищожаване на системата, която работи от оповестяването на независимостта ", споделя Флавиен Бура, специалист по Магреба и Близкия изток в Института за стратегически проучвания на военното учебно заведение (в Париж).
Белязана от " проваления либерален преход от началото на 90-те години ", когато армията принуди президента Шадли Бенджедид да подаде оставка и прекъсна парламентарните избори, които се очакваше да бъдат извоювани от ислямистите, " военната подчиненост не желае още веднъж да се ангажира с политическото ръководство " - непосредствено или посредством принуда, споделя специалистът.
© Associated Press
Протестиращи студенти в столицата Алжир
Репресията на протестите през 1988 година и ролята ѝ по време на гражданската война (1992 - 2002 г.) съществено навреди на облика на армията. " Военните имат доста да губят, че да се намесят директно в политиката. Още повече че икономическата обстановка е извънредно комплицирана и тревожна и малко хора имат предпочитание да се занимават с нея. Със сигурност не и военните ", акцентира той.
Въпреки това доста въпроси остават без отговор. " Всички ли единомислещо поддържат началника на генералния щаб? Има ли вътрешни разногласия на най-високо равнище във военната подчиненост? Склонен съм да мисля, че има, само че съществува и обща воля нищо да не бъде излагано на показ ", защото " армията желае да показва единение ".
Мусаб Хамуди твърди, че в армията има " много осезаеми вътрешни разногласия ", които изясняват и за какво за армията е толкоз значимо незабавно да бъдат проведени избори.
Що се отнася до новия президент, той " няма да има никаква власт по огромните въпроси. Той ще получава нареждания (от генералния щаб) - от време на време те ще бъдат косвени, както постоянно е било до момента "./БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ