Белият метален вол и поцинкованата кофа
Александър МАРИНОВ
Според източната духовна традиция знак на 2021 година е Белият железен вол. Познавачите на китайския хороскоп настояват, че започващата на 12 февруари нова лунна година ще е по едно и също време продължение на предходната и интервал на рискове, огромни промени и разкъсване със остарялото (свързвани с метала). По принцип волът се асоциира с пари и благосъстояние, само че в дадения подтекст въздействието му може да бъде интерпретирано като вреди върху стопанската система, финансова рецесия и материални ограничения. Общата прогноза е за мъчителни, само че дълбоки промени в ръководството и финансите на обществата, изключително на западните (неизточните), в случай че отчитаме, че белият цвят символизира Запада.
На този декор прогнозите за развиването на политическите процеси по света и в България наподобяват по-трудна и рискована задача от всеки път. Дори в случай че се ограничим единствено до мащабите на нашата страна, степента на несигурност на голям брой основни фактори е толкоз висока, че рационалната аналитична смелост би трябвало да се ограничи единствено до опита за формулиране на някои съществени въпроси. Отговорите ще се избистрят по-нататък през годината.
Първият главен въпрос е в каква степен и по какъв метод политическите процеси ще бъдат повлияни от здравните аспекти на световната пандемия. За интервала от експлоадирането на ковид-кризата
такива значими въздействия бяха установени в редица страни,
включително при провеждането на избори и референдуми, само че еднопосочен извод е неосъществим (извън това, че на някои места се видя наклонност към намаляване на електоралната активност).
Пряко отражение върху политическите последствия от здравната рецесия има успеваемостта и последователността на държавните управления при нейното преодоляване. Особено способността да се създаде и приложи оптимална информационна тактика сред управляващите и обособените пластове на обществото.
Неслучайно авторитетни анализатори (Гартън Аш, Фукуяма и др.) дефинираха 2020-та като година на „ героизъм на лекарите и неуспех на политиците” (особено от позиция на комуникациите). По този индикатор е ясно, че на множеството места по света здравният съставен елемент на рецесията не носи актив на ръководещите. Още по-малко учредения за оптимизъм във властта има в България, където бе определена една примитивно разбрана и неспособно приложена гьобелсова тактичност – безспирно повторение на самохвални неистини, че нашето държавно управление се оправя с рецесията надали не най-добре от всички в Европа и даже в света.
Между другото, този следващ неблаговиден опит да се употребява пропагандния инструментариум на Третия райх (след крилатия откъс на ББ, че „ трудът ни прави свободни”) демонстрира
какъв рисков бумеранг е незнанието на властимащите.
Известната мисъл на Гьобелс за превръщането на лъжата в истина след многократно повтаряне се възпроизвежда ненапълно (втората част на изречението е „ само че единствено в случай че се обезпечи уединяване на обекта на влияние от действителните публични условия”). В нашия случай това е явно невероятно – нито във връзка с непрекъснато изменящите се оценки, нито по отношение на кухите оптимистични прогнози за близката „ победа над вируса”). В допълнение, истината е, че никой не може да планува с акуратност по какъв начин ще се развива болестта в идващите месеци. Опитът на огромни западни страни през последния месец го демонстрира еднопосочно.
Така че изборите по наложителност ще се проведат в доста комплицирана конюнктура. Единственото ясно занапред е, че ръководещите търсят метод да употребяват трагичните психически отблясъци на рецесията в своя изгода, разчитайки, че ниската електорална интензивност ще работи за тях. Това допускане е разумно, като имаме поради действителната тежест на следения избор и изборните измами (осигуряващи на ръководещите и Движение за права и свободи не по-малко от 300 хиляди „ кухи” гласове). Но тази опасност не може да бъде преодоляна с механично отсрочване на гласуването, а единствено посредством цялостна готовност на тази част от обществото, която желае смяна. Отделно стои въпросът за изработването на ясни процедури за осъществяване на изборите в изискванията на известните ограничавания, за въвеждането на част от които явно са нужни законови промени.
Вторият главен въпрос за въздействието на ковид-кризата върху политическите процеси у нас е функционалност на обективните резултати и публичните усещания на активността на управляващите по минимизиране на нейните стопански и обществени последствия. Тук държавната агитация е изключително арогантна, само че и противодействието се ускорява – от страна както на бизнеса, по този начин и на семействата и жителите. Показателен е фактът, че работодателските организации, които в никакъв случай не са обичали да се конфронтират с властта, заемат все по-ясна сериозна позиция. Истината няма по какъв начин да се скрие –
действително се харчи доста по-малко, в сравнение с се дава обещание,
а и това което се харчи, доближава до дребна част от фактически засегнатите. Ефектът от държавната поддръжка е слаб, малотраен и несиметричен.
Повечето социологически изследвания бягат от разбора на действителното разбиране на социално-икономическите ограничения на държавното управление, само че има данни, съгласно които в действителност получилите поддръжка не надвишава 10 на 100 от нуждаещите се. Няма солидни причини в интерес на допускането тази неблагополучна картина да се промени значително в месеците до парламентарните избори, по-скоро обстановката ще се утежнява поради очертаващите се конвулсии на безредно отваряне и затваряне на съществени стопански и други действия. Поради това събитие по-вероятно е и този аспект на рецесията да работи срещу ръководещите.
Третият значителен въпрос е обвързван със съотношението на силите, подкрепящи същинската смяна, респ. запазването на статуквото (модела). Амплитудата в анализите на достиженията и неуспехите на всеобщите митинги е реалност, само че към този момент това са най-вече морално-психологически тълкования. Липсват по-задълбочени проучвания на фундаменталните пластове на политическите настройки и евентуални държания. Към това следва да прибавим нееднозначното отражение на искрено манипулативните тълкования на част от официално приетите социолози (въобще не разясня фиктивните агенции-пощенски кутии, които фабрикуват откровени фалшификати). Стимулирани по съответния метод, по медиите отново се разщъкаха
десетината втръснали трубадури на платената обич към властта.
Налице е активизация на добре познатите проправителствени професионални тролове. Целта на внушенията е ясна – тези българи, които макар нагнетяването на боязън решат да идат до урните, да бъдат разколебани да гласоподават за смяна.
Но макар мащаба на вложените запаси, триумфът на тази тактичност изобщо не е обезпечен. Причината е, че без значение от всички неточности и недостатъци последователно се оформят центрове на различна партийно-политическа мощ. Вярно е, че те към този момент могат да послужат основно като спусък на началото на измененията, а не като гаранти за нужния нов модел на ръководство. Не е нужно да бъдат идеализирани техните претекстове – значимо е, че все по-голяма част от българските политици схващат, че нямат интерес да се придържат към статуквото. Особено значимо е, че се натрупва все по-сериозна сила за консолидация в името на обезпечаване на почтени и свободни избори, като първа значима за всички честни хора стъпка без значение от всички останали разлики и вражди. Постигането на необятно и интензивно замесване на гражданската интензивност за ограничение на изборните операции и измами и за висока изборна интензивност на този стадий е огромна опасност за системата, която е на път да се осъществя.
А това ще значи, че смяната ще прегази съпротивата на статуквото както разгневен вол мачка поцинкована кофа.
Според източната духовна традиция знак на 2021 година е Белият железен вол. Познавачите на китайския хороскоп настояват, че започващата на 12 февруари нова лунна година ще е по едно и също време продължение на предходната и интервал на рискове, огромни промени и разкъсване със остарялото (свързвани с метала). По принцип волът се асоциира с пари и благосъстояние, само че в дадения подтекст въздействието му може да бъде интерпретирано като вреди върху стопанската система, финансова рецесия и материални ограничения. Общата прогноза е за мъчителни, само че дълбоки промени в ръководството и финансите на обществата, изключително на западните (неизточните), в случай че отчитаме, че белият цвят символизира Запада.
На този декор прогнозите за развиването на политическите процеси по света и в България наподобяват по-трудна и рискована задача от всеки път. Дори в случай че се ограничим единствено до мащабите на нашата страна, степента на несигурност на голям брой основни фактори е толкоз висока, че рационалната аналитична смелост би трябвало да се ограничи единствено до опита за формулиране на някои съществени въпроси. Отговорите ще се избистрят по-нататък през годината.
Първият главен въпрос е в каква степен и по какъв метод политическите процеси ще бъдат повлияни от здравните аспекти на световната пандемия. За интервала от експлоадирането на ковид-кризата
такива значими въздействия бяха установени в редица страни,
включително при провеждането на избори и референдуми, само че еднопосочен извод е неосъществим (извън това, че на някои места се видя наклонност към намаляване на електоралната активност).
Пряко отражение върху политическите последствия от здравната рецесия има успеваемостта и последователността на държавните управления при нейното преодоляване. Особено способността да се създаде и приложи оптимална информационна тактика сред управляващите и обособените пластове на обществото.
Неслучайно авторитетни анализатори (Гартън Аш, Фукуяма и др.) дефинираха 2020-та като година на „ героизъм на лекарите и неуспех на политиците” (особено от позиция на комуникациите). По този индикатор е ясно, че на множеството места по света здравният съставен елемент на рецесията не носи актив на ръководещите. Още по-малко учредения за оптимизъм във властта има в България, където бе определена една примитивно разбрана и неспособно приложена гьобелсова тактичност – безспирно повторение на самохвални неистини, че нашето държавно управление се оправя с рецесията надали не най-добре от всички в Европа и даже в света.
Между другото, този следващ неблаговиден опит да се употребява пропагандния инструментариум на Третия райх (след крилатия откъс на ББ, че „ трудът ни прави свободни”) демонстрира
какъв рисков бумеранг е незнанието на властимащите.
Известната мисъл на Гьобелс за превръщането на лъжата в истина след многократно повтаряне се възпроизвежда ненапълно (втората част на изречението е „ само че единствено в случай че се обезпечи уединяване на обекта на влияние от действителните публични условия”). В нашия случай това е явно невероятно – нито във връзка с непрекъснато изменящите се оценки, нито по отношение на кухите оптимистични прогнози за близката „ победа над вируса”). В допълнение, истината е, че никой не може да планува с акуратност по какъв начин ще се развива болестта в идващите месеци. Опитът на огромни западни страни през последния месец го демонстрира еднопосочно.
Така че изборите по наложителност ще се проведат в доста комплицирана конюнктура. Единственото ясно занапред е, че ръководещите търсят метод да употребяват трагичните психически отблясъци на рецесията в своя изгода, разчитайки, че ниската електорална интензивност ще работи за тях. Това допускане е разумно, като имаме поради действителната тежест на следения избор и изборните измами (осигуряващи на ръководещите и Движение за права и свободи не по-малко от 300 хиляди „ кухи” гласове). Но тази опасност не може да бъде преодоляна с механично отсрочване на гласуването, а единствено посредством цялостна готовност на тази част от обществото, която желае смяна. Отделно стои въпросът за изработването на ясни процедури за осъществяване на изборите в изискванията на известните ограничавания, за въвеждането на част от които явно са нужни законови промени.
Вторият главен въпрос за въздействието на ковид-кризата върху политическите процеси у нас е функционалност на обективните резултати и публичните усещания на активността на управляващите по минимизиране на нейните стопански и обществени последствия. Тук държавната агитация е изключително арогантна, само че и противодействието се ускорява – от страна както на бизнеса, по този начин и на семействата и жителите. Показателен е фактът, че работодателските организации, които в никакъв случай не са обичали да се конфронтират с властта, заемат все по-ясна сериозна позиция. Истината няма по какъв начин да се скрие –
действително се харчи доста по-малко, в сравнение с се дава обещание,
а и това което се харчи, доближава до дребна част от фактически засегнатите. Ефектът от държавната поддръжка е слаб, малотраен и несиметричен.
Повечето социологически изследвания бягат от разбора на действителното разбиране на социално-икономическите ограничения на държавното управление, само че има данни, съгласно които в действителност получилите поддръжка не надвишава 10 на 100 от нуждаещите се. Няма солидни причини в интерес на допускането тази неблагополучна картина да се промени значително в месеците до парламентарните избори, по-скоро обстановката ще се утежнява поради очертаващите се конвулсии на безредно отваряне и затваряне на съществени стопански и други действия. Поради това събитие по-вероятно е и този аспект на рецесията да работи срещу ръководещите.
Третият значителен въпрос е обвързван със съотношението на силите, подкрепящи същинската смяна, респ. запазването на статуквото (модела). Амплитудата в анализите на достиженията и неуспехите на всеобщите митинги е реалност, само че към този момент това са най-вече морално-психологически тълкования. Липсват по-задълбочени проучвания на фундаменталните пластове на политическите настройки и евентуални държания. Към това следва да прибавим нееднозначното отражение на искрено манипулативните тълкования на част от официално приетите социолози (въобще не разясня фиктивните агенции-пощенски кутии, които фабрикуват откровени фалшификати). Стимулирани по съответния метод, по медиите отново се разщъкаха
десетината втръснали трубадури на платената обич към властта.
Налице е активизация на добре познатите проправителствени професионални тролове. Целта на внушенията е ясна – тези българи, които макар нагнетяването на боязън решат да идат до урните, да бъдат разколебани да гласоподават за смяна.
Но макар мащаба на вложените запаси, триумфът на тази тактичност изобщо не е обезпечен. Причината е, че без значение от всички неточности и недостатъци последователно се оформят центрове на различна партийно-политическа мощ. Вярно е, че те към този момент могат да послужат основно като спусък на началото на измененията, а не като гаранти за нужния нов модел на ръководство. Не е нужно да бъдат идеализирани техните претекстове – значимо е, че все по-голяма част от българските политици схващат, че нямат интерес да се придържат към статуквото. Особено значимо е, че се натрупва все по-сериозна сила за консолидация в името на обезпечаване на почтени и свободни избори, като първа значима за всички честни хора стъпка без значение от всички останали разлики и вражди. Постигането на необятно и интензивно замесване на гражданската интензивност за ограничение на изборните операции и измами и за висока изборна интензивност на този стадий е огромна опасност за системата, която е на път да се осъществя.
А това ще значи, че смяната ще прегази съпротивата на статуквото както разгневен вол мачка поцинкована кофа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ