Как решенията на проблемите се превръщат в проблеми
Александър МАРИНОВ
Разпространеното определение на избухналата рецесия е „ екологична” и това ненапълно е правилно, тъй като е разследване от неналичието на ефикасни и ефикасни политики за запазване на средата, в която живеем, както и от бруталното неспазване на съществуващите правила. Но всъщност става дума за екзистенциална рецесия, рецесия, заплашваща съществуването на милиони хора и поставяща под подозрение базисни качества на страната и нейните институции. Това е рецесия на смисъла на нашето битие като нация – мнозина от нас са лишени от базисни условия на живот, без да са налице форсмажорни условия (война, всеобщи безредици, естествена катастрофа). Разбира се, в случай че не считаме за форсмажор некомпетентността и малодушието на властта.
Нека напомним очевидните условия, които лишават държавното ръководство от каквито и да било причини за свое опрощение. Който и главен аспект на рецесията да вземем – безводие, замърсен въздух, противозаконен импорт и заличаване на демон знае какви отпадъци – той не е зародил ненадейно. Всеки от тях поотделно и всички дружно са се натрупвали и нараствали в продължение на години, ставали са все по-видими като обсег и обиден периметър. Няма даже и теоретична опция да не са били видяни, в случай че избрани лица и органи не са мижали или гледали умишлено в друга посока.
Нещо повече, най-малко в това отношение няма никакви учредения да упрекваме гражданското общество в неангажираност – през годините полемиките в обществените медии, журналистическите следствия, сигналите, митингите и други форми на интензивност набъбваха и бодяха очите на властта. Неслучайно словесната и институционалната експанзия към този вид социална разпоредителност надвиши доста непримиримостта към родната проведена престъпност. Голямата „ вина” на „ зеления октопод” бе, че изложи на показ алчните пипала на властимащата върхушка, която не се свенеше да краде даже от най-насъщното.
Припомняме тези условия, с цел да откроим още по-ясно неадекватността на държанието на обществените управляващи в сегашния миг. След като се видя, че проблемите не могат да бъдат отречени или омаловажени, нито пък „ хваща дикиш” обвиняването на съперниците, а и природата не ще да помогне, държавното управление разбра, че въпреки всичко нещо би трябвало да прави. И то, отпред с премиера Борисов, направи това, което е привикнало да прави. Първо, оповестиха, че ще дадат изключително пари. Второ, Борисов стартира да раздава заповеди на министрите и да ги праща нагоре-надолу. Трето, извадена бе „ тоягата” на възбраните и мораториумите. Четвърто, отвориха торбата с красивите обещания – по какъв начин всичко ще се реши бързо, дефинитивно и с ненадейно положителни последствия.
Проблемът на държавното управление е, че от дълго време има вяра на личните си неистини. Дори и най-правдоподобните оферти към този момент не са нищо повече от общи хрумвания – без планове, проекти, обезпечени запаси (видя се, че съществуването на средства не всеки път дава бърз резултат). Още по-страшно е, че лъсна неналичието на експертиза и функционална подготвеност на институциите да работят за преодоляване на рецесии, да не приказваме за потенциал за тяхното предугаждане и предварителна защита. Оказа се, че страната разчита на концепциите и предложенията на частни компании и професионални сдружения, а сама няма никакъв задел от сюжети и лостове за деяние. При това състояние и най-хубавите хрумвания за решение на проблемите могат елементарно да се трансфорат в източник на нови проблеми.
Да вземем за образец присъщото проявяване на забранително-репресивния инстинкт – оповестеното желание да се наложи цялостна възбрана на вноса и износа на боклуци (малко по-късно стана ясно, че въпреки всичко мярката няма да е всеобхватна). Тази концепция освен е неосъществима заради спор с европейските политики и общоприети търговски практики. Тя има различен, по-съществен недостатък – посредством нея се признава и се търси (неадекватен) сурогат на фундаменталната некадърност на държавните органи и администрации да употребяват съществени принадлежности на признатите политики, включително оценка на резултатите и надзор на процесите. Всеки естествен човек схваща, че въпросът не е в това грам боклук да не прехвръкне през границата, а в действено и добросъвестно наблюдаване на тези потоци и непоколебим надзор за недопускане на нарушавания, застрашаващи живота и здравето на хората.
Друг, извънредно нездравословен управнически инстикт, образуван през годините, е умишленото опълчване на разнообразни елементи от обществото като предлог да не се вземат нужните ограничения. Така, непредприемането на превантивни ограничавания на водоползването в Перник (и на други места) се оправдава с вредите за бизнеса и с „ неминуемите” обществени последствия и митинги. Истината е, че при добросъвестно и умело осъществяване на пълномощията на институциите и длъжностните лица съвсем всеки проблем може да бъде решен при - в случай че не идеално, то най-малко задоволително - балансиране на другите ползи в обществото. „ Единствената” компликация е, че се постанова да бъде пресечено настъплението на користните ползи на обособени лица и групи.
Така доближаваме до един от най-болезнените аспекти на корените на рецесията, обуславящ и неадекватността на заявените ограничения. Колкото и значима роля да имат управническата суетливост, некомпетентността и бягството от отговорност, те получават поразяващото си отражение с помощта на корупцията и злоупотребата с власт. Повечето от вълнуващите през днешния ден обществото проблеми са зародили, тъй като някой някъде е безгранично лаком за големи облаги непременно, а голям брой „ прислужници на народа” по всички етажи на властта драговолно му оказват помощ в това начинание, несъмнено, не безплатно. В значително случаи е налице противоположната релация – създатели на схемите са политици и високопоставени държавни чиновници, а съответните бизнес структури са просто посредници-пощенски кутии. Това се случва освен в екологичния бранш, а и при медикаментите, публичните поръчки, изобщо на всички места, където се раздават обществени средства.
Нито думите (обещанията), нито харчовете на властта подлежат на отчетност и надзор. Органите, които би трябвало да се грижат за това, работят пост фактум и с последна нерешителност – да не настъпят някой от високите етажи. Няма нито следствие, нито обществена информация какво се случва с изхарчените милиарди, които (ако са били изразходвани обосновано и добросъвестно) трябваше да предотвратят или най-малко да смекчат днешната рецесия.
Накрая, нещо, което наподобява отдалечено от днешните разтърсвания. У нас дежурно опрощение на ръководещите са минусите на нормативната уредба – когато настане рецесия, незабавно се хващат да поправят законите и даже да пишат нови. Ако вземем днешните проблеми с водата, мръсния въздух и нашествието на боклука, нормативни пропуски тук и там има, само че основната неволя не е в това. Коренът на злото е в неналичието на действени и транспарантни механизми за отчетност на субектите на властта и за търсене на отговорност (административна, материална и наказателна) за недобросъвестно осъществяване на отговорностите.
Ако този недостатък не бъде отхвърлен (започвайки с промени в Конституцията), изгодата от даже съответни ограничения за справяне с проблемите ще бъде краткотрайна и частична, а рецесиите ще не престават да избухват.
Разпространеното определение на избухналата рецесия е „ екологична” и това ненапълно е правилно, тъй като е разследване от неналичието на ефикасни и ефикасни политики за запазване на средата, в която живеем, както и от бруталното неспазване на съществуващите правила. Но всъщност става дума за екзистенциална рецесия, рецесия, заплашваща съществуването на милиони хора и поставяща под подозрение базисни качества на страната и нейните институции. Това е рецесия на смисъла на нашето битие като нация – мнозина от нас са лишени от базисни условия на живот, без да са налице форсмажорни условия (война, всеобщи безредици, естествена катастрофа). Разбира се, в случай че не считаме за форсмажор некомпетентността и малодушието на властта.
Нека напомним очевидните условия, които лишават държавното ръководство от каквито и да било причини за свое опрощение. Който и главен аспект на рецесията да вземем – безводие, замърсен въздух, противозаконен импорт и заличаване на демон знае какви отпадъци – той не е зародил ненадейно. Всеки от тях поотделно и всички дружно са се натрупвали и нараствали в продължение на години, ставали са все по-видими като обсег и обиден периметър. Няма даже и теоретична опция да не са били видяни, в случай че избрани лица и органи не са мижали или гледали умишлено в друга посока.
Нещо повече, най-малко в това отношение няма никакви учредения да упрекваме гражданското общество в неангажираност – през годините полемиките в обществените медии, журналистическите следствия, сигналите, митингите и други форми на интензивност набъбваха и бодяха очите на властта. Неслучайно словесната и институционалната експанзия към този вид социална разпоредителност надвиши доста непримиримостта към родната проведена престъпност. Голямата „ вина” на „ зеления октопод” бе, че изложи на показ алчните пипала на властимащата върхушка, която не се свенеше да краде даже от най-насъщното.
Припомняме тези условия, с цел да откроим още по-ясно неадекватността на държанието на обществените управляващи в сегашния миг. След като се видя, че проблемите не могат да бъдат отречени или омаловажени, нито пък „ хваща дикиш” обвиняването на съперниците, а и природата не ще да помогне, държавното управление разбра, че въпреки всичко нещо би трябвало да прави. И то, отпред с премиера Борисов, направи това, което е привикнало да прави. Първо, оповестиха, че ще дадат изключително пари. Второ, Борисов стартира да раздава заповеди на министрите и да ги праща нагоре-надолу. Трето, извадена бе „ тоягата” на възбраните и мораториумите. Четвърто, отвориха торбата с красивите обещания – по какъв начин всичко ще се реши бързо, дефинитивно и с ненадейно положителни последствия.
Проблемът на държавното управление е, че от дълго време има вяра на личните си неистини. Дори и най-правдоподобните оферти към този момент не са нищо повече от общи хрумвания – без планове, проекти, обезпечени запаси (видя се, че съществуването на средства не всеки път дава бърз резултат). Още по-страшно е, че лъсна неналичието на експертиза и функционална подготвеност на институциите да работят за преодоляване на рецесии, да не приказваме за потенциал за тяхното предугаждане и предварителна защита. Оказа се, че страната разчита на концепциите и предложенията на частни компании и професионални сдружения, а сама няма никакъв задел от сюжети и лостове за деяние. При това състояние и най-хубавите хрумвания за решение на проблемите могат елементарно да се трансфорат в източник на нови проблеми.
Да вземем за образец присъщото проявяване на забранително-репресивния инстинкт – оповестеното желание да се наложи цялостна възбрана на вноса и износа на боклуци (малко по-късно стана ясно, че въпреки всичко мярката няма да е всеобхватна). Тази концепция освен е неосъществима заради спор с европейските политики и общоприети търговски практики. Тя има различен, по-съществен недостатък – посредством нея се признава и се търси (неадекватен) сурогат на фундаменталната некадърност на държавните органи и администрации да употребяват съществени принадлежности на признатите политики, включително оценка на резултатите и надзор на процесите. Всеки естествен човек схваща, че въпросът не е в това грам боклук да не прехвръкне през границата, а в действено и добросъвестно наблюдаване на тези потоци и непоколебим надзор за недопускане на нарушавания, застрашаващи живота и здравето на хората.
Друг, извънредно нездравословен управнически инстикт, образуван през годините, е умишленото опълчване на разнообразни елементи от обществото като предлог да не се вземат нужните ограничения. Така, непредприемането на превантивни ограничавания на водоползването в Перник (и на други места) се оправдава с вредите за бизнеса и с „ неминуемите” обществени последствия и митинги. Истината е, че при добросъвестно и умело осъществяване на пълномощията на институциите и длъжностните лица съвсем всеки проблем може да бъде решен при - в случай че не идеално, то най-малко задоволително - балансиране на другите ползи в обществото. „ Единствената” компликация е, че се постанова да бъде пресечено настъплението на користните ползи на обособени лица и групи.
Така доближаваме до един от най-болезнените аспекти на корените на рецесията, обуславящ и неадекватността на заявените ограничения. Колкото и значима роля да имат управническата суетливост, некомпетентността и бягството от отговорност, те получават поразяващото си отражение с помощта на корупцията и злоупотребата с власт. Повечето от вълнуващите през днешния ден обществото проблеми са зародили, тъй като някой някъде е безгранично лаком за големи облаги непременно, а голям брой „ прислужници на народа” по всички етажи на властта драговолно му оказват помощ в това начинание, несъмнено, не безплатно. В значително случаи е налице противоположната релация – създатели на схемите са политици и високопоставени държавни чиновници, а съответните бизнес структури са просто посредници-пощенски кутии. Това се случва освен в екологичния бранш, а и при медикаментите, публичните поръчки, изобщо на всички места, където се раздават обществени средства.
Нито думите (обещанията), нито харчовете на властта подлежат на отчетност и надзор. Органите, които би трябвало да се грижат за това, работят пост фактум и с последна нерешителност – да не настъпят някой от високите етажи. Няма нито следствие, нито обществена информация какво се случва с изхарчените милиарди, които (ако са били изразходвани обосновано и добросъвестно) трябваше да предотвратят или най-малко да смекчат днешната рецесия.
Накрая, нещо, което наподобява отдалечено от днешните разтърсвания. У нас дежурно опрощение на ръководещите са минусите на нормативната уредба – когато настане рецесия, незабавно се хващат да поправят законите и даже да пишат нови. Ако вземем днешните проблеми с водата, мръсния въздух и нашествието на боклука, нормативни пропуски тук и там има, само че основната неволя не е в това. Коренът на злото е в неналичието на действени и транспарантни механизми за отчетност на субектите на властта и за търсене на отговорност (административна, материална и наказателна) за недобросъвестно осъществяване на отговорностите.
Ако този недостатък не бъде отхвърлен (започвайки с промени в Конституцията), изгодата от даже съответни ограничения за справяне с проблемите ще бъде краткотрайна и частична, а рецесиите ще не престават да избухват.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ