Мъртво предизборно вълнение
Александър МАРИНОВ
Приключващата акция за локалните избори се отличава досега с рядко срещано през последните години успокоение. Познатите взаимни нападки са прекомерно умерени, грозни компромати (засега) липсват. Изнасяните разобличителни обстоятелства са по-скоро правилни и отразяват действителни пакости на досегашните ръководещи. Дори сигналите за пазаруване на гласове и следен избор бележат спад.
Оптимистите настояват, че акцията протича умишлено толерантно и поясняват това като прогрес в политическата ни просвета. Песимистите изясняват посочената специфичност като белег за незаинтересованост и цялостно отчуждение на гласоподавателите. Реалистите - с всички вероятни нюанси - не се подвеждат по гладката политическа простор, а се стремят да разпознаят рисковите подводни течения. Наистина, има причини в интерес на догатката, че под повърхността работят мощни сили, които евентуално ще провокират основни промени. Ще се завъртят политически въртопи, които ще обхванат някои от считаните за умели и даже недосегаеми политически плувци.
Най-мощното, въпреки и невидимо на повърхността течение, което вещае катурване на пластовете, е повишеното всеобщо предпочитание за промяна на статуквото. Далеч съм от мисълта, че става дума за изцяло съзнателен блян към ясно несъмнено ново положение. Още по-малко можем да приказваме, че е налице добре завършена опция - политиците от в действителност нов вид са малцинство измежду претендентите, а на нивото на партиите изобщо няма нищо ново. Но тези констатации не омаловажават, а акцентират капацитета на импулса за смяна, точно тъй като той е в огромна степен прочувствен и даже несъизмерим. В разнородни, основно тесни среди прекалено много хора с най-различни обществени, възрастови, просветителни и други характерности употребяват едни и същи изречения като “Тези ни омръзнаха, да си ходят”, “Време е нещо да се промени” или просто “Писна ни!”. За страдание, в края на третото десетилетие от демократичния преход огромен е делът на тези, които не смеят да го разгласят публично; чувството е, че се задава смяна, само че падащите от власт в края си са най-жестоки.
Затова, изключително в дребните обитаеми места, открита настройка в поддръжка на смяната не се вижда. Но там, където контролът не е “железен”, тази настройка ще изригне в урните. В огромните градове нещата са по-неконтролируеми и това е една от аргументите там акцията да не е яростна - тези, които усещат, че им следва да слязат от трона на властта, инстинктивно се стремят да не усложняват в допълнение връзките си с бъдещите ръководещи. През последните два-три мандата на органите на локалната власт бяха осъществени толкоз золуми, че тези, които до момента вземаха решения, в действителност имат от какво да се опасяват.
Засега най-потърпевши от мъртвото предизборно неспокойствие са откривателите на публичното мнение. Нямам поради агенциите-пощенски кутии, които излизат от дупките си единствено като приближат избори. Даже най-пристрастните (или стимулирани по различен начин) демоскопи бяха принудени в границите на месец да преразгледат първичните си предсказания. Така в София плъзналите твърди прогнози за обезпечена победа на Йорданка Фандъкова на първи тур с 60 на 100 от гласовете бързо се преобразиха в не по-малко изрично предугаждане за сигурен балотаж сред нея и Май Манолова. Но даже и тези социологически организации, които минават за, общо взето, придържащи се към професионалните стандарти, дават мощно разминаващи се резултати. Няма съвпадане на преценките нито във връзка с резултатите от първия тур, нито по отношение на крайния излаз, макар че всички в една или друга степен подсказват, че Манолова има доста по-големи благоприятни условия да притегли спомагателна поддръжка. Но, по този начин или другояче, разминаване от плюс-минус 10 на 100 е прекомерно огромна несигурност, като имаме поради опциите на актуалните способи за проучване на публичното мнение. Тези способи са потвърдено неефективни, единствено когато изследваните лица всеобщо не желаят да споделят същинските си планове.
Ако изключим Бургас и Стара Загора, допустима изясненост липсва и в останалите регионални градове, макар че претендентите на властта на пръв взор имат преимущество на множеството места. Под предлог за конфиденциалност социолозите не разгласяват данни за страната и това е още един знак, че не са уверени в точността на получаваната информация. Иначе (зло)употребата на социологическите изследвания от дълго време щеше да се е развихрила по познатия метод.
Една от главните аргументи акцията да протече умерено, да не кажем апатично, е неналичието на нови ярки лица и най-много придържането към обичайни и много изхабени средства от арсенала на политическия маркетинг. С редки изключения претендентите акцентираха на външната реклама, като съблюдаваха неприятната традиция на липса на възприятие за мярка от позиция както на качество, по този начин и на количество. В София и изключително в Пловдив пренасищането с билбордове на претендентите на властта несъмнено ще има бумерангов резултат (тук би трябвало да прибавим и напряко скудоумните послания и слогани). В по-малките обитаеми места “плакатната война” доближава равнището на парадокса. В Божурище (където до момента управлявалите се изпокараха и извадиха трима кандидати) се изхитриха да облепят всички вероятни неразрешени места и не се посвениха да посегнат даже на специфичните табла за некролози. Както можем да се досетим, общинската администрация не подхваща нищо, както и общинската изборна комисия, макар че е сезирана за груби нарушавания на закона освен при разлепването, само че и при отпечатването на въпросните рекламни материали.
Прави усещане, че на множеството места главните претенденти усърдно заобикалят да влизат в директни диспути по най-важните проблеми на дадената община и нейното население. В София - едно от дребното изключения - равнището на няколкото полемики сред избраните за водещи кандидати бе учудващо ниско, като се има поради, че множеството от тях са политици с огромен опит и би трябвало да са по-вещи в политическата връзка. Най-силно впечатлява неспособността на Манолова да се възползва от възприетата от Фандъкова слаба предизборна тактичност. За 10 години настоящия кмет на столицата натрупа много уязвими точки, измежду които публичните поръчки са единствено една и евентуално не най-подходящата за лична офанзива. Странно е, че главните опозиционни претенденти не обърнаха внимание на огромното текучество и редицата кавги за корупция и корист с власт в екипите на Фандъкова през тези години, като се има поради, че кметът персонално назначава заместниците си и другите ръководители в общинската администрация и носи директна отговорност за тях.
До края на акцията остават няколко дни и е изцяло допустимо някои от горните преценки да бъдат в някаква степен опровергани. За страдание, надали може да се оспори, че за следващ път изборите за локални органи на властта не доведоха до пробуждане и привличане на гражданската интензивност - най-важната причина за извеждане на общинското самоуправление от задънената улица, в която бе натикано.
Приключващата акция за локалните избори се отличава досега с рядко срещано през последните години успокоение. Познатите взаимни нападки са прекомерно умерени, грозни компромати (засега) липсват. Изнасяните разобличителни обстоятелства са по-скоро правилни и отразяват действителни пакости на досегашните ръководещи. Дори сигналите за пазаруване на гласове и следен избор бележат спад.
Оптимистите настояват, че акцията протича умишлено толерантно и поясняват това като прогрес в политическата ни просвета. Песимистите изясняват посочената специфичност като белег за незаинтересованост и цялостно отчуждение на гласоподавателите. Реалистите - с всички вероятни нюанси - не се подвеждат по гладката политическа простор, а се стремят да разпознаят рисковите подводни течения. Наистина, има причини в интерес на догатката, че под повърхността работят мощни сили, които евентуално ще провокират основни промени. Ще се завъртят политически въртопи, които ще обхванат някои от считаните за умели и даже недосегаеми политически плувци.
Най-мощното, въпреки и невидимо на повърхността течение, което вещае катурване на пластовете, е повишеното всеобщо предпочитание за промяна на статуквото. Далеч съм от мисълта, че става дума за изцяло съзнателен блян към ясно несъмнено ново положение. Още по-малко можем да приказваме, че е налице добре завършена опция - политиците от в действителност нов вид са малцинство измежду претендентите, а на нивото на партиите изобщо няма нищо ново. Но тези констатации не омаловажават, а акцентират капацитета на импулса за смяна, точно тъй като той е в огромна степен прочувствен и даже несъизмерим. В разнородни, основно тесни среди прекалено много хора с най-различни обществени, възрастови, просветителни и други характерности употребяват едни и същи изречения като “Тези ни омръзнаха, да си ходят”, “Време е нещо да се промени” или просто “Писна ни!”. За страдание, в края на третото десетилетие от демократичния преход огромен е делът на тези, които не смеят да го разгласят публично; чувството е, че се задава смяна, само че падащите от власт в края си са най-жестоки.
Затова, изключително в дребните обитаеми места, открита настройка в поддръжка на смяната не се вижда. Но там, където контролът не е “железен”, тази настройка ще изригне в урните. В огромните градове нещата са по-неконтролируеми и това е една от аргументите там акцията да не е яростна - тези, които усещат, че им следва да слязат от трона на властта, инстинктивно се стремят да не усложняват в допълнение връзките си с бъдещите ръководещи. През последните два-три мандата на органите на локалната власт бяха осъществени толкоз золуми, че тези, които до момента вземаха решения, в действителност имат от какво да се опасяват.
Засега най-потърпевши от мъртвото предизборно неспокойствие са откривателите на публичното мнение. Нямам поради агенциите-пощенски кутии, които излизат от дупките си единствено като приближат избори. Даже най-пристрастните (или стимулирани по различен начин) демоскопи бяха принудени в границите на месец да преразгледат първичните си предсказания. Така в София плъзналите твърди прогнози за обезпечена победа на Йорданка Фандъкова на първи тур с 60 на 100 от гласовете бързо се преобразиха в не по-малко изрично предугаждане за сигурен балотаж сред нея и Май Манолова. Но даже и тези социологически организации, които минават за, общо взето, придържащи се към професионалните стандарти, дават мощно разминаващи се резултати. Няма съвпадане на преценките нито във връзка с резултатите от първия тур, нито по отношение на крайния излаз, макар че всички в една или друга степен подсказват, че Манолова има доста по-големи благоприятни условия да притегли спомагателна поддръжка. Но, по този начин или другояче, разминаване от плюс-минус 10 на 100 е прекомерно огромна несигурност, като имаме поради опциите на актуалните способи за проучване на публичното мнение. Тези способи са потвърдено неефективни, единствено когато изследваните лица всеобщо не желаят да споделят същинските си планове.
Ако изключим Бургас и Стара Загора, допустима изясненост липсва и в останалите регионални градове, макар че претендентите на властта на пръв взор имат преимущество на множеството места. Под предлог за конфиденциалност социолозите не разгласяват данни за страната и това е още един знак, че не са уверени в точността на получаваната информация. Иначе (зло)употребата на социологическите изследвания от дълго време щеше да се е развихрила по познатия метод.
Една от главните аргументи акцията да протече умерено, да не кажем апатично, е неналичието на нови ярки лица и най-много придържането към обичайни и много изхабени средства от арсенала на политическия маркетинг. С редки изключения претендентите акцентираха на външната реклама, като съблюдаваха неприятната традиция на липса на възприятие за мярка от позиция както на качество, по този начин и на количество. В София и изключително в Пловдив пренасищането с билбордове на претендентите на властта несъмнено ще има бумерангов резултат (тук би трябвало да прибавим и напряко скудоумните послания и слогани). В по-малките обитаеми места “плакатната война” доближава равнището на парадокса. В Божурище (където до момента управлявалите се изпокараха и извадиха трима кандидати) се изхитриха да облепят всички вероятни неразрешени места и не се посвениха да посегнат даже на специфичните табла за некролози. Както можем да се досетим, общинската администрация не подхваща нищо, както и общинската изборна комисия, макар че е сезирана за груби нарушавания на закона освен при разлепването, само че и при отпечатването на въпросните рекламни материали.
Прави усещане, че на множеството места главните претенденти усърдно заобикалят да влизат в директни диспути по най-важните проблеми на дадената община и нейното население. В София - едно от дребното изключения - равнището на няколкото полемики сред избраните за водещи кандидати бе учудващо ниско, като се има поради, че множеството от тях са политици с огромен опит и би трябвало да са по-вещи в политическата връзка. Най-силно впечатлява неспособността на Манолова да се възползва от възприетата от Фандъкова слаба предизборна тактичност. За 10 години настоящия кмет на столицата натрупа много уязвими точки, измежду които публичните поръчки са единствено една и евентуално не най-подходящата за лична офанзива. Странно е, че главните опозиционни претенденти не обърнаха внимание на огромното текучество и редицата кавги за корупция и корист с власт в екипите на Фандъкова през тези години, като се има поради, че кметът персонално назначава заместниците си и другите ръководители в общинската администрация и носи директна отговорност за тях.
До края на акцията остават няколко дни и е изцяло допустимо някои от горните преценки да бъдат в някаква степен опровергани. За страдание, надали може да се оспори, че за следващ път изборите за локални органи на властта не доведоха до пробуждане и привличане на гражданската интензивност - най-важната причина за извеждане на общинското самоуправление от задънената улица, в която бе натикано.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ