Александър Александров – Кривия пред Efirbet: Победата над ЦСКА с 5:0 ми донесе първи трофей с Левски
Александър Александров, по-известен като Кривия, е един от футболистите на Левски, които се помнят. Мислещ и образован халф, той бе в основата на един сполучлив отбор на клуба, който прекъсна четиригодишна серия без купа и постави основите на нова синя надмощие. Тя стартира със продобиване на Купата на България след епична победа над ЦСКА с 5:0. Това е най-големият триумф на Левски над безконечния зложелател във финали на конкуренцията и втората най-голяма победа въобще във крайна борба на шампионата, откакто преди този момент „ сините “ са побеждавали със същия резултат и Пирин.
В извънредно изявление за Александър Александров се връща към триумфа над „ алените “ и разкрива своите упования за идния конфликт за трофея.
-Г-н Александров, каква беше настройката в Левски преди финала с ЦСКА през 1998 година?
-Ние бяхме изгубили купата и доста искахме да спечелим трофей, който щеше да е добър свършек на сезона за един нов тим на Левски, който се градеше.
-Когато излязохте на терена, какво си казахте?
-На трибуните имаше 50 000 фенове и нямаше свободно място. Повече бяха почитатели на Левски и си казахме, че ще дадем всичко от себе си, с цел да ги зарадваме. Ако не греша, след това толкоз аудитория не се е събирала на край в шампионата.
-Имате ли почит от ЦСКА?
-Към тях изпитвахме почитание, само че не и терзание или боязън, защото ние въпреки всичко носихме екипа на Левски. ЦСКА другояче разполагаха с положителни реализатори, измежду които Милен Петков, Емил Кременлиев, Емил Костадинов, Георги Йорданов - Ламята, Бончо Генчев и изгряващият Стилиян Петров. Но аз също имах футболни имена за съотборници – с Митко Иванков, Владимир Иванов-Фугата, Николай Тодоров -Кайзера, Владо Йонков, Гонзо, Дончо Донев, Асен Николов -Бебето и другите, бе наслаждение да се играе.
-Минаваше ли ви през мозъка, че може да ги разгромите?
-За цифрово изражение на резултат не сме мислили. Бяхме пределно надъхани да спечелим, без значение с какъв брой.
-Мачът потегля идеално за вас с ранен гол.
-Кайзера откри с глава и ни даде криле. Наистина това бе мечтано начало.
-След като поведохте, бяхте ли още по-уверени в успеха?
-Получихме подтик, само че беше прекомерно рано и въобще не бе елементарно. При 1:0 за нас те уцелиха греда и опитваха да ни притискат.
-Точно тогава обаче вие излизате на сцената и вършиме 2:0, което като че ли взема решение всичко?
-Бях на точното място в верния миг и откакто Гонзо се размина с топката, вкарах от воле за 2:0. Но бих споделил, че и този резултат не ни даваше успокоение, първо, тъй като е измежду най-коварните във футбола и второ, имаше доста време до края. Ние убихме интригата при започване на второто полувреме, когато подадох на Дончо и той се разписа за 3:0. След това Гонзо повиши на 4:0, аз излязох и отстъпих мястото си на Бебето, а най-после Ламята оформи крайния резултат с автогол.
-Сините почитатели обичаха да споделят, че сте спечелили тъкмо с 5:0, с цел да поздравите ЦСКА за 50-годишния празник?
-Чувал съм го това и то си остана в синия фолклор. За нас най-важно беше, че си свършихме работата по най-хубавия метод.
-Какво означаваше за вас този трофей и по какъв начин го отпразнувахте?
-Този трофей бе специфичен за мен, защото беше първия с Левски. После станах първенец и още веднъж притежател на Купата. Иначе след финала незабавно отидохме при почитателите и беше вманиачен ваучър. Всеки искаше да ни допре, да ни прегърне, да се снима за спомен. След това с моите съотборници се веселихме в заведение.
-На 15-и май Левски още веднъж излиза против ЦСКА в спор за трофея. Вашите упования?
-Естествено, уповавам се Левски да ликува. Дано да излезе краен победител още след постоянното време, с цел да не се стига до затруднения.
-Левски явно е в напредък и в по-добро положение от противника. Това дава ли му преимущество?
-В такива дуели любимец няма и ще е много забавно и с напрежение на терена. Надявам се Левски да изиграе мъдро и прагматично срещата.
-Как се печели един край?
-Печели го този, който е по-концентриран, по-спокоен и по-търпелив. Който желае повече успеха и има шанс.
-Какво ви харесва в Левски?
-Положителната смяна е забележима и през пролетта със стойностните си продукции Левски се приближава оптимално до тима, който всички левскари желаят да виждат. Неслучайно се изкачи нагоре в класирането и има късмет за трето или четвърто място, а стигна и край за Купата.
-Възможно ли е следващата година „ сините “ да смъкват Лудогорец от върха?
-Това, което мога да кажа на този стадий е, че в случай че Левски резервира финансовата си непоклатимост и успее да надгради с новите, както тази пролет, ще спори за купата и ще прави щастливи левскарите.
-Със Станимир Стоилов станахте дружно първенци с Левски преди 22 години. Ако тогава някой ви беше споделил, че Мъри ще стане и сполучлив треньор, какво щяхте да си помислите?
-Тогава виждах, че футболът на Мъри му е доста явен и схваща всичките му тънкости. Но нямаше по какъв начин да зная с какво ще се занимава, откакто прекрати дейната си спортна кариера.
-В какви връзки сте с Мъри в този момент?
-В положителни. След като се завърна в Левски, се видяхме два пъти и си поговорихме.
-Г-н Александров, планирате ли да работите отново за наш клуб?
-Нямам такива проекти, нито упоритости. Работя с Лъчо Танев и ми доставя наслаждение да диря млади играчи, а гении в родния ни футбол несъмнено има.
В извънредно изявление за Александър Александров се връща към триумфа над „ алените “ и разкрива своите упования за идния конфликт за трофея.
-Г-н Александров, каква беше настройката в Левски преди финала с ЦСКА през 1998 година?
-Ние бяхме изгубили купата и доста искахме да спечелим трофей, който щеше да е добър свършек на сезона за един нов тим на Левски, който се градеше.
-Когато излязохте на терена, какво си казахте?
-На трибуните имаше 50 000 фенове и нямаше свободно място. Повече бяха почитатели на Левски и си казахме, че ще дадем всичко от себе си, с цел да ги зарадваме. Ако не греша, след това толкоз аудитория не се е събирала на край в шампионата.
-Имате ли почит от ЦСКА?
-Към тях изпитвахме почитание, само че не и терзание или боязън, защото ние въпреки всичко носихме екипа на Левски. ЦСКА другояче разполагаха с положителни реализатори, измежду които Милен Петков, Емил Кременлиев, Емил Костадинов, Георги Йорданов - Ламята, Бончо Генчев и изгряващият Стилиян Петров. Но аз също имах футболни имена за съотборници – с Митко Иванков, Владимир Иванов-Фугата, Николай Тодоров -Кайзера, Владо Йонков, Гонзо, Дончо Донев, Асен Николов -Бебето и другите, бе наслаждение да се играе.
-Минаваше ли ви през мозъка, че може да ги разгромите?
-За цифрово изражение на резултат не сме мислили. Бяхме пределно надъхани да спечелим, без значение с какъв брой.
-Мачът потегля идеално за вас с ранен гол.
-Кайзера откри с глава и ни даде криле. Наистина това бе мечтано начало.
-След като поведохте, бяхте ли още по-уверени в успеха?
-Получихме подтик, само че беше прекомерно рано и въобще не бе елементарно. При 1:0 за нас те уцелиха греда и опитваха да ни притискат.
-Точно тогава обаче вие излизате на сцената и вършиме 2:0, което като че ли взема решение всичко?
-Бях на точното място в верния миг и откакто Гонзо се размина с топката, вкарах от воле за 2:0. Но бих споделил, че и този резултат не ни даваше успокоение, първо, тъй като е измежду най-коварните във футбола и второ, имаше доста време до края. Ние убихме интригата при започване на второто полувреме, когато подадох на Дончо и той се разписа за 3:0. След това Гонзо повиши на 4:0, аз излязох и отстъпих мястото си на Бебето, а най-после Ламята оформи крайния резултат с автогол.
-Сините почитатели обичаха да споделят, че сте спечелили тъкмо с 5:0, с цел да поздравите ЦСКА за 50-годишния празник?
-Чувал съм го това и то си остана в синия фолклор. За нас най-важно беше, че си свършихме работата по най-хубавия метод.
-Какво означаваше за вас този трофей и по какъв начин го отпразнувахте?
-Този трофей бе специфичен за мен, защото беше първия с Левски. После станах първенец и още веднъж притежател на Купата. Иначе след финала незабавно отидохме при почитателите и беше вманиачен ваучър. Всеки искаше да ни допре, да ни прегърне, да се снима за спомен. След това с моите съотборници се веселихме в заведение.
-На 15-и май Левски още веднъж излиза против ЦСКА в спор за трофея. Вашите упования?
-Естествено, уповавам се Левски да ликува. Дано да излезе краен победител още след постоянното време, с цел да не се стига до затруднения.
-Левски явно е в напредък и в по-добро положение от противника. Това дава ли му преимущество?
-В такива дуели любимец няма и ще е много забавно и с напрежение на терена. Надявам се Левски да изиграе мъдро и прагматично срещата.
-Как се печели един край?
-Печели го този, който е по-концентриран, по-спокоен и по-търпелив. Който желае повече успеха и има шанс.
-Какво ви харесва в Левски?
-Положителната смяна е забележима и през пролетта със стойностните си продукции Левски се приближава оптимално до тима, който всички левскари желаят да виждат. Неслучайно се изкачи нагоре в класирането и има късмет за трето или четвърто място, а стигна и край за Купата.
-Възможно ли е следващата година „ сините “ да смъкват Лудогорец от върха?
-Това, което мога да кажа на този стадий е, че в случай че Левски резервира финансовата си непоклатимост и успее да надгради с новите, както тази пролет, ще спори за купата и ще прави щастливи левскарите.
-Със Станимир Стоилов станахте дружно първенци с Левски преди 22 години. Ако тогава някой ви беше споделил, че Мъри ще стане и сполучлив треньор, какво щяхте да си помислите?
-Тогава виждах, че футболът на Мъри му е доста явен и схваща всичките му тънкости. Но нямаше по какъв начин да зная с какво ще се занимава, откакто прекрати дейната си спортна кариера.
-В какви връзки сте с Мъри в този момент?
-В положителни. След като се завърна в Левски, се видяхме два пъти и си поговорихме.
-Г-н Александров, планирате ли да работите отново за наш клуб?
-Нямам такива проекти, нито упоритости. Работя с Лъчо Танев и ми доставя наслаждение да диря млади играчи, а гении в родния ни футбол несъмнено има.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ