Алберт Айнщайн - носител на Нобелова награда за физика за

Алберт Айнщайн - притежател на Нобелова премия за физика за откритието на фотоелектричния резултат и великият академик, изравен зад общата и специфичната доктрина на относителността, един път споделя:  " Прекаленото удивление, с което се приема моята работа, ме кара да се усещам доста неловко. Понякога имам възприятието, че съм един несъзнателен лъжец. "

16-годишното момиче, номинирано за Нобелова премия

Направо ни скри шапката

Като се има поради големият му принос към физиката, може би Айнщайн е страдал от синдром на самозванеца - чувството, че си незапознат или лъжец, до момента в който всички към теб са на мястото си по заслуги.

И въпреки да е утешително, че даже Айнщайн се е чувствал по този начин, не всички носители на Нобелова премия реагират по същия метод на признанието за достиженията си. Всъщност има и противоположен феномен, именуван " Нобелова болест " или " нобелит " - термин, описващ склонността на някои лауреати да развиват странни, ненаучни или напряко налудничави възгледи след спечелването на премията.

Изненадващо доста Нобелови лауреати са изразявали псевдонаучни убеждения, нормално в области, надалеч отвън тяхната компетентност. Сред тях има учени с голям престиж, които след триумфа си се увличат по психологични проучвания, телепатия или даже имат вяра, че са били посещавани от говорещи, светещи зелени еноти на мотор.

В една глава от книгата Critical Thinking in Psychology изследователи разказват редица такива случаи. Някои лауреати развили мрачни и нездравословни убеждения - като Джеймс Уотсън и неговите от дълго време опровергани теории за расата и интелекта - само че други се насочили към по-забавни форми на " Нобелова болест ".


Например Пиер Кюри, притежател на Нобелова премия за физика за откриването на радий и полоний, почнал да взе участие в спиритически сеанси и вярвал, че проучването на паранормалното може да помогне да се обяснят феномени като магнетизма.

Джоузеф Томсън, който разкрил електрона и също получил Нобелова премия за физика, развил сходен интерес към психологичните явления и бил член на Обществото за психологични проучвания цели 34 години.

Шарл Рише, лауреат на Нобелова премия за физиология или медицина през 1913 година, пък е индивидът, измислил думата ектоплазма - вещество, което съгласно него медиумите излъчвали по време на сеанси. В реалност " ектоплазмата " била просто фокус - някои медиуми гълтали лента от марля и след това я " изплювали " в подобаващия миг, като от време на време прикрепяли към нея гумени ръкавици или фотоси, с цел да наподобява по-зловещо. Трудно е да си представим по какъв начин подобен трик би заблудил притежател на Нобелова премия по медицина, само че явно е допустимо.

Понякога обаче " Нобеловата болест " може да има и по-сериозни последствия. Ричард Смоли, награден през 1996 година за откриването на трета форма на въглерода (фулерените), по-късно почнал да отхвърля еволюцията. Други пък са подкрепяли евгениката, лоботомията или нездравословни хрумвания, свързани с аутизма.

Особено екстравагантен образец е доктор Кари Мълис, притежател на Нобелова премия за химия през 1993 година След награждаването си той изразил подозрение в климатичните промени, отрекъл връзката сред ХИВ и СПИН и даже декларирал, че има вяра в астрологията. Освен това твърдял, че е видял " светещ зелен енот, който му приказвал ".


Защо се случва това

Според един различен Нобелов лауреат, Пол Нърс, повода може да е в публичното и медийното внимание, което лауреатите получават. След премията всички стартират да чакат от тях мнение по всевъзможни тематики - даже надалеч отвън техните пълномощия.

" В очите на доста хора внезапно се трансфорах в международен специалист по всичко, " написа Нърс в публикация за The Independent, където поучава бъдещите лауреати да не се поддават на тази заблуда. " Не съм прекомерно непретенциозен човек и запознат съм биология и просвета като цяло, само че специалист по всичко сигурно не съм. "

" Ще ви заливат с молби да коментирате разнообразни тематики, да подписвате писма и петиции, да подкрепяте дела - някои почтени, други не чак толкоз, " прибавя той. " Но не се изкушавайте да се отдалечавате прекалено много от личната си област и от науката като цяло. "

Изследователите, които преглеждат феномена, оферират и свое пояснение: " Редица когнитивни неточности - като " сляпото леке на предубежденията ", възприятието за всеослушание, всемогъщество и неуязвимост, както и личностни черти като егоизъм и несъразмерна неприкритост - могат да създадат даже доста интелигентни хора податливи на пагубни неточности в сериозното мислене, " пишат те.

Щедрият жест на един съветски публицист към украинските бежанци

Как събра за идеята си над 103 милиона $ Дмитрий Муратов

Като образци показват освен някои Нобелови лауреати, само че и самия Исак Нютон, който бил пристрастен по алхимия и имал странни религиозни вярвания. Въпреки това откривателите акцентират, че няма действителни данни, че носителите на Нобелова премия са по-склонни към псевдонаучно мислене от останалите хора.